Зимата настъпва след няколко часа
Тази година Астрономическата зима настава на 21 декември в 17 часа и 59 минути. Зимното слънцестоене се дефинира по отношение на деня, през който слънцето е оптимално ниско под хоризонта. Това е най-късият ден през годината, а нощта е най-дълга.
Дните на слънцестоенето се почитат от дълбока античност. По време на зимното слънцестоене се организират обреди, с които се измолва завръщането на светилото, което подарява топлота. По време на зимното слънцестоене се гадае за бъдещата годишна продукция.
Смята се, че в случай че на 21 декември по дърветата има скреж, зърнената годишна продукция ще бъде хубава. На този ден се месят ритуални пити, които наподобяват Слънцето. Според вярванията на този ден мракът и злите сили вземат превес.
Денят се празнува със запалване на огън навън и свещи – по този метод хората се опълчват на мрака.
Домовете се украсяват с иглолистни и вечнозелени растения. Трапезата би трябвало да се отрупана със семена, ядки плодове, с цел да бъде плодородна годината.
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а кулминационната точка му е най-ниско над южния небосвод - на височина едвам 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, описа пред Българска телеграфна агенция Маркишки. След 21 декември денят ще стартира да нараства, изначало незабележимо - едвам с по няколко секунди дневно. " Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март - с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември ", напомня физикът.
Разлика
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 година в Европа за икономисване на сила и в опит за по-ефективно потребление на дългите летни дни. На феновете фотографи Маркишки споделя, че могат да снимат Слънцето през цялата година в период от няколко дни, само че постоянно в еднакъв миг от деня – примерно тъкмо в 12 ч. на обяд. " Ако най-после софтуерно съчетаем всички снимани фрагменти в един общ, той ще ни покаже така наречен аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, разказана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, снимано в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският безоблачен облик ще е този, сниман в деня на зимното слънцестоене по обяд. Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето ", изясни физикът.
Дните на слънцестоенето се почитат от дълбока античност. По време на зимното слънцестоене се организират обреди, с които се измолва завръщането на светилото, което подарява топлота. По време на зимното слънцестоене се гадае за бъдещата годишна продукция.
Смята се, че в случай че на 21 декември по дърветата има скреж, зърнената годишна продукция ще бъде хубава. На този ден се месят ритуални пити, които наподобяват Слънцето. Според вярванията на този ден мракът и злите сили вземат превес.
Денят се празнува със запалване на огън навън и свещи – по този метод хората се опълчват на мрака.
Домовете се украсяват с иглолистни и вечнозелени растения. Трапезата би трябвало да се отрупана със семена, ядки плодове, с цел да бъде плодородна годината.
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а кулминационната точка му е най-ниско над южния небосвод - на височина едвам 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, описа пред Българска телеграфна агенция Маркишки. След 21 декември денят ще стартира да нараства, изначало незабележимо - едвам с по няколко секунди дневно. " Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март - с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември ", напомня физикът.
Разлика
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 година в Европа за икономисване на сила и в опит за по-ефективно потребление на дългите летни дни. На феновете фотографи Маркишки споделя, че могат да снимат Слънцето през цялата година в период от няколко дни, само че постоянно в еднакъв миг от деня – примерно тъкмо в 12 ч. на обяд. " Ако най-после софтуерно съчетаем всички снимани фрагменти в един общ, той ще ни покаже така наречен аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, разказана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, снимано в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският безоблачен облик ще е този, сниман в деня на зимното слънцестоене по обяд. Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето ", изясни физикът.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ