България строи нова лаборатория на Антарктида
Тази година България стартира построяването на нова съвременна научно-изследователска лаборатория на Антарктида, на съществуваща там българска полярна база. Това заяви проф. Христо Пимпирев, шеф на Националния център за полярни проучвания по време на най-голямата интернационална среща, годишното заседание, на Съвета на мениджърите на Национални антарктически стратегии (COMNAP).
"Вече завърши архитектурният конкурс. Ние се гордеем с това, което имаме нашата полярна база и нашата арктическа стратегия, тъй като това е лицето на страната пред целия свят. Там всеки, който пристигна споделя: Идвам в България, по тази причина ние фактически би трябвало да покажем най-хубавото. Това е задачата на арктическата ни стратегия, с нашите учени, с привличането на младежи, които горят, с цел да работят за тази идея, тъй като на Антарктида би трябвало да се посветиш ", заяви проф. Пимпирев.
В началото на годината български учени оповестиха, че са разкрили остатъци от фосили на пет нови растения на Антарктида, които са на 90 млн. години. Те са с възраст към 90 млн, год., което е началото на кредната ера, когато на в този момент заледения континент са расли субтропични гори и са господствали динозаврите. Те са мигрирали от Патагония до Антарктическия полуостров по краткотраен островен мост, който тогава е съществувал на мястото на пролива на Дрейк. По този мост от Антарктида, някои от растителните типове, появили се за пръв път там, са достигнали до Южна Америка. В края на мезозойската епоха Антарктида е бил един зелен континент, цялостен с живот. Изследванията на българските геолози и задграничните им сътрудници спомагат за решение на световни научни проблеми като връзката на най-южният континент с Патагония и миграцията на растителните и скотски типове в края на мезозойската епоха, когато е най-топлия интервал в цялата фанерозойска история на Земята.
"Вече завърши архитектурният конкурс. Ние се гордеем с това, което имаме нашата полярна база и нашата арктическа стратегия, тъй като това е лицето на страната пред целия свят. Там всеки, който пристигна споделя: Идвам в България, по тази причина ние фактически би трябвало да покажем най-хубавото. Това е задачата на арктическата ни стратегия, с нашите учени, с привличането на младежи, които горят, с цел да работят за тази идея, тъй като на Антарктида би трябвало да се посветиш ", заяви проф. Пимпирев.
В началото на годината български учени оповестиха, че са разкрили остатъци от фосили на пет нови растения на Антарктида, които са на 90 млн. години. Те са с възраст към 90 млн, год., което е началото на кредната ера, когато на в този момент заледения континент са расли субтропични гори и са господствали динозаврите. Те са мигрирали от Патагония до Антарктическия полуостров по краткотраен островен мост, който тогава е съществувал на мястото на пролива на Дрейк. По този мост от Антарктида, някои от растителните типове, появили се за пръв път там, са достигнали до Южна Америка. В края на мезозойската епоха Антарктида е бил един зелен континент, цялостен с живот. Изследванията на българските геолози и задграничните им сътрудници спомагат за решение на световни научни проблеми като връзката на най-южният континент с Патагония и миграцията на растителните и скотски типове в края на мезозойската епоха, когато е най-топлия интервал в цялата фанерозойска история на Земята.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ