Тази година празнуваме Великден на 8 април, който според различни

Тази година честваме Великден на 8 април, който съгласно разнообразни източници е историческата дата на Възкресение Христово. Историческа, тъй като Възкресението е действителен акт, който въодушевява и буди човечеството повече от 2000 година То е освен знак, освен концепция, а мистична действителност. Иначе какво честваме? Чудото, фамилията, традицията? Не! Празнуваме Христос – Възкръсналия; Духа, победил материята; Сина Човечески, станал Син Божий.

Трудно е да мислим за неща, които наподобяват нереални и настрана от проблемите на деня. Но нали точно по тази причина е празникът – ден, който е празен от всекидневие, ден, който да посветим на осъзнаване смисъла на всекидневието! Ден, в който да се нахраним с духовна храна, освен с физическа.

Единици са представителите на международната мисъл, осмелили се да излязат отвън обичайното църковно говорене и да се устремят към схващане за същността на този нравствен феномен, какъвто е Възкресението. Един от тях е богословът и нравствен преподавател Ваклуш Толев (1923‒2013). Предлагаме ви няколко извадки от неговите писания, илюстриращи неговото схващане и мъдрост за Възкресението: 

“Повече от 60 години настоявам, че същинската дата на Христовото Възкресение е 8 април. Преди години историци и теолози го потвърдиха, а в този момент към този момент този факт е оповестен и в „ Хронологична енциклопедия на света “, том 3. С това не отхвърляме формалните празници и не лишаваме на никого боголюбивото моление, нито смъкваме от иконостаса му облика, на който той отдава своето уважение. Но Истината е нагоре от всяко основание, тя е нагоре от празника; тя е, която ни задължава като мистично живеене в историческата действителност да отпратим своето моление, да отдадем своята благодарност и да създадем старания в Живия да сложим своята жива същина. ” “

Иисус Христос пристигна преди повече от 2000 години да изходи пътя на Помазаник и да реализира надгробна властност. Разпнаха Го, тъй като сподели: Аз и Отец едно сме! и Го нарекоха „ осквернител “. А Той направи Самокръщение и извърши Възкресение.

“

Трагично е, че Христовите почитатели изживяват пътя към Възкресението Му като връх на концепцията за страданието, изкуплението и спасението, а не като победа на Духа над материята, не като изведена Божественост до Втората ипостас в Единосъщието. Достатъчно Го оплакваха, от което Той няма нужда; задоволително дълго се приказва и се убеждава човечеството във великото страдалчество на Голготския път, а той е път на обожествяване, път на Възкресение – това е събирателната мощ на мистерията за връщане в Бога!

Възкресението не е единствено празник. То не е борба за благоденствие, Възкресението е вътрешна посветеност – по какъв начин да родите чакащия във вас обезпокоителен Бог! Затова го назовавам надгробна властност, победа на Духа над материята.

“

Възкресението е една нова концепция, една нова логика на психиката на света. Психология, която дава съображение да кажем, че индивидът е един господ в развиване, че индивидът е в тази опция за Възкресение, тъй като Христос рече доста самоуверено: Аз и Отец едно сме! Той рече още: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Значи би трябвало да извървим един Път, би трябвало да познаем Истината и тогава да създадем Живот! Възкресението е не популярен ден, а велико живеене – би трябвало освен да честваме Възкресението, а и да желаяме да се научим да възкръсваме.

Нека живеем Христос като вътрешен Бог, тъй като по тази причина Той беше пратен!

Източник: Oбщество Път на Мъдростта