Знаем всичко и не правим нищо ~ Александър ХЕРЦЕН
Такава е философия на съветския журналист, публицист, обществен мъдрец и бунтовник. Роден от неузаконената обич сред състоятелен земевладелец и 16-годишната щерка на малък немски служител, Александър се снабдява с измислената от татко му фамилия Херцен, нарекъл го „ наследник на сърцето ”( от „ herz ” на немски „ сърце ”). Още като студент в математическия факултет на Московския университет, Александър става водач на обществото на свободомислещите, проповядващо против всевъзможен тип принуждение и остро критикуващо порядките в царска Русия. През 1834 година, поради скалъпено обвиняване против него и съидейниците му, е задържан и заточен. В журналистическата си работа е прочут с псевдонима Искандер. Херцен е същински пионер на съветската политическа емиграция и издател на първия революционен вестник „ Колокол ” (1857-1867). Романът му „ Кой е отговорен? ” е един от първите социално-психологически произведения в съветската литература.
„ Навсякъде, във всичко да бъда на страната на свободата и срещу принудата, на страната на разсъдъка и срещу предразсъдъците, на страната на науката и срещу фанатизма, на страната на водещите нации срещу изостаналите държавни управления “ ~ Ал. ХЕРЦЕН
Alexander Herzen (1812 ~ 1870), c.1860
Не сърцето, а разсъдъкът е съдник на истината.
Сега философията не може да бъде възприета от масите. Философията като просвета допуска известна степен на развиване на самомисленето, без което не можеш да се издигнеш в нейната сфера. На масите въобще са недостъпни безтелесните умозрения; те възприемат това, което има плът.
На запазващите персоналните си убеждения е скъпа не истината, а това, което те назовават истина.
Няма непрекъснато благополучие, както няма и нетопим лед.
Има въпроси, които към този момент никой не визира не тъй като са били решени, а тъй като са омръзнали; без да са се уговорили, се съгласяват да ги считат за неразбираеми, минали, непредставляващи интерес и не загатват за тях
Ако в Русия всички закони се съблюдаваха строго и никой не вземаше подкупи, животът в нея щеше да е изцяло неосъществим.
Всички религии основават нравствеността си върху покорството, т.е. върху доброволното иго.
Една от отличителните характерности на нашия век се състои в това, че знаем всичко и не вършим нищо.
Живот, който не оставя трайни следи, се заличава с всяка крачка напред.
Най-малко нарцисизъм има у тога.
Егоизмът ненавижда всеобщото, той откъсва индивида от човечеството, слага го в извънредно положение; за него е непознато всичко, с изключение на личната персона. Той на всички места носи със себе си своята злокачествена атмосфера, през която ярък лъч не може да проникне, без да се деформира.
Няма по-лошо страдалчество от това, да не вършиш нищо.
В природата нищо не поражда незабавно и нищо не се появява на бял свят в напълно подготвен тип.
Грандиозните неща се правят с грандиозни средства. Само природата прави великото безплатно.
Да проповядваш от амвона, да увличаш от трибуната, да поучаваш от катедрата, е доста по-лесно, в сравнение с да възпиташ едно дете.
Дори елементарният веществен труд не може да бъде вършен с обич, в случай че знаеш, че е безрезултатен.
Какво благополучие е да почине в точния момент човек, не умеещ в нужния час нито да слезе от сцената, нито да продължи напред.
Младостта е постоянно самоотвержена.
Природата не може да опонира на индивида, в случай че индивидът не опонира на нейните закони.
Уважението към истината е начало на премъдростта.
Смехът е едно от най-силните оръжия против всичко отживяло.
Страшните закононарушения водят след себе си страшни последици.
Няма мисъл, която да не може да бъде изказана просто и ясно.
Снимка: commons.wikimedia.org
