Четири истории на журналиста Светослав Иванов
Светослав Иванов е роден на 30 ноември 1983 година в София. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ със компетентност публицистика. Специализирал е в ООН в Ню Йорк и Женева през 2012 година През 2018 година приключва профилирана стратегия по Negotiation Mastery (Майсторство в преговорите) в Harvard Business School.
Като публицист е отразявал множеството горещи точки в Близкия изток и Северна Африка в последното десетилетие, създател е на десетки документални филми и две книги - " Там, където починаха дърветата " и " Чудовища и будители ". В студиото на предаването „ 120 минути ” по bTV той постоянно среща феновете със световноизвестни политици, интелектуалци и общественици. Коментарите, анализите и диалозите му живеят дълго в обществените мрежи след излъчването им в неделния ефир. И по този начин към този момент 9 сезона.
Иванов е трикратно обявяван за „ Репортер на годината ” на медията, притежател на наградата „ Робер Шуман ” за телевизия на Европейска комисия, притежател на „ Златно перо ” за повсеместен принос към публицистиката на Съюз на българските журналисти и на премиите „ Димитър Цонев ” и „ Даниела Сеизова ”.
1. Ражда се дете… и предаване
19 октомври 2013-а е най-щастливият ден в моя живот. Тогава, малко преди изгрев слънце Вяра роди нашата щерка Йоанна. Спомням си по какъв начин стоях, облечен с медицинска престилка, пред стъклото и я гледах в дребното легло, а светът се будеше за новия ден. Дъщеря ни имаше доста коса. И огромни черни очи. Точно в 8.30 трябваше да отида в малкия екран, с цел да вземам участие в „ Тази събота ”, където да обявим какво ще има в първото издание на новото предаване на bTV – „ 120 минути ”.
Това беше и първият ефир на Антон Хекимян като водещ на утринния блок, в този момент шеф „ Новини, настоящи излъчвания и спорт “ в малкия екран. Денят на дебютите. И на новия живот. Вълнувах се толкоз доста, че забравих да смъква здравната престилка и калцуните, с които непосредствено дойдох в студиото, а Антон стартира да ми се смее.
След това започнаха да валят поздравленията – десетки другари и познати ми се обадиха по телефона, за момент не можех да се съсредоточвам върху идното предаване. Толкова прочувствено беше. Спомням си ясно, че 30 минути преди ефир внезапно адреналинът ми се срина. Седях на стола и очите ми се затваряха. Тогава продуцентът Ралина Тропанкева, с която стартирахме " 120 минути ", усети накъде отиват нещата и стартира да ме изпитва на таблицата за умножение. В минутите преди първото ми предаване смятах какъв брой е 7 по 8, делях 36 на 6. Добре, че нямаше дроби.
Беше вълшебно и мина като сън. Никога няма да не помни този ден.
2. Честит рожден ден! Арестувани сте!
И тази история е обвързвана с един рожден ден. Но този път – моя. Беше 2011-а. Година по-рано с оператора Валентин Василев бяхме арестувани при щурма на израелската войска против „ Флотилията на свободата ” на 50 морски благи от Ивицата Газа. Избухна интернационален скандал, починаха 9 души. Паралелни следствия се водеха от Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Израел и Турция. Когато написах книгата си с пътеписи „ Там, където починаха дърветата ”, от Скотланд Ярд желаеха публично от издателството превод на пътеписа „ Кървавата нощ в Средиземно море ”.
Изобщо, към мен вреше и кипеше, а шефовете на нюзрума тогава Люба Ризова и Виктория Бехар застанаха компактно зад тила ми, за което постоянно ще им бъда признателен. Условието беше – краткотрайно да се успокоя и да спра да се замесвам в сходни драми. Само че година по-късно с Вальо заминахме за Демократична Република Конго, с цел да отразим изборите, които бяха от особена значимост за Европейски Съюз.
Действието се развива на 30 ноември 2011. Малко след рождения ден на bTV Новините и деня, в който станах на 28. С Вальо ни трябваха фрагменти от Киншаса и инструктирахме локалния ни водач да ни закара покрай реката. С нас беше и българският посланик Димитър Япраков, превъзходен другар и огромен експерт!
Тримата тръгваме по стеснен път и след двайсет минути се озоваваме в покрайнините на града. Шофьорът стопира и Вальо вади камерата. Следва зов. Към нас се доближава човек с военна униформа, който носи картечница.
– Арестувани сте! – споделя ни жестоко.
– Защо? – питаме ние.
– Защото снимате гранична зона! Отсреща се намира Бразавил. Веднага елате с мен!
Води ни измежду дърветата. Цветен гущер ни гледа от един камък. Митко споделя, че е представител на европейската задача наблюдаващи.
– Не ме интересува – споделя военният. – Отивате в ареста!
Пазарим се половин час. Накрая следва въпросът „ Колко пари носите в себе си? ” Бъркаме по джобовете си.
– 200 $ – споделяме.
– Дайте ги и сте свободни!
Даваме ги.
– Искате ли да снимате границата – пита ни новият ни другар, който по този начин неприятно ни ограби с картечница в ръка.
– Не, желаеме да си ходим – споделя Вальо.
Прибираме се. Почти бях не запомнил, че в този ден имам рожден ден. Какъв празник единствено! Приемам случая като почерпка за африканския Рамбо – и за моя рожден ден, и за рожденият ден на bTV Новините.
3. Бихте ли си създали селфи с Путин, господин Расмусен?
Беше през април 2014 година Отношенията сред Русия и НАТО бяха замръзнали за следващ път. Генералният секретар на Алианса трябваше да пристигна на посещаване в България и от екипа му одобриха посещение в „ 120 минути ”, като част от програмата му. Четири дни преди изявлението в малкия екран пристигнаха представители на НСО и персоналната защита на Расмусен. Още от първите им думи усетих, че не са изключително добре настроени.
„ Как по този начин ще го каните в студиото?! Знаете ли, че единствено кортежът е 10 автомобила? - питаше ме представителят на НСО. - Вие ли ще поемете отговорност, че би трябвало да блокираме целия регион към НДК поради вашето изявление?! ”
В един миг се намеси и чужденецът: „ Тук не е безвредно! Интервюто би трябвало да е в хотела ”.
Съгласихме се. Но за една нощ компанията, която правеше декорите, ни създаде смален модел на студиото на „ 120 минути ” и той беше пренесен с камион до хотела, в който беше отседнал господин Расмусен. Помня края на изявлението и въпроса „ Бихте ли си създали селфи с господин Путин ”? Расмусен беше шокиран. След този отговор си направихме селфи и приключихме с диалога.
4. Меси… от Кабул
През февруари 2016-а една фотография обиколи света. Малкият Муртаза Ахмади, който разтопи милиони сърца, живееше в провинция Газни, в разкъсвания от неспирни войни Афганистан. Семейството му беше толкоз оскъдно, че момчето си направи фланелка от найлоново пликчке с името на своя идол - аржентинската футболна звезда Лионел Меси. Една инцидентна фотография, направена от фотограф на международна организация, стигна до сърцата на милиони по света, в това число и до аржентинския национал.
От пътуването си до Афганистан години по-рано бях основал контакт със притежателя на телевизия, която първа даде опция на дамите да водят вести и да са кореспонденти. Обадих се на Фазел и го помолих да откри дребното момче. Той го направи! И с бронирана кола го закара дружно с татко му до студиото на малкия екран, с цел да се включи в предаването „ 120 минути ”. Бащата и синът, за които целият свят говореше се включват от студиото на телевизия, която се намира единствено на метри от футболния стадион в Кабул, където в предишното талибаните правиха обществени изтезания на полувремето на мачовете.
Това беше първото и само изявление с тези хора. С Фазел взехме решение парите, които трябваше да преведем за услугите на неговата телевизия да ги дадем на фамилията на дребния Муртаза. Изпратих ги по огромна интернационална компания за парични преводи. След месец получих позвъняване от член на фамилията на Муртаза – оказа се, че той и татко му са получили десетки закани за похищение и сега се намират в бежански лагер. На всичкото от горната страна парите са били блокирани поради съмнение в тероризъм поради съвпадане на имената с някакъв терорист, който е бил в черен лист. Филм!
Писах писма до компанията, направила превода. Превеждахме изявлението. В последна сметка – всичко имаше благополучен край. Проблемът беше позволен. Муртаза се срещна със своя кумир в Катар и целият тим на „ Барселона ” изведе дребното момче като един от тях. Беше популярен и прочувствен миг!
Като публицист е отразявал множеството горещи точки в Близкия изток и Северна Африка в последното десетилетие, създател е на десетки документални филми и две книги - " Там, където починаха дърветата " и " Чудовища и будители ". В студиото на предаването „ 120 минути ” по bTV той постоянно среща феновете със световноизвестни политици, интелектуалци и общественици. Коментарите, анализите и диалозите му живеят дълго в обществените мрежи след излъчването им в неделния ефир. И по този начин към този момент 9 сезона.
Иванов е трикратно обявяван за „ Репортер на годината ” на медията, притежател на наградата „ Робер Шуман ” за телевизия на Европейска комисия, притежател на „ Златно перо ” за повсеместен принос към публицистиката на Съюз на българските журналисти и на премиите „ Димитър Цонев ” и „ Даниела Сеизова ”.
1. Ражда се дете… и предаване
19 октомври 2013-а е най-щастливият ден в моя живот. Тогава, малко преди изгрев слънце Вяра роди нашата щерка Йоанна. Спомням си по какъв начин стоях, облечен с медицинска престилка, пред стъклото и я гледах в дребното легло, а светът се будеше за новия ден. Дъщеря ни имаше доста коса. И огромни черни очи. Точно в 8.30 трябваше да отида в малкия екран, с цел да вземам участие в „ Тази събота ”, където да обявим какво ще има в първото издание на новото предаване на bTV – „ 120 минути ”.
Това беше и първият ефир на Антон Хекимян като водещ на утринния блок, в този момент шеф „ Новини, настоящи излъчвания и спорт “ в малкия екран. Денят на дебютите. И на новия живот. Вълнувах се толкоз доста, че забравих да смъква здравната престилка и калцуните, с които непосредствено дойдох в студиото, а Антон стартира да ми се смее.
След това започнаха да валят поздравленията – десетки другари и познати ми се обадиха по телефона, за момент не можех да се съсредоточвам върху идното предаване. Толкова прочувствено беше. Спомням си ясно, че 30 минути преди ефир внезапно адреналинът ми се срина. Седях на стола и очите ми се затваряха. Тогава продуцентът Ралина Тропанкева, с която стартирахме " 120 минути ", усети накъде отиват нещата и стартира да ме изпитва на таблицата за умножение. В минутите преди първото ми предаване смятах какъв брой е 7 по 8, делях 36 на 6. Добре, че нямаше дроби.
Беше вълшебно и мина като сън. Никога няма да не помни този ден.
2. Честит рожден ден! Арестувани сте!
И тази история е обвързвана с един рожден ден. Но този път – моя. Беше 2011-а. Година по-рано с оператора Валентин Василев бяхме арестувани при щурма на израелската войска против „ Флотилията на свободата ” на 50 морски благи от Ивицата Газа. Избухна интернационален скандал, починаха 9 души. Паралелни следствия се водеха от Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Израел и Турция. Когато написах книгата си с пътеписи „ Там, където починаха дърветата ”, от Скотланд Ярд желаеха публично от издателството превод на пътеписа „ Кървавата нощ в Средиземно море ”.
Изобщо, към мен вреше и кипеше, а шефовете на нюзрума тогава Люба Ризова и Виктория Бехар застанаха компактно зад тила ми, за което постоянно ще им бъда признателен. Условието беше – краткотрайно да се успокоя и да спра да се замесвам в сходни драми. Само че година по-късно с Вальо заминахме за Демократична Република Конго, с цел да отразим изборите, които бяха от особена значимост за Европейски Съюз.
Действието се развива на 30 ноември 2011. Малко след рождения ден на bTV Новините и деня, в който станах на 28. С Вальо ни трябваха фрагменти от Киншаса и инструктирахме локалния ни водач да ни закара покрай реката. С нас беше и българският посланик Димитър Япраков, превъзходен другар и огромен експерт!
Тримата тръгваме по стеснен път и след двайсет минути се озоваваме в покрайнините на града. Шофьорът стопира и Вальо вади камерата. Следва зов. Към нас се доближава човек с военна униформа, който носи картечница.
– Арестувани сте! – споделя ни жестоко.
– Защо? – питаме ние.
– Защото снимате гранична зона! Отсреща се намира Бразавил. Веднага елате с мен!
Води ни измежду дърветата. Цветен гущер ни гледа от един камък. Митко споделя, че е представител на европейската задача наблюдаващи.
– Не ме интересува – споделя военният. – Отивате в ареста!
Пазарим се половин час. Накрая следва въпросът „ Колко пари носите в себе си? ” Бъркаме по джобовете си.
– 200 $ – споделяме.
– Дайте ги и сте свободни!
Даваме ги.
– Искате ли да снимате границата – пита ни новият ни другар, който по този начин неприятно ни ограби с картечница в ръка.
– Не, желаеме да си ходим – споделя Вальо.
Прибираме се. Почти бях не запомнил, че в този ден имам рожден ден. Какъв празник единствено! Приемам случая като почерпка за африканския Рамбо – и за моя рожден ден, и за рожденият ден на bTV Новините.
3. Бихте ли си създали селфи с Путин, господин Расмусен?
Беше през април 2014 година Отношенията сред Русия и НАТО бяха замръзнали за следващ път. Генералният секретар на Алианса трябваше да пристигна на посещаване в България и от екипа му одобриха посещение в „ 120 минути ”, като част от програмата му. Четири дни преди изявлението в малкия екран пристигнаха представители на НСО и персоналната защита на Расмусен. Още от първите им думи усетих, че не са изключително добре настроени.
„ Как по този начин ще го каните в студиото?! Знаете ли, че единствено кортежът е 10 автомобила? - питаше ме представителят на НСО. - Вие ли ще поемете отговорност, че би трябвало да блокираме целия регион към НДК поради вашето изявление?! ”
В един миг се намеси и чужденецът: „ Тук не е безвредно! Интервюто би трябвало да е в хотела ”.
Съгласихме се. Но за една нощ компанията, която правеше декорите, ни създаде смален модел на студиото на „ 120 минути ” и той беше пренесен с камион до хотела, в който беше отседнал господин Расмусен. Помня края на изявлението и въпроса „ Бихте ли си създали селфи с господин Путин ”? Расмусен беше шокиран. След този отговор си направихме селфи и приключихме с диалога.
4. Меси… от Кабул
През февруари 2016-а една фотография обиколи света. Малкият Муртаза Ахмади, който разтопи милиони сърца, живееше в провинция Газни, в разкъсвания от неспирни войни Афганистан. Семейството му беше толкоз оскъдно, че момчето си направи фланелка от найлоново пликчке с името на своя идол - аржентинската футболна звезда Лионел Меси. Една инцидентна фотография, направена от фотограф на международна организация, стигна до сърцата на милиони по света, в това число и до аржентинския национал.
От пътуването си до Афганистан години по-рано бях основал контакт със притежателя на телевизия, която първа даде опция на дамите да водят вести и да са кореспонденти. Обадих се на Фазел и го помолих да откри дребното момче. Той го направи! И с бронирана кола го закара дружно с татко му до студиото на малкия екран, с цел да се включи в предаването „ 120 минути ”. Бащата и синът, за които целият свят говореше се включват от студиото на телевизия, която се намира единствено на метри от футболния стадион в Кабул, където в предишното талибаните правиха обществени изтезания на полувремето на мачовете.
Това беше първото и само изявление с тези хора. С Фазел взехме решение парите, които трябваше да преведем за услугите на неговата телевизия да ги дадем на фамилията на дребния Муртаза. Изпратих ги по огромна интернационална компания за парични преводи. След месец получих позвъняване от член на фамилията на Муртаза – оказа се, че той и татко му са получили десетки закани за похищение и сега се намират в бежански лагер. На всичкото от горната страна парите са били блокирани поради съмнение в тероризъм поради съвпадане на имената с някакъв терорист, който е бил в черен лист. Филм!
Писах писма до компанията, направила превода. Превеждахме изявлението. В последна сметка – всичко имаше благополучен край. Проблемът беше позволен. Муртаза се срещна със своя кумир в Катар и целият тим на „ Барселона ” изведе дребното момче като един от тях. Беше популярен и прочувствен миг!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ