Талибаните са неспособни да се преборят с тежката хуманитарна и

" Талибаните са неспособни да се преборят с тежката филантропична и икономическа рецесия в страната ", споделя специалистът Томас Рутих. Как би трябвало да подходи интернационалната общественост?

Шест месеца след връщането на талибаните на власт, животът в Афганистан е засенчен от икономическата рецесия в страната, от сушата и от тежки нарушавания на човешките права. В изявление за " Тагесшау " специалистът Томас Рутих от Afghanistan Analysts Network изяснява за какво талибаните не са в положение да се оправят с нито една от тези рецесии.

Когато преди половина година талибаните си възвърнаха властта в Афганистан, бързо си пролича, че ги вълнува не толкоз ръководството, едвам продължат да водят война. Промени ли се нещо в тази посока?

Томас Рутих: Мнението на огромната част от популацията на Афганистан, както и в чужбина, е, че талибаните до момента не са посочили задоволителни управнически качества. Те оспорват това и настояват, че техен приоритет е възобновяване на сигурността в страната. Приписват си заслугата за прекратяването на войната в Афганистан и елементи от популацията споделят това мнение. Но талибаните са неспособни в страната.
Редакцията предлага
Преди връщането на талибаните Афганистан беше подвластен от финансовите помощи на интернационалната общественост. Тези парични потоци в това време секнаха. Какво значи това за страната?

Томас Рутих: Афганистан постоянно е бил страна със слаба стопанска система, а дребното, с което разполагаше, беше разрушено по време на войната. До преди връщането на талибаните, 75 % от бюджета на страната се осигуряваха от непознато финансиране. След това Съединени американски щати и техните съдружници стопираха помощите за развиване, само че не и филантропичните колета. Авоарите в чужбина на държавното управление в Кабул бяха замразени, с цел да не могат да ги употребяват талибаните. Това докара до срив на просветителната система и на опазването на здравето, както и до задълбочаване на икономическата рецесия. Много от източниците на приходи, които паричните помощи осигуряваха, пресъхнаха.

Отделно от това предходната година Афганистан пострада мощно от засушаване, което беше последвано от сурова зима. По данни на Организация на обединените нации и Световната банка доникъде на тази година 98 % от популацията на страната ще живее под прага на бедността, в случай че скоро нещо не се промени. И най-много би трябвало да бъдат размразени блокираните средства и да бъдат подкрепяни планове, свързани с климатичните явления.

Талибаните още жадуват за възмездие

Дефицитите в ръководството произлизат ли и от това, че доста хора напуснаха страната след връщането на талибаните на власт?

Томас Рутих: Талибаните уверяваха, че ще запазят множеството държавни чиновници, само че тяхното държание по-късно беше в цялостен прорез с обещанията - не на последно място и поради опиянението от успеха. В резултат на това доста държавни чиновници или се уплашиха, или избягаха в чужбина. Да не забравяме, че през последните 20 години талибаните бяха във война, в която техните съперници - западните сили и силите на държавното управление в Кабул - подхождаха с особена неотстъпчивост към тях, фамилиите им и частично с цивилното население. Затова и доста от по-младите бойци в този момент жадуват за възмездие, а самите те мъчно могат да бъдат следени. Но е задача на управлението на талибаните да спре това.

Едно от обещанията на талибаните от преди 6 месеца беше да подсигуряват правата на дамите и младите девойки. Спазват ли го?

Томас Рутих: Талибаните постоянно са твърдели, че обезпечават правата на дамите " съгласно ислямското право ". Много хора в чужбина не схващат какво значи това. Сега към този момент виждаме последствията: с изключение на утежняването на обстановката с човешките права, се следи и голямо връщане обратно в системата на образованието. Ако в други консервативно-ислямски страни девойките могат да вървят на учебно заведение, в множеството провинции на Афганистан талибаните разрешават това единствено до седми клас.

Сега управлението на талибаните твърди, че от новата образователна година още веднъж всички девойки ще могат да вървят на учебно заведение. Но ще има разделяне по сексуален симптом, т.е. класове за момчета и такива за девойки. Училищата, както и доста университети, не са готови за такова разделяне. Затова има опасения, че доста девойки няма да могат да се възползват. Просто в сегашната икономическа рецесия липсват средствата за основаването на такава инфраструктура. А талибаните ще имат опрощение да споделят, че осъществяването на обещанията им в границите на ислямското право не е допустимо.

Режимът на талибаните е постоянен

Споменахте по какъв начин локалните представители на талибаните работят по лично убеждение. Колко слаб е контролът на Кабул над провинциите?

Прави усещане, че доста локални представители на талибаните не следват насоките на централното държавно управление или основават свои лични.

Въпросът е дали централното управление в Кабул не желае или не може да наложи своята политика. Много наблюдаващи, в това число и аз, считаме, че става въпрос за комбинация и от двете. Това е надълбоко обвързвано с публичните показа на талибаните, съгласно които упражняването на цивилен свободи е мощно лимитирано. В същото време управлението съзнателно не подхваща дейности против личните си хора, с цел да не заплаши единственото на придвижването.

През последните месеци в Афганистан имаше атентати, осъществени от клонове на " Ислямска страна " (ИД). Колко мощна е тази организация в страната и опасност ли е тя за ръководството на талибаните?

Томас Рутих: Режимът на талибаните е постоянен поради това, че в страната те нямат политическа опция. А въоръжената опозиция - от клонове на ИД или от други по-малки групировки от правилни фрагменти на някогашния режим - е по-скоро маргинална. Това обаче дава на талибаните мотив да употребяват мощ против съперниците си. Те не търпят въоръжена опозиция.

Как може интернационалната общественост да помогне на Афганистан?

Томас Рутих: Трябва да продължи да се приказва с талибаните, каналите да останат отворени, без те да бъдат дипломатически приети. Дипломатическото признание и помощите би трябвало да са обвързани със спазването на съответни интернационалните правила.