Ще тръгне ли глобалната икономика отново по „тъмния път“ от 70-те години?
Световната стопанска система има релативно положителни шансове да избегне цялостното повтаряне на стагфлацията от 70-те години на предишния век, написа Bloomberg в собствен разбор. Историческото повишаване на цените на суровините след нашествието на Русия в Украйна, наред с към този момент високата пандемична инфлация, накара вложители и икономисти да търсят паралели с енергийните шокове отпреди четири десетилетия и продължителното закъснение, което последва.
Те имат право да се тревожат, счита Морис Обстфелд, някогашен основен икономист в Международния валутен фонд.
Колкото по-продължителен е този интервал на продължаващи шокове, толкоз по-вероятно е стопанските системи да преживеят „ нещо като случилото се през 70-те години на предишния век “.
Според множеството икономисти обаче този сюжет към момента може да бъде избегнат, въпреки че техните аргументи да мислят по този начин не наподобяват толкоз обнадеждаващо за фирмите и служащите. По-слабият стопански напредък и евентуалната криза може да са цената, платена за превъзмогване на инфлацията, като нововъзникващите стопански системи са изключително уязвими.
„ Трябва да се тревожим повече за забележителното закъснение на световния стопански напредък, в сравнение с от огромната инфлация “, сподели Казуо Мома, някогашен началник на паричната политика в Централната банка на Япония.
Това частично се дължи на обстоятелството, че централните банки като Федералния запас на Съединени американски щати са си взели поучения от продължителната инфлация през 70-те години на предишния век – или най-малко задоволително, с цел да предотвратят тръгването още веднъж по този „ мрачен път “, съгласно Марк Занди, основен икономист в Moody`s Analytics.
Те избират да ни тласнат в криза по-рано, в сравнение с да влезем в сюжета на стагфлация и доста по-лоша криза по-късно “, споделя Занди.
Друга основна причина икономистите да не чакат дежавю от 70-те години на предишния век е, че служащите няма да могат да се договарят за заплащането си, както тогава. В Съединени американски щати и Обединеното кралство профсъюзите се свиха фрапантно. Дори в Германия, където те играят по-голяма роля, сега има нерешителност по отношение на настояването за огромни нараствания на заплатите.
Това значи, че повторението на по този начин наречената серпантина на заплатите и цените, която бе основна за инфлационния епизод от 70-те години, е по-малко евентуално. Излага обаче семействата на огромно напрежение, защото приходите не съумяват да се оправят с по-високите цени в супермаркетите или бензиностанциите.
Все още има аргументи да се прелистват историческите книги. През 70-те години на предишния век се следят двойни енергийни пикове, свързани с петролното ембарго на ОПЕК от 1973 година и иранската гражданска война шест години по-късно.
Седмиците, откогато съветският президент Владимир Путин подреди нахлуването на в Украйна, цената на суровия нефт надскочи 130 $ за барел. Междувременно последваха и други покачвания. Русия е основен производител на артикули от пшеница и торове до никел и интернационалните наказания раздрусаха тези пазари. И през 70-те години на предишния век, и в този момент разтърсванията удариха стопански системи, които към този момент имаха проблеми с инфлацията. А данните за потребителските цени в Съединени американски щати, които би трябвало да излязат публично през днешния ден, се чака да покажат ускорение със 7.9% през февруари спрямо година по-рано. Това би било най-високия връх от 1982 година, когато по данни на Bloomberg Economics инфлацията е била 9%.
Преди 40 години имаше няколко източника на инфлация. Налице да вземем за пример беше отклоняване от златния стандарт, което докара до обезценка на $ и отрезвяване от тласъците от 1960-те. Дори перуанската аншоа, основна съставна част в животновъдните фуражи, изигра роля, когато сривът на улова през 1972 година, породен от метеорологичните условия, докара до по-високите цени на храната за добитъка и говеждото месо.
В наши дни е налице постпандемична обстановка, характеризираща се с ударените вериги на доставки, огромните държавни разноски и облекчената парична политика – този микс възпламени цените. Що се отнася до Европа, тя към този момент бе изправена пред енергийна рецесия още преди съветската инвазия.
Разликата е, че развитите стопански системи са доста по-малко енергоемки, в сравнение с през 70-те години.
Потреблението на нефт като дял от Брутният вътрешен продукт е доста по-ниско и енергийната успеваемост се е подобрила “, споделя Пол Донован, основен икономист в UBS Wealth Management.
Той отбелязва, че стопанската система като цяло е по-малко суровинна – единствено 20% от цената на един самун да вземем за пример съставлява пшеницата. В актуалната рецесия обаче някои пропорции може да бъдат изменени.
В Европа, която получава най-голямата част от своя нефт и газ от Русия, „ тежестта на разноските за сила “ върху стопанската система евентуално ще бъде най-висока от 70-те години на предишния век, предвижда Алекс Брейзиър, някогашен чиновник на Bank of England, който в този момент е ръководещ шеф от BlackRock Investment Institute.
Последната вълна на повишаване, провокирана от първични материали, значи още по-трудно балансиране за централните банкери, които би трябвало да жонглират с рисковете от устойчива инфлация и закъснение или превръщане на растежа.
Поне в Съединени американски щати вложителите към момента чакат покачвания на лихвения % на Фед тази година. Икономистите от Citigroup Inc. предвиждат, че в даден миг централната банка може да реши за нарастване с половин пункт.
Да се разчита на Фед да овладее цените обаче може да аргументи ненужни стопански вреди, отбелязва Изабела Вебер, икономист от университета Амхърст в Масачузетс. Според нея би трябвало да има най-малкото сериозен диалог за държавния надзор върху цените на стоките от първа нужда. Предложението провокира остри рецензии от страна на ортодоксални икономисти, частично поради загатна за контрола на цените през 70-те години в Съединени американски щати. Вебер обаче поддържа теорията си с растящите цени на храните и силата.
Има признаци, че основните лица, вземащи решения на държавно и друго равнище, се стремят да не повторят грешките от 70-те години на предишния век, като оставят цените и заплатите да порастват. В този подтекст и във връзка ембаргото на съветски нефт и газ американският президент Джо Байдън съобщи, че администрацията му ще ревизира бензиновата промишленост за всевъзможни признаци на
прекалено нарастване на цените или спомагателни облаги “.
Що се отнася до заплатите, в някои страни – като Съединени американски щати и Обединеното кралство – силата на договарянията е намаляла толкоз доста от 70-те години на предишния век, че служащите нямат доста лостове, от които да се възползват. Германия, където синдикатите остават релативно по-силни, е индикативен образец за някои научени уроци.
След петролния потрес от 1973 година профсъюзите дадоха отговор на инфлацията от близо 8%, като прокараха двуцифрено нарастване на заплатите. Това оказа помощ на стопанската система да насочи най-големия й спад след Втората международна война.
Сега синдикатите и работодателите се обръщат за помощ към държавното управление. IG Metall, най-големият профсъюз в Германия, и работодателската асоциация Gesamtmetall лобираха този месец за „ изчерпателен пакет от ограничения “ за компенсиране на инфлацията. Други страни като Франция и Испания също употребяват фискална политика, с цел да смекчат инфлационния потрес. Някои икономисти поддържат сходен метод и в Съединени американски щати.
Всичко това води до световна стопанска система, която е по-устойчива, в сравнение с през 70-те години на предишния век, счита Кристофър Смарт, основен световен пълководец в Barings. Според него всеки интервал на стагфлация евентуално ще бъде къс. Все отново акцентира нашествието на Русия в Украйна, която провокира
същинска рецесия, която ще продължи години и може би десетилетия “.
Те имат право да се тревожат, счита Морис Обстфелд, някогашен основен икономист в Международния валутен фонд.
Колкото по-продължителен е този интервал на продължаващи шокове, толкоз по-вероятно е стопанските системи да преживеят „ нещо като случилото се през 70-те години на предишния век “.
Според множеството икономисти обаче този сюжет към момента може да бъде избегнат, въпреки че техните аргументи да мислят по този начин не наподобяват толкоз обнадеждаващо за фирмите и служащите. По-слабият стопански напредък и евентуалната криза може да са цената, платена за превъзмогване на инфлацията, като нововъзникващите стопански системи са изключително уязвими.
„ Трябва да се тревожим повече за забележителното закъснение на световния стопански напредък, в сравнение с от огромната инфлация “, сподели Казуо Мома, някогашен началник на паричната политика в Централната банка на Япония.
Това частично се дължи на обстоятелството, че централните банки като Федералния запас на Съединени американски щати са си взели поучения от продължителната инфлация през 70-те години на предишния век – или най-малко задоволително, с цел да предотвратят тръгването още веднъж по този „ мрачен път “, съгласно Марк Занди, основен икономист в Moody`s Analytics.
Те избират да ни тласнат в криза по-рано, в сравнение с да влезем в сюжета на стагфлация и доста по-лоша криза по-късно “, споделя Занди.
Друга основна причина икономистите да не чакат дежавю от 70-те години на предишния век е, че служащите няма да могат да се договарят за заплащането си, както тогава. В Съединени американски щати и Обединеното кралство профсъюзите се свиха фрапантно. Дори в Германия, където те играят по-голяма роля, сега има нерешителност по отношение на настояването за огромни нараствания на заплатите.
Това значи, че повторението на по този начин наречената серпантина на заплатите и цените, която бе основна за инфлационния епизод от 70-те години, е по-малко евентуално. Излага обаче семействата на огромно напрежение, защото приходите не съумяват да се оправят с по-високите цени в супермаркетите или бензиностанциите.
Все още има аргументи да се прелистват историческите книги. През 70-те години на предишния век се следят двойни енергийни пикове, свързани с петролното ембарго на ОПЕК от 1973 година и иранската гражданска война шест години по-късно.
Седмиците, откогато съветският президент Владимир Путин подреди нахлуването на в Украйна, цената на суровия нефт надскочи 130 $ за барел. Междувременно последваха и други покачвания. Русия е основен производител на артикули от пшеница и торове до никел и интернационалните наказания раздрусаха тези пазари. И през 70-те години на предишния век, и в този момент разтърсванията удариха стопански системи, които към този момент имаха проблеми с инфлацията. А данните за потребителските цени в Съединени американски щати, които би трябвало да излязат публично през днешния ден, се чака да покажат ускорение със 7.9% през февруари спрямо година по-рано. Това би било най-високия връх от 1982 година, когато по данни на Bloomberg Economics инфлацията е била 9%.
Преди 40 години имаше няколко източника на инфлация. Налице да вземем за пример беше отклоняване от златния стандарт, което докара до обезценка на $ и отрезвяване от тласъците от 1960-те. Дори перуанската аншоа, основна съставна част в животновъдните фуражи, изигра роля, когато сривът на улова през 1972 година, породен от метеорологичните условия, докара до по-високите цени на храната за добитъка и говеждото месо.
В наши дни е налице постпандемична обстановка, характеризираща се с ударените вериги на доставки, огромните държавни разноски и облекчената парична политика – този микс възпламени цените. Що се отнася до Европа, тя към този момент бе изправена пред енергийна рецесия още преди съветската инвазия.
Разликата е, че развитите стопански системи са доста по-малко енергоемки, в сравнение с през 70-те години.
Потреблението на нефт като дял от Брутният вътрешен продукт е доста по-ниско и енергийната успеваемост се е подобрила “, споделя Пол Донован, основен икономист в UBS Wealth Management.
Той отбелязва, че стопанската система като цяло е по-малко суровинна – единствено 20% от цената на един самун да вземем за пример съставлява пшеницата. В актуалната рецесия обаче някои пропорции може да бъдат изменени.
В Европа, която получава най-голямата част от своя нефт и газ от Русия, „ тежестта на разноските за сила “ върху стопанската система евентуално ще бъде най-висока от 70-те години на предишния век, предвижда Алекс Брейзиър, някогашен чиновник на Bank of England, който в този момент е ръководещ шеф от BlackRock Investment Institute.
Последната вълна на повишаване, провокирана от първични материали, значи още по-трудно балансиране за централните банкери, които би трябвало да жонглират с рисковете от устойчива инфлация и закъснение или превръщане на растежа.
Поне в Съединени американски щати вложителите към момента чакат покачвания на лихвения % на Фед тази година. Икономистите от Citigroup Inc. предвиждат, че в даден миг централната банка може да реши за нарастване с половин пункт.
Да се разчита на Фед да овладее цените обаче може да аргументи ненужни стопански вреди, отбелязва Изабела Вебер, икономист от университета Амхърст в Масачузетс. Според нея би трябвало да има най-малкото сериозен диалог за държавния надзор върху цените на стоките от първа нужда. Предложението провокира остри рецензии от страна на ортодоксални икономисти, частично поради загатна за контрола на цените през 70-те години в Съединени американски щати. Вебер обаче поддържа теорията си с растящите цени на храните и силата.
Има признаци, че основните лица, вземащи решения на държавно и друго равнище, се стремят да не повторят грешките от 70-те години на предишния век, като оставят цените и заплатите да порастват. В този подтекст и във връзка ембаргото на съветски нефт и газ американският президент Джо Байдън съобщи, че администрацията му ще ревизира бензиновата промишленост за всевъзможни признаци на
прекалено нарастване на цените или спомагателни облаги “.
Що се отнася до заплатите, в някои страни – като Съединени американски щати и Обединеното кралство – силата на договарянията е намаляла толкоз доста от 70-те години на предишния век, че служащите нямат доста лостове, от които да се възползват. Германия, където синдикатите остават релативно по-силни, е индикативен образец за някои научени уроци.
След петролния потрес от 1973 година профсъюзите дадоха отговор на инфлацията от близо 8%, като прокараха двуцифрено нарастване на заплатите. Това оказа помощ на стопанската система да насочи най-големия й спад след Втората международна война.
Сега синдикатите и работодателите се обръщат за помощ към държавното управление. IG Metall, най-големият профсъюз в Германия, и работодателската асоциация Gesamtmetall лобираха този месец за „ изчерпателен пакет от ограничения “ за компенсиране на инфлацията. Други страни като Франция и Испания също употребяват фискална политика, с цел да смекчат инфлационния потрес. Някои икономисти поддържат сходен метод и в Съединени американски щати.
Всичко това води до световна стопанска система, която е по-устойчива, в сравнение с през 70-те години на предишния век, счита Кристофър Смарт, основен световен пълководец в Barings. Според него всеки интервал на стагфлация евентуално ще бъде къс. Все отново акцентира нашествието на Русия в Украйна, която провокира
същинска рецесия, която ще продължи години и може би десетилетия “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ