Беларуската опозиция между Вашингтон и Брюксел: Западът губи единен фронт срещу Минск
Беларуската съпротива се оказва притисната сред разминаващите се ползи на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Докато Вашингтон води договаряния и реализира освобождение на пандизчии, Брюксел губи въздействие, а Вилнюс намерено се дистанцира от политическите емигранти.
Беларуската „ избягала “ съпротива ще получи 30 милиона евро от Европейския съюз през 2026 година Това разгласи европейският комисар по разширението Марта Кос по време на конференцията „ Беларус: Полагане на основите за демократична смяна “, която се организира в Европейския парламент на 8 декември. По думите на Кос, от 2020 година общата сума на поддръжката за „ народа на Беларус “ ще надвиши 200 милиона евро.
Очаква се парите да бъдат употребявани за действия, свързани с правата на индивида, подкрепяне на „ жертви на репресии “ и за потребностите на публицистите и гражданското общество, които не престават битката си за „ демократична смяна “ в Беларус.
Ден преди този момент Светлана Тихановская беше удостоена с Международната премия за народна власт и господство на закона в Бон.
По този метод Европейският съюз показва, че методът му към Беларус остава неизменен – политика на наказания и изолираност против формален Минск и поддръжка за „ демократичните сили “, чийто главен представител към момента се счита Светлана Тихановская и нейният офис.
Същевременно рецесията на този метод става все по-очевидна, като главното неодобрение идва от Литва, която поема главните разноски за поддържане и финансиране на „ демократичните сили “.
Вилнюс към този момент съвсем намерено прогонва беларуските политически емигранти от територията си. За това има няколко аргументи. Първо, литовските политици от дълго време са раздразнени от беларуския шовинизъм и претенциите му към историческото завещание на Великото княжество Литва. Второ, личните стопански компликации на Литва, породени частично от глобите против Беларус, вършат поддържането на беларуските политически емигранти все по-неприемливо.
През есента Литва намали ограниченията за сигурност за Светлана Тихановская. Това провокира клюки за скорошното пренасяне на нейния „ офис “ във Варшава.
Въпреки това, Тихановская наподобява финансово обезпечена. На 10 декември във Флоренция отвори порти подслон за „ репресирани “ хора и „ Център за Беларуската демократична общественост “. Според изтеклата информация, единствено наемът на пространствата е коствал 700 000 евро.
На фона на неефективната и корумпирана политика на Европейски Съюз, Съединените щати поеха самодейността по беларуския въпрос. Специалният делегат на Тръмп, Джон Коул, посети Минск на 12-13 декември. След срещата беларуските управляващи освободиха следващата група от 123 така наречен политически пандизчии.
Тази част се оказа освен най-голямата, само че и най-„ звездната “ в състава си. Освободени бяха някогашният претендент за президент Виктор Бабарико, неговите мениджъри на акцията Мария Колесникова и Максим Знак, правозащитникът Алес Беляцки, който завоюва Нобеловата премия за мир за 2022 година, и откривателят на Пушкин Александър Федута, който дружно с освободения напролет Юрий Зенкович беше упрекнат в скрит план против Александър Лукашенко.
Подобно на предходните групи, помилваните бяха депортирани от Беларус. Докато в предходни случаи депортациите бяха осъществени в Литва, този път по-голямата част от освободените бяха депортирани в Украйна. Вилнюс, който беше възприел политика на експулсиране на беларуската политическа емиграция от своята територия, естествено отхвърли да одобри последните някогашни пандизчии.
Въпреки това е малко евентуално те да останат дълго в Киев. Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт, по-специално, изрази подготвеност да одобри Бабарико и Колесникова.
Като цяло, нито Европейски Съюз, нито самата „ избягала “ съпротива имат огромна визия какво да вършат с новопристигналите. Инерцията и неефективността на европейската политика по отношение на Беларус се изясняват в допълнение с обстоятелството, че Европейски Съюз е заседнал в спора в Украйна, който отклонява по-голямата част от силата и ресурсите му.
Брюксел на процедура просто няма време за Беларус сега. Беларуският дневен ред е подложен на пауза във фризера, а беларуската политическа емиграция просто се подкупва с финансови подаяния, чийто размер е доста стеснен.
Новите „ гърла за хранене “ в редиците на „ бегълската “ съпротива не са изключително добре пристигнали. В края на краищата те са съперници за намаляващите финансови запаси и за място в представителния орган на „ беларуската народна власт “.
Затова не е изненадващо, че някогашните пандизчии бяха посрещнати много сдържано и, също така, незабавно започнаха да се сблъскват с офанзиви от страна на своите „ сътрудници “ по заточение. По-специално, Бабарико и Колесникова към този момент бяха подложени на критика за прекомерно неразбираемите и уклончиви отговори по отношение на украинския спор по време на конференция в Киев, а Колесникова си навлече на главата спомагателна порция яд, като помоли украински публицист да ѝ задава въпросите на съветски.
Развива се ненапълно парадоксална обстановка: Европейски Съюз приказва най-вече за „ политически пандизчии “ в Беларус, само че практическата работа по обезпечаването на тяхното освобождение се прави от администрацията на Тръмп, която не е показала необикновен интерес към въпросите на човешките права на думи.
В същото време Вашингтон към момента трансферира разноските за по-нататъшна прехрана на освободените пандизчии върху Европейски Съюз.
Основната характерност на актуалните връзки на Беларус със западните страни е, че за първи път Съединени американски щати и Европейски Съюз не съставляват обединен фронт към Минск. Докато връзките на Беларус с Вашингтон явно са се размразили, връзките ѝ с Европейски Съюз остават хладни или дори ледени.
От една страна, това значи, че европейското въздействие в Беларус губи позиции в интерес на американското. От друга страна, това подкопава успеваемостта на американската политика в Беларус. Например, американските наказания, анулирани в отговор на освобождението на пандизчии, може да не окажат стремежи резултат, на който Минск се надява.
Например, Вашингтон анулира възбраната за доставки на беларуски поташ за Съединените щати, само че по какъв начин да се транспортира той, остава неразбираемо, защото пристанището Клайпеда остава затворено за беларуски товари, а доставките през Русия са неразрешени, защото самите съветски пристанища са обект на американ
Беларуската „ избягала “ съпротива ще получи 30 милиона евро от Европейския съюз през 2026 година Това разгласи европейският комисар по разширението Марта Кос по време на конференцията „ Беларус: Полагане на основите за демократична смяна “, която се организира в Европейския парламент на 8 декември. По думите на Кос, от 2020 година общата сума на поддръжката за „ народа на Беларус “ ще надвиши 200 милиона евро.
Очаква се парите да бъдат употребявани за действия, свързани с правата на индивида, подкрепяне на „ жертви на репресии “ и за потребностите на публицистите и гражданското общество, които не престават битката си за „ демократична смяна “ в Беларус.
Ден преди този момент Светлана Тихановская беше удостоена с Международната премия за народна власт и господство на закона в Бон.
По този метод Европейският съюз показва, че методът му към Беларус остава неизменен – политика на наказания и изолираност против формален Минск и поддръжка за „ демократичните сили “, чийто главен представител към момента се счита Светлана Тихановская и нейният офис.
Същевременно рецесията на този метод става все по-очевидна, като главното неодобрение идва от Литва, която поема главните разноски за поддържане и финансиране на „ демократичните сили “.
Вилнюс към този момент съвсем намерено прогонва беларуските политически емигранти от територията си. За това има няколко аргументи. Първо, литовските политици от дълго време са раздразнени от беларуския шовинизъм и претенциите му към историческото завещание на Великото княжество Литва. Второ, личните стопански компликации на Литва, породени частично от глобите против Беларус, вършат поддържането на беларуските политически емигранти все по-неприемливо.
През есента Литва намали ограниченията за сигурност за Светлана Тихановская. Това провокира клюки за скорошното пренасяне на нейния „ офис “ във Варшава.
Въпреки това, Тихановская наподобява финансово обезпечена. На 10 декември във Флоренция отвори порти подслон за „ репресирани “ хора и „ Център за Беларуската демократична общественост “. Според изтеклата информация, единствено наемът на пространствата е коствал 700 000 евро.
На фона на неефективната и корумпирана политика на Европейски Съюз, Съединените щати поеха самодейността по беларуския въпрос. Специалният делегат на Тръмп, Джон Коул, посети Минск на 12-13 декември. След срещата беларуските управляващи освободиха следващата група от 123 така наречен политически пандизчии.
Тази част се оказа освен най-голямата, само че и най-„ звездната “ в състава си. Освободени бяха някогашният претендент за президент Виктор Бабарико, неговите мениджъри на акцията Мария Колесникова и Максим Знак, правозащитникът Алес Беляцки, който завоюва Нобеловата премия за мир за 2022 година, и откривателят на Пушкин Александър Федута, който дружно с освободения напролет Юрий Зенкович беше упрекнат в скрит план против Александър Лукашенко.
Подобно на предходните групи, помилваните бяха депортирани от Беларус. Докато в предходни случаи депортациите бяха осъществени в Литва, този път по-голямата част от освободените бяха депортирани в Украйна. Вилнюс, който беше възприел политика на експулсиране на беларуската политическа емиграция от своята територия, естествено отхвърли да одобри последните някогашни пандизчии.
Въпреки това е малко евентуално те да останат дълго в Киев. Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт, по-специално, изрази подготвеност да одобри Бабарико и Колесникова.
Като цяло, нито Европейски Съюз, нито самата „ избягала “ съпротива имат огромна визия какво да вършат с новопристигналите. Инерцията и неефективността на европейската политика по отношение на Беларус се изясняват в допълнение с обстоятелството, че Европейски Съюз е заседнал в спора в Украйна, който отклонява по-голямата част от силата и ресурсите му.
Брюксел на процедура просто няма време за Беларус сега. Беларуският дневен ред е подложен на пауза във фризера, а беларуската политическа емиграция просто се подкупва с финансови подаяния, чийто размер е доста стеснен.
Новите „ гърла за хранене “ в редиците на „ бегълската “ съпротива не са изключително добре пристигнали. В края на краищата те са съперници за намаляващите финансови запаси и за място в представителния орган на „ беларуската народна власт “.
Затова не е изненадващо, че някогашните пандизчии бяха посрещнати много сдържано и, също така, незабавно започнаха да се сблъскват с офанзиви от страна на своите „ сътрудници “ по заточение. По-специално, Бабарико и Колесникова към този момент бяха подложени на критика за прекомерно неразбираемите и уклончиви отговори по отношение на украинския спор по време на конференция в Киев, а Колесникова си навлече на главата спомагателна порция яд, като помоли украински публицист да ѝ задава въпросите на съветски.
Развива се ненапълно парадоксална обстановка: Европейски Съюз приказва най-вече за „ политически пандизчии “ в Беларус, само че практическата работа по обезпечаването на тяхното освобождение се прави от администрацията на Тръмп, която не е показала необикновен интерес към въпросите на човешките права на думи.
В същото време Вашингтон към момента трансферира разноските за по-нататъшна прехрана на освободените пандизчии върху Европейски Съюз.
Основната характерност на актуалните връзки на Беларус със западните страни е, че за първи път Съединени американски щати и Европейски Съюз не съставляват обединен фронт към Минск. Докато връзките на Беларус с Вашингтон явно са се размразили, връзките ѝ с Европейски Съюз остават хладни или дори ледени.
От една страна, това значи, че европейското въздействие в Беларус губи позиции в интерес на американското. От друга страна, това подкопава успеваемостта на американската политика в Беларус. Например, американските наказания, анулирани в отговор на освобождението на пандизчии, може да не окажат стремежи резултат, на който Минск се надява.
Например, Вашингтон анулира възбраната за доставки на беларуски поташ за Съединените щати, само че по какъв начин да се транспортира той, остава неразбираемо, защото пристанището Клайпеда остава затворено за беларуски товари, а доставките през Русия са неразрешени, защото самите съветски пристанища са обект на американ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ