Food vs Culture
Тъй като доста другари и познати се интересуват по какъв начин оставам жив физически (някои даже ме назовават незлобливо и закачливо " Хлорофила " ), тук ще направя паралел сред чисто биологичната храна и културната дажба, които поемам. Още повече, че форматът " Един ден на Боян Афанасиевич " се изчерпа от дълго време.
Ставане в 11 (100 коремни преси, 50 лицеви опори), чаша мляко (не предлагам всекиму, с възрастта мъчно преработваш тази мощна храна, само че при мен работи, тъй като е на гладно и не е примесено с нищо друго, по рекомендация на гастроентеролога ми, френски възпитаник). Залепвам се за израелския сериал " Похитени " по Bulgaria On Air, след това The Killing по BTV Cinema. Пресата (вестникът е един, знаете), доста слънце. Постоянно изтъквам един съветски филм, че " опитът е мъдростта на простака ", а да си грамотен, не значи да си интелигентен. После " Лансароте " на Мишел Уелбек (стари текстове, само че постоянно актуални). Ще повторя, че под скандалната му осанка на безсрамен човекомразец се крие обезверен и отчаян мечтател и хуманист. Привършвам я и незабавно се трансферирам на " Паяжината на земята " на Томас Улф. По " Синемакс " ме чака " Воля " (всъщност " Остроумие " ) на Майк Никълс с Ема Томпсън (ще пиша). Изяждам 300-грамов домат със 100 грама сирене, пробутвам с половинка бира. Другата съзнателно затварям с капачка за на следващия ден, въпреки и да ненавиждам това на ниска цена, миризливо и пошло пиво, само че с ястие и за здраве може. Продължавам с " Розета " на братя Дарден (качили са го от CINEMA+), който е най-слабият им филм, само че има " Златна палма ". И... то станало време за излизане.
Тъй като съм станал ненапълно кисел и придирчив към събеседници, тъй като опитът ме кара да си представям и преценям с огромна акуратност разговора и тематиките авансово, а безмислиците и комплексарските изхвърляния, съпроводени с въпиющо незнание, ме уморяват и отегчават, не е доста забавно. Но въпреки всичко извозвам времето прелестно, тъй като не чувствам по кое време съм си изпил кафето и водката (малка) измежду лакърдии, кодоши и смехове (ученички, за жал, няма, прекарването е прецизно маскулинено). Мда, в действителност досада и повтаряне, без сърдечна и естетическа тръпка (които ми се случват все по-рядко, само че за такива моменти се живее). Настъпва времето на сериалите (отново). Докато гледам Better Call Saul ( " прекуелът " на Breaking Bad) по ACM и по-късно, похапвам 50 грама печено кашу (задължително от " Старата фурна ", не е продуктово позициониране, а маниакално търсене на качеството) и една дребна праскова и пийвам 70-80 грама водка. Завършвам деня с плодово кисело мляко с череши " Данон ", да ми държи, до момента в който чета най-малко час преди заспиване.
Можете сами да си изчислите калориите и информацията, които съм поел, и вероятно да ги съпоставите. Дали се трансформира в просвета, е различен въпрос. Постоянно изтъквам един съветски филм, че " опитът е мъдростта на простака ", а да си грамотен, не значи да си интелигентен. Винаги съм казвал обаче, че би трябвало да се храниш нищожно (когато мислиш за яденето като за наслаждение, а не като за досадно обвързване, значи си стар, а лакомията е смъртен грях; хората едно време са постили, разбирай гладували, по близо три месеца) и да си неутолим за просвета, познания и осведоменост, за прекарвания (емоционални, полови и интелектуални) и нови провокации.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Ставане в 11 (100 коремни преси, 50 лицеви опори), чаша мляко (не предлагам всекиму, с възрастта мъчно преработваш тази мощна храна, само че при мен работи, тъй като е на гладно и не е примесено с нищо друго, по рекомендация на гастроентеролога ми, френски възпитаник). Залепвам се за израелския сериал " Похитени " по Bulgaria On Air, след това The Killing по BTV Cinema. Пресата (вестникът е един, знаете), доста слънце. Постоянно изтъквам един съветски филм, че " опитът е мъдростта на простака ", а да си грамотен, не значи да си интелигентен. После " Лансароте " на Мишел Уелбек (стари текстове, само че постоянно актуални). Ще повторя, че под скандалната му осанка на безсрамен човекомразец се крие обезверен и отчаян мечтател и хуманист. Привършвам я и незабавно се трансферирам на " Паяжината на земята " на Томас Улф. По " Синемакс " ме чака " Воля " (всъщност " Остроумие " ) на Майк Никълс с Ема Томпсън (ще пиша). Изяждам 300-грамов домат със 100 грама сирене, пробутвам с половинка бира. Другата съзнателно затварям с капачка за на следващия ден, въпреки и да ненавиждам това на ниска цена, миризливо и пошло пиво, само че с ястие и за здраве може. Продължавам с " Розета " на братя Дарден (качили са го от CINEMA+), който е най-слабият им филм, само че има " Златна палма ". И... то станало време за излизане.
Тъй като съм станал ненапълно кисел и придирчив към събеседници, тъй като опитът ме кара да си представям и преценям с огромна акуратност разговора и тематиките авансово, а безмислиците и комплексарските изхвърляния, съпроводени с въпиющо незнание, ме уморяват и отегчават, не е доста забавно. Но въпреки всичко извозвам времето прелестно, тъй като не чувствам по кое време съм си изпил кафето и водката (малка) измежду лакърдии, кодоши и смехове (ученички, за жал, няма, прекарването е прецизно маскулинено). Мда, в действителност досада и повтаряне, без сърдечна и естетическа тръпка (които ми се случват все по-рядко, само че за такива моменти се живее). Настъпва времето на сериалите (отново). Докато гледам Better Call Saul ( " прекуелът " на Breaking Bad) по ACM и по-късно, похапвам 50 грама печено кашу (задължително от " Старата фурна ", не е продуктово позициониране, а маниакално търсене на качеството) и една дребна праскова и пийвам 70-80 грама водка. Завършвам деня с плодово кисело мляко с череши " Данон ", да ми държи, до момента в който чета най-малко час преди заспиване.
Можете сами да си изчислите калориите и информацията, които съм поел, и вероятно да ги съпоставите. Дали се трансформира в просвета, е различен въпрос. Постоянно изтъквам един съветски филм, че " опитът е мъдростта на простака ", а да си грамотен, не значи да си интелигентен. Винаги съм казвал обаче, че би трябвало да се храниш нищожно (когато мислиш за яденето като за наслаждение, а не като за досадно обвързване, значи си стар, а лакомията е смъртен грях; хората едно време са постили, разбирай гладували, по близо три месеца) и да си неутолим за просвета, познания и осведоменост, за прекарвания (емоционални, полови и интелектуални) и нови провокации.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ