Търговията с роби е едно от най-добрите и доходоносни занимания

Търговията с плебеи е едно от най-хубавите и доходоносни занимания към XIX век. Съществува регулация в тази посока, само че не задоволително и в средата на въпросния интервал ще открием, че не опиатите са били най-важното и нужното – фокусът е бил в доставката на незаконни плебеи. Основната дестинация е Манхатън, а доставките идват от Бразилия, Португалия и Ангола. Ню Йорк разполага с задоволително съществено пристанище, с цел да обслужва идващите кораби, само че това идва с такси, спомагателни съглашения и доста други. Интересното в този случай е, че един от най-интересните бизнеси, основава и една от най-хубавите секрети порти, която може да предложи съществено количество от човешката мощ, освен това на рационални цени.

Звучи като реклама, само че до момента в който през XIX век откриваме, че мнозина са докарвани на мощ в новия свят, то през днешния ден има голямо предпочитание от жителите на същите страни да дойдат до тук. Името на компанията, известна като един от най-хубавите незаконни снабдители е „ Португалската компания “, употребявайки прикритието на комерсиална компания, същата пуска към 100 от своите плавателни съдове към Африка, с цел да се преследват хора от по-малките племена. Тук е доста значимо да се подсети, че въпреки Европа и Съединени американски щати да се считат за виновни за доставката на плебеи, както и за продаването им, огромните африкански племена трансформират това в бизнес и точно те доставят своите военнопленници непосредствено на пристанището.

Следователно имаме цялостната независимост да заявим, че робството не е дело на посочените два континента, то е с африкански корени за цивилизация, която освен изостава с няколко века, само че и търси лесните облаги. Въпросната компания постоянно прави къси курсове и до Куба – нужни са служащи за захарните плантации. Точно тук се появява и един човек, който ще обърка доста проектите за доставка на жива мощ в Северна Америка. Неговото име е Емилио Санчез. Той е кубински преселник, работещ за английската корона като разузнавач, претрупан с задачата да прекъсне точно тази процедура. По това време и в Съединени американски щати има още една незаконна мрежа – тази за изнасянето на плебеи към Канада, където могат да бъдат избавени и да се радват на свободата си.

Генерално американската политика е не просто странна, само че и извънредно неверна – в случай че никой не успее да спре купувача да си купи плебей или да разбере от кое място е закупен, притежателят може да го резервира и да го употребява. Докато короната не е съгласна, всички останали нямат нищо срещу да употребява свободната и безвъзмездна работна ръка. Опитите за спиране и обезвреждане на същата тази процедура, демонстрират и още един проблем – никой не се пробва да освободи робите, а да спре тези, които се месят в бизнеса. Ролята на Емилио не е просто рискова, тя се оказва съвсем невъзможна. Законите по тази тематика – признати още през 1807 и 1820 година, когато Съединени американски щати публично излиза от Атлантическата конвенция за търговия на плебеи, бързо се замества с нов закон, който подсигурява смъртна присъда на този, който доставя хора.

Това обаче съществува единствено на хартия, броят осъдени или убити за сходна активност е освен най-малък, а напряко комичен. Ситуацията в Ню Йорк е малко по-различна, тук за първи път се употребяват безумните подкупи и регистрирането на хора. Ако вероятно някой търговец стигне до съд, неговата работа е да бръкне надълбоко в кесията си и да заплати на повече хора. Най-важната игра на множеството американски федерални кораби е да спре да разрешава на английските сътрудници да ги претърсват – процедура, която се извършва дълго време на острова. Американските детективи и данъчни инспектори откриват, че въпросната Португалска компания постоянно пуска сред 2-4 кораба в месеца, до момента в който още толкоз ще се върнат в Ню Йорк, откакто са напълнили трюма с пленници от Африка.

През 50-те години на XIX век ще открием, че компанията даже продължава да отваря свои офиси в Бостън, Балтимор и Ню Орлиънс. Около 400 кораба работят за тях, а броят докарани хора е към 200 000 души. Преди това доближаваме и до дежурната спирка в Куба. Там нормално се прибавят и спомагателни скъпи материали. Англия няма какво да направи и наподобява освен извънредно зле, тя се трансформира в една от нациите, която първа не разрешава търговията. По същото време тя се демонстрира като страната на свободата – прякор, който и до през днешния ден стои легендарен и занимателен, само че въпреки всичко. Основното ѝ занятие е да изследва и ревизира всеки един чужд транспортен съд, който може да придвижва плебеи.

Точно затова и мнозина отхвърлят да пътуват до Африка със наложителна спирка във Англия – даже някои от корабите се модифицират, с цел да докарват колкото се може повече хора и в същото време да вършат по един курс. Американците разполагат с добра плавателна база, имат опитните моряци и от дълго време употребяват код, с цел да знаят кой и по кое време ще дойде на пристанището. Това обърква проектите за противопоставяне и кралският двор стартира да мисли за други разновидности, като в този случай се насочва точно към шпионите. След като английският дипломат Едуард Арчибалд прави една инспекция и открива какъв брой бързо се усилват робите, той споделя на родна земя, че ситуацията е станало по-лошо от безпомощно.

Информацията е добре пристигнала, тъй като годините за възнаграждение на сътрудниците в Бразилия и Куба ще се отплати. Емилио Санчез идва в Америка, когато е доста млад, а това го прави съвършеният осведомител. Работи като вносител на захар, търговец на кораби и също по този начин постоянно се среща с търговци на плебеи, които му оферират да укрепи редиците и да усили продукцията си. Най-вероятно предлаганата цена е била прекомерно висока, само че има и нещо друго, Емилио не желае да бъде част от тази игра и не желае да попадне в пандиза. Преди време е арестуван на борда на рабски транспортен съд, като за него споделя, че не е желал да бъде част от екипажа и не е желаел да се замесва в тази посока.

С малко помощ от Арчибалд, кубинецът е подготвен да работи и да влезе колкото се може по-дълбоко в тази игра. Като човек, който има жадност за реванш против измамниците, първата му работа е да ги открие и да изиска да бъде техен сътрудник, осъзнавайки, че короната заплаща за тази игра, той е подготвен да се наслаждения на идния провал. Само няколко години след разплитането на мрежата, сътрудникът ще написа анонимно до пресата в Ню Йорк, споделяйки цялата линия на активност, като приключва своето писмо със закана, че ще разбие вечно порочната процедура. Британският дипломат идва с контракт, който разрешава от 1859 до 1862 година да се дават средства, които да предложат сумата от 400 паунда на година, допълнени с бонуси в подмяна на информация.

Ето за какво и в този интервал сътрудникът ще бъде открит като служащ на доковете, разговаряйки с разнообразни търговци, моряци и други членове на цялата организация. Обикновено идва с желанието да замени някоя друга приказка, до момента в който се употребява тютюн, а по-късно ще мисли и какво може да предложи на аудиторията. Така лека бавно ще стартира да подпитва и кои кораби отпътуват за Африка, по кое време ще се случи това и кой ги има. Оказва се, че моряците не пазят доста загадка, а и като най-ниско платени, същите нямат нищо срещу да подлеят малко вода на своите началници. Именно на доковете ще открие и доста публицисти, които се пробват да получат същата информация, само че като добре облечени и непознати на служащите, те са обречени да изгубят всички следи.

Братът на Емилио стартира да доставя информация по кое време корабите на Португалската компания дебаркират на крайбрежията на дребния остров и каква стока разтоварват, както и по какъв начин се споделят, какъв брой постоянно минават и още доста други. С тази информация е било задоволително да ги чака на пристанището в Ню Йорк и да ревизира наличието. Санчез сяда и написа цялата скица в няколко писма на Арчибалд, като демонстрира през кои седмици идват корабите с плебеи, по кое време отпътуват назад празни, с цел да „ наберат “ още стока и други пикантни детайлности. Успява даже да покаже и къде се намират робите, в кои хранилища се крият, преди да бъдат разпратени към Южните щати.

Неговата работа оказва помощ за откриването на 178 хиляди тога, само че тъй като се опасява за живота си и тъй като не желае да си навлече гнева, написа всичко с код и в никакъв случай не употребява същинското си име, нито в писмата, нито пред моряците. След няколко месеца по-късно, английският дипломат ще заяви, че сътрудникът дава информация съвсем всеки ден и има постоянно пикантна информация за някои от най-актуалните покупко-продажби. Оказва се, че когато най-сетне информацията се появява в цялостен тип, единствено Емилио знае тъкмо толкоз, колкото и трафикантите – никой различен не е съумял да спре незаконната търговия по-рано.

Пътят на информацията също става прекомерно забавен – да вземем за пример можем да видим, че посланикът събирал писмата с код и ги изпращал непосредствено до Лондон, употребявайки фериботите. Потвърдената информация за корабите, които би трябвало да тръгнат от Ню Йорк към Африка, са публично предоставени на английския двор, а по-късно информацията отива непосредствено до английските бойни кораби, които се намират наоколо до африканските крайбрежия. Подготовката за спиране нормално лишава към 10 седмици, само че връзката е задоволително скромна и мудна. Санчез праща информацията доста по-рано – преди самите товарни кораби да тръгнат за Африка, което дава съществено преимущество на англичаните да се включат в договорката.

Писмата най-често са в ръцете на капитаните по река Конго, преди въобще да се появят португалците, с цел да товарят хора. Това надалеч не е краят на играта. След като информацията за къртица стартира да се популяризира дребни кораби като Памфилия, които откакто съумяват да избягат от преследвачите си, карат към 600 души – мъже, дами и деца, да изоставен кораба и да останат в нищото. При опит да се върнат назад вкъщи през Тихия океан, те са настигнати от военен транспортен съд. При опит да бъдат тествани, португалците се пробват да бягат за повторно, само че е стреляно по тях и следва предаване, както и шерване на още информация. С разузнаването са спрени към 30 рабски плавателни съда, като това значи, че към 20 000 души в никакъв случай не стигат до новия свят, най-малко не и като плебеи.

И тук още веднъж се открива един забавен „ Параграф 22 “, хванатите кораби и капитаните на борда, не могат да бъдат съдени от Англия, в случай че се върнат назад на американските управляващи, там няма да има никакви наказания, затова множеството просто са принудени да изоставят стоката и да продължат напред, като се надяват, че ще имат повече триумф по-късно. През 60-те години на XIX век към този момент има и малко по-свеж лъх. Линкълн става президент и първата му работа е да спре незаконния импорт. Подписвайки конвенция с британците, че могат освен да претърсват американски кораби, само че и да издават присъди, играта става извънредно забавна.

Прекъсването на тази задача скоро ще докара до ново напрежение, а бойните американски кораби ще се озоват към Куба, където ще извършват своите отговорности извънредно прецизно – капитаните, които бъдат хванати при опит да бъдат подкупени, също могат да погледнат бесилото. В рамките на няколко години, доставката на плебеи дефинитивно стопира. С развиването на тези събития, Санчез е освободен от поста си.

Той не получава и цент за работата си и през 1862 година е освободен изцяло. Продължава да работи като търговец и живее непретенциозно до края на дните си през 1901 година Никога не приказва какво е направил или с какво се е занимавал, отнасяйки тайната си в гроба. Неговата история може да бъде открита в английските архиви в Лондон, като получава някаква светлина едвам откакто група историци стартира да преглежда този интервал.

Снимки: Wikipedia