Афганистан като политическо оръжие
Талибаните превзеха Кабул. Съединени американски щати наподобяват унижени след двадесет години, в които наляха милиарди долари във войната против една дребна страна. Днес от ден на ден хора се питат дали във Вашингтон не са били наясно със руския опит и клопката, който самите американски разследващи служби залагат със основаването на муджахидините в Афганистан. Отговорите са доста, а историята ни демонстрира някои от вероятните разновидности за бъдещето на спора.
На 27 декември 1979 година руските специфични елементи организират нахлуване над президентския замък на Хафизула Амин, който по това време е общоприет секретар на Народно демократичната партия на Афганистан. С това нахлуване се постанова управление, което е по-лоялно към Съюз на съветските социалистически републики и стартира руското нахлуване в азиатската страна. Първоначално руският водач Леонид Брежнев счита, че наличието на армията ще продължи единствено няколко месеца, само че войната се проточва 10 години.
Основната цел на Москва е да си обезпечи постоянен съдружник в района откакто от началото на 60-те години е в спор с Китай. Според Збигнев Бжежински, Съединени американски щати са почнали да поддържат групировки в страната, месеци преди Съюз на съветските социалистически републики да решат да вкарат войските си там. За 10 години руската войска съумява да се оправи с военните си задания. Тя управлява всички огромни градове и главните транспортни артерии. Въпреки това войната е изгубена както и живота на към 20 хиляди руски военни. Причината е невъзможността да се урегулират връзките сред обособените племена, както и да бъде накарано популацията да одобри със мощ наложено извън държавно управление. Към тези проблеми би трябвало да се прибави и американската и пакистанската помощ за муджахидините, които получават освен парични средства, само че и голямо количество оръжие. Политическата и икономическата цена, която заплаща Съюз на съветските социалистически републики е голяма. Загубени са скъпи пазари на запад, а имиджа на Съветския съюз като интернационален фактор спада съвсем до равнищата след потушаването на Пражката пролет през 1968 година Едва в средата на 80-те години Михаил Горбачов взема решение да изтегли Съветската войска и тя напуща Афганистан на 15 февруари 1989 година
След изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики гражданската война в Афганистан продължава. Отделните кланове и военни командири управляват разнообразни райони, а навлезлият коренен ислям стартира да приема все по-страшни проявления. По време на спора със Съветите муджахидините се финансират и с произвеждане на опиати, този бизнес процъфтява през 90-те и до през днешния ден.
Както разбирате всичко това е чудесно известно на експертите работещи за Белия дом, тъй като те самите възнамеряват партизанските дейности на муджахидините и поддържат обособени страни в хаоса през 90-те години.
Атаките от 11 септември 2001 година доведоха и до огромната смяна. Афганистан още веднъж влезе във фокуса. Въпреки че, Вашингтон бе чудесно осведомен с действителностите в азиатската страна, те започнаха една огромна военна интервенция, която просто не можеше да бъде извоювана. Кратковременните цели на Джордж Буш Младши бяха изпълнени. Той откри провинен за нападенията в Съединени американски щати. Войната против терора даде опция за голямо разгръщане на разследващите служби, възбрана за напредване на доста хора и опцията за интервенция на всички места под предлога за битка с тероризма. Дори сега пандизът в Гуантанамо е цялостен с хора, които нямат повдигнати обвинявания, а са подложени на мъчения и отнемане от независимост единствено, тъй като ги подозират в нещо.
Днес, когато талибаните държат Кабул, постоянно се приказва за големите финансови загуби, които търпят Съединени американски щати. Всъщност войната дава опция да бъдат налети милиарди долари във военно промишления бранш. По този метод се подтикват съответни производства на съответни хора в Америка.
Политическите дивиденти за Вашингтон в началото също бяха огромни. Те съумяха да консолидират към себе си коалиция, в която се включи и НАТО. Първоначално даже и Русия беше склонна да оказва помощ за провеждането на интервенцията и даже даде разследваща информация и даде свои транспортни канали. Американският надзор над Афганистан сътвори ядро за въздействие в Централна Азия, от което можеше да се реализират разнообразни интервенции против прилежащ Иран и други страни. От там стана допустимо и разрастването на американското наличие в някои от някогашните руски републики.
Дългият спор и неналичието на забележими резултати доведоха и до потребността той да бъде преустановен. Най-големият фактор за американското евакуиране е публичното мнение в Съединени американски щати. Сред последователите на демократическата партия, това бе от дълго време чакана стъпка. Освен това в актуалната икономическа рецесия съкращаването на част от военните разноски несъмнено ще се отрази добре на американската финансова система.
Оттук нататък за Афганистан има няколко сюжета. Най-вероятният е страната да изпадне в положение на революция, тъкмо както стана след изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики. Такъв спор ще трансформира целият район в минно поле и ще се отрази тежко на съседите. Китай ще бъде мощно усложнен с осъществяването на своя план – „ Един пояс – веднъж “, който минава през прилежащите страни. Русия ще би трябвало да отдели запаси за запазването на своите съдружници – Киргизстан и Таджикистан, а Иран ще би трябвало да се намеси, с цел да подсигури своите граници.
Другият вид е талибаните да съумеят бързо да консолидират ръководството си. Това ще стане ясно до няколко месеца. В този случай е значима тяхната позиция. Те биха могли да се трансфорат в проводник на ползите на Китай и Русия, предвид на скоро извършените договаряния. За в този момент това въпреки всичко наподобява малко евентуално, тъй като досега нямаме публично реализирани сделки, а изявленията идващи от Пекин и Москва са в посока за тяхното сливане против хаоса. В Кремъл виждат наличието си в областта на дипломацията и отчасти на стопанската система.
Последният сюжет е обвързван с директното опълчване на талибаните с огромните съседи. Тогава политическите позиции на Русия, Китай и Иран ще бъдат съществено разтърсени, а Съединени американски щати може да се окажат огромния печеливш в тази игра.
Лошото тук е, че при потреблението на Афганистан като политически инструмент няма безусловно никаква мисъл за хората. Световните политици чертаят сюжети, а стотици хиляди са обречени да станат бежанци или да умрат от апетит и война. Вълните на емигранти скоро ще залеят Европа. Странно е има ли съюзническа взаимност в дейностите на Вашингтон в този случай, тъй като когато трябваше да се стартира войната европейците се притекоха на помощ, само че в този момент сами ще би трябвало да се оправяме с следствията от разрухата, която започнаха други.
На 27 декември 1979 година руските специфични елементи организират нахлуване над президентския замък на Хафизула Амин, който по това време е общоприет секретар на Народно демократичната партия на Афганистан. С това нахлуване се постанова управление, което е по-лоялно към Съюз на съветските социалистически републики и стартира руското нахлуване в азиатската страна. Първоначално руският водач Леонид Брежнев счита, че наличието на армията ще продължи единствено няколко месеца, само че войната се проточва 10 години.
Основната цел на Москва е да си обезпечи постоянен съдружник в района откакто от началото на 60-те години е в спор с Китай. Според Збигнев Бжежински, Съединени американски щати са почнали да поддържат групировки в страната, месеци преди Съюз на съветските социалистически републики да решат да вкарат войските си там. За 10 години руската войска съумява да се оправи с военните си задания. Тя управлява всички огромни градове и главните транспортни артерии. Въпреки това войната е изгубена както и живота на към 20 хиляди руски военни. Причината е невъзможността да се урегулират връзките сред обособените племена, както и да бъде накарано популацията да одобри със мощ наложено извън държавно управление. Към тези проблеми би трябвало да се прибави и американската и пакистанската помощ за муджахидините, които получават освен парични средства, само че и голямо количество оръжие. Политическата и икономическата цена, която заплаща Съюз на съветските социалистически републики е голяма. Загубени са скъпи пазари на запад, а имиджа на Съветския съюз като интернационален фактор спада съвсем до равнищата след потушаването на Пражката пролет през 1968 година Едва в средата на 80-те години Михаил Горбачов взема решение да изтегли Съветската войска и тя напуща Афганистан на 15 февруари 1989 година
След изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики гражданската война в Афганистан продължава. Отделните кланове и военни командири управляват разнообразни райони, а навлезлият коренен ислям стартира да приема все по-страшни проявления. По време на спора със Съветите муджахидините се финансират и с произвеждане на опиати, този бизнес процъфтява през 90-те и до през днешния ден.
Както разбирате всичко това е чудесно известно на експертите работещи за Белия дом, тъй като те самите възнамеряват партизанските дейности на муджахидините и поддържат обособени страни в хаоса през 90-те години.
Атаките от 11 септември 2001 година доведоха и до огромната смяна. Афганистан още веднъж влезе във фокуса. Въпреки че, Вашингтон бе чудесно осведомен с действителностите в азиатската страна, те започнаха една огромна военна интервенция, която просто не можеше да бъде извоювана. Кратковременните цели на Джордж Буш Младши бяха изпълнени. Той откри провинен за нападенията в Съединени американски щати. Войната против терора даде опция за голямо разгръщане на разследващите служби, възбрана за напредване на доста хора и опцията за интервенция на всички места под предлога за битка с тероризма. Дори сега пандизът в Гуантанамо е цялостен с хора, които нямат повдигнати обвинявания, а са подложени на мъчения и отнемане от независимост единствено, тъй като ги подозират в нещо.
Днес, когато талибаните държат Кабул, постоянно се приказва за големите финансови загуби, които търпят Съединени американски щати. Всъщност войната дава опция да бъдат налети милиарди долари във военно промишления бранш. По този метод се подтикват съответни производства на съответни хора в Америка.
Политическите дивиденти за Вашингтон в началото също бяха огромни. Те съумяха да консолидират към себе си коалиция, в която се включи и НАТО. Първоначално даже и Русия беше склонна да оказва помощ за провеждането на интервенцията и даже даде разследваща информация и даде свои транспортни канали. Американският надзор над Афганистан сътвори ядро за въздействие в Централна Азия, от което можеше да се реализират разнообразни интервенции против прилежащ Иран и други страни. От там стана допустимо и разрастването на американското наличие в някои от някогашните руски републики.
Дългият спор и неналичието на забележими резултати доведоха и до потребността той да бъде преустановен. Най-големият фактор за американското евакуиране е публичното мнение в Съединени американски щати. Сред последователите на демократическата партия, това бе от дълго време чакана стъпка. Освен това в актуалната икономическа рецесия съкращаването на част от военните разноски несъмнено ще се отрази добре на американската финансова система.
Оттук нататък за Афганистан има няколко сюжета. Най-вероятният е страната да изпадне в положение на революция, тъкмо както стана след изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики. Такъв спор ще трансформира целият район в минно поле и ще се отрази тежко на съседите. Китай ще бъде мощно усложнен с осъществяването на своя план – „ Един пояс – веднъж “, който минава през прилежащите страни. Русия ще би трябвало да отдели запаси за запазването на своите съдружници – Киргизстан и Таджикистан, а Иран ще би трябвало да се намеси, с цел да подсигури своите граници.
Другият вид е талибаните да съумеят бързо да консолидират ръководството си. Това ще стане ясно до няколко месеца. В този случай е значима тяхната позиция. Те биха могли да се трансфорат в проводник на ползите на Китай и Русия, предвид на скоро извършените договаряния. За в този момент това въпреки всичко наподобява малко евентуално, тъй като досега нямаме публично реализирани сделки, а изявленията идващи от Пекин и Москва са в посока за тяхното сливане против хаоса. В Кремъл виждат наличието си в областта на дипломацията и отчасти на стопанската система.
Последният сюжет е обвързван с директното опълчване на талибаните с огромните съседи. Тогава политическите позиции на Русия, Китай и Иран ще бъдат съществено разтърсени, а Съединени американски щати може да се окажат огромния печеливш в тази игра.
Лошото тук е, че при потреблението на Афганистан като политически инструмент няма безусловно никаква мисъл за хората. Световните политици чертаят сюжети, а стотици хиляди са обречени да станат бежанци или да умрат от апетит и война. Вълните на емигранти скоро ще залеят Европа. Странно е има ли съюзническа взаимност в дейностите на Вашингтон в този случай, тъй като когато трябваше да се стартира войната европейците се притекоха на помощ, само че в този момент сами ще би трябвало да се оправяме с следствията от разрухата, която започнаха други.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ