Радикалният ислям като хибридна практика
Талибанският водач Молла Абдул Барадар е пущун, сражавал се дружно с муджахидините против руската опасност. През 2010 година благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ е задържан от пакистанските служби, а осем години по-късно, през 2018 година, точно американците освобождават Барадар от пакистанския затвор. След две години той към този момент желае самостоятелен Афганистан с ислямска система и за него се приказва като за бъдещия началник на страната. Схемата, която ни прожектират, е от дълго време отработена. Прибират по пандизите, вербуват, образоват, следят, освобождават и слагат за лидер. Подобен е казусът с Осама бин Ладен. Почти същият е казусът и с Абу Бакр ал-Багдади, халифа на „ Ислямска страна “.
Главорези минават през пандизите, там затвърждават легендата, че са идеологически и културологични врагове на Западния свят и Съединени американски щати, след което се заемат да основават планове, които „ раздрусват света “ и вземат решение избрани геополитически и геоикономически задания.
Движението „ Талибан “ се образува от пакистанските специфични служби още при започване на 90-те като мрежа от медресета в Северен Пакистан под стратегическото застъпничество на Съединени американски щати и посредством финансовата поддръжка на Саудитска Арабия. По времето на руския комунизъм муджахидините са обучавани в специфични лагери в Пакистан, с цел да водят война със руската войска в Афганистан. Но муждахидините са импорт от разнообразни елементи на света. И в случай че муждахидините са платени ислямски бойци, то талибаните са замислени като паралелна формула, само че във връзка с идеологическата конфигурация на обществото. Войната не може да е единствено против руската намеса, джихадът би трябвало да бъде за нещо надълбоко мотивиращо, за концепция, да вземем за пример, за ислямски емират. Талибаните са част от така наречен коренен ислям, теоретично разбиране, инструментализирано в действителността за на практика задания и дейни мероприятия. Талибаните са местен план на пакистанските служби за обезпечаване на въздействие и надзор върху размирната афганистанска територия за Пакистан да придобие стратегическа дълбочина във връзка с Индия. Пакистанското разузнаване разпростира своите агентурни мрежи и реализира обсег в Афганистан, обучавайки хора главно от етноса на пущуните, които живеят на териториите на двете страни. Разбира се със съдействието на Съединени американски щати, които при започване на 90-те години търсят метод да управляват хаоса в публичните процеси в Афганистан след отдръпването на руските войски.
Съединени американски щати вложиха над 1 трилион $ във военното си наличие в Афганистан и за стабилизирането на страната; напълно естествено сътвориха свръхкорупция и най-после схванаха, че не могат да управляват обстановката. Разбраха това, когато техният непосредствен съдружник Пакистан отхвърли да се включи в пълзящия опит на „ Ислямска страна “ да взриви територията на Афганистан точно през талибаните. Нека напомня, че ръководителите на „ Ислямска страна “ считаха Афганистан за своя база, откъдето могат да нападат Средна и Източна Азия. С намесата си в Сирия Русия провали тази тактика. Отделно от това, пакистанските служби отхвърлиха да пуснат по границите си въпросния коренен план, който да взема решение по много недодялан метод част от американските геостратегически задания в Азия, освен това за сметка на всички останали. Това изнерви Вашингтон, а Wall Street Journal обезпокоително сигнализира за измененията във външната политика на Исламабад. Съединени американски щати се сблъскаха с обстоятелството, че в района на Af-Pak (неологизъм за региона на оперативна активност – Афганистан и Пакистан) гладко се оформя антиамерикански съюз с особена компактност. Затова Вашингтон стартира официално да се изтегля от там, дружно с формалната отговорност, която носи за района. Разривът сред Съединени американски щати и Пакистан стартира да се задълбочава, когато Съединени американски щати смениха политиката си по отношение на Индия и започнаха да я възприемат като контраст в дълготраен проект на възходящия Китай, който е стратегически противник на Америка освен в Азия, само че и като световна рекламация. Тази смяна в американската външна тактика последователно стартира да сближава Пакистан с Русия и Китай.
С изтеглянето си от Афганистан Съединени американски щати оставят бълбукащо гнездо на коренен ислям като инструмент на така наречен proxy war против Москва и Пекин. Русия смята някогашните руски републики за буферна зона против пълзящия инструментализиран тероризъм, който би могъл да се употребява за разлюляване на съветската държавност. Руската федерация има военна база в Таджикистан, номер 201, която е напълно покрай границата с Афганистан и която извършва тъкмо тези функционалности. През последните 30 години Съединени американски щати работят доста мощно в постсъветското пространство за изхвърляне на съветското въздействие, в това число през трети страни като Турция и Саудитска Арабия, и чрез разнородни планове за основаване на ислямски просветителни мрежи, каквото беше въздействието на небезизвестния Фетхуллах Гюлен.
Държавата, с която Съединени американски щати доста обичат да „ плашат “ света, Иран, e теокрация, само че е република. А когато става дума за емират, като съставка от халифата, в действителност приказваме за пълзяща идея. Тъй като идеологията на халифата е да се върнат земите, където в миналото, по всяко време, са живели мюсюлмани. Тази форма на теокрация упорства за непрестанно териториално разширение. В момента ни се прожектира сюжет по какъв начин талибаните са враждебно настроени към Съединени американски щати и унищожават всички, свързани с американското въздействие. Само че доста скоро ще стане ясно, че военното наличие на Съединени американски щати в Афганистан е просто сменено с конфигурирана и добре следена управителна агентура. Доста по-евтино и по-ефективно, защото сходна идея разрешава да се правят неприемливи интервенции, да се вземат радикални решения, да се правят мероприятия, за които отговорността е само на куклите. Стратегическата цел на сходен ход е дестабилизация на Централна Азия. Ще се търси изострен метод за нахлуване на коренно въздействие в някогашните руски мюсюлмански републики и Синдзян - уйгурския самостоятелен регион в Китай, ще се търси добиване на радикали и използването им за терористични цели, ще се предизвика следващата бежанска вълна, която ще донесе финансови и културологични проблеми в Европа, ще концентрира вниманието на засегнатите страни от Азия, които ще харчат стратегическа сила и средства, ще се нагнетява политическо и междудържавно напрежение в района, ще се конфликтират етноси за основаване на безредици. Всичко това ще задържа развиването на района и ще принуждава обособените страни да търсят помощ по единично от световния водач. Такъв е проектът, а осъществяването – това е друга работа. Може и да се провали, както се провали „ Ислямска страна “.
Главорези минават през пандизите, там затвърждават легендата, че са идеологически и културологични врагове на Западния свят и Съединени американски щати, след което се заемат да основават планове, които „ раздрусват света “ и вземат решение избрани геополитически и геоикономически задания.
Движението „ Талибан “ се образува от пакистанските специфични служби още при започване на 90-те като мрежа от медресета в Северен Пакистан под стратегическото застъпничество на Съединени американски щати и посредством финансовата поддръжка на Саудитска Арабия. По времето на руския комунизъм муджахидините са обучавани в специфични лагери в Пакистан, с цел да водят война със руската войска в Афганистан. Но муждахидините са импорт от разнообразни елементи на света. И в случай че муждахидините са платени ислямски бойци, то талибаните са замислени като паралелна формула, само че във връзка с идеологическата конфигурация на обществото. Войната не може да е единствено против руската намеса, джихадът би трябвало да бъде за нещо надълбоко мотивиращо, за концепция, да вземем за пример, за ислямски емират. Талибаните са част от така наречен коренен ислям, теоретично разбиране, инструментализирано в действителността за на практика задания и дейни мероприятия. Талибаните са местен план на пакистанските служби за обезпечаване на въздействие и надзор върху размирната афганистанска територия за Пакистан да придобие стратегическа дълбочина във връзка с Индия. Пакистанското разузнаване разпростира своите агентурни мрежи и реализира обсег в Афганистан, обучавайки хора главно от етноса на пущуните, които живеят на териториите на двете страни. Разбира се със съдействието на Съединени американски щати, които при започване на 90-те години търсят метод да управляват хаоса в публичните процеси в Афганистан след отдръпването на руските войски.
Съединени американски щати вложиха над 1 трилион $ във военното си наличие в Афганистан и за стабилизирането на страната; напълно естествено сътвориха свръхкорупция и най-после схванаха, че не могат да управляват обстановката. Разбраха това, когато техният непосредствен съдружник Пакистан отхвърли да се включи в пълзящия опит на „ Ислямска страна “ да взриви територията на Афганистан точно през талибаните. Нека напомня, че ръководителите на „ Ислямска страна “ считаха Афганистан за своя база, откъдето могат да нападат Средна и Източна Азия. С намесата си в Сирия Русия провали тази тактика. Отделно от това, пакистанските служби отхвърлиха да пуснат по границите си въпросния коренен план, който да взема решение по много недодялан метод част от американските геостратегически задания в Азия, освен това за сметка на всички останали. Това изнерви Вашингтон, а Wall Street Journal обезпокоително сигнализира за измененията във външната политика на Исламабад. Съединени американски щати се сблъскаха с обстоятелството, че в района на Af-Pak (неологизъм за региона на оперативна активност – Афганистан и Пакистан) гладко се оформя антиамерикански съюз с особена компактност. Затова Вашингтон стартира официално да се изтегля от там, дружно с формалната отговорност, която носи за района. Разривът сред Съединени американски щати и Пакистан стартира да се задълбочава, когато Съединени американски щати смениха политиката си по отношение на Индия и започнаха да я възприемат като контраст в дълготраен проект на възходящия Китай, който е стратегически противник на Америка освен в Азия, само че и като световна рекламация. Тази смяна в американската външна тактика последователно стартира да сближава Пакистан с Русия и Китай.
С изтеглянето си от Афганистан Съединени американски щати оставят бълбукащо гнездо на коренен ислям като инструмент на така наречен proxy war против Москва и Пекин. Русия смята някогашните руски републики за буферна зона против пълзящия инструментализиран тероризъм, който би могъл да се употребява за разлюляване на съветската държавност. Руската федерация има военна база в Таджикистан, номер 201, която е напълно покрай границата с Афганистан и която извършва тъкмо тези функционалности. През последните 30 години Съединени американски щати работят доста мощно в постсъветското пространство за изхвърляне на съветското въздействие, в това число през трети страни като Турция и Саудитска Арабия, и чрез разнородни планове за основаване на ислямски просветителни мрежи, каквото беше въздействието на небезизвестния Фетхуллах Гюлен.
Държавата, с която Съединени американски щати доста обичат да „ плашат “ света, Иран, e теокрация, само че е република. А когато става дума за емират, като съставка от халифата, в действителност приказваме за пълзяща идея. Тъй като идеологията на халифата е да се върнат земите, където в миналото, по всяко време, са живели мюсюлмани. Тази форма на теокрация упорства за непрестанно териториално разширение. В момента ни се прожектира сюжет по какъв начин талибаните са враждебно настроени към Съединени американски щати и унищожават всички, свързани с американското въздействие. Само че доста скоро ще стане ясно, че военното наличие на Съединени американски щати в Афганистан е просто сменено с конфигурирана и добре следена управителна агентура. Доста по-евтино и по-ефективно, защото сходна идея разрешава да се правят неприемливи интервенции, да се вземат радикални решения, да се правят мероприятия, за които отговорността е само на куклите. Стратегическата цел на сходен ход е дестабилизация на Централна Азия. Ще се търси изострен метод за нахлуване на коренно въздействие в някогашните руски мюсюлмански републики и Синдзян - уйгурския самостоятелен регион в Китай, ще се търси добиване на радикали и използването им за терористични цели, ще се предизвика следващата бежанска вълна, която ще донесе финансови и културологични проблеми в Европа, ще концентрира вниманието на засегнатите страни от Азия, които ще харчат стратегическа сила и средства, ще се нагнетява политическо и междудържавно напрежение в района, ще се конфликтират етноси за основаване на безредици. Всичко това ще задържа развиването на района и ще принуждава обособените страни да търсят помощ по единично от световния водач. Такъв е проектът, а осъществяването – това е друга работа. Може и да се провали, както се провали „ Ислямска страна “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ