Татяна Пандурска: Мой дълг е да направя филм за Вазов
Татяна Пандурска е сценичен и кино режисьор, сценарист и продуцент. Специализирала е кино и телевизия в Париж, създател е на над 50 кино лентата, измежду които за проф. Иван Шишманов и Константин Величков, „ Строителите на българското книжовно сдружение “. В Сопот на следващия ден вечер ще бъде показан последният <210> филм „ Непобеденият военачалник - Владимир Вазов “, който споделя за героя от Дойран военачалник Владимир Вазов.
Госпожо Пандурска, филмът за ген. Владимир Вазов идва в Сопот единствено няколко месеца откакто беше показан в София. Вълнувате ли се от това, че ще го гледа публиката в родния град на вашия воин?
Много се вълнувам, тъй като всяка среща с публиката е нова страст. За мен Сопот е един от центровете на нашия нравствен и културен живот от предишното, а мисля и до момента. Ръководството на града пази традициите и уважава достойните българи.
Това е извънредно значима тематика в нашия живот. А и документалното кино би трябвало да демонстрира патриотизма и родолюбието на нашите предшественици, да ни прави горди българи.
За огромно страдание към момента нямаме построена тактика за развиване на родната просвета, посредством която да утвърждаваме нашата еднаквост и принос в културата на Европа. Корените на всеки народ са изключително значими за всяко общество.
А Вазовият жанр е неповторим в нашата история! Сравняват го с древен дъб! Удивявам се по какъв начин е било допустимо майка им Съба Вазова да отгледа девет деца, да ги възпита в национализъм, родолюбие и почтеност. Както знаем, всички те са изключителни персони със собствен огромен принос за развиването на младата ни страна при започване на 20. век. Работят в разнообразни сфери на българския живот - просвета, политика и стопанска система, и оставят незабравима следа.
Има ли моменти от кино лентата, които са снимани в Сопот?
Да, част от фотосите бяха в Сопот, в къщата-музей „ Иван Вазов “ в града. По време на фотосите научих две нови неща - едното е, че Сопот значи „ чешма “, а другото - смисъла на името Вазов. То идва от качествата на дядо им и значи " красноречив, човек, който приказва увлекателно ".
Със Сопот свързвам и Балкана като един български знак. Когато снимахме с дрон, се докоснахме до неговата възвишеност и загадъчност. И по този начин сякаш участвахме в драматизма на сопотци през 1877 година, които са бягали при опожаряването на града.
Казахте, че сте впечатлена от Вазовия жанр. Защо избрахте да визиите на първо време ген. Владимир Вазов в собствен филм?
Преди няколко години бях шеф на Военно телевизионния канал и ми попадна дневникът на ген. Владимир Вазов - „ Животописни бележки “- впечатляващ и като литература. По това време участвах в интернационална конференция за сигурността на Балканите, в град Струмица, Северна Македония. Реших да отида до Дойранското езеро, с цел да видя мястото на борбата през Първата международна война. Посетих и село Фурка. Това, което прочувствено ме стъписа, беше, че 100 години след тази война нищо не припомня за нея. Там няма български знаци. А би трябвало да имаме памет за историята си!
И филмът се роди.
Как показва тези моменти в дневника си военачалник Вазов?
Той разказва в елементи присъединяване си на Дойранския фронт като пълководец на 9-а Плевенска дивизия. Той непрестанно е измежду бойците, които го назовават „ нашия военачалник “.
Разказва просто, прочувствено и правдиво живота си на фронта, като кмет на София два мандата и за визитата си в Лондон. Там е участник в конгреса на Британския легион, отдаден на войната. По време на военния обред участниците минават около свалените в тяхна чест флагове.
Във кино лентата има игрални детайли. Кой е артистът, на който поверихте ролята на ген. Владимир Вазов във кино лентата?
Аз съм уверена, че в нашия съвременен живот по-силното влияние на историческата кинодокументалистика е да има игрални епизоди. Така, с актьорското наличие, облиците влияят по-емоционално. Ние доста гледаме разнообразни образни артикули и имаме потребност от това да съпреживяваме историята на героите.
Талантливият артист Николай Николов се превъплъщава в облика на ген. Владимир Вазов. Той работи и в дублажа, гласът му е доста въздействащ и различим.
Реших да има и последователност във филмите ми. Затова написах два спомагателни епизода, в които ген. Владимир Вазов се връща от фронта и посещава брат си Иван Вазов, който издава нова стихосбирка за войната. Ролята на Иван Вазов извършва артистът Любомир Петкашев от Народния спектакъл. Той към този момент е прочут на публиката от предходния ми филм „ Вярвам в гения на българския народ - професор проф. Иван Шишманов “.
Планирате ли да извършите филм и за друга персона от Вазовия жанр?
Искам да направя филм за Иван Вазов. Но докосването до живота и личността му е мъчно тестване.
Надявам се да се случи някой ден. Считам това за мой креативен дълг.
Госпожо Пандурска, филмът за ген. Владимир Вазов идва в Сопот единствено няколко месеца откакто беше показан в София. Вълнувате ли се от това, че ще го гледа публиката в родния град на вашия воин?
Много се вълнувам, тъй като всяка среща с публиката е нова страст. За мен Сопот е един от центровете на нашия нравствен и културен живот от предишното, а мисля и до момента. Ръководството на града пази традициите и уважава достойните българи.
Това е извънредно значима тематика в нашия живот. А и документалното кино би трябвало да демонстрира патриотизма и родолюбието на нашите предшественици, да ни прави горди българи.
За огромно страдание към момента нямаме построена тактика за развиване на родната просвета, посредством която да утвърждаваме нашата еднаквост и принос в културата на Европа. Корените на всеки народ са изключително значими за всяко общество.
А Вазовият жанр е неповторим в нашата история! Сравняват го с древен дъб! Удивявам се по какъв начин е било допустимо майка им Съба Вазова да отгледа девет деца, да ги възпита в национализъм, родолюбие и почтеност. Както знаем, всички те са изключителни персони със собствен огромен принос за развиването на младата ни страна при започване на 20. век. Работят в разнообразни сфери на българския живот - просвета, политика и стопанска система, и оставят незабравима следа.
Има ли моменти от кино лентата, които са снимани в Сопот?
Да, част от фотосите бяха в Сопот, в къщата-музей „ Иван Вазов “ в града. По време на фотосите научих две нови неща - едното е, че Сопот значи „ чешма “, а другото - смисъла на името Вазов. То идва от качествата на дядо им и значи " красноречив, човек, който приказва увлекателно ".
Със Сопот свързвам и Балкана като един български знак. Когато снимахме с дрон, се докоснахме до неговата възвишеност и загадъчност. И по този начин сякаш участвахме в драматизма на сопотци през 1877 година, които са бягали при опожаряването на града.
Казахте, че сте впечатлена от Вазовия жанр. Защо избрахте да визиите на първо време ген. Владимир Вазов в собствен филм?
Преди няколко години бях шеф на Военно телевизионния канал и ми попадна дневникът на ген. Владимир Вазов - „ Животописни бележки “- впечатляващ и като литература. По това време участвах в интернационална конференция за сигурността на Балканите, в град Струмица, Северна Македония. Реших да отида до Дойранското езеро, с цел да видя мястото на борбата през Първата международна война. Посетих и село Фурка. Това, което прочувствено ме стъписа, беше, че 100 години след тази война нищо не припомня за нея. Там няма български знаци. А би трябвало да имаме памет за историята си!
И филмът се роди.
Как показва тези моменти в дневника си военачалник Вазов?
Той разказва в елементи присъединяване си на Дойранския фронт като пълководец на 9-а Плевенска дивизия. Той непрестанно е измежду бойците, които го назовават „ нашия военачалник “.
Разказва просто, прочувствено и правдиво живота си на фронта, като кмет на София два мандата и за визитата си в Лондон. Там е участник в конгреса на Британския легион, отдаден на войната. По време на военния обред участниците минават около свалените в тяхна чест флагове.
Във кино лентата има игрални детайли. Кой е артистът, на който поверихте ролята на ген. Владимир Вазов във кино лентата?
Аз съм уверена, че в нашия съвременен живот по-силното влияние на историческата кинодокументалистика е да има игрални епизоди. Така, с актьорското наличие, облиците влияят по-емоционално. Ние доста гледаме разнообразни образни артикули и имаме потребност от това да съпреживяваме историята на героите.
Талантливият артист Николай Николов се превъплъщава в облика на ген. Владимир Вазов. Той работи и в дублажа, гласът му е доста въздействащ и различим.
Реших да има и последователност във филмите ми. Затова написах два спомагателни епизода, в които ген. Владимир Вазов се връща от фронта и посещава брат си Иван Вазов, който издава нова стихосбирка за войната. Ролята на Иван Вазов извършва артистът Любомир Петкашев от Народния спектакъл. Той към този момент е прочут на публиката от предходния ми филм „ Вярвам в гения на българския народ - професор проф. Иван Шишманов “.
Планирате ли да извършите филм и за друга персона от Вазовия жанр?
Искам да направя филм за Иван Вазов. Но докосването до живота и личността му е мъчно тестване.
Надявам се да се случи някой ден. Считам това за мой креативен дълг.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ