Артистите от състава „Жестим” празнуват 25 години на сцената
Талантът си е гений, само че има една група артисти, които изключително доста респектират с постоянството и мощния си дух.
Те не чуват, някои от тях мъчно приказват, само че когато излязат на сцената - омагьосват публиката и дават нова формулировка на клишета и глупави етикети като " невероятно ".
Група за синхронно пеене и танци " Жестим " отпразнува 25 години от своето основаване.
Стотици песни, концерти, фестивали и толкоз доста награди в България и чужбина. И актьори, които публиката познава от 25 години и постоянно ще помни.
„ Изключителен гений е и страшна работа, това е египетски труд, да се накарат тези деца, които аз познавам от деца, в този момент към този момент огромни госпожици, някои от тях към този момент са майки.. нещо необикновено е да ги накараш те да пеят и да музицират все едно те са изпели тази ария. Това е така наречен синхронно пеене или както в този момент го назовават липсинг”, изясни Етиен Леви.
„ Когато пристигна моментът за сцената, постоянно се тормозя, само че мигът, в който чуя музиката, чувствам вибрациите, по тази причина за нас е значимо и тонколоните да са близо. Музиката дава доста забавен заряд. Цялата ни група сме леко обезпокоени, тъй като ние би трябвало да следим ритъма, който ни се подава от нашия началник. Имаме непрестанно значи, които ни подкрепят, с цел да може песента да излезе добра и красива. Има и моменти на гафове. В едното ухо имам слухов уред, с другото напълно не слушам “, споделя Адриана от групата.
„ Те са ужасно ритмични, в никакъв случай човек не би предположил, че тези хора сега не чуват това, което ние чуваме. Но те очевидно са на друго измерение, което ние пък не можем да достигнем “, споделя Румяна Георгиева от група " Супертрик ".
Мария Атанасова е началник на „ Жестим “. Тя си спомни по какъв начин се е срещнала с неповторимите създатели.
„ Отидох да преподавам в учебното заведение за деца с повреден слух в " Павлово " и там се срещнах с тях - те бяха едни дребни сладури - не можеха да приказват, не можеха да чуват, само че пък бяха доста занимателни, радостни, в междучасията ги следих по двора, че са доста живи, доста будни. Много обичат да танцуват, по този начин както на тях от вътрешната страна им идва. И тогава взех решение да ги събера.
Няма да не помни и първата ни ария - " Похвали се зайче на своето майче ", спомня си Мария Атанасова.
„ Бих желала да кажа, че на нас и на мен ни е мъчно, в действителност ние доста разчитаме на артикулацията на чуващите хора, с цел да можем да разберем индивида, който ни приказва насреща, имаме потребност да забележим неговите устни и артикулацията на устните “, споделя Албена.
„ Аз започнах да ги занимавам с това що е музика, що е то тонова стълбица, по какъв начин се вземат високи тонове, каква е физиономията при ниските тонове на артистите. Случвало се е да им депозирам ритъма, като ги пипвам за рамото и като ги пипвам за ръцете “, споделя Атанасова.
Тези осъществявания, концертите, вълнението и блясъкът в очите на тези актьори нямаше да го има в случай че не беше техният началник - Мария Атанасова.
Те не чуват, някои от тях мъчно приказват, само че когато излязат на сцената - омагьосват публиката и дават нова формулировка на клишета и глупави етикети като " невероятно ".
Група за синхронно пеене и танци " Жестим " отпразнува 25 години от своето основаване.
Стотици песни, концерти, фестивали и толкоз доста награди в България и чужбина. И актьори, които публиката познава от 25 години и постоянно ще помни.
„ Изключителен гений е и страшна работа, това е египетски труд, да се накарат тези деца, които аз познавам от деца, в този момент към този момент огромни госпожици, някои от тях към този момент са майки.. нещо необикновено е да ги накараш те да пеят и да музицират все едно те са изпели тази ария. Това е така наречен синхронно пеене или както в този момент го назовават липсинг”, изясни Етиен Леви.
„ Когато пристигна моментът за сцената, постоянно се тормозя, само че мигът, в който чуя музиката, чувствам вибрациите, по тази причина за нас е значимо и тонколоните да са близо. Музиката дава доста забавен заряд. Цялата ни група сме леко обезпокоени, тъй като ние би трябвало да следим ритъма, който ни се подава от нашия началник. Имаме непрестанно значи, които ни подкрепят, с цел да може песента да излезе добра и красива. Има и моменти на гафове. В едното ухо имам слухов уред, с другото напълно не слушам “, споделя Адриана от групата.
„ Те са ужасно ритмични, в никакъв случай човек не би предположил, че тези хора сега не чуват това, което ние чуваме. Но те очевидно са на друго измерение, което ние пък не можем да достигнем “, споделя Румяна Георгиева от група " Супертрик ".
Мария Атанасова е началник на „ Жестим “. Тя си спомни по какъв начин се е срещнала с неповторимите създатели.
„ Отидох да преподавам в учебното заведение за деца с повреден слух в " Павлово " и там се срещнах с тях - те бяха едни дребни сладури - не можеха да приказват, не можеха да чуват, само че пък бяха доста занимателни, радостни, в междучасията ги следих по двора, че са доста живи, доста будни. Много обичат да танцуват, по този начин както на тях от вътрешната страна им идва. И тогава взех решение да ги събера.
Няма да не помни и първата ни ария - " Похвали се зайче на своето майче ", спомня си Мария Атанасова.
„ Бих желала да кажа, че на нас и на мен ни е мъчно, в действителност ние доста разчитаме на артикулацията на чуващите хора, с цел да можем да разберем индивида, който ни приказва насреща, имаме потребност да забележим неговите устни и артикулацията на устните “, споделя Албена.
„ Аз започнах да ги занимавам с това що е музика, що е то тонова стълбица, по какъв начин се вземат високи тонове, каква е физиономията при ниските тонове на артистите. Случвало се е да им депозирам ритъма, като ги пипвам за рамото и като ги пипвам за ръцете “, споделя Атанасова.
Тези осъществявания, концертите, вълнението и блясъкът в очите на тези актьори нямаше да го има в случай че не беше техният началник - Мария Атанасова.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ