Светослав Малинов: В момента не сме достойни членове на ЕС
Светослав Малинов е български политик, политолог, учител по политически науки в Софийския университет. Той е един от създателите на ДСБ след неуспеха на Съюз на демократичните сили. През интервала 2005–2009 година е депутат в Български парламент. От 2009 година Светослав Малинов е народен представител в Европейския парламент, като в мандата 2014-2019 година е член на Комисията по просвета и обучение, заместител в Комисията по индустрия, проучвания и енергетика и в Комисията по петиции.
Като един от българските членове на Европейския парламент (Група на Европейската национална партия /Християндемократи/ – Политическа партия " Демократи за мощна България " ) Светослав Малинов беше във Велико Търново за полемика с младежите под надпис " Накъде отива Европа? ", проведена от Бюрото на Европейския парламент в България.
Ето какво показа Светослав Малинов за Actualno.com:
Г-н Малинов, какво е Вашето виждане за бъдещето на Европа с небосвод 2027 година?
Убеден съм, че последните рецесии ще създадат Европа по-единна и по-силна. Сигурен съм, че ще има доста огромно проевропейско болшинство в Европейския парламент и Европейският съюз ще мине на ново равнище на интеграция . В този смисъл, след 7 години Европейският съюз ще бъде с повече общи политики, по-добро и дейно финансиране, и уповавам се повече общи институции, всред които обичаната ми институция – Обща европейска прокуратура.
Отивате към тематиката за справедливостта, неналичието на която у нас е една от главните аргументи за напускането на младежите, които нямат удобна среда за развиване тук и не виждат своите персонални вероятности в родината. В този ред на мисли, какво съгласно Вас е значимо да се направи, с цел да имаме една по-добра България в Европа?
Преди всичко би трябвало да признаем, че самите ние, българите, нямаме доверие на своите институции и това се вижда и предава на всички, в това число на младежите. Никой не може да каже коя е главната причина за това, че те напущат, само че при всички положения чувството за липса на вероятност е значим фактор . Все отново не забравяйте, че част от тях напущат, с цел да учат, и не всички остават. В този смисъл нещата са свързани и с чувството, че в Европа се получава по-качествено обучение. Ами то е по този начин. Въпросът е какво вършим ние, с цел да понижим дистанцията и в действителност усилват ли се претекстовете на младежите, приключили в чужбина, да се връщат.
Според мен, след участието в Европейския съюз, те се усилват, само че не са тези, които желаеме да бъдат. Във всеки случай, повече хора се връщат, в сравнение с преди. Малко би трябвало да гледаме по-отворено на нещата. В момента ние сме част от общо пространство. Това, което преди беше пътуването от Бургас до София, през днешния ден е пътуването от София до Берлин или другаде. Ние сме в доста огромна степен към този момент евентуално мобилни жители. Мобилните жители пътуват. Те не прекарват 30-40 години на едно работно място. Те сменят работните си места. Тези хора ще си останат българи и рано или късно те ще имат връзка с България, множеството от тях. Така, че може би ние претърпяваме онази миграционна вълна, която други нации са преживявали по друго време. Това е вълната, която неизбежно следва отварянето на една страна към света. Ние бяхме извънредно затворено общество до 90-те години.
Има ли късмет България за мощна десница, с по-голям принос за Европейската национална партия?
Има и би трябвало да разсъждаваме и по-оптимистично, и по-смело. Първо, България има огромна партия, наречена ГЕРБ. Нейният водач не е незаместим, не е и безконечен. Има консолидация на по-малките десни партии. Тази консолидация не е приключила, само че в случай че приключи, България ще има огромна и дребна десница на евроизборите и евентуално това ще породи нови други възможности за България, освен за дребната и за огромната десница, а и за България. В този смисъл десните гласоподаватели в България направиха задоволително, с цел да преодолеят наследството на комунизма, ще създадат и задоволително, с цел да сме почтени членове на Европейския съюз. Защото сега не сме. Това е моят доста тежък персонален политически проблем като евродепутат - имам по-ниско самочувствие, в сравнение с имах преди 7-8 години. Не персонално, а като български политик имах по-голяма убеденост преди 7-8 години.
Снимка: Момент от дебата за бъдещето на Европейски Съюз
Интервю на Камелия Джанабетска
Като един от българските членове на Европейския парламент (Група на Европейската национална партия /Християндемократи/ – Политическа партия " Демократи за мощна България " ) Светослав Малинов беше във Велико Търново за полемика с младежите под надпис " Накъде отива Европа? ", проведена от Бюрото на Европейския парламент в България.
Ето какво показа Светослав Малинов за Actualno.com:
Г-н Малинов, какво е Вашето виждане за бъдещето на Европа с небосвод 2027 година?
Убеден съм, че последните рецесии ще създадат Европа по-единна и по-силна. Сигурен съм, че ще има доста огромно проевропейско болшинство в Европейския парламент и Европейският съюз ще мине на ново равнище на интеграция . В този смисъл, след 7 години Европейският съюз ще бъде с повече общи политики, по-добро и дейно финансиране, и уповавам се повече общи институции, всред които обичаната ми институция – Обща европейска прокуратура.
Отивате към тематиката за справедливостта, неналичието на която у нас е една от главните аргументи за напускането на младежите, които нямат удобна среда за развиване тук и не виждат своите персонални вероятности в родината. В този ред на мисли, какво съгласно Вас е значимо да се направи, с цел да имаме една по-добра България в Европа?
Преди всичко би трябвало да признаем, че самите ние, българите, нямаме доверие на своите институции и това се вижда и предава на всички, в това число на младежите. Никой не може да каже коя е главната причина за това, че те напущат, само че при всички положения чувството за липса на вероятност е значим фактор . Все отново не забравяйте, че част от тях напущат, с цел да учат, и не всички остават. В този смисъл нещата са свързани и с чувството, че в Европа се получава по-качествено обучение. Ами то е по този начин. Въпросът е какво вършим ние, с цел да понижим дистанцията и в действителност усилват ли се претекстовете на младежите, приключили в чужбина, да се връщат.
Според мен, след участието в Европейския съюз, те се усилват, само че не са тези, които желаеме да бъдат. Във всеки случай, повече хора се връщат, в сравнение с преди. Малко би трябвало да гледаме по-отворено на нещата. В момента ние сме част от общо пространство. Това, което преди беше пътуването от Бургас до София, през днешния ден е пътуването от София до Берлин или другаде. Ние сме в доста огромна степен към този момент евентуално мобилни жители. Мобилните жители пътуват. Те не прекарват 30-40 години на едно работно място. Те сменят работните си места. Тези хора ще си останат българи и рано или късно те ще имат връзка с България, множеството от тях. Така, че може би ние претърпяваме онази миграционна вълна, която други нации са преживявали по друго време. Това е вълната, която неизбежно следва отварянето на една страна към света. Ние бяхме извънредно затворено общество до 90-те години.
Има ли късмет България за мощна десница, с по-голям принос за Европейската национална партия?
Има и би трябвало да разсъждаваме и по-оптимистично, и по-смело. Първо, България има огромна партия, наречена ГЕРБ. Нейният водач не е незаместим, не е и безконечен. Има консолидация на по-малките десни партии. Тази консолидация не е приключила, само че в случай че приключи, България ще има огромна и дребна десница на евроизборите и евентуално това ще породи нови други възможности за България, освен за дребната и за огромната десница, а и за България. В този смисъл десните гласоподаватели в България направиха задоволително, с цел да преодолеят наследството на комунизма, ще създадат и задоволително, с цел да сме почтени членове на Европейския съюз. Защото сега не сме. Това е моят доста тежък персонален политически проблем като евродепутат - имам по-ниско самочувствие, в сравнение с имах преди 7-8 години. Не персонално, а като български политик имах по-голяма убеденост преди 7-8 години.
Снимка: Момент от дебата за бъдещето на Европейски Съюз
Интервю на Камелия Джанабетска
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ