Астрономи измислиха нов начин, по който да „видят“ тъмната материя
Тъмната материя е онази хипотетична субстанция, която дава живот на галактиките и надвишава общоприетата материя във Вселената с 5:1. Не можем да я следим директно, защото не си взаимодейства със светлината, само че имаме опция да измерим гравитационните ѝ резултати – това е и методът, по който я „ виждаме “, изключително когато следим придвижването на галактиките и галактическите купове.
Сега откриватели оповестиха, че са създали нов метод, който усъвършенства метода, по който отчитаме наличието на тъмната материя, по който я „ виждаме “. Той употребява така наречен гравитационна леща - явлението на деформиране на траекторията на светлината при прекосяване наоколо до солидни астро-обекти като звезди или галактики. Тези солидни обекти извършват ролята на великански галактически лупи, които ни разрешават да надникнем доста по-надалече към обектите зад тях (отвъд техническите качества на " Хъбъл " ).
Ефектът, употребен в съответното проучване, е прочут като слаба гравитационна леща. В този случай формата на далечните галактики се трансформира напълно малко.
„ Тъмната материя ще изкриви напълно леко изображението на всичко, което се намира зад нея – изяснява доцент Едуард Тейлър. – Горе-долу същият резултат се получава, когато се опитате да прочетете вестник през дъното на чаша за вино.
За да можем да засечем тези промени, се нуждаем от високо прецизни наблюдения. По този метод обаче ще можем да създадем едни извънредно детайлни карти на тъмната материя.
„ Все едно да гледаш знамето, с цел да определиш какъв брой вятър има. Не можем да видиш вятъра, само че придвижването на знамето ти споделя какъв брой мощно духа той “, добавя водещият създател на изследването Пол Гури от софтуерния университет „ Суинбърн “.
Новият метод на учените обаче надгражда общоприетата слаба гравитационна леща. Екипът е употребявал телескопа ANU 2.3m в Австралия, с цел да мери ротационната скорост на галактиките, погледнати през „ галактическата лупа “. По този метод те получават още по-детайлна картина на самото деформиране, а това от своя страна им разрешава да дефинират с оптималната акуратност какъв брой тъмна материя има на напред във времето.
Изследването е оповестено в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society,
