Световна известност той добива чак с фестивала в Байройт. Малцина

Световна популярност той добива чак с фестивала в Байройт. Малцина обаче знаят, че е композирал още като дете, както и че финансови проблеми са го преследвали непрекъснато. Седем неща, които би трябвало да знаем за Рихард Вагнер.

Текст и музика: кое е първично, кое – вторично?

Той още от дете израства с твърдото разбиране, че е несравним талант. Роденият през 1813 година още като възпитаник написа първите си трагични творби. По-късно той ще напише и всяко настрана либрето за всяка обособена своя опера – нещо прекомерно извънредно по това време. Според неговите възгледи, текстът и музиката на една опера образуват неделимо единение. Музиката не е самоцелна, а обслужва драматургията, счита Вагнер.

Вагнер реализира окончателната симбиоза сред текст, музика и сценография през 1876 година с. Цикълът за пръв път е показан в персоналния фестивален спектакъл на композитора в Байройт, където и до през днешния ден се организира едноименният фестивал.

Вечният дезертьор Рихард

Вагнер цялостен живот се крие от някого: или от кредитори, на които дължи пари, или пък по политически аргументи. Тъкмо ядосаните кредитори го преследват през 1839 година, когато дружно с жена си Минна той по заобиколни пътища съумява да се добере до Париж. Там на помощ му се притича оперният композитор Джакомо Майербер, който му дава и пари.
Редакцията предлага
През 1848 година Вагнер се причислява към буржоазната гражданска война в няколко немски княжества. Това му донася обвиняване в държавна измяна, така че композиторът е заставен да се скрие в Цюрих. Години по-късно императорът въпреки всичко го помилва. В различен исторически миг Вагнер е заставен да бяга от Виена, където го преследват пък данъчните инспектори. Тогава финансовото избавление идва от ръцете на неговия филантроп,. Сред популацията обаче се ускорява брожението против разсипническата финансова политика на краля (който строи фантасмагорични замъци) и на неговия другар Рихард Вагнер. Кралят е на път да подаде оставка, а Вагнер изчезва и през 1865 година още веднъж се крие в Швейцария. Финансовата поддръжка от Лудвиг Втори е решителна за композитора, който без нея не би съумял да докара до премиера своя „ Пръстен “.

Най-скъпият композитор на всички времена

По това време композиторите доста разчитат на хонорарите, които им заплащат издателите за издание на партитурите. Вагнер надминава всички свои съвременници в това отношение: той хем желае невъобразимо високи суми, хем упорства да му се предплаща, тъй като все няма пари. Аванс той получава и за „ Пръстенът на нибелунгите “. Премиерата на операта в Байройт е цялостен финансов неуспех, само че в хода на годините цикълът става все по по-популярен и издателството въобще не съжалява, че е вложило парите си в този композитор.

Вагнер като антисемит

В средата на 19 век в Европа се надига гневен. Понесен от тази вълна, през 1850 година Вагнер разгласява памфлета си „ Еврейството в музиката “, където твърди, че евреите нямат капацитета за музикално творчество. Според него творчеството се предопределя от корените на композитора в едно общество, а евреите нямали такива и по тази причина можели единствено да имитират. В едно последващо издание 20 години по-късно Вагнер в допълнение изостря нападките си против евреите и даже приказва за разрушение на еврейската общественост.

Но отношението му към тази група хора е прекомерно амбивалентно. В реализирането на грандиозния си план „ Пръстенът на нибелунгите “ Вагнер доста зависи таман от помощта на евреи. Именно евреи са редица спонсори на новите музикални течения в Германия и особено на вагнеровите хрумвания.

Вагнер и мощните дами

В неговите опери женските функции нормално ни демонстрират доста мощни дами, които избавят своите мъже. За Вагнер мощна е не онази жена, която се еманципира от мъжа си, а другата – която толкоз го обича, че е подготвена да се пожертва в името на неговото избавление. В главата на композитора витае една сантиментална визия за обич и гибел.

Реалните дами в неговия личен живот също са мощни, само че предани. С първата си брачна половинка Минна Вагнер на няколко пъти се разделя. Тя не утвърждава неговите. Втората му брачна половинка Козима напряко го боготвори, а също така тя самата е разпалена антисемитка. 24-годишната Козима не се интересува от женската равноправност, само че другояче е високо образована жена с доста мощен темперамент. След гибелта на Вагнер тя поема управлението на фестивала в Байройт и продължава традицията напред във времето.

Фантазмите на Вагнер и националсоциалистите

Фестивалният спектакъл в Байройт

Рихард Вагнер мисли за едно изцяло произведение на изкуството, в което поражда единение сред музика, текст, актьорска игра и кулиси. Тази концепция има и обществено-политическо измерение, тъй като в онази ера настава индустриализацията, първата глобализация и огромното политическо преструктуриране на обществото, а всичко това заплашва така нареченото „ национално единение “.

Във фантазията на Вагнер се върти концепцията за една общественост, построена върху естетически полезности и самостоятелна от действителния свят с неговите противоборства в региона на религията, политиката или стопанската система. Неговият блян за единение на немската нация като нация, сплотена от общата си просвета, по-късно е усвоен и от, които таман благодарение на тази концепция съумяват да навлязат в бюргерското общество.

„ Пръстенът на нибелунгите "

Този оперен цикъл е дълъг цели 16 часа. Състои се от четири елементи: „ Рейнско злато “, „ Валкюрите “, „ Зигфрид “ и „ Залезът на боговете “. „ Пръстенът “ изисква голям оркестър и 34 артисти и певици като солисти, а всичко това го прави едно от най-мащабните музикално-сценични творби в човешката история. В този цикъл Вагнер стъпва върху антично немски легенди и митове, само че в действителност подлага на сериозен прочит положението на своето модерно общество. Героят се бори за един по-добър свят против могъщи сили, против огромните пари и измамите. „ Пръстенът “ се отнася сериозно и към религията.

умира през февруари 1883 година във Венеция. Саркофагът му е откаран в Байройт, а фамозният труп е заровен под звуците на траурния марш от „ Залеза на боговете “ в градината на неговата лична „ Вила Ванфрид “.