Космическият телескоп “Хъбъл” откри свръхмасивна черна дупка
Свръхмасивна бягаща черна дупка се движи в космоса с извънредно бърза скорост, като оставя диря от звезди, дълга 200 000 светлинни години. Това демонстрира революционно изобретение, оповестено от НАСА и представено от Агенция Франс Прес.
Огромно страшилище, чиято маса е 20 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето, се носи в тъмнината и се сблъсква с облаци от газ по пътя си.
Заради невероятната мощ газът се трансформира в диря от звезди, които са видяни от галактическия телескоп " Хъбъл " на НАСА.
" Смятаме, че след прекосяването на черната дупка … газът се охлажда и може да образува звезди ", изяснява в публикувано известие Питер ван Докум, академик от Йейлския университет. " Това, което виждаме, е последицата… следите от черната дупка ”.
Изследователите считат, че газът евентуално се нагрява от конфликта с черната дупка, а след отминаването ѝ се охлажда, като основава звездите, следени по пътя ѝ.
Според теорията на учените преди към 50 милиона години евентуално две галактики са се слели, което е довело до появяването на две свръхмасивни черни дупки, въртящи се една към друга.
По-късно трета вселена, със лична черна дупка, се е сблъскала с тях. Така се е образувало несигурно и безредно трио, което в последна сметка е изхвърлило една от черните дупки с невероятна скорост: чудовището, видяно от “Хъбъл ”, може да измине дистанцията сред Земята и Луната единствено за 14 минути.
Всичко се е случило в далечния космос и доста от дълго време, когато Вселената е била на половината от сегашната си възраст.
Според откривателя от Йейлския университет откритието е направено инцидентно.
Използвайки телескопа " Хъбъл ", той " забелязал (...) дребна диря " от звезди, " невероятни, доста, доста ярки и много необикновени ". Според Ван Докум тя не е приличала на нищо, забелязвано до този миг.
От НАСА считат, че този тип черна дупка може да не е единствена във Вселената.
Новият галактически телескоп " Нанси Грейс Роман ", чието изстрелване е планувано за края на това десетилетие, би трябвало да обезпечи доста по-широк взор към космоса и би могъл да забележи други бягащи черни дупки, които образуват звезди, отбелязва Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
This is an artist`s impression of a runaway supermassive black hole that was ejected from its host galaxy as a result of a tussle between.....This illustration is based on Hubble Space Telescope observations of a 200,000-light-year-long
Credits: NASA, ESA, Leah Hustak (STScI)
— Black Hole (@konstructivizm)
Огромно страшилище, чиято маса е 20 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето, се носи в тъмнината и се сблъсква с облаци от газ по пътя си.
Заради невероятната мощ газът се трансформира в диря от звезди, които са видяни от галактическия телескоп " Хъбъл " на НАСА.
" Смятаме, че след прекосяването на черната дупка … газът се охлажда и може да образува звезди ", изяснява в публикувано известие Питер ван Докум, академик от Йейлския университет. " Това, което виждаме, е последицата… следите от черната дупка ”.
Изследователите считат, че газът евентуално се нагрява от конфликта с черната дупка, а след отминаването ѝ се охлажда, като основава звездите, следени по пътя ѝ.
Според теорията на учените преди към 50 милиона години евентуално две галактики са се слели, което е довело до появяването на две свръхмасивни черни дупки, въртящи се една към друга.
По-късно трета вселена, със лична черна дупка, се е сблъскала с тях. Така се е образувало несигурно и безредно трио, което в последна сметка е изхвърлило една от черните дупки с невероятна скорост: чудовището, видяно от “Хъбъл ”, може да измине дистанцията сред Земята и Луната единствено за 14 минути.
Всичко се е случило в далечния космос и доста от дълго време, когато Вселената е била на половината от сегашната си възраст.
Според откривателя от Йейлския университет откритието е направено инцидентно.
Използвайки телескопа " Хъбъл ", той " забелязал (...) дребна диря " от звезди, " невероятни, доста, доста ярки и много необикновени ". Според Ван Докум тя не е приличала на нищо, забелязвано до този миг.
От НАСА считат, че този тип черна дупка може да не е единствена във Вселената.
Новият галактически телескоп " Нанси Грейс Роман ", чието изстрелване е планувано за края на това десетилетие, би трябвало да обезпечи доста по-широк взор към космоса и би могъл да забележи други бягащи черни дупки, които образуват звезди, отбелязва Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
This is an artist`s impression of a runaway supermassive black hole that was ejected from its host galaxy as a result of a tussle between.....This illustration is based on Hubble Space Telescope observations of a 200,000-light-year-long
Credits: NASA, ESA, Leah Hustak (STScI)
— Black Hole (@konstructivizm)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ