Психолог: Самотност, тревожност и страхове терзаеха българите през годината, но ги научиха на грижа към себе си
Сянката на рецесията през последната година научи българина да обръща повече внимание на психологичното си здраве и богатство. Това показа в навечерието на празниците Биляна Караджова- психолог и координатор на Контактния център за психическа поддръжка в Пловдив.
Първият в страната център за поддръжка на популацията по отношение на последствията от пандемията при Секретариата на Областния съвет на БЧК води към този момент близо година живот в града под тепетата. За този интервал от време услугата стана разпознаваема, а доста хора освен от Пловдивско, само че и от цялата страна търсиха безкористната поддръжка от 13-те психолози и психиатри - доброволци на Български червен кръст.
В края на календарната година беседваме с Биляна Караджова, с цел да разберем по какъв начин последните 12 месеца се отразиха на българите и тяхното психологично здраве. Вижте какво споделя тя пред TrafficNews :
-Здравейте, Караджова! Нека стартираме диалога с малко статистика – какъв брой души потърсиха Центъра за поддръжка тази година?
-Здравейте! Първо желая да загатна, че контактният център работи в тази форма фактически една година, само че той има своята предистория, когато стартира пандемията. Тогава имаше друга стратегия, която беше най-бързата алтернатива за деяние от наша страна. През 2021 година към този момент се разпростра в по-широка и добра светлина, като направихме и програмен продукт за по едно и също време вдишване на повече позвънявания и връщане на пропуснати такива. Същевременно можем да се срещаме в онлайн среда лице в лице с хора, които се нуждаят от следваща поддръжка.
Тази година, няма да е самоуверено от моя страна, в случай че кажа, че сме получили сред 680 и 700 позвънявания. Като времетраене диалозите варираха от 15 до 50 минути – с което влизаме в границите на типична консултация.
Получавали сме позвънявания от цялата страна, както огромни градове, по този начин и дребни обитаеми места.
-Какви групи хора най-често се нуждаеха от поддръжка и постановяваха ли се спомагателни съвещания за множеството от тях?
- Преобладават позвъняванията от дами, те съставляват към 43%. Мъжете са близо 33%. Останалите проценти са поискали да останат анонимни за пола си.
Имали сме и неколкократни видео срещи с хора за следваща поддръжка. Прави усещане, че малко над половината, когато се обадят един път, ни търсят и втори, и трети път. Има и хора, които напълно регулярно ни звънят. Това за нас е индикатор, че те получават помощ и се усещат по-добре. Това ни води към мисълта, че съумяваме да се грижим за тяхното психологично здраве.
-Можем ли да създадем анализ на преобладаващите проблеми, които тревожиха пловдивчани, а и българите като цяло през тази година?
-Чувството за самота и изолираност, заради разнообразни мотиви. Няма да ги изреждам, тъй като те са една палитра от голям брой аргументи, които всеки може да откри в всекидневието си.
Търсиха ни поради чувства за по този начин наречената фонова тревога – сякаш няма действителен мотив, само че човек се разсънва през нощта и увеща безпокойствие, или пък както си работи и това се случва.
Наблюдаваше се и отключване на разнообразни страхове, само че те отново са свързани с някакво трагично събитие в живота. Когато стегнатостта стартира да пада, може да се появят последици. Например – стоял си у дома година, година и половина. Изведнъж излизаш на открито и разбираш, че в действителност има много „ рискове, които грозят “. Това са псевдо рискове, с които другояче сме привикнали. Да речем появява се тревога, че някой може да те блъсне, до момента в който шофираш или пресичаш, тъй като придвижването ти се коства доста натоварено. И внезапно сякаш от на никое място, се появяват разнообразни страхове. Тук включвам страхове и от заболявания. Ако с сходни неща не се работи в точния момент, може да се задълбочат.
-Разхлабването на ограниченията повлия ли успокояващо за душeвността на хората?
-Самото отваряне и разпределяне на опциите да бъдем „ на открито “, не заличават нанесените вреди в границите на година и половина.
„ Ти си имунизиран и можеш да излезеш “ не изтриват това, което се случваше от март на 2020 насам. Да, това е една причина индивидът да стартира да се усеща по-леко. За страдание обаче може да бъде и отключващ фактор на нещо, което се е натрупало и е назрявало с времето.
-Търсиха ли ви българите за поддръжка по отношение на проблеми, които не са обвързани с COVID-19?
-Да. И като споделям да, то по някакъв метод случаите отново са били свързани с Коронавирус. Това въпреки всичко е нашето всекидневие и неизбежно проблемите са повлияни от рецесията. Имали сме случаи на младежи, които са останали трайно без работа, а след това са се изолирали от обществената си среда. Ако това продължи дълго време, може да се случи загуба на убеденост, че когато отидат на изявление, ще се показват добре и ще бъдат наети. Стъпка по стъпка те влизат в една серпантина, която ги води надолу и завихря със себе си подозрение в качествата, загуба на естествена връзка, загуба на обществена среда. Оттам може да се отключи тревога и да последва меланхолия или други съществени положения.
-Търсиха ли ви близки на наранени от пандемията, които желаят поддръжка, а не знаят по какъв начин да я окажат?
-Случвало се е няколко пъти, само че по този начин работата ни доста се усложнява. Самият измъчен човек е този, който би трябвало да осъзнае нуждата от поддръжка и да я потърси. Психичните процеси са прекомерно характерни и деликатни, че да чакаме в случай че различен заведе страдащият, процесът да е пълностоен.
Много е значимо на околните да се обяснят опциите, които имат, с цел да окажат поддръжка. Разговор, че има по какъв начин да се помогне на страдащия, воден в тенденция, че може да опита среща с психолог. Но този диалог би трябвало в стила на - „ тук съм “, „ до теб съм и ще те поддържам, обаче ти самичък би трябвало да го направиш “. В никакъв случай това не трябва да бъде менторско, заканително или с размахване на пръст, а по разбиращ метод.
-На база вашия професионален опит, може ли да заключите по какъв начин 2021 година се отрази на световното психологично здраве?
- Според мен тези сложни времена обърнаха внимание на хората, че е еднообразно значимо да се грижим както за физическото, по този начин и за психическото положение. Да не приказваме какъв брой постоянно едното е пострадало от другото.
-Нека приключим този диалог с позитивизъм! Какво бихте поискали на себе си и на всички тези, които в миналото са ви търсили или ще ви потърсят помощта на Центъра в бъдеще?
-Пожелавам здраве, въобще във всичките му измерения. Пожелавам повече любов. На първо място любов към самия себе си, тъй като когато човек усеща това, е в положение да демонстрира любов и към заобикалящия го свят. Говоря за онази любов, за която написа Ерих Фром, и ми се желае повече хора да я изпитват, тъй като по този начин ще живеем на едно доста по-добро място. Пожелавам също религия, че можем и ще бъдем! Желая и необятни личностни хоризонти на себе си и всички хора! И знаете ли, нормално, когато си поисквам си всякакви неща, споделям „ сбъдна се “. Искам да приключи по този начин и този диалог – Сбъдна се!
Първият в страната център за поддръжка на популацията по отношение на последствията от пандемията при Секретариата на Областния съвет на БЧК води към този момент близо година живот в града под тепетата. За този интервал от време услугата стана разпознаваема, а доста хора освен от Пловдивско, само че и от цялата страна търсиха безкористната поддръжка от 13-те психолози и психиатри - доброволци на Български червен кръст.
В края на календарната година беседваме с Биляна Караджова, с цел да разберем по какъв начин последните 12 месеца се отразиха на българите и тяхното психологично здраве. Вижте какво споделя тя пред TrafficNews :
-Здравейте, Караджова! Нека стартираме диалога с малко статистика – какъв брой души потърсиха Центъра за поддръжка тази година?
-Здравейте! Първо желая да загатна, че контактният център работи в тази форма фактически една година, само че той има своята предистория, когато стартира пандемията. Тогава имаше друга стратегия, която беше най-бързата алтернатива за деяние от наша страна. През 2021 година към този момент се разпростра в по-широка и добра светлина, като направихме и програмен продукт за по едно и също време вдишване на повече позвънявания и връщане на пропуснати такива. Същевременно можем да се срещаме в онлайн среда лице в лице с хора, които се нуждаят от следваща поддръжка.
Тази година, няма да е самоуверено от моя страна, в случай че кажа, че сме получили сред 680 и 700 позвънявания. Като времетраене диалозите варираха от 15 до 50 минути – с което влизаме в границите на типична консултация.
Получавали сме позвънявания от цялата страна, както огромни градове, по този начин и дребни обитаеми места.
-Какви групи хора най-често се нуждаеха от поддръжка и постановяваха ли се спомагателни съвещания за множеството от тях?
- Преобладават позвъняванията от дами, те съставляват към 43%. Мъжете са близо 33%. Останалите проценти са поискали да останат анонимни за пола си.
Имали сме и неколкократни видео срещи с хора за следваща поддръжка. Прави усещане, че малко над половината, когато се обадят един път, ни търсят и втори, и трети път. Има и хора, които напълно регулярно ни звънят. Това за нас е индикатор, че те получават помощ и се усещат по-добре. Това ни води към мисълта, че съумяваме да се грижим за тяхното психологично здраве.
-Можем ли да създадем анализ на преобладаващите проблеми, които тревожиха пловдивчани, а и българите като цяло през тази година?
-Чувството за самота и изолираност, заради разнообразни мотиви. Няма да ги изреждам, тъй като те са една палитра от голям брой аргументи, които всеки може да откри в всекидневието си.
Търсиха ни поради чувства за по този начин наречената фонова тревога – сякаш няма действителен мотив, само че човек се разсънва през нощта и увеща безпокойствие, или пък както си работи и това се случва.
Наблюдаваше се и отключване на разнообразни страхове, само че те отново са свързани с някакво трагично събитие в живота. Когато стегнатостта стартира да пада, може да се появят последици. Например – стоял си у дома година, година и половина. Изведнъж излизаш на открито и разбираш, че в действителност има много „ рискове, които грозят “. Това са псевдо рискове, с които другояче сме привикнали. Да речем появява се тревога, че някой може да те блъсне, до момента в който шофираш или пресичаш, тъй като придвижването ти се коства доста натоварено. И внезапно сякаш от на никое място, се появяват разнообразни страхове. Тук включвам страхове и от заболявания. Ако с сходни неща не се работи в точния момент, може да се задълбочат.
-Разхлабването на ограниченията повлия ли успокояващо за душeвността на хората?
-Самото отваряне и разпределяне на опциите да бъдем „ на открито “, не заличават нанесените вреди в границите на година и половина.
„ Ти си имунизиран и можеш да излезеш “ не изтриват това, което се случваше от март на 2020 насам. Да, това е една причина индивидът да стартира да се усеща по-леко. За страдание обаче може да бъде и отключващ фактор на нещо, което се е натрупало и е назрявало с времето.
-Търсиха ли ви българите за поддръжка по отношение на проблеми, които не са обвързани с COVID-19?
-Да. И като споделям да, то по някакъв метод случаите отново са били свързани с Коронавирус. Това въпреки всичко е нашето всекидневие и неизбежно проблемите са повлияни от рецесията. Имали сме случаи на младежи, които са останали трайно без работа, а след това са се изолирали от обществената си среда. Ако това продължи дълго време, може да се случи загуба на убеденост, че когато отидат на изявление, ще се показват добре и ще бъдат наети. Стъпка по стъпка те влизат в една серпантина, която ги води надолу и завихря със себе си подозрение в качествата, загуба на естествена връзка, загуба на обществена среда. Оттам може да се отключи тревога и да последва меланхолия или други съществени положения.
-Търсиха ли ви близки на наранени от пандемията, които желаят поддръжка, а не знаят по какъв начин да я окажат?
-Случвало се е няколко пъти, само че по този начин работата ни доста се усложнява. Самият измъчен човек е този, който би трябвало да осъзнае нуждата от поддръжка и да я потърси. Психичните процеси са прекомерно характерни и деликатни, че да чакаме в случай че различен заведе страдащият, процесът да е пълностоен.
Много е значимо на околните да се обяснят опциите, които имат, с цел да окажат поддръжка. Разговор, че има по какъв начин да се помогне на страдащия, воден в тенденция, че може да опита среща с психолог. Но този диалог би трябвало в стила на - „ тук съм “, „ до теб съм и ще те поддържам, обаче ти самичък би трябвало да го направиш “. В никакъв случай това не трябва да бъде менторско, заканително или с размахване на пръст, а по разбиращ метод.
-На база вашия професионален опит, може ли да заключите по какъв начин 2021 година се отрази на световното психологично здраве?
- Според мен тези сложни времена обърнаха внимание на хората, че е еднообразно значимо да се грижим както за физическото, по този начин и за психическото положение. Да не приказваме какъв брой постоянно едното е пострадало от другото.
-Нека приключим този диалог с позитивизъм! Какво бихте поискали на себе си и на всички тези, които в миналото са ви търсили или ще ви потърсят помощта на Центъра в бъдеще?
-Пожелавам здраве, въобще във всичките му измерения. Пожелавам повече любов. На първо място любов към самия себе си, тъй като когато човек усеща това, е в положение да демонстрира любов и към заобикалящия го свят. Говоря за онази любов, за която написа Ерих Фром, и ми се желае повече хора да я изпитват, тъй като по този начин ще живеем на едно доста по-добро място. Пожелавам също религия, че можем и ще бъдем! Желая и необятни личностни хоризонти на себе си и всички хора! И знаете ли, нормално, когато си поисквам си всякакви неща, споделям „ сбъдна се “. Искам да приключи по този начин и този диалог – Сбъдна се!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ