Вестник Сега: Време е за Ден на национален гняв!
Светлана Георгиева
Кадър Нова тв
Гняв против всички ръководещи, които отново мънкат оправдания за следващите жертви на тяхната безнаказаност и несръчност! Гняв поради безспорната некадърност на страната да обезпечи на своите жители несъмнено и безвредно пътешестване! Гняв поради всички прогнили от корупция публични поръчки, чиято съществена цел е да зареди избрани партийни обръчи с нашите пари! Гняв поради починалите пасажери в Искърското дефиле и десетките други потърпевши поради калпавите пътища, на чието място може да бъде всеки един от нас, написа Светлана Георгиева във Вестник СЕГА.
Този път няма място за подозрения и увъртания - всички по веригата си признаха, че нищо не е наред.
Имаме фалшив път, който се пързаля даже при изсъхнало време. Всички знаят за него. Въпросният път е неотдавна ремонтиран - от обичана компания на властта. Ремонтът е признат от държавна комисия, назначена от районното министерство, без никакви забележки, макар че още до момента в който е в гаранция, е видно, че пътят не става за нищо. След това КАТ вижда поредицата от тежки произшествия. И стартира да написа писма до пътната организация (АПИ) да вземе ограничения. Докато тече тази официална и бюрократична преписка, не престават да катастрофират и умират хора. Положението става трагично, откакто тировете от Ботевград за София стартират да употребяват това шосе, с цел да избегнат километричните тапи по обходния път на Витиня. АПИ замита казуса, като забива една табела с ограничаване за 40 км в час оптималната скорост. И стартира да написа писма до компанията реализатор, която пък не желае да направи ремонт на ремонта. И в този момент виновните или по-скоро безотговорните фактори ни изясняват, че нямало какво да създадат, с изключение на да се извърнат към съда. Не можели и сами да ремонтират, тъй като гаранцията щяла да се анулира. Т.е. още години по този път ще гинат хора. И това се приема за напълно обикновено.
Положението е по този начин освен в Искърското дефиле. Така е по по-голямата част от пътищата и виадуктите в страната, по които би трябвало да внимаваме, като прекосяваме (по съвета на районния министър).
Въпросът е не дали, а по кое време ще падне идната жертва.
Същото безхаберие царува и в транспортното министерство. Там за следващ път ще задължават рейсовете да имат колани, а пасажерите да ги поставят. Този път съществено го обмисляли. Не че депутатите считат да се забързат с приемането на поправките. Не че има и кой да управлява осъществяването на закона. Не че министърът има морално право да е на този пост, откакто персонално аргументи злополука с драматичен край.
Това са държавните органи, на които, както би споделил Остап Бендер, данъкоплатците сме дали " ключа от жилището, в който си държим парите ". Те харчат безогледни суми за ремонт на пътища и за мним надзор. И резултатът след десетата година от ръководството на ГЕРБ е - никакви свестни пътища, непрекъснато затапена страна, голям брой жертви. Патент на ръководещите е всеобщото потребление на пътища без Акт 16, дори цели прави от автомагистрали - тъй като съгласно министрите на ГЕРБ това не било спънка да се пътува, задоволително било краткотрайно позволение. Това е разбирането им за качество, закон, дълг към жителите.
Във всяка естествена страна виновните министри от дълго време биха си подали оставките.
Биха поели най-малко морална отговорност за хаоса и гибелта по пътищата. На министрите на ГЕРБ обаче и през разум не им минава сходно деяние. Те са скъпи партийни фрагменти, близки са на водача, подготвени са да го бранят и ще изгорят единствено в случай че ножът опре до неговия кокал.
Лидерът пък, водещ се министър председател, който цяло лято дефилира по първи, втори и трети копки, се покри. Ни дума, ни стон, ни вопъл от него! Въпреки че единствено тази година на два пъти свикваше незабавни съвещания поради войната по пътищата. Въпреки че нито една от набелязаните ограничения не е изпълнена. Въпреки че тъкмо той, чиято горделивост са автомагистралите и пътищата, като министър председател носи най-голяма виновност за калпавото строителство и некадърните си подчинени.
Подчинените може да имат разнообразни имена, само че безхаберието ги сплотява.
Оня ден шефът на АПИ бодро заяви, че автомагистрала " Хемус " ще е подготвена през... 2024 година! Преди пет години неговите прародители ни пробутваха за краен период 2018 година Същите безотговорници тази година още веднъж разрушиха целия виадукт " Бебреш " при Витиня, пътят по който беше изработен и регистриран като огромен триумф през 2015 година Сега обаче се сетили, че и колоните не са добре, по тази причина прескъпият асфалт отпреди три години беше махнат и ще се прави още веднъж. Всичко това се заплаща скъпо и прескъпо с нашите пари! И от дълго време не е анекдот, а факт, че пътищата в България са най-скъпите и най-некачествените в Европа.
Така че времето за незаинтересованост изтече. Ще бъде огромна неточност, в случай че и в този момент се примирим и приемем покорно обяснението, че виновност има единствено и само водачът на рейса, който карал с 53 км/ч вместо с 40 км/ч и за момент се е разсеял. Утре всеки един прясно ремонтиран и тържествено открит път може да се окаже съдбовен. И жертва може да е всеки един от нас!
Кадър Нова тв
Гняв против всички ръководещи, които отново мънкат оправдания за следващите жертви на тяхната безнаказаност и несръчност! Гняв поради безспорната некадърност на страната да обезпечи на своите жители несъмнено и безвредно пътешестване! Гняв поради всички прогнили от корупция публични поръчки, чиято съществена цел е да зареди избрани партийни обръчи с нашите пари! Гняв поради починалите пасажери в Искърското дефиле и десетките други потърпевши поради калпавите пътища, на чието място може да бъде всеки един от нас, написа Светлана Георгиева във Вестник СЕГА.
Този път няма място за подозрения и увъртания - всички по веригата си признаха, че нищо не е наред.
Имаме фалшив път, който се пързаля даже при изсъхнало време. Всички знаят за него. Въпросният път е неотдавна ремонтиран - от обичана компания на властта. Ремонтът е признат от държавна комисия, назначена от районното министерство, без никакви забележки, макар че още до момента в който е в гаранция, е видно, че пътят не става за нищо. След това КАТ вижда поредицата от тежки произшествия. И стартира да написа писма до пътната организация (АПИ) да вземе ограничения. Докато тече тази официална и бюрократична преписка, не престават да катастрофират и умират хора. Положението става трагично, откакто тировете от Ботевград за София стартират да употребяват това шосе, с цел да избегнат километричните тапи по обходния път на Витиня. АПИ замита казуса, като забива една табела с ограничаване за 40 км в час оптималната скорост. И стартира да написа писма до компанията реализатор, която пък не желае да направи ремонт на ремонта. И в този момент виновните или по-скоро безотговорните фактори ни изясняват, че нямало какво да създадат, с изключение на да се извърнат към съда. Не можели и сами да ремонтират, тъй като гаранцията щяла да се анулира. Т.е. още години по този път ще гинат хора. И това се приема за напълно обикновено.
Положението е по този начин освен в Искърското дефиле. Така е по по-голямата част от пътищата и виадуктите в страната, по които би трябвало да внимаваме, като прекосяваме (по съвета на районния министър).
Въпросът е не дали, а по кое време ще падне идната жертва.
Същото безхаберие царува и в транспортното министерство. Там за следващ път ще задължават рейсовете да имат колани, а пасажерите да ги поставят. Този път съществено го обмисляли. Не че депутатите считат да се забързат с приемането на поправките. Не че има и кой да управлява осъществяването на закона. Не че министърът има морално право да е на този пост, откакто персонално аргументи злополука с драматичен край.
Това са държавните органи, на които, както би споделил Остап Бендер, данъкоплатците сме дали " ключа от жилището, в който си държим парите ". Те харчат безогледни суми за ремонт на пътища и за мним надзор. И резултатът след десетата година от ръководството на ГЕРБ е - никакви свестни пътища, непрекъснато затапена страна, голям брой жертви. Патент на ръководещите е всеобщото потребление на пътища без Акт 16, дори цели прави от автомагистрали - тъй като съгласно министрите на ГЕРБ това не било спънка да се пътува, задоволително било краткотрайно позволение. Това е разбирането им за качество, закон, дълг към жителите.
Във всяка естествена страна виновните министри от дълго време биха си подали оставките.
Биха поели най-малко морална отговорност за хаоса и гибелта по пътищата. На министрите на ГЕРБ обаче и през разум не им минава сходно деяние. Те са скъпи партийни фрагменти, близки са на водача, подготвени са да го бранят и ще изгорят единствено в случай че ножът опре до неговия кокал.
Лидерът пък, водещ се министър председател, който цяло лято дефилира по първи, втори и трети копки, се покри. Ни дума, ни стон, ни вопъл от него! Въпреки че единствено тази година на два пъти свикваше незабавни съвещания поради войната по пътищата. Въпреки че нито една от набелязаните ограничения не е изпълнена. Въпреки че тъкмо той, чиято горделивост са автомагистралите и пътищата, като министър председател носи най-голяма виновност за калпавото строителство и некадърните си подчинени.
Подчинените може да имат разнообразни имена, само че безхаберието ги сплотява.
Оня ден шефът на АПИ бодро заяви, че автомагистрала " Хемус " ще е подготвена през... 2024 година! Преди пет години неговите прародители ни пробутваха за краен период 2018 година Същите безотговорници тази година още веднъж разрушиха целия виадукт " Бебреш " при Витиня, пътят по който беше изработен и регистриран като огромен триумф през 2015 година Сега обаче се сетили, че и колоните не са добре, по тази причина прескъпият асфалт отпреди три години беше махнат и ще се прави още веднъж. Всичко това се заплаща скъпо и прескъпо с нашите пари! И от дълго време не е анекдот, а факт, че пътищата в България са най-скъпите и най-некачествените в Европа.
Така че времето за незаинтересованост изтече. Ще бъде огромна неточност, в случай че и в този момент се примирим и приемем покорно обяснението, че виновност има единствено и само водачът на рейса, който карал с 53 км/ч вместо с 40 км/ч и за момент се е разсеял. Утре всеки един прясно ремонтиран и тържествено открит път може да се окаже съдбовен. И жертва може да е всеки един от нас!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ