1816 – годината, в която нямало лято
Тамбора е настоящ вулкан, ситуиран на индонезийския остров Сумбава. В началото на 1815 година височината му достигала 4300 метра, само че през лятото на същата година височината му към този момент се равнявала на 2700 метра. Случило се едно от най-големите изригвания на вулкан в цялата документирана история на човечеството.
През 1812 година жителите на индонезийските острови станали очевидци на чести подземни земетресения и от време на време издигащи се над вулканите облаци от пепел.
И въпреки в тези времена науката към този момент да е знаела, че сходни признаци могат да свидетелстват за скорошно изригване на вулкан, никой не придавал на това изключително значение, тъй като Тамбора не бил изригвал от няколко века и не давал никакви признаци на живот.
През идващите три години вулканът задържал в себе си свръхналягане, а температурата в него непрекъснато се повишавала. На 5 април 1815 година мощен гърмеж отбелязал началото на изригването на Тамбора.
Съвременниците настояват, че гърмежът бил толкоз мощен, че гърмът бил чут в радиус от 2600 километра от епицентъра на събитието! По модерни оценки, силата на гърмежа била 13 пъти по-голяма от тази на най-мощната в историята на човечеството термоядрена бомба.
Трябва ли да споделяме, че всичко живо на остров Сумбава било унищожено безусловно за секунди? Числото на починалите съставлявало към 70 000 души.
Височината на колоната пепел се издигала на 43 километра, достигайки стратосферата! При това масата на изригналия от вулкана пепел съставлявала 1,4×1014 кг. В продължение на три дни в радиус от 30 километра от вулкана било цялостен мрак. Ситуацията в Индонезийския район била пагубна.
В същото време на хиляди километра от Тамбора, в страните от Европа, никой не чул за ужасяващото изригване. Едва неколцина души научили за произшествието от екипажа на завърнали се съдове.
Но година по-късно последствията от изригването на Тамбора усетил целия свят: междинните индикатори на температурите паднали с няколко градуса. Най-съществени промени се следили в Европа и Северна Америка.
Огромният размер пепел, изхвърлена по време на изригването, се разнесла по време на изригването посредством въздушни потоци по цялото земно кълбо, предизвиквайки антипарников резултат и понижавайки температурата на земната повърхнина.
През март 1816 година в Европа към момента бушувала зима, а учените недоумяващи вдигали плещи – за последните 100 години по това време температурата в никакъв случай не била толкоз ниска.
Поради продължителните дъждове и даже снеговалежи мнозина рекли излезли от крайбрежията си, а по атлантическото крайбрежие на Европа се образувала стихия, отнасяйки в океана крайбрежните села.
Климатичните промени се отразили на реколтата – цените на зърното скочили десетки пъти, а доста хора били сложени на ръба на гибелта. Заедно с разрушенията от неотдавна завършилите Наполеонови войни това довело до всеобщи миграции на хора в други райони, включително и в Северна Америка, където следствията от изригването не били толкоз мощни.
Последиците се почувствали освен в климата, стопанската система и общественото състояние на хората, само че и в изкуството. На доста платна от това време художниците рисували впечатляващи залези, в които преобладавал жълтият цвят.
Дълго време учените не се досещали какво може да провокира толкоз мощни метеорологични промени. Едва през 1920 година климатологът Уилям Хамфрейс привел безапелационни доказателства за виновността на Тамбора в последвалите беди за човечеството.
Удивително е какъв брой събития последвали от това, въпреки видимо да не били свързани с изригването.
Учените, уплашени от ненадейно настъпилия апетит, почнали с всички сили да търсят по-добра храна за растенията в изискванията на незадоволителна слънчева топлота и скоро синтезирали първите в историята минерални торове.
Дефицитът на коне, зародил поради растежа на цената на овеса, довел до създаването на първите колела.
Аномалните метеорологични условия в Индия провокирали зараза от холера в провинцията. След пробива на запад, холерата покосила и няколко региона на Руската империя:: тъкмо тогава великият стихотворец Пушкин трябвало да преживее вилнеещата зараза в своето имение, където и основал редица шедьоври (този интервал в творчеството на гения носи името „ Болдинска есен “).
Слабата годишна продукция от ориз в китайските провинции принудил фермерите да стартират развъждането на опиев мак, който не бил толкоз сензитивен от времето. В бъдеще това довело до цяла поредност кървави опиумни войни сред Китай и западните страни.
Гледайки следствията от изригването на Тамбора, кой знае какво чака човечеството, когато последва следващото изригване на вулкан, съпоставимо с изригването от 1815 година?
