„Рибният буквар“ на 200 години: Каква е историята на първия български учебник?
Тази година се навършват 200 години от издаването на първия новобългарски учебник, който бележи и началото на новобългарската култура. Една от най-значимите книги на Българското възобновление „ Рибният буквар “ e издадена през 1824 година в град Брашов, Румъния. По мотив годишната, Националния библиотека за първи път демонстрира 7-те печатни издания на учебника.
Преди 200 години се появява една дребна детска енциклопедия, която се трансформира в емблема за генерации наред- чак до през днешния ден. „ Рибният буквар “ дава съществени знания за българския език, физиката и аритметиката, има още молебствия, нравствени поуки, басни и илюстрации на животни.
Засега първото откритото сведение за Рибния буквар е от обява в „ Цариградски вестник “ в Хасковска област през 1852 година Иначе самият буквар, още от първото му издание, има поместени илюстративен материал с изящни изображения.
Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека:
Авторът Петър Атанасов Хаджиберович написва и отпечатва „ Рибният буквар “ в румънския град Брашов.
„ Младият Петър Берон попада в гр. Брашов по силата на събитията, само че към този момент получил солидно обучение в бейската академия в Букурещ. Той е заставен заради разнообразни безредици и политически аргументи да напусне Букурещ и да се откри в Брашов, където има огромна българска колония. Там той става преподавател в фамилията на български търговец Антон Йоанович и с неговата финансова помощ, както и с моралната поддръжка на създателя на българското сдружение в Брашов Васил Ненович, съумява да реализира този план “, изяснява доктор Бояна Минчева от Националната библиотека.
Малко знае се, че енциклопедията е издавана цели 7 пъти, до момента в който Петър Берон е жив в границите на към 38 години. А страниците ѝ са събрани в изложбата „ Непознатият Рибен буквар “, ситуирана в Националната библиотека в София.
„ Изложбата е доста богата и забавна и се прави за първи път, тъй че посетителите ще могат да се насладят освен на 7-те издания, ами и на отрязъци от вестници, които показват какво са мислили съвременниците на Петър Берон и още неща “, споделя Ваня Аврамова, зам. шеф на Националната библиотека.
В 7-те издания на „ Рибния буквар “ се съдържа и друга информация. Още от второто издание до петото, които са осъществени в Букурещ, се трансформира илюстративният материал и всеки, който разгърне страниците може да види, че рисунките не са толкоз прецизни, колкото първото издание. Например хипопотамът наподобява на разярено куче, нямащ нищо общо с облика му в първото издание на буквара.
доктор Бояна Минчева, Национална библиотека
Последните две издания са по-различни от останалите, текстовете в тях срещат децата на наличен език с животинския свят, а създателят дава в задатък и препоръки по какъв начин да се защищават от хищниците.
Измежду страниците на „ Рибния буквар “ са събрани и закачливи „ умни препоръки “, като да вземем за пример: „ Повече слушайте, в сравнение с да говорите. Затова имате две уши и една уста “; „ Не отвръщайте на злото със зло “; „ Ако искаш да те почитат, когато остарееш, почитай и ти възрастните, до момента в който си млад “.
На последните страници на дребната енциклопедия има послание към сънародниците. В него, най-общо, Берон приканва да се подкрепя развиването на българските книги.
„ По-интересно е методът, по който той се обръща към сънародниците си. Това е особено за Българското възобновление. Действително това е един доста прочувствен интервал от нашата история, извънредно цветен и богат на събития, показан от разнообразни персони. Буквално за по-малко от век ние изживяваме няколко столетия. И в доста връзки време за подражателство в ослепителен контрастност с днешните дни “, счита доктор Минчева.
Написвайки „ Рибния буквар “, Петър Берон провокира промяна в образованието у нас – отхвърля се килийната традиция, обвързвана с черковнославянския език и се прокарва светската система. А през днешния ден, 200 години по-късно – енциклопедията е обичано четиво на дребни и огромни.
Преди 200 години се появява една дребна детска енциклопедия, която се трансформира в емблема за генерации наред- чак до през днешния ден. „ Рибният буквар “ дава съществени знания за българския език, физиката и аритметиката, има още молебствия, нравствени поуки, басни и илюстрации на животни.
Засега първото откритото сведение за Рибния буквар е от обява в „ Цариградски вестник “ в Хасковска област през 1852 година Иначе самият буквар, още от първото му издание, има поместени илюстративен материал с изящни изображения.
Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека:
Авторът Петър Атанасов Хаджиберович написва и отпечатва „ Рибният буквар “ в румънския град Брашов.
„ Младият Петър Берон попада в гр. Брашов по силата на събитията, само че към този момент получил солидно обучение в бейската академия в Букурещ. Той е заставен заради разнообразни безредици и политически аргументи да напусне Букурещ и да се откри в Брашов, където има огромна българска колония. Там той става преподавател в фамилията на български търговец Антон Йоанович и с неговата финансова помощ, както и с моралната поддръжка на създателя на българското сдружение в Брашов Васил Ненович, съумява да реализира този план “, изяснява доктор Бояна Минчева от Националната библиотека.
Малко знае се, че енциклопедията е издавана цели 7 пъти, до момента в който Петър Берон е жив в границите на към 38 години. А страниците ѝ са събрани в изложбата „ Непознатият Рибен буквар “, ситуирана в Националната библиотека в София.
„ Изложбата е доста богата и забавна и се прави за първи път, тъй че посетителите ще могат да се насладят освен на 7-те издания, ами и на отрязъци от вестници, които показват какво са мислили съвременниците на Петър Берон и още неща “, споделя Ваня Аврамова, зам. шеф на Националната библиотека.
В 7-те издания на „ Рибния буквар “ се съдържа и друга информация. Още от второто издание до петото, които са осъществени в Букурещ, се трансформира илюстративният материал и всеки, който разгърне страниците може да види, че рисунките не са толкоз прецизни, колкото първото издание. Например хипопотамът наподобява на разярено куче, нямащ нищо общо с облика му в първото издание на буквара.
доктор Бояна Минчева, Национална библиотека
Последните две издания са по-различни от останалите, текстовете в тях срещат децата на наличен език с животинския свят, а създателят дава в задатък и препоръки по какъв начин да се защищават от хищниците.
Измежду страниците на „ Рибния буквар “ са събрани и закачливи „ умни препоръки “, като да вземем за пример: „ Повече слушайте, в сравнение с да говорите. Затова имате две уши и една уста “; „ Не отвръщайте на злото със зло “; „ Ако искаш да те почитат, когато остарееш, почитай и ти възрастните, до момента в който си млад “.
На последните страници на дребната енциклопедия има послание към сънародниците. В него, най-общо, Берон приканва да се подкрепя развиването на българските книги.
„ По-интересно е методът, по който той се обръща към сънародниците си. Това е особено за Българското възобновление. Действително това е един доста прочувствен интервал от нашата история, извънредно цветен и богат на събития, показан от разнообразни персони. Буквално за по-малко от век ние изживяваме няколко столетия. И в доста връзки време за подражателство в ослепителен контрастност с днешните дни “, счита доктор Минчева.
Написвайки „ Рибния буквар “, Петър Берон провокира промяна в образованието у нас – отхвърля се килийната традиция, обвързвана с черковнославянския език и се прокарва светската система. А през днешния ден, 200 години по-късно – енциклопедията е обичано четиво на дребни и огромни.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ