11 април - Световен ден за борба с Паркинсон
Световният ден за битка с Паркинсон се отбелязва всяка година на 11 април.
Паркинсон съставлява невродегенеративно заболяване, нареждащо се на второ място по периодичност измежду този тип заболявания в света. Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 година от английския доктор Джеймс Паркинсон. Причините за заболяването са свързани с дегенеративен развой в конструкция от междинния мозък – субстанция нигра („ черно вещество ”, наричано по този начин поради присъщия цвят на съставящите го кафези – бел. ред.), съдържаща допаминергични неврони.
В резултат от засягането на нервните кафези се стига и до загуба на извънредно значимото за двигателната система вещество допамин, което на процедура е невромедиаторът, предаващ импулсите за обезпечаване на естествените придвижвания на индивида. С други думи – заболяването безусловно срутва цялата нервна система на човек.
Освен съществени проблеми, свързани с придвижванията, болестта рефлектира и на прочувствения статус, като нерядко може да докара и до отключване на депресивни положения. За страдание, признаците на заболяването се демонстрират най-често, когато огромен % (над 70%) от нервните кафези към този момент са починали, което е индикация, че тя е в напреднал етап.
Паркинсоновата болест визира 0.15% от цялото население, само че болестността се усилва с повишаване на възрастта. От 65 до 80 година боледуват към 3% от хората, а над 80 година – 10%. По-често боледува бялата раса, като заболяването визира 1.5 пъти повече мъжете.
Болните в България са към 12-13 000 души. 10% от тях или над 1200 души са в тежък етап на заболяването. От паркинсон най-често заболяват мъжете, като повода за какво заболяването визира в по-голяма степен мощния пол към момента не е до дъно изяснена. Характерно за болестта е, че е възрастово подвластно.
Средната възраст, на която най-често се демонстрира заболяването, е 60 години, само че от време на време може да се открие и при надалеч по-млади хора, в това число такива под 30 години. Специалистите са единомислещи и за обстоятелството, че заболяването на Паркинсон се „ подмладява ” и застига хора в дейна възраст. Все още не са открити до дъно и аргументите, водещи до разрушение на нервните кафези, „ отключващи ” болестта. Засега експертите се сплотяват в мнението, че заболяването на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро композиция от генетично влечение и въздействие на нездравословни фактори от околната среда.
Лалето е знак на хората живеещи с Паркинсон. Историята на признака стартира през 1980 година в Холандия. Холандският градинар Ван дер Верелд, който имал заболяването на Паркинсон, селектирал особено лале с алена и бяла багра, което кръстил Паркинсон. На 11 април 2005 година аленото лале е оповестено за международен знак на заболяването по време на конференция на 9-ия Световен ден на заболяването на Паркинсон в Люксембург.
Паркинсон съставлява невродегенеративно заболяване, нареждащо се на второ място по периодичност измежду този тип заболявания в света. Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 година от английския доктор Джеймс Паркинсон. Причините за заболяването са свързани с дегенеративен развой в конструкция от междинния мозък – субстанция нигра („ черно вещество ”, наричано по този начин поради присъщия цвят на съставящите го кафези – бел. ред.), съдържаща допаминергични неврони.
В резултат от засягането на нервните кафези се стига и до загуба на извънредно значимото за двигателната система вещество допамин, което на процедура е невромедиаторът, предаващ импулсите за обезпечаване на естествените придвижвания на индивида. С други думи – заболяването безусловно срутва цялата нервна система на човек.
Освен съществени проблеми, свързани с придвижванията, болестта рефлектира и на прочувствения статус, като нерядко може да докара и до отключване на депресивни положения. За страдание, признаците на заболяването се демонстрират най-често, когато огромен % (над 70%) от нервните кафези към този момент са починали, което е индикация, че тя е в напреднал етап.
Паркинсоновата болест визира 0.15% от цялото население, само че болестността се усилва с повишаване на възрастта. От 65 до 80 година боледуват към 3% от хората, а над 80 година – 10%. По-често боледува бялата раса, като заболяването визира 1.5 пъти повече мъжете.
Болните в България са към 12-13 000 души. 10% от тях или над 1200 души са в тежък етап на заболяването. От паркинсон най-често заболяват мъжете, като повода за какво заболяването визира в по-голяма степен мощния пол към момента не е до дъно изяснена. Характерно за болестта е, че е възрастово подвластно.
Средната възраст, на която най-често се демонстрира заболяването, е 60 години, само че от време на време може да се открие и при надалеч по-млади хора, в това число такива под 30 години. Специалистите са единомислещи и за обстоятелството, че заболяването на Паркинсон се „ подмладява ” и застига хора в дейна възраст. Все още не са открити до дъно и аргументите, водещи до разрушение на нервните кафези, „ отключващи ” болестта. Засега експертите се сплотяват в мнението, че заболяването на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро композиция от генетично влечение и въздействие на нездравословни фактори от околната среда.
Лалето е знак на хората живеещи с Паркинсон. Историята на признака стартира през 1980 година в Холандия. Холандският градинар Ван дер Верелд, който имал заболяването на Паркинсон, селектирал особено лале с алена и бяла багра, което кръстил Паркинсон. На 11 април 2005 година аленото лале е оповестено за международен знак на заболяването по време на конференция на 9-ия Световен ден на заболяването на Паркинсон в Люксембург.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ