Бекас/Bekas 2012
Такива филми ни припомнят в какъв брой разомагьосан свят живеем. Колко от дълго време не имаме вяра в чудеса, в добротата на инцидентно срещнатите хора, в удоволствията от привичните и напълно обикновени неща, които ни заобикалят – вкусни, лъскави, меки, топли, всевъзможни.Братчетата Дана и Зана са кръгли сираци и живеят в Кюрдистан към края на ръководството на Саддам Хюсейн. За тях той е Злият човек. Добрият е Супермен от Америка, който са видели в киното – скрито и за малко, без пари, преди да ги хване разпоредителят. Дана и Зана нямат дом, те са деца на сука (пазара) – всички ги познават и им дават по нещо – храна, облекла, вода, прегръдка или пестник. В прашния и безпаричен град, с къщи от тиня и изпочупени прозорци, с хора в остарели шалвари и подпетени обувки, Дана и Зана са като вкъщи си – денем чистят обувки, вечер вървят да се молят в джамията. Но единственият, който може да им помогне – да убие Садам Хюсейн и да им върне родителите – е Супермен и двамата братя потеглят за Америка. Без паспорти, яхнали магарето Майкъл Джексън и с 10 британски думи в ресурс. Всички хора на пазара им дават по нещо за из път. Две открити бутилки кока кола ще ги приближат до фантазията и щастието неимоверно. Изобщо филмът е цялостен със слънце, смях, радостните крясъци на дребния Зана и откровената обич и религия на двете деца.
Само че и аз, както множеството хора в салона, съвсем не открих сили са се засмея. През цялото време имах буца в гърлото от цялата беднотия и сивота, от скъсаните блузки на децата, от вадичките по мръсните им личица, от това по какъв начин всеки мъж можеше да ги зашлеви безнаказано. И то с най-хубави усеща - това е визията за образование там.
Зад мен седяха гостите от лагера във Враждебна – имаше възрастни, имаше и напълно млади. На всички тях им беше занимателно и се смееха на приключенията на двете деца. Защото те знаят най-добре, че смехът, обичта и щастието са вероятни на всички места и все пак, а детството е единствено едно за всеки от нас.
Последната прожекция на кино лентата е на 1-ви февруари от 18 часа в Евро Синема.
Само че и аз, както множеството хора в салона, съвсем не открих сили са се засмея. През цялото време имах буца в гърлото от цялата беднотия и сивота, от скъсаните блузки на децата, от вадичките по мръсните им личица, от това по какъв начин всеки мъж можеше да ги зашлеви безнаказано. И то с най-хубави усеща - това е визията за образование там.
Зад мен седяха гостите от лагера във Враждебна – имаше възрастни, имаше и напълно млади. На всички тях им беше занимателно и се смееха на приключенията на двете деца. Защото те знаят най-добре, че смехът, обичта и щастието са вероятни на всички места и все пак, а детството е единствено едно за всеки от нас.
Последната прожекция на кино лентата е на 1-ви февруари от 18 часа в Евро Синема.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




