Писането дава усещане за живот, който е по-пълнокръвен
Таня ГЛУХЧЕВА
Днес ви представяме една млада българска писателка, която с дебютната си книга " Живот по фотография " сграбчва вниманието на родните читатели. Често назовава творбата си " алената книга ", с което още повече предизвика интерес към нея. Какво ли крие? Червеният цвят си играе с въображението ни и ни кара да вършим разнообразни асоциации. Но коя е Дора Стойнова - дамата, провокираща подсъзнанието ни?
Родена е на 14 май 1990 година в София. Започва креативната си активност върху ръкописа " Живот по фотография " през декември 2018 година По същото време приключва образованието си в Творческата академия " Заешка дупка " в направление " Проза ", в класа на Алек Попов, Георги Терзийски и Дарин Терзийски. Романът излиза от щемпел в първите дни на 2021 година Преди това написа разкази, които засягат екзистенциални метафизичен въпроси, само че по нов и завладяващ метод. Повечето й герои нямат имена, а самите разкази постоянно са лишени от динамичност и наподобяват по-скоро на картина, в която се преплитат облици и която слага доста въпроси пред читателя. Затова постоянно ги назовава шеговито " Впечатления в прозаичност " или " Стихове в прозаичност ". Сред обичаните й стилистични похвати, фигури и тропи са оксиморонът и парадоксът.
Извън литературните текстове, авторката създава и научни изявления като докторант към катедра " Политология " в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи в областта на педагогиката и логиката на психиката.
Изучава Гещалт терапия в БИГТ. Завършва магистърската стратегия " Образователен мениджмънт " в катедра " Педагогика ", Факултет по педагогика, през 2017 година и магистърската стратегия " Международни връзки и проблеми на сигурността " в катедра " Политология ", Философски факултет, през 2015 година в същия университет. Бакалавърската й степен е по британска лингвистика. Научните й ползи са в региона на проблемите на сигурността, педагогиката и литературата.
По време на образованието си в междинното обучение получава премия " Лауреат по български език и литература ".
В креативния й път, с изключение на литературата, участва и танцът. Изучава типичен и съвременен балет в продължение на осем години.
Като всеки младеж, насочил се към света на литературата, няма по какъв начин да не я попитаме за какво е почнала да написа? " Истината е, че нямам отговор на този въпрос, не си припомням за какво съм почнала да пиша. Мисля, че всичко беше като неспокойствие първоначално. Бях още ученичка (доста затворена, напряко истински интроверт бях по това време). Може би моят метод да претърпявам хората беше посредством писането. "
Снимки: Личен списък
Както при множеството хора, перото й " дава чувство за живот, само че не живота, който живеем, а един по-различен живот. И някак по-пълнокръвен. Живот, в който всяко камъче или неналичието му са от голяма важност. Живот, който се сътворява от белия лист и който, колкото и да мислиш, че е подбуден от света на въображението, постоянно се измъква сред пръстите ти като парче коприна и в никакъв случай не знаеш какво ще се случи ", замечтано изяснява младата авторка.
Вероятно не са малко тези, които усещат, че имат заложба, имат какво да кажат, умеят да се показват посредством думите, само че... нямат смелостта да създадат тази дребна, само че решителна, крачка и да занесат ръкописа си в някое издателство. А дали Дора мъчно се е престрашила да го направи? " Не, изрично не. Това беше моя фантазия, а аз имам навика настойчиво да последвам фантазиите си. За мен да издам книга беше като да дам живот и си припомням, че нямах самообладание това да се случи, въпреки в този момент да ми липсват доста героите ми. Те потеглиха по своя път и мога само да се надявам да оставят своя отпечатък у читателите, които следва да срещнат. И знам, че той няма да бъде еднакъв, че всеки ще ги види и схване съгласно своята лична житейска история, само че точно това ме радва най-вече. "
Като човек, който е учил толкоз разнообразни неща допуска, че може да включи разнообразни детайли в бъдещи произведения. " Но не развитите и научени теории, а хората, които срещнах по пътя си. Контактът е благосъстояние за мен, а да познавам толкоз доста персони с разнообразни ползи, всеки влюбен в своята просвета, подготвен да открехне душата си пред мен, докъдето е подготвен и желае да направи това, несъмнено, ето това е скъпо. "
И дава обещание да продължи да се занимава с това, което прави. Обожава писането във всяко едно негово измерение. " Обикновено в всекидневието си рядко се обръщаме към думите по метода, по който го вършим посредством написаното. Имам чувството, че пропущаме многоликостта им, а хубостта им за мен се крие точно там ", твърди ни тя. И ни разкрива малко за бъдещите си проекти: " В момента работя над една научна разработка, която се надявам скоро да защитя и също да държа топла, топла, излязла от щемпел, както се споделя. В нея се засягат много значими въпроси за България, Европа и света като цяло, които, обаче, за жалост, ние постоянно подценяваме. Става въпрос за проблемите на радикализацията и тероризма. Въпросът какво подтиква един човек, без значение е мъж, жена или дете към екстремизъм постоянно ме е вълнувал. Настръхвам, единствено като си помисля, каква е тази мощ, която може да накара човек да убива в името на идеология. "
Единствен проблем, пред който е изправена, е, че от издателството не са поели ангажимент с разпространяването на романа й. Всеки, демонстриращ интерес към творбата, може да се свърже с нея по електронната й поща: [email protected].
Ето и фрагмент от романа " Живот по фотография ":
- Кое е обичаното ти цвете? - попита го тя.
- Роза - отвърна той, притворил очи от надигащия се в него възторг.
- Тогава в този момент ще ти подаря една роза - сподели тя и стартира нежно да рисува цветето на любовта по устните му. Езикът й правеше умели извивки, тъй че в случай че фактически оставяше следи, сред вплетените им езици щеше да поникне най-съвършената степна роза.
- А в този момент ще ти подаря цвете, изтъкано от нишките напразно - сподели тя. И, повтаряйки името му безкрай, стартира да рисува напъпила млада роза в ухото му.
- Миро, Миро, Миро...
Вибрациите от името му отекваха в полупразната, тъмна и тясна стая и носеха посланието на най-красивата дума; гъделичкаха ухото му...
Вратът му се изви обратно под напора на удоволствието, зъбите му се оголиха, беше целият потен...
>
Днес ви представяме една млада българска писателка, която с дебютната си книга " Живот по фотография " сграбчва вниманието на родните читатели. Често назовава творбата си " алената книга ", с което още повече предизвика интерес към нея. Какво ли крие? Червеният цвят си играе с въображението ни и ни кара да вършим разнообразни асоциации. Но коя е Дора Стойнова - дамата, провокираща подсъзнанието ни?
Родена е на 14 май 1990 година в София. Започва креативната си активност върху ръкописа " Живот по фотография " през декември 2018 година По същото време приключва образованието си в Творческата академия " Заешка дупка " в направление " Проза ", в класа на Алек Попов, Георги Терзийски и Дарин Терзийски. Романът излиза от щемпел в първите дни на 2021 година Преди това написа разкази, които засягат екзистенциални метафизичен въпроси, само че по нов и завладяващ метод. Повечето й герои нямат имена, а самите разкази постоянно са лишени от динамичност и наподобяват по-скоро на картина, в която се преплитат облици и която слага доста въпроси пред читателя. Затова постоянно ги назовава шеговито " Впечатления в прозаичност " или " Стихове в прозаичност ". Сред обичаните й стилистични похвати, фигури и тропи са оксиморонът и парадоксът.
Извън литературните текстове, авторката създава и научни изявления като докторант към катедра " Политология " в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи в областта на педагогиката и логиката на психиката.
Изучава Гещалт терапия в БИГТ. Завършва магистърската стратегия " Образователен мениджмънт " в катедра " Педагогика ", Факултет по педагогика, през 2017 година и магистърската стратегия " Международни връзки и проблеми на сигурността " в катедра " Политология ", Философски факултет, през 2015 година в същия университет. Бакалавърската й степен е по британска лингвистика. Научните й ползи са в региона на проблемите на сигурността, педагогиката и литературата.
По време на образованието си в междинното обучение получава премия " Лауреат по български език и литература ".
В креативния й път, с изключение на литературата, участва и танцът. Изучава типичен и съвременен балет в продължение на осем години.
Като всеки младеж, насочил се към света на литературата, няма по какъв начин да не я попитаме за какво е почнала да написа? " Истината е, че нямам отговор на този въпрос, не си припомням за какво съм почнала да пиша. Мисля, че всичко беше като неспокойствие първоначално. Бях още ученичка (доста затворена, напряко истински интроверт бях по това време). Може би моят метод да претърпявам хората беше посредством писането. "
Снимки: Личен списък
Както при множеството хора, перото й " дава чувство за живот, само че не живота, който живеем, а един по-различен живот. И някак по-пълнокръвен. Живот, в който всяко камъче или неналичието му са от голяма важност. Живот, който се сътворява от белия лист и който, колкото и да мислиш, че е подбуден от света на въображението, постоянно се измъква сред пръстите ти като парче коприна и в никакъв случай не знаеш какво ще се случи ", замечтано изяснява младата авторка.
Вероятно не са малко тези, които усещат, че имат заложба, имат какво да кажат, умеят да се показват посредством думите, само че... нямат смелостта да създадат тази дребна, само че решителна, крачка и да занесат ръкописа си в някое издателство. А дали Дора мъчно се е престрашила да го направи? " Не, изрично не. Това беше моя фантазия, а аз имам навика настойчиво да последвам фантазиите си. За мен да издам книга беше като да дам живот и си припомням, че нямах самообладание това да се случи, въпреки в този момент да ми липсват доста героите ми. Те потеглиха по своя път и мога само да се надявам да оставят своя отпечатък у читателите, които следва да срещнат. И знам, че той няма да бъде еднакъв, че всеки ще ги види и схване съгласно своята лична житейска история, само че точно това ме радва най-вече. "
Като човек, който е учил толкоз разнообразни неща допуска, че може да включи разнообразни детайли в бъдещи произведения. " Но не развитите и научени теории, а хората, които срещнах по пътя си. Контактът е благосъстояние за мен, а да познавам толкоз доста персони с разнообразни ползи, всеки влюбен в своята просвета, подготвен да открехне душата си пред мен, докъдето е подготвен и желае да направи това, несъмнено, ето това е скъпо. "
И дава обещание да продължи да се занимава с това, което прави. Обожава писането във всяко едно негово измерение. " Обикновено в всекидневието си рядко се обръщаме към думите по метода, по който го вършим посредством написаното. Имам чувството, че пропущаме многоликостта им, а хубостта им за мен се крие точно там ", твърди ни тя. И ни разкрива малко за бъдещите си проекти: " В момента работя над една научна разработка, която се надявам скоро да защитя и също да държа топла, топла, излязла от щемпел, както се споделя. В нея се засягат много значими въпроси за България, Европа и света като цяло, които, обаче, за жалост, ние постоянно подценяваме. Става въпрос за проблемите на радикализацията и тероризма. Въпросът какво подтиква един човек, без значение е мъж, жена или дете към екстремизъм постоянно ме е вълнувал. Настръхвам, единствено като си помисля, каква е тази мощ, която може да накара човек да убива в името на идеология. "
Единствен проблем, пред който е изправена, е, че от издателството не са поели ангажимент с разпространяването на романа й. Всеки, демонстриращ интерес към творбата, може да се свърже с нея по електронната й поща: [email protected].
Ето и фрагмент от романа " Живот по фотография ":
- Кое е обичаното ти цвете? - попита го тя.
- Роза - отвърна той, притворил очи от надигащия се в него възторг.
- Тогава в този момент ще ти подаря една роза - сподели тя и стартира нежно да рисува цветето на любовта по устните му. Езикът й правеше умели извивки, тъй че в случай че фактически оставяше следи, сред вплетените им езици щеше да поникне най-съвършената степна роза.
- А в този момент ще ти подаря цвете, изтъкано от нишките напразно - сподели тя. И, повтаряйки името му безкрай, стартира да рисува напъпила млада роза в ухото му.
- Миро, Миро, Миро...
Вибрациите от името му отекваха в полупразната, тъмна и тясна стая и носеха посланието на най-красивата дума; гъделичкаха ухото му...
Вратът му се изви обратно под напора на удоволствието, зъбите му се оголиха, беше целият потен...
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ