Наистина ли ни проглушиха ушите с Лика Янко?
„ Та ние проглушихме ушите на хората с Лика Янко!” Така реагира Иво Милев, куратор на изложбата „ Лика Янко. Рисунки” в Националната изложба „ Квадрат 500” на апел творчеството на художничката да се разпространява.
Това се случи по време на представянето на азбучник с произведения на художничката в Галерия „ Контраст “.
Реакцията е оправдана - сега в София в общо три изложбени пространства могат да се видят работи на Янко. Освен в „ Квадрат 500”, където рисунките са от сбирката на Владимир Илиев и Александър Тошев, нейни работи са изложени в изложба „ Лоран” и в изложба „ Контраст”. Да не забравяме и издадения азбучник за изложбите в „ Лоран “ и „ Контраст “ с художник Людмил Веселинов. В него са включени обяснения за творчеството на Лика Янко от изкуствоведа Красимир Илиев и са оповестени нейни картини, които не са изложени нито в „ Лоран”, нито в „ Контраст”.
Според Иво Милев трите изложения се допълват. Първо обаче би трябвало да се видят рисунките в „ Квадрат 500 “, които са опит на художничката да откри „ нейното си” изразно средство, а след това – картините в другите две галерии.
„ Ако Лика Янко не беше живяла в това стагниращо и непоносимо време, тя нямаше да бъде същата. Нейната съществена заложба е да се опълчва, да бъде свободна. И това й е от детството. Тогава претърпява контузия, поради която всички считат, че ще си остане малко дете – освен на растеж (тя не пораства повече от 1.40 см,),но и в интелектуално отношение. Това е повода всички да се отнасят със състрадание към нея. А тя съумява да преобърне визиите им. През 60-е години на ХХ век открива неща, безусловно модерни за епохата, които нямат нищо общо със социалистическия натурализъм, налаган тук в България. Но вместо да продължи, прави внезапен поврат към фигуралното, при което съчетава приложническа техника с изтънчено изкуство. Просто при нея няма нищо тъкмо открито “, означи Милев.
Последното се удостоверява от обстоятелството, че в пет разнообразни документа има пет разнообразни рождени дати, само че онази, на която държи Лика Янко, имайки поради, че в изявление от 1998 година твърди, че е зодия „ Риби “, е 18 март 1928 година.
Красимир Илиев - куратор на изложбата в "Лоран ", е уверен, че въпреки всичко е значимо животът на Янко да бъде спретнат хронологично. Ето за какво стартира от основната книга на Художествената академия, където е следвала художничката. От нея излиза наяве, че стартира следването си през 1945 година. А когато би трябвало да приключи през 1950-а, обстановката е радикално друга - в академията към този момент преподават другарите Крум Кюлявков и Любен Белмустаков. И Лика Янко е от първия випуск, който не се дипломира с очерк, а с комбинация по заложена тематика. През 1950 година това е „ Колективизацията в селското стопанство “. Можем единствено да гадаем по какъв начин тя си е изпълнила задачата, имайки поради, че в търсенията си обича абстракции, приложения на въжета и пружини, стърчащи на 10-15 сантиметра от платното.
Така, напълно закономерно, се стига до 1967 година, когато нейна галерия е „ разтурена “ и работите в нея са изхвърлени на улицата. Това се постанова поради три нейни картини. Но изкуствоведите са в дълг на историята на българското изобразително изкуство, защото към момента не е ясно кои са трите картини. Красимир Илиев е разкрил единствено една от тях. Иначе е съумял да откри отговор на въпроса, който вълнува всички теоретици на изкуството. А точно - с какво Лика Янко е забавна за света, а освен за България?
И отговорът е: Заради метода, по който Лика Янко поддържа връзка в картините си със сакралното. Неслучайно тя е вярвала, че дребните й древен подиуми на Благовещение, които е рисувала с концепцията да подарява, имат силата да лекуват.
„ Онова време, в което Лика Янко се построява като художник, е извънредно грубо. Тогава, в края на 40-е и началото на 50-е години, даже художници с леви убеждения са били смазани от валяка на партийната агитация. Неслучайно някои от тях непринудено са се отказвали да рисуват. Други принудително са се отказвали да го вършат, защото им е бил отказван достъп до материали. Лика Янко е имала невероятния шанс при нея да отиде изкуствоведът Кирил Кръстев с френското културно аташе и с редица други посланици и служители от западните посолства, с цел да може тя да продължи да работи и да изпита задоволство, че творбите й пътуват по света... “, отбелязва Красимир Илиев.
В по-късен стадий нейни работи биват изплатени от Националната изложба.
Това се случи по време на представянето на азбучник с произведения на художничката в Галерия „ Контраст “.
Реакцията е оправдана - сега в София в общо три изложбени пространства могат да се видят работи на Янко. Освен в „ Квадрат 500”, където рисунките са от сбирката на Владимир Илиев и Александър Тошев, нейни работи са изложени в изложба „ Лоран” и в изложба „ Контраст”. Да не забравяме и издадения азбучник за изложбите в „ Лоран “ и „ Контраст “ с художник Людмил Веселинов. В него са включени обяснения за творчеството на Лика Янко от изкуствоведа Красимир Илиев и са оповестени нейни картини, които не са изложени нито в „ Лоран”, нито в „ Контраст”.
Според Иво Милев трите изложения се допълват. Първо обаче би трябвало да се видят рисунките в „ Квадрат 500 “, които са опит на художничката да откри „ нейното си” изразно средство, а след това – картините в другите две галерии.
„ Ако Лика Янко не беше живяла в това стагниращо и непоносимо време, тя нямаше да бъде същата. Нейната съществена заложба е да се опълчва, да бъде свободна. И това й е от детството. Тогава претърпява контузия, поради която всички считат, че ще си остане малко дете – освен на растеж (тя не пораства повече от 1.40 см,),но и в интелектуално отношение. Това е повода всички да се отнасят със състрадание към нея. А тя съумява да преобърне визиите им. През 60-е години на ХХ век открива неща, безусловно модерни за епохата, които нямат нищо общо със социалистическия натурализъм, налаган тук в България. Но вместо да продължи, прави внезапен поврат към фигуралното, при което съчетава приложническа техника с изтънчено изкуство. Просто при нея няма нищо тъкмо открито “, означи Милев.
Последното се удостоверява от обстоятелството, че в пет разнообразни документа има пет разнообразни рождени дати, само че онази, на която държи Лика Янко, имайки поради, че в изявление от 1998 година твърди, че е зодия „ Риби “, е 18 март 1928 година.
Красимир Илиев - куратор на изложбата в "Лоран ", е уверен, че въпреки всичко е значимо животът на Янко да бъде спретнат хронологично. Ето за какво стартира от основната книга на Художествената академия, където е следвала художничката. От нея излиза наяве, че стартира следването си през 1945 година. А когато би трябвало да приключи през 1950-а, обстановката е радикално друга - в академията към този момент преподават другарите Крум Кюлявков и Любен Белмустаков. И Лика Янко е от първия випуск, който не се дипломира с очерк, а с комбинация по заложена тематика. През 1950 година това е „ Колективизацията в селското стопанство “. Можем единствено да гадаем по какъв начин тя си е изпълнила задачата, имайки поради, че в търсенията си обича абстракции, приложения на въжета и пружини, стърчащи на 10-15 сантиметра от платното.
Така, напълно закономерно, се стига до 1967 година, когато нейна галерия е „ разтурена “ и работите в нея са изхвърлени на улицата. Това се постанова поради три нейни картини. Но изкуствоведите са в дълг на историята на българското изобразително изкуство, защото към момента не е ясно кои са трите картини. Красимир Илиев е разкрил единствено една от тях. Иначе е съумял да откри отговор на въпроса, който вълнува всички теоретици на изкуството. А точно - с какво Лика Янко е забавна за света, а освен за България?
И отговорът е: Заради метода, по който Лика Янко поддържа връзка в картините си със сакралното. Неслучайно тя е вярвала, че дребните й древен подиуми на Благовещение, които е рисувала с концепцията да подарява, имат силата да лекуват.
„ Онова време, в което Лика Янко се построява като художник, е извънредно грубо. Тогава, в края на 40-е и началото на 50-е години, даже художници с леви убеждения са били смазани от валяка на партийната агитация. Неслучайно някои от тях непринудено са се отказвали да рисуват. Други принудително са се отказвали да го вършат, защото им е бил отказван достъп до материали. Лика Янко е имала невероятния шанс при нея да отиде изкуствоведът Кирил Кръстев с френското културно аташе и с редица други посланици и служители от западните посолства, с цел да може тя да продължи да работи и да изпита задоволство, че творбите й пътуват по света... “, отбелязва Красимир Илиев.
В по-късен стадий нейни работи биват изплатени от Националната изложба.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ