Благой Георгиев става баща за пети път? Това ли е новото `нормално` в отношенията
Сякаш беше през вчерашния ден, когато всички говореха, че Благо Георгиев и Златка са се разделили, а в този момент и двамата към този момент си имат нови любови!
И с това новините не свършват. От през днешния ден интензивно се написа, че Благо и новата му другарка към този момент чакат... бебе. Първо, той сподели лицето на приятелката си, второ - двамата май носят халки, трето - поставили са ръце на корема на хубавицата. И какво от това, ще попитате вие? Ами доста звездни двойки по този начин оповестяват в обществените мрежи, че ще стават родители.
Че Благой чака пето дете се заприказва още преди седмици, когато стана ясно, че той към този момент е женен, написа "Марица ". Със фотографията с ръцете на корема двамата с Полина удостоверяват слуховете...
Коментарите под фотографията са повече от вдъхновяващи. Повечето почитатели на Благо си разрешават намерено да наскърбяват новата му половинка, сравнявайки я с "плашило " и "тротоар ". Други пък им желаят благополучие...
А ние се питаме за какво през днешния ден става все по-нормално хората да се срещат, да вършат деца и след това да се разделят. Има ли предел в опитите за разкриване на идеалната половинка, основаването на семейство и дали "докато гибелта ни раздели " към този момент не е безпределно остаряло като концепция?
Това ли е новото "нормално "? И дали желаеме тъкмо това за децата си?
Или пък всичко, което знаем за фамилията, към този момент няма значение. И нямаме потребност от него, с цел да бъдем щастливи? Дали това не е бягство от отговорност?
Напоследък е обикновено дамите сами да отглеждат децата си. Явно не сме задоволително търпеливи, задоволително подготвени да се борим, да вършим взаимни отстъпки, по-лесно ни е да открием щастието другаде. Наново. С нов или нова. Но дали в действителност сме щастливи от това?
Трудно е да се каже. Със сигурност "правилно " или "грешно " в връзките няма. Всичко е някак прекомерно самостоятелно, прекомерно персонално. Да, може би има някакво отражение върху децата и техните усещания, модели на държание, върху техния личен избор на сътрудник и основаване на семейство... Положително или негативно, животът ще покаже. Остава ни единствено да се надяваме, че гравитирайки сред сътрудниците си, намираме задоволително време и обич за тях. Съзряващите, разчитащи на нас. Иначе би било прекомерно егоистично, прекомерно еднопластово и някак на ниска цена. Вие по какъв начин мислите?
И с това новините не свършват. От през днешния ден интензивно се написа, че Благо и новата му другарка към този момент чакат... бебе. Първо, той сподели лицето на приятелката си, второ - двамата май носят халки, трето - поставили са ръце на корема на хубавицата. И какво от това, ще попитате вие? Ами доста звездни двойки по този начин оповестяват в обществените мрежи, че ще стават родители.
Че Благой чака пето дете се заприказва още преди седмици, когато стана ясно, че той към този момент е женен, написа "Марица ". Със фотографията с ръцете на корема двамата с Полина удостоверяват слуховете...
Коментарите под фотографията са повече от вдъхновяващи. Повечето почитатели на Благо си разрешават намерено да наскърбяват новата му половинка, сравнявайки я с "плашило " и "тротоар ". Други пък им желаят благополучие...
А ние се питаме за какво през днешния ден става все по-нормално хората да се срещат, да вършат деца и след това да се разделят. Има ли предел в опитите за разкриване на идеалната половинка, основаването на семейство и дали "докато гибелта ни раздели " към този момент не е безпределно остаряло като концепция?
Това ли е новото "нормално "? И дали желаеме тъкмо това за децата си?
Или пък всичко, което знаем за фамилията, към този момент няма значение. И нямаме потребност от него, с цел да бъдем щастливи? Дали това не е бягство от отговорност?
Напоследък е обикновено дамите сами да отглеждат децата си. Явно не сме задоволително търпеливи, задоволително подготвени да се борим, да вършим взаимни отстъпки, по-лесно ни е да открием щастието другаде. Наново. С нов или нова. Но дали в действителност сме щастливи от това?
Трудно е да се каже. Със сигурност "правилно " или "грешно " в връзките няма. Всичко е някак прекомерно самостоятелно, прекомерно персонално. Да, може би има някакво отражение върху децата и техните усещания, модели на държание, върху техния личен избор на сътрудник и основаване на семейство... Положително или негативно, животът ще покаже. Остава ни единствено да се надяваме, че гравитирайки сред сътрудниците си, намираме задоволително време и обич за тях. Съзряващите, разчитащи на нас. Иначе би било прекомерно егоистично, прекомерно еднопластово и някак на ниска цена. Вие по какъв начин мислите?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ