Радар за проблемите на времето
Тази година обичайният фестивал на българския игрален филм „ Златна роза “ разсъни у публиката чувство за същински празник. В конкурсната стратегия гледахме 17 пълнометражни и 24 късометражни произведения, а в паралелната - 13 заглавия. Освен това с пет типичен прожекции се отдаде респект към българското кино завещание. Сега от всички афиши и от корицата на каталога ни гледа лицето на артиста Руси Чанев - любим на генерации, във връзка неговата 80-а годишнина. С малко видео „ 12 подиуми от филмовия живот на актьора “ феновете си припомниха редица негови изключителни осъществявания.
Още при тържественото разкриване на форума на 16 септември, на което министърът на културата Мариан Бачев означи значимото равнище на актуалното българско кино, бе „ изстреляно “ началото на състезанието с черно-белия филм „ Любоф “. Заснет единствено за 10 дни, той сервира изненада на публиката, а евентуално и на самия Ивайло Христов, който е юбиляр. Режисьорът от дълго време мечтаеше да сътвори киномозайка с фрагментарна конструкция, само че чак в този момент събраният материал от преподавателския опит в НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ му дава тази опция. Тук тематиката за неуспяващата обич е погледната през камерата на двама известни оператори - Емил Христов и Орлин Руевски. И по този начин авансово плануваният за педагогическа активност сюжет, чиято цел е била да бъдат видяни и ангажирани млади артисти (като сполучливия образец с Теодор Кисьов), се оказва с капацитет, настройващ към диалог за метода, по който хората животуват в един сив, мъртъв град. Изграден с съвсем брехтова конструкция, с деяние, което се движи на ръба на действителното и нереалното, тук-там - с цитати от кинокласиката, той насочва провокативни инвенции към актуалния фен. Отколешен почитател на неуместната драматургия, Ивайло Христов обаче не е съумял да даде „ ход “ на смеха, който постоянно носи излаз от обстановките, а и отдих за публиката.
Далеч от опита за отдих на феновете и постоянно правилен на себе си е Стефан Командарев. И в новия си филм „ Made in EU “ (копродукция с Германия, Чехия и Турция), след премиерата във Венеция, той още веднъж настрои публиката да припознае на екрана най-болезнени настоящи проблеми: за трудовата употреба, за подправената виновност, раздухвана от медиите, за страданието и изкуплението... - основните пробойни в актуалното общество.
Меглена Караламбова в кадър от кино лентата " Рожден ден " на режисьора Ивайло Пенчев
С помощта на умелата камера на Веселин Христов и на блестящо открояващото се осъществяване на Гергана Плетньова, ставаме очевидци на колкото обществено и политическо, толкоз и екзистенциално кино, в което всичко звучи сурово реалистично, изключително основната тематика - за Малкия човек, заклещен в пипалата на огромното Зло, както и за жестокото манипулиране.
Различен от сътрудниците си, в новата психодрама „ Стадото “ Милко Лазаров още веднъж потвърждава своето художествено майсторство в проучване на комплицираната ксенофобска тематика за отношението ни към другия човек, за страха от непознатото. Тази трета негова творба, която има международна премиера в формалната селекция на влиятелния кино фестивал BFI в Лондон и откри 38-ото издание на " Киномания ", в този момент на фона на цялата българска игрална продукция се открои със сдържаната си, бих споделила „ намръщена “, фактура и цивилен зов за толерантност и отбрана на правата на другите.
Специално внимание т.г. заслужава късометражната конкурсна стратегия. В нея ще отделя няколко ярки художествени попадения, където основната заслуга на младите е подборът на известни наши артисти и работата с тях. Във кино лентата „ Полет “ (НБУ), да вземем за пример, актьорският дует Светлана Янчева (Мила) и Елена Телбис (Лия), която е и съсценарист на Марияна Димитрова, благодарение на режисьорката Валя Пелова ловко и внимателно извежда до дъно драматургията на новелата. Пътищата на две самотни дами от две генерации някак ненадейно се пресичат и сред тях се заражда другарство, което трансформира и двете. Колко скъпа е връзката на човек с индивида! Изключително значим, повсеместен е казусът на другата 18-минутна творба „ Срамота! “ на Ивет Иванова. Бих я кръстила „ Домашното на Петър “ или „ Повишение “, защото такова заглавие по-точно стъпва в обсъжданите тематики: издигане на гребена на вълната с подправено отвращение (госпожа Маджарова); нужда от полова образованост; отношение към другата половост и към децата на разведени родители; ролята на обществените мрежи за установяване моралната цена на покачването в кариерата... Любопитен прелом в драматургията най-после е станалото неразбирателство, което е мотив за смяна на обстановките и персонажните характерности. В 20-минутната новела „ Това, което остава “, въпреки и очебийно, че събитията и героите са художествена небивалица, осъществяванията на Мария Бакалова и Захари Бахаров в основните функции звучат правдоподобно. Режисьор-сценаристът Димитрис Георгиев е извел до дъно историята за рисковото съзряване на едно момиче по време на събитие, което раздира фамилията му. Съвсем действително проехтява и сниманият без сюжет, основан върху импровизация, екранен роман за излезлия от пандиза Иван, неутолим за топлота, който се пробва да откри сили и метод да загърби предишното си, с цел да продължи напред в творбата „ Черно куче “ на Алекс Красимиров. Както тук, по този начин и в идващото произведение - „ Потомство “ на Емил Александров, ученик на НАТФИЗ, безмълвните епизоди ловко „ озвучават “ казуса за виновността и вярата. Бих отбелязала, че става дума за „ мъжко кино “. А с кино лентата „ Премиерата “, основан върху същински събития, опитните Тома Вашаров и Симеон Венциславов очевидно описват за свои персонални прекарвания, споделени и от изпълнителите на двете основни функции Стефан Денолюбов (кинорежисьорът Филип Кралев) и Стефан Мавродиев (неговият баща). На екрана се е получила по-сложна форма - филм във кино лентата за двуличието и моралната обезумялост в актуалното общество, за гъвкавото бягство от истината, на което постоянно се любуваме.
Иван Бърнев (вляво) и Захари Бахаров в кадър от кино лентата " Стадото " на режисьора Милко Лазаров
Режисьорският дебют на Емил Спахийски „ Денят, в който тя ще се роди “, по едноименната творба на майсторката на късия роман Йорданка Белева, чиито творби „ удрят “ със силата на шамара, въпреки и основан с нищожен бюджет, е ориентиран към витално значим проблем: деменцията, родена от самотата, за която няма лек. Спасение в тази напрегната психодрама за основната героиня - 70-годишната Марта (в чудесното осъществяване на Пламена Гетова), е бягството в светлото, въпреки и спорно минало. Потресаващ е фактът по какъв начин след половин век взаимен живот съпрузите се гледат като непознати! Явно 16-минутната новела „ плаче “ за пространството на пълнометражния екран. В късометражния филм „ Боклук “ на режисьора Алексей Кожухаров виждаме два основни художествени фактора: прекомерно забавния драматургически поврат на финала, с който основният воин Ангел (Красимир Василев) извежда главната концепция - даже боклукът може да добие тип на арт апаратура, от една страна, и от друга - втория проект на финала, който осведоми за биографията на героя, изгубил жена си и детето си.
А „ Eraserhead “ („ Гумена глава “) очарова всички ни с тъкмо откритата метафора: пиратското копие на кино лентата на Дейвид Линч в плетена торбичка. С безумния, съвсем документален пейзаж измежду прахуляк, фабрични комини, отблъскващи еднотипни здания, дебютантката Лили Кос ни потопява ловко в атмосферата на 90-те години, когато тя израства. След международната премиера в Кан (в Седмицата на критиката) тук този филм, доказващ, че киното е единственият вероятен метод за бягство от действителността, също бе оценен и от нашите критици.
Още един режисьорски дебют - „ Левенти “ на Ванина Кондова, заслужава внимание както с поетично поднесената на екрана любовна история, по този начин и с осъществяванията на опитния Леонид Йовчев и на самата режисьорка в двете основни функции. Едва ли е било елементарно на възпитаничката на НАТФИЗ Петя Малешевска по този начин безапелационно да реализира трагикомизма при създаване на характера на героите и на атмосферата в затънтено българско село в 26-минутната творба „ Погребението “. Събрани дружно едвам за погребението на татко си, двете отчуждени сестри Лина (Елена Телбис) и Мила (Мила Банчева) някак внезапно се озовават във вихъра на цикъл от комични, даже неуместни недоразумения: разменени трупове в ковчези, развалени катафалки, странни позвънявания от „ отвъдното “..., с цел да съумеят най-после да изгладят разликите между тях и да се приближат до своите корени. Повествованието буди чувство за достоверност и заради обстоятелството, че доста от героите във кино лентата са близки на режисьорката. Изброените творби са единствено респектираща извадка от сбирката с действителни достижения в късометражната стратегия.
И най-после: за полифоничното прозвучаване на тазгодишния фестивал като празник основна заслуга има режисьорът Ивайло Пенчев. Уникална бе реакцията на публиката по време и след прожекцията на единствената в цялата стратегия комедия - „ Рожден ден “. А актьорският дует на Меглена Караламбова и Васил Банов, за които е писан сюжетът, е драматургичният гръбнак на топлата и духовита история за човешката непосредственост, другарството, любовта, нуждата от взаимопомощ и какво ли още не..., за които аудиторията мечтае.
Още при тържественото разкриване на форума на 16 септември, на което министърът на културата Мариан Бачев означи значимото равнище на актуалното българско кино, бе „ изстреляно “ началото на състезанието с черно-белия филм „ Любоф “. Заснет единствено за 10 дни, той сервира изненада на публиката, а евентуално и на самия Ивайло Христов, който е юбиляр. Режисьорът от дълго време мечтаеше да сътвори киномозайка с фрагментарна конструкция, само че чак в този момент събраният материал от преподавателския опит в НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ му дава тази опция. Тук тематиката за неуспяващата обич е погледната през камерата на двама известни оператори - Емил Христов и Орлин Руевски. И по този начин авансово плануваният за педагогическа активност сюжет, чиято цел е била да бъдат видяни и ангажирани млади артисти (като сполучливия образец с Теодор Кисьов), се оказва с капацитет, настройващ към диалог за метода, по който хората животуват в един сив, мъртъв град. Изграден с съвсем брехтова конструкция, с деяние, което се движи на ръба на действителното и нереалното, тук-там - с цитати от кинокласиката, той насочва провокативни инвенции към актуалния фен. Отколешен почитател на неуместната драматургия, Ивайло Христов обаче не е съумял да даде „ ход “ на смеха, който постоянно носи излаз от обстановките, а и отдих за публиката.
Далеч от опита за отдих на феновете и постоянно правилен на себе си е Стефан Командарев. И в новия си филм „ Made in EU “ (копродукция с Германия, Чехия и Турция), след премиерата във Венеция, той още веднъж настрои публиката да припознае на екрана най-болезнени настоящи проблеми: за трудовата употреба, за подправената виновност, раздухвана от медиите, за страданието и изкуплението... - основните пробойни в актуалното общество.
Меглена Караламбова в кадър от кино лентата " Рожден ден " на режисьора Ивайло Пенчев
С помощта на умелата камера на Веселин Христов и на блестящо открояващото се осъществяване на Гергана Плетньова, ставаме очевидци на колкото обществено и политическо, толкоз и екзистенциално кино, в което всичко звучи сурово реалистично, изключително основната тематика - за Малкия човек, заклещен в пипалата на огромното Зло, както и за жестокото манипулиране.
Различен от сътрудниците си, в новата психодрама „ Стадото “ Милко Лазаров още веднъж потвърждава своето художествено майсторство в проучване на комплицираната ксенофобска тематика за отношението ни към другия човек, за страха от непознатото. Тази трета негова творба, която има международна премиера в формалната селекция на влиятелния кино фестивал BFI в Лондон и откри 38-ото издание на " Киномания ", в този момент на фона на цялата българска игрална продукция се открои със сдържаната си, бих споделила „ намръщена “, фактура и цивилен зов за толерантност и отбрана на правата на другите.
Специално внимание т.г. заслужава късометражната конкурсна стратегия. В нея ще отделя няколко ярки художествени попадения, където основната заслуга на младите е подборът на известни наши артисти и работата с тях. Във кино лентата „ Полет “ (НБУ), да вземем за пример, актьорският дует Светлана Янчева (Мила) и Елена Телбис (Лия), която е и съсценарист на Марияна Димитрова, благодарение на режисьорката Валя Пелова ловко и внимателно извежда до дъно драматургията на новелата. Пътищата на две самотни дами от две генерации някак ненадейно се пресичат и сред тях се заражда другарство, което трансформира и двете. Колко скъпа е връзката на човек с индивида! Изключително значим, повсеместен е казусът на другата 18-минутна творба „ Срамота! “ на Ивет Иванова. Бих я кръстила „ Домашното на Петър “ или „ Повишение “, защото такова заглавие по-точно стъпва в обсъжданите тематики: издигане на гребена на вълната с подправено отвращение (госпожа Маджарова); нужда от полова образованост; отношение към другата половост и към децата на разведени родители; ролята на обществените мрежи за установяване моралната цена на покачването в кариерата... Любопитен прелом в драматургията най-после е станалото неразбирателство, което е мотив за смяна на обстановките и персонажните характерности. В 20-минутната новела „ Това, което остава “, въпреки и очебийно, че събитията и героите са художествена небивалица, осъществяванията на Мария Бакалова и Захари Бахаров в основните функции звучат правдоподобно. Режисьор-сценаристът Димитрис Георгиев е извел до дъно историята за рисковото съзряване на едно момиче по време на събитие, което раздира фамилията му. Съвсем действително проехтява и сниманият без сюжет, основан върху импровизация, екранен роман за излезлия от пандиза Иван, неутолим за топлота, който се пробва да откри сили и метод да загърби предишното си, с цел да продължи напред в творбата „ Черно куче “ на Алекс Красимиров. Както тук, по този начин и в идващото произведение - „ Потомство “ на Емил Александров, ученик на НАТФИЗ, безмълвните епизоди ловко „ озвучават “ казуса за виновността и вярата. Бих отбелязала, че става дума за „ мъжко кино “. А с кино лентата „ Премиерата “, основан върху същински събития, опитните Тома Вашаров и Симеон Венциславов очевидно описват за свои персонални прекарвания, споделени и от изпълнителите на двете основни функции Стефан Денолюбов (кинорежисьорът Филип Кралев) и Стефан Мавродиев (неговият баща). На екрана се е получила по-сложна форма - филм във кино лентата за двуличието и моралната обезумялост в актуалното общество, за гъвкавото бягство от истината, на което постоянно се любуваме.
Иван Бърнев (вляво) и Захари Бахаров в кадър от кино лентата " Стадото " на режисьора Милко Лазаров
Режисьорският дебют на Емил Спахийски „ Денят, в който тя ще се роди “, по едноименната творба на майсторката на късия роман Йорданка Белева, чиито творби „ удрят “ със силата на шамара, въпреки и основан с нищожен бюджет, е ориентиран към витално значим проблем: деменцията, родена от самотата, за която няма лек. Спасение в тази напрегната психодрама за основната героиня - 70-годишната Марта (в чудесното осъществяване на Пламена Гетова), е бягството в светлото, въпреки и спорно минало. Потресаващ е фактът по какъв начин след половин век взаимен живот съпрузите се гледат като непознати! Явно 16-минутната новела „ плаче “ за пространството на пълнометражния екран. В късометражния филм „ Боклук “ на режисьора Алексей Кожухаров виждаме два основни художествени фактора: прекомерно забавния драматургически поврат на финала, с който основният воин Ангел (Красимир Василев) извежда главната концепция - даже боклукът може да добие тип на арт апаратура, от една страна, и от друга - втория проект на финала, който осведоми за биографията на героя, изгубил жена си и детето си.
А „ Eraserhead “ („ Гумена глава “) очарова всички ни с тъкмо откритата метафора: пиратското копие на кино лентата на Дейвид Линч в плетена торбичка. С безумния, съвсем документален пейзаж измежду прахуляк, фабрични комини, отблъскващи еднотипни здания, дебютантката Лили Кос ни потопява ловко в атмосферата на 90-те години, когато тя израства. След международната премиера в Кан (в Седмицата на критиката) тук този филм, доказващ, че киното е единственият вероятен метод за бягство от действителността, също бе оценен и от нашите критици.
Още един режисьорски дебют - „ Левенти “ на Ванина Кондова, заслужава внимание както с поетично поднесената на екрана любовна история, по този начин и с осъществяванията на опитния Леонид Йовчев и на самата режисьорка в двете основни функции. Едва ли е било елементарно на възпитаничката на НАТФИЗ Петя Малешевска по този начин безапелационно да реализира трагикомизма при създаване на характера на героите и на атмосферата в затънтено българско село в 26-минутната творба „ Погребението “. Събрани дружно едвам за погребението на татко си, двете отчуждени сестри Лина (Елена Телбис) и Мила (Мила Банчева) някак внезапно се озовават във вихъра на цикъл от комични, даже неуместни недоразумения: разменени трупове в ковчези, развалени катафалки, странни позвънявания от „ отвъдното “..., с цел да съумеят най-после да изгладят разликите между тях и да се приближат до своите корени. Повествованието буди чувство за достоверност и заради обстоятелството, че доста от героите във кино лентата са близки на режисьорката. Изброените творби са единствено респектираща извадка от сбирката с действителни достижения в късометражната стратегия.
И най-после: за полифоничното прозвучаване на тазгодишния фестивал като празник основна заслуга има режисьорът Ивайло Пенчев. Уникална бе реакцията на публиката по време и след прожекцията на единствената в цялата стратегия комедия - „ Рожден ден “. А актьорският дует на Меглена Караламбова и Васил Банов, за които е писан сюжетът, е драматургичният гръбнак на топлата и духовита история за човешката непосредственост, другарството, любовта, нуждата от взаимопомощ и какво ли още не..., за които аудиторията мечтае.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ