Проф. Георги Рачев: Чака ни топъл декември, сняг не се вижд...
Танцуваме екологично танго - две напред, една назад
Засега натурален сняг не се вижда даже в дълготрайните прогнози
Китай, Съединени американски щати, Индия, Русия и Европейски Съюз са виновни за 65 % от международното замърсяване
Не виждам по какъв начин действително ще се реализира задачата до 2035 година да изчезнат двигателите с вътрешно горене
- Проф. Рачев, изключение или наклонност са градусите 20 плюс за ноември?
- Не е обикновено толкоз дълго през ноември да бележим температури над 15 градуса. Дори в студена София, която е с котловинен релеф, температурите са над 15 градуса. В началото на ноември имахме междинни денонощни температури от 14-15 градуса, едвам в края на първата десетдневка паднаха под 12 градуса. На обяд младежите даже в София вървят по тениски. Твърде дълго за ноември продължи този топъл интервал, още има зелени листа по дърветата, а безусловно след три седмици навлизаме в първия зимен месец. В момента ноември се движи с 5 до 8 градуса над нормата, което не се случва всяка година. Толкова топъл ноември не е бил.
- Време му е да застуди, само че по кое време?
- Този уикенд, само че няма да пристигна сибирски мраз. Минималните температури ще са сред 3 и 8 градуса и оптимални сред 12 и 16. Специално в топлата Горнотракийска равнина оптималните температури ще са сред 15-16 градуса. Т.е. на фона на тези анормални градуси до момента захлаждането ще приближи температурите до естествените за средата на ноември. Но макар че приказваме за захлаждане, градусите ще останат над нормата. Максималните температури до неделя ще са сред 12 и 16 градуса на юг и югоизток. Минималните температури няма да са ниски, а де факто от може би месец с дребни изключения нямаме негативни утринни температури. До края на месеца ще се появят и негативни температури.
След неделя ни чакат дни с леко стопляне, след което температурите стартират постепенно прогресивно да се намаляват. Но оптималните ще останат в границите 11-16 градуса, а минималните ще стартират да се намаляват и от 16 ноември се чака да са в рамките от минус 1 до 4 градуса. Въпреки всичко междинните денонощни ще останат малко по-високи от типичното за средата и края на ноември.
Най-после през уикенда ни чакат превалявания. Те обаче няма да са основни. Засега нито един от огромните световни метеорологични модели не вижда мощни средиземноморски циклони, вещаещи дъжд, а в противен случай - прогнозата е за високо атмосферно налягане, т.е. липса на превалявания.
За страдание, от месец и половина има места, където не е валяло въобще. И октомври си отиде със алегорични превалявания, ноември също е доста изсъхнал до момента. Добре, че е краят на есента, когато и насажденията нямат потребност от доста превалявания. Проблем е, че есенната рапица и пшеница порастват при доста сериозен недостиг на влага, в някои случаи даже еднометровият почвен пласт е с изчерпани ресурси. Така че преваляванията, най-много в събота, в западната и централна част на страната, ще се окажат избавителни за есенните култури.
- Какъв декември ни чака?
- Прогнозите за декември са за по-динамично време, с повече превалявания, с обикновено количество и температури с към 1-1.5 градуса повече от междинните многогодишни климатични правила. Т.е. чака ни топъл и релативно с естествени превалявания декември.
Световните климатични модели не престават да поддържат концепцията, че зимата на Балканите, а и в Европа ще се окаже по-топла от естественото - за района и за страната ни с температура с 1-1.5 градуса по-висока за цялата зима. Но ще има и сняг, и поледици, и студове, само че в по-малко случаи и с лимитирана дълготрайност. Надявам се времето да е благосклонно, защото и ние, и Европа имаме крещяща потребност от топла зима, с цел да ни излезе по-евтино отоплението.
- Не вещае ли прекомерно топлото време сложен зимен туристически сезон?
- У нас зимният туристически сезон стартира от началото на декември, към празника на студентите, защото с цел да се употребяват пистите, снежната завивка в курортите би трябвало да доближи най-малко 60-70 см. Засега натурален сняг не се вижда даже в дълготрайните прогнози - най-малко докъм 20-25 ноември. Но и така наречен неестествен, антропогенен сняг, може да се прави единствено когато температурите паднат дълготрайно най-малко до минус 3-4 градуса. Със сигурност във високата планина над 1500 м ще се основат удобни условия за антропогенен сняг, който е късмет да се разтегне сезонът.
- Колко основателни са предизвестията на 27-ата международна среща за климата в Египет, че се движим по автомагистрала към климатичен пъкъл? Толкова ли са зле нещата?
- Когато част от климатолозите приказваме за тази нервност по отношение на световното стопляне или срещу напористата екоактивистка Грета Тунберг, това не значи, че сме против Европейски Съюз, че не желаеме да има чист въздух и чиста вода за хората на планетата. Ние сме срещу крайните закани, тази талибанска нервност, че светът пропада.
Истината е, че 7-8 от последните 10 години са най-топлите, откогато се водят метеорологични наблюдения. Това е риск, несъмнено, не знаем какво ще се случи. Но дано да е ясно - и преди е имало мощни наводнения в обособени региони в резултат на тропични циклони. Днес обаче тези феномени нашумяват поради всеобщата урбанизация на нови големи територии. Да вземем Ки Уест, края на пясъчната 150-милна коса във Флорида. Там и преди 200 година е имало разрушителни тропични циклони, само че регионът тогава е бил обитаем единствено с крокодили. Сега обаче цялата територия е застроена с къщи за над милион и естествено вредите от циклоните са доста огромни.
В Шарм ел-Шейх се организира 27-ата среща за климата, като до момента не е направено нещо значимо от основните виновници за международното замърсяване с въглероден диоксид и с метан. Да не приказваме за другите химически субстанции и газове, които никой не разяснява - метан, фреоните, които включват и хлорофлуоровъглеродите (CFC), които обуславят озоновата дупка над Антарктида. Както и хилядите токсини - живак, кадмий, тежки метали, които се изхвърлят в атмосферата.
Има пет страни - Китай, Съединени американски щати, Индия, Русия, Европейски Съюз като бъдеща огромна държавна групировка, които са виновни за 65 % от международното замърсяване. Към основните виновници би трябвало да прибавим и Бразилия, Австралия, Япония. Тези страни би трябвало да решат казуса. Но демонстративно китайският президент Си Дзинпин не отиде на срещата в Египет, както пропусна и срещата в Глазгоу. Макар че е преди всичко по въвеждане на нови екологични мощности, Китай вкарва нови термични въглищни централи, с цел да задоволи крещящата си потребност от сила. Ако обаче имаме магическа пръчица и затворим производството на Китай, международната стопанска система ще се срине, няма да остане никой непокътнат. Китай е фабриката на света, която се нуждае от от ден на ден сила и в случай че се затвори, светът умира безусловно. 60-70 % от фотоволтаиците се създават в Китай, както и голям % от неща, които употребяваме - от клечките за зъби до частите за електроцентрали.
- Влошава ли се климатът до такава степен, че да докара до всеобща миграция поради суша, до всеобщо измиране на хора?
- Това е паникьорство и игра на тънката струна на човешкия живот. А и нито Европа, нито светът стават пустиня, както се приказва от десетилетия.
Да, прекомерно топлото или студено време въздейства зле на възрастните хора с разтърсено здраве, горещината е спусъчен механизъм за хронични болести. Но да не забравяме, че междинната дълготрайност на живота в Европа в никакъв случай не е била толкоз огромна. Преди години в Европа, основно във Франция и Германия, починаха 70 000 души. Причината обаче беше, че старческите домове не бяха оборудвани с климатици.
Истината е, че човечеството живее по-добре. Така и би трябвало да е, само че това да става с по-малко природоползване, с по-малка интервенция, с по-малко заличаване на природата. Това би трябвало да е актуалният управителен принцип.
- Не е ли обаче Зелената договорка сложена на трупчета поради серията рецесии и войната в Украйна?
- Разбира се, че е сложена. Ето, термичните централи не престават да работят. Богатите страни имат други благоприятни условия - една Норвегия има природен газ, едни от най-големите водноенергийни запаси. Но бедните страни като нас и съседите, изключително на Западните Балкани, нямат различни благоприятни условия и по тази причина най-голямото замърсяване е там. Хората са на печки на дърва, на въглища.
В момента и европейците са в шах - приканват ги да пестят, не са плащали до момента такива солени сметки за ток, за газ, за фосилни горива.
Не виждам по какъв начин действително ще се реализира задачата до 2035 година да изчезнат моторите с вътрешно горене - нямам пояснение. Как за 10 години Европа ще се раздели с обичайните коли.
Самата Европа направи две колосални крачки обратно - разгласи нуклеарната сила за зелена, с краткотрайно връщане към нея. Изкарахме, че и природният газ може да мине краткотрайно като чисто гориво. Ами не може! Но виждаме, че без природния газ на практика не можем.
С климатичните промени не би трябвало да се води битка, би трябвало да се живее в унисон с природата. А ние сега танцуваме екологично танго - две крачки напред, една обратно. Нужен е обективен преход. Не може в 21. век да нареждаш на хората да се къпят по-рядко. Виж, да се държи климатикът с 1-2 градуса по-ниско, е по-нормално.
Но би трябвало да измислим нещо по този начин, че да добиваме от слънцето и вятъра водород, който да използваме като главно гориво, защото той не дава никакви нездравословни въглеродни излъчвания. За това трябват пари. А на срещата в Египет се дават обещания, за 27-и път, само че значими резултати няма.
Смисълът от тези срещи е политически - водачите да се тупат по гърдите, че ще развиват Зелената договорка, ще се преборят за чист въздух на електората.
- Няма ли късмет срещата в Египет да направи някакъв пробив в борбата против световното стопляне?
- В Шарм ел-Шейх разрастващите се страни, отпред с Бразилия, доста мощно стачкуват за това, че след Парижкото съглашение от края на 2015 година доста малко неща са се трансформирали в положителна посока. Тогава беше гласувано основаване на фонд от 100 милиарда $ годишно за подкрепяне на бедните страни в трансформацията от фосилни към щадящи природата горива, да трансформират стопанските системи си в нисковъглеродни, зелени. До ден сегашен нищо не се прави по този въпрос. Сега към този момент Бразилия и другите разрастващи се страни желаят сумата, която да дадат богатите страни, да бъде увеличена на 1 трилион годишно. Това са доста пари даже за Съединени американски щати, които би трябвало да вземат решение и вътрешни проблеми. Неотдавна президентът Джо Байдън подписа стратегия за 369 милиарда $, които би трябвало да бъдат вложени непосредствено в стопанската система и да подтикват американците да купуват електрически коли, да си поставят фотоволтаици.
- Очертава ли се насилствен подем на изкопаемите горива, на АЕЦ поради рецесиите, които тресат света?
- Очертава се, за жалост. Никога не съм считал, че атомната сила е зелена, имам доста съществени доводи. Видяхме ги със сериозните произшествия в Чернобил и Фукушима, след които може би за 10 генерации площите ще са облъчени и неизползваеми. Този вид нуклеарна енергетика не би трябвало да се развива. Решението е нов вид мобилни, дребни атомни електроцентрали, построени на различен принцип, без опасности от гърмеж и радиоактивният материал да се разпръсне.
Нека хората да схванат нещо просто - срути ли се стопанската система, няма налози, които да отиват за развиването на зелената енергетика. И тогава се връщаме години обратно, а хората стартират да горят всичко допустимо, както беше преди години. Всъщност екологията си е жива стопанска система, а оттова и политика.
Глобалният щит против климатичните промени, който разгласи Световната банка, звучи забавно, само че към този момент прекомерно популистки. Богатите са принудени да оказват помощ на бедните, в името на това да спасят планетата, а и себе си.
Проф. Георги Рачев е учител в Катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология ” на Геолого-географски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на индивида и стопанската система. Специалист в областите възобновими енергийни запаси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки публикации и книги.
Засега натурален сняг не се вижда даже в дълготрайните прогнози
Китай, Съединени американски щати, Индия, Русия и Европейски Съюз са виновни за 65 % от международното замърсяване
Не виждам по какъв начин действително ще се реализира задачата до 2035 година да изчезнат двигателите с вътрешно горене
- Проф. Рачев, изключение или наклонност са градусите 20 плюс за ноември?
- Не е обикновено толкоз дълго през ноември да бележим температури над 15 градуса. Дори в студена София, която е с котловинен релеф, температурите са над 15 градуса. В началото на ноември имахме междинни денонощни температури от 14-15 градуса, едвам в края на първата десетдневка паднаха под 12 градуса. На обяд младежите даже в София вървят по тениски. Твърде дълго за ноември продължи този топъл интервал, още има зелени листа по дърветата, а безусловно след три седмици навлизаме в първия зимен месец. В момента ноември се движи с 5 до 8 градуса над нормата, което не се случва всяка година. Толкова топъл ноември не е бил.
- Време му е да застуди, само че по кое време?
- Този уикенд, само че няма да пристигна сибирски мраз. Минималните температури ще са сред 3 и 8 градуса и оптимални сред 12 и 16. Специално в топлата Горнотракийска равнина оптималните температури ще са сред 15-16 градуса. Т.е. на фона на тези анормални градуси до момента захлаждането ще приближи температурите до естествените за средата на ноември. Но макар че приказваме за захлаждане, градусите ще останат над нормата. Максималните температури до неделя ще са сред 12 и 16 градуса на юг и югоизток. Минималните температури няма да са ниски, а де факто от може би месец с дребни изключения нямаме негативни утринни температури. До края на месеца ще се появят и негативни температури.
След неделя ни чакат дни с леко стопляне, след което температурите стартират постепенно прогресивно да се намаляват. Но оптималните ще останат в границите 11-16 градуса, а минималните ще стартират да се намаляват и от 16 ноември се чака да са в рамките от минус 1 до 4 градуса. Въпреки всичко междинните денонощни ще останат малко по-високи от типичното за средата и края на ноември.
Най-после през уикенда ни чакат превалявания. Те обаче няма да са основни. Засега нито един от огромните световни метеорологични модели не вижда мощни средиземноморски циклони, вещаещи дъжд, а в противен случай - прогнозата е за високо атмосферно налягане, т.е. липса на превалявания.
За страдание, от месец и половина има места, където не е валяло въобще. И октомври си отиде със алегорични превалявания, ноември също е доста изсъхнал до момента. Добре, че е краят на есента, когато и насажденията нямат потребност от доста превалявания. Проблем е, че есенната рапица и пшеница порастват при доста сериозен недостиг на влага, в някои случаи даже еднометровият почвен пласт е с изчерпани ресурси. Така че преваляванията, най-много в събота, в западната и централна част на страната, ще се окажат избавителни за есенните култури.
- Какъв декември ни чака?
- Прогнозите за декември са за по-динамично време, с повече превалявания, с обикновено количество и температури с към 1-1.5 градуса повече от междинните многогодишни климатични правила. Т.е. чака ни топъл и релативно с естествени превалявания декември.
Световните климатични модели не престават да поддържат концепцията, че зимата на Балканите, а и в Европа ще се окаже по-топла от естественото - за района и за страната ни с температура с 1-1.5 градуса по-висока за цялата зима. Но ще има и сняг, и поледици, и студове, само че в по-малко случаи и с лимитирана дълготрайност. Надявам се времето да е благосклонно, защото и ние, и Европа имаме крещяща потребност от топла зима, с цел да ни излезе по-евтино отоплението.
- Не вещае ли прекомерно топлото време сложен зимен туристически сезон?
- У нас зимният туристически сезон стартира от началото на декември, към празника на студентите, защото с цел да се употребяват пистите, снежната завивка в курортите би трябвало да доближи най-малко 60-70 см. Засега натурален сняг не се вижда даже в дълготрайните прогнози - най-малко докъм 20-25 ноември. Но и така наречен неестествен, антропогенен сняг, може да се прави единствено когато температурите паднат дълготрайно най-малко до минус 3-4 градуса. Със сигурност във високата планина над 1500 м ще се основат удобни условия за антропогенен сняг, който е късмет да се разтегне сезонът.
- Колко основателни са предизвестията на 27-ата международна среща за климата в Египет, че се движим по автомагистрала към климатичен пъкъл? Толкова ли са зле нещата?
- Когато част от климатолозите приказваме за тази нервност по отношение на световното стопляне или срещу напористата екоактивистка Грета Тунберг, това не значи, че сме против Европейски Съюз, че не желаеме да има чист въздух и чиста вода за хората на планетата. Ние сме срещу крайните закани, тази талибанска нервност, че светът пропада.
Истината е, че 7-8 от последните 10 години са най-топлите, откогато се водят метеорологични наблюдения. Това е риск, несъмнено, не знаем какво ще се случи. Но дано да е ясно - и преди е имало мощни наводнения в обособени региони в резултат на тропични циклони. Днес обаче тези феномени нашумяват поради всеобщата урбанизация на нови големи територии. Да вземем Ки Уест, края на пясъчната 150-милна коса във Флорида. Там и преди 200 година е имало разрушителни тропични циклони, само че регионът тогава е бил обитаем единствено с крокодили. Сега обаче цялата територия е застроена с къщи за над милион и естествено вредите от циклоните са доста огромни.
В Шарм ел-Шейх се организира 27-ата среща за климата, като до момента не е направено нещо значимо от основните виновници за международното замърсяване с въглероден диоксид и с метан. Да не приказваме за другите химически субстанции и газове, които никой не разяснява - метан, фреоните, които включват и хлорофлуоровъглеродите (CFC), които обуславят озоновата дупка над Антарктида. Както и хилядите токсини - живак, кадмий, тежки метали, които се изхвърлят в атмосферата.
Има пет страни - Китай, Съединени американски щати, Индия, Русия, Европейски Съюз като бъдеща огромна държавна групировка, които са виновни за 65 % от международното замърсяване. Към основните виновници би трябвало да прибавим и Бразилия, Австралия, Япония. Тези страни би трябвало да решат казуса. Но демонстративно китайският президент Си Дзинпин не отиде на срещата в Египет, както пропусна и срещата в Глазгоу. Макар че е преди всичко по въвеждане на нови екологични мощности, Китай вкарва нови термични въглищни централи, с цел да задоволи крещящата си потребност от сила. Ако обаче имаме магическа пръчица и затворим производството на Китай, международната стопанска система ще се срине, няма да остане никой непокътнат. Китай е фабриката на света, която се нуждае от от ден на ден сила и в случай че се затвори, светът умира безусловно. 60-70 % от фотоволтаиците се създават в Китай, както и голям % от неща, които употребяваме - от клечките за зъби до частите за електроцентрали.
- Влошава ли се климатът до такава степен, че да докара до всеобща миграция поради суша, до всеобщо измиране на хора?
- Това е паникьорство и игра на тънката струна на човешкия живот. А и нито Европа, нито светът стават пустиня, както се приказва от десетилетия.
Да, прекомерно топлото или студено време въздейства зле на възрастните хора с разтърсено здраве, горещината е спусъчен механизъм за хронични болести. Но да не забравяме, че междинната дълготрайност на живота в Европа в никакъв случай не е била толкоз огромна. Преди години в Европа, основно във Франция и Германия, починаха 70 000 души. Причината обаче беше, че старческите домове не бяха оборудвани с климатици.
Истината е, че човечеството живее по-добре. Така и би трябвало да е, само че това да става с по-малко природоползване, с по-малка интервенция, с по-малко заличаване на природата. Това би трябвало да е актуалният управителен принцип.
- Не е ли обаче Зелената договорка сложена на трупчета поради серията рецесии и войната в Украйна?
- Разбира се, че е сложена. Ето, термичните централи не престават да работят. Богатите страни имат други благоприятни условия - една Норвегия има природен газ, едни от най-големите водноенергийни запаси. Но бедните страни като нас и съседите, изключително на Западните Балкани, нямат различни благоприятни условия и по тази причина най-голямото замърсяване е там. Хората са на печки на дърва, на въглища.
В момента и европейците са в шах - приканват ги да пестят, не са плащали до момента такива солени сметки за ток, за газ, за фосилни горива.
Не виждам по какъв начин действително ще се реализира задачата до 2035 година да изчезнат моторите с вътрешно горене - нямам пояснение. Как за 10 години Европа ще се раздели с обичайните коли.
Самата Европа направи две колосални крачки обратно - разгласи нуклеарната сила за зелена, с краткотрайно връщане към нея. Изкарахме, че и природният газ може да мине краткотрайно като чисто гориво. Ами не може! Но виждаме, че без природния газ на практика не можем.
С климатичните промени не би трябвало да се води битка, би трябвало да се живее в унисон с природата. А ние сега танцуваме екологично танго - две крачки напред, една обратно. Нужен е обективен преход. Не може в 21. век да нареждаш на хората да се къпят по-рядко. Виж, да се държи климатикът с 1-2 градуса по-ниско, е по-нормално.
Но би трябвало да измислим нещо по този начин, че да добиваме от слънцето и вятъра водород, който да използваме като главно гориво, защото той не дава никакви нездравословни въглеродни излъчвания. За това трябват пари. А на срещата в Египет се дават обещания, за 27-и път, само че значими резултати няма.
Смисълът от тези срещи е политически - водачите да се тупат по гърдите, че ще развиват Зелената договорка, ще се преборят за чист въздух на електората.
- Няма ли късмет срещата в Египет да направи някакъв пробив в борбата против световното стопляне?
- В Шарм ел-Шейх разрастващите се страни, отпред с Бразилия, доста мощно стачкуват за това, че след Парижкото съглашение от края на 2015 година доста малко неща са се трансформирали в положителна посока. Тогава беше гласувано основаване на фонд от 100 милиарда $ годишно за подкрепяне на бедните страни в трансформацията от фосилни към щадящи природата горива, да трансформират стопанските системи си в нисковъглеродни, зелени. До ден сегашен нищо не се прави по този въпрос. Сега към този момент Бразилия и другите разрастващи се страни желаят сумата, която да дадат богатите страни, да бъде увеличена на 1 трилион годишно. Това са доста пари даже за Съединени американски щати, които би трябвало да вземат решение и вътрешни проблеми. Неотдавна президентът Джо Байдън подписа стратегия за 369 милиарда $, които би трябвало да бъдат вложени непосредствено в стопанската система и да подтикват американците да купуват електрически коли, да си поставят фотоволтаици.
- Очертава ли се насилствен подем на изкопаемите горива, на АЕЦ поради рецесиите, които тресат света?
- Очертава се, за жалост. Никога не съм считал, че атомната сила е зелена, имам доста съществени доводи. Видяхме ги със сериозните произшествия в Чернобил и Фукушима, след които може би за 10 генерации площите ще са облъчени и неизползваеми. Този вид нуклеарна енергетика не би трябвало да се развива. Решението е нов вид мобилни, дребни атомни електроцентрали, построени на различен принцип, без опасности от гърмеж и радиоактивният материал да се разпръсне.
Нека хората да схванат нещо просто - срути ли се стопанската система, няма налози, които да отиват за развиването на зелената енергетика. И тогава се връщаме години обратно, а хората стартират да горят всичко допустимо, както беше преди години. Всъщност екологията си е жива стопанска система, а оттова и политика.
Глобалният щит против климатичните промени, който разгласи Световната банка, звучи забавно, само че към този момент прекомерно популистки. Богатите са принудени да оказват помощ на бедните, в името на това да спасят планетата, а и себе си.
Проф. Георги Рачев е учител в Катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология ” на Геолого-географски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на индивида и стопанската система. Специалист в областите възобновими енергийни запаси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки публикации и книги.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ