100 000 тона текстил се изхвърля годишно у нас
Търговците на облекла втора употреба отчитат 10% ръст на продажбите тази година, след застоя през двете ковидни 2020 и 2021 г.
" Поскъпването на живота и чувството за престояща тежка зима кара хората да мислят по-рационално и да купуват повече облекла втора ръка ", разяснява Севдалин Спасов, ръководител на Асоциация " Кръгов текстил ", в която членуват към 50 компании за преправка и продажба на облекла втора ръка. От асоциацията обаче са удовлетворени, че нараства делът на младите консуматори, водени най-много от екологични съображения. Над 30% от потребителите на облекла втора ръка са хора под 30 години.
Годишно компаниите от асоциацията обработват към 35 000 тона облекла втора ръка в България, като единствено 2000 тона са събрани в страната. От тези 35 000 тона близо 25 000 се изнасят назад на открито – главно за Азия и Африка, като вносът е най-вече от Западна Европа. В България в магазините постъпват към 10-15% от целия потенциал, други 10% от импортираните облекла отиват за индустрията под формата на памучни парцали, а 10% - за изгаряне в промишлеността.
В същото време изследване на асоциацията демонстрира, че в България се изхвърлят близо 100 000 тона боклуци от текстил годишно, което значи, че събраните разделно 2000 тона за повторна приложимост са едвам 2%. Огромната част от ненужните облекла отиват на сметищата и към този момент съставляват 4% от депонираните битови боклуци у нас, за които общините би трябвало да заплащат наказателни такси.
От асоциацията упорстват за държавна поддръжка и законови и административни промени, които да подтикват хората да предават неизползвания текстил за преработване, вместо да се замърсява околната среда с боклуци. Ако не се предприеме нищо за ограничение на текстилните отпадъци, те ще нарастват с по 7-8% годишно, уточни Севдалин Спасов. Заради все по-големите количества използвана синтетика тесктилните боклуци биват наричани " новата пластмаса " и в международен мащаб провокират повече парникови газове в сравнение с авиацията, автомобилния и жп превоз.
Едно от предложенията на сектора е да се отстрани повторното данъчно облагане с Данък добавена стойност на облеклата втора ръка, както вече е направено в някои европейски страни. Предлагането на преференциални площи за продажба на тези артикули в комерсиалните центрове по прилика с тези за електрическите коли, също би стимулирало втория живот на старите облекла.
Ако има поощрителни ограничения, за две години страната може да бъде покрита с контейнери за събиране на текстил, който да бъде осъществен по най-екосъобразния метод, показва Спасов. Засега компаниите за търговия и преработване на облекла втора ръка са разположили над 20 хиляди съдове в 20 общини. Имат обаче капацитет да обработват за втора ръка до 60 000 тона годишно.
От сектора показаха, че някои страни са въвели специални продуктови такси за производителите на текстилни произведения, с които да се финансира тяхното оползотворяване, когато бъдат изхвърлени. За образец бе дадена Франция, където е въведена така наречен разширена отговорност на производителя. По тази мярка се планува всеки, който пуска на пазара текстилна стока, да заплаща продуктова такса, с която се финансира излязлата от приложимост дреха да бъде разделно събрана, сортирана, готова за повторна приложимост или рециклирана.
С тези такси може да се пребори и отрицателното събитие " бърза мода " - основаване на облекла за еднократна приложимост като да вземем за пример супер евтини тениски, които подбиват цените, но които след първото изпиране стават негодни за носене. " Производителите на качествени облекла не би трябвало да се таксуват, тъй като от тях може да се извлекат повече потребен материал за повторна приложимост. Ако обаче една дреха е направена за еднократна приложимост и би трябвало да се изхвърли след едно-две носения, е обикновено производителят да заплати продуктова такса, тъй като след това този боклук би трябвало да се оползотвори по най-екологичния метод ", разяснява ръководителят на асоциацията.
Министерство на околната среда и водите преглежда и разновидността производители и вносители на облекла и обувки да се включат в организации по оползотворяване на този тип боклуци, които да регистрират активността си и да бъдат освобождавани от таксите.
" Поскъпването на живота и чувството за престояща тежка зима кара хората да мислят по-рационално и да купуват повече облекла втора ръка ", разяснява Севдалин Спасов, ръководител на Асоциация " Кръгов текстил ", в която членуват към 50 компании за преправка и продажба на облекла втора ръка. От асоциацията обаче са удовлетворени, че нараства делът на младите консуматори, водени най-много от екологични съображения. Над 30% от потребителите на облекла втора ръка са хора под 30 години.
Годишно компаниите от асоциацията обработват към 35 000 тона облекла втора ръка в България, като единствено 2000 тона са събрани в страната. От тези 35 000 тона близо 25 000 се изнасят назад на открито – главно за Азия и Африка, като вносът е най-вече от Западна Европа. В България в магазините постъпват към 10-15% от целия потенциал, други 10% от импортираните облекла отиват за индустрията под формата на памучни парцали, а 10% - за изгаряне в промишлеността.
В същото време изследване на асоциацията демонстрира, че в България се изхвърлят близо 100 000 тона боклуци от текстил годишно, което значи, че събраните разделно 2000 тона за повторна приложимост са едвам 2%. Огромната част от ненужните облекла отиват на сметищата и към този момент съставляват 4% от депонираните битови боклуци у нас, за които общините би трябвало да заплащат наказателни такси.
От асоциацията упорстват за държавна поддръжка и законови и административни промени, които да подтикват хората да предават неизползвания текстил за преработване, вместо да се замърсява околната среда с боклуци. Ако не се предприеме нищо за ограничение на текстилните отпадъци, те ще нарастват с по 7-8% годишно, уточни Севдалин Спасов. Заради все по-големите количества използвана синтетика тесктилните боклуци биват наричани " новата пластмаса " и в международен мащаб провокират повече парникови газове в сравнение с авиацията, автомобилния и жп превоз.
Едно от предложенията на сектора е да се отстрани повторното данъчно облагане с Данък добавена стойност на облеклата втора ръка, както вече е направено в някои европейски страни. Предлагането на преференциални площи за продажба на тези артикули в комерсиалните центрове по прилика с тези за електрическите коли, също би стимулирало втория живот на старите облекла.
Ако има поощрителни ограничения, за две години страната може да бъде покрита с контейнери за събиране на текстил, който да бъде осъществен по най-екосъобразния метод, показва Спасов. Засега компаниите за търговия и преработване на облекла втора ръка са разположили над 20 хиляди съдове в 20 общини. Имат обаче капацитет да обработват за втора ръка до 60 000 тона годишно.
От сектора показаха, че някои страни са въвели специални продуктови такси за производителите на текстилни произведения, с които да се финансира тяхното оползотворяване, когато бъдат изхвърлени. За образец бе дадена Франция, където е въведена така наречен разширена отговорност на производителя. По тази мярка се планува всеки, който пуска на пазара текстилна стока, да заплаща продуктова такса, с която се финансира излязлата от приложимост дреха да бъде разделно събрана, сортирана, готова за повторна приложимост или рециклирана.
С тези такси може да се пребори и отрицателното събитие " бърза мода " - основаване на облекла за еднократна приложимост като да вземем за пример супер евтини тениски, които подбиват цените, но които след първото изпиране стават негодни за носене. " Производителите на качествени облекла не би трябвало да се таксуват, тъй като от тях може да се извлекат повече потребен материал за повторна приложимост. Ако обаче една дреха е направена за еднократна приложимост и би трябвало да се изхвърли след едно-две носения, е обикновено производителят да заплати продуктова такса, тъй като след това този боклук би трябвало да се оползотвори по най-екологичния метод ", разяснява ръководителят на асоциацията.
Министерство на околната среда и водите преглежда и разновидността производители и вносители на облекла и обувки да се включат в организации по оползотворяване на този тип боклуци, които да регистрират активността си и да бъдат освобождавани от таксите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ