Голяма отговорност е да твориш за деца
СВЕТЛА РАДИВОЕВА е родена и израснала в София. Още от дребна има мощна пристрастеност към рисуването и анимацията. Започва кариерата си в малко студио в България като помощник аниматор, a по-късно като 3D аниматор в студио за компютърни игри. След като завършва образованието си за 3D керъктър аниматор през 2010 година, Светла се мести в Белгия и там работи по първия си пълнометражен анимационен филм. През 2011 година е наета от студиото за анимационни филми " Уолт Дисни " в Бърбанк, Калифорния. Работила е по филмите " Разбивачът Ралф ", " Замръзналото кралство ", " Зоотрополис ", " Смелата Ваяна ", " Замръзналото кралство 2 ", " Енканто " и други Светла продължава да се занимава с изобразяване и илюстрира книжки в свободното си време. А когато не играе с децата си, може да я видите със скицник и молив в ръка.
- Госпожо Радивоева, знаете ли, че Вашата книга " Конфитюрът на Малина " (изд. " Ентусиаст " ) бе измежду най-търсените и харесваните от читателите на Пролетния панаир на книгата в София? Освен миловидната и добродушна героиня - таралежчето Малина, притегля поуката от тази книга: че другарството се гради на доброжелателни връзки.
- За страдание нямах опция да посетя Панаира на книгата, само че доста се веселя да чуя тази информация!
- Вашата героиня употребява всяка опция, с цел да вземе хубава книга в ръка и да чете - на малиновите шубраци, на рафтовете с буркани със сладко, на съседите... Може би тя е такава, тъй като Вие обичате да четете?
- Обичам да чета, да. За страдание нямам изключително доста време за четене в последно време, само че съумявам най-малко да чувам книги.
- Повече от 10 години работите като аниматорка за студиото " Уолт Дисни ", което Ви показва с първата Ви книга - нещо, друго от всекидневната Ви работа. Разбирам това като жест от страна на студиото, което с поредност от книги " изкарва на сцената " своите художници като независими създатели и ярки характерности. За Вас какво е възприятието да имате издадена лична книга?
- Чувството е необикновено. Излизането на истинската книга беше доста предстоящо, само че тогава пандемията удари и книгата се загуби в какафонията, която се случваше по света. Трябва да призная, че излизането й на българския пазар е още по-главозамайващо за мен. Трябва да се пощипвам, с цел да си напомням, че не си изобретявам. Честно казано, мисля, че първоначално потеглих много наивно към целия развой с книгата. Сега съзнавам какъв брой е отговорно да стоиш по библиотеките на дребните дечица и да имаш достойнството да четат книгата ти още веднъж и още веднъж. И единствено мога да се надявам, че е почтена да е там.
Самата книга е част от стратегия, която към този момент не съществува. Представляваше вътрешен конкурс, който се организира на няколко години, в който всички в студиото имат опция да вземат участие с история и няколко рисунки към нея. Има няколко стадия и най-сетне избират книгата, която да бъде издадена. Процесът по самата книга също е доста забавен, тъй като ние не се занимаваме с книгоиздаване и работих по нея от близко с редактор и арт шеф, които бяха ужасно търпеливи с мен и ме научиха на много неща. Запалиха интереса ми в света на илюстрацията, който до тогава не е бил в полезрението ми.
- Имате наследник и щерка - те обичат ли да четат?
- Децата ми са дребни и още ние им четем. Обичат книжки и обичаните четем по доста пъти.
- С какво би трябвало да се отличава една книга, предопределена за деца?
- Не съм бездънен ценител на детските книги. Те са безпределно поле за проучване. Мисля си, че може би методът, по-който е поднесена историята, е доста значим. С децата може и би трябвало да се приказва по всевъзможни тематики, само че информацията би трябвало да се сервира съгласно възрастта. Като родител съзнавам какъв брой мъчно е да се приказва за избрани тематики, които са напълно естествени. Съвременните детски книжки отварят опция за осъществяване на доста такива съществени диалози, като историите видимо са простички и леки. Не всяка книга би трябвало да е дълбокомислена и с поука, несъмнено. Има потребност и от занимателни книги, тъй като четенето би трябвало да е обвързвано с приятни страсти.
- Илюстрирате ли книги от други създатели, издания освен за деца?
- Да! Възможността за авторска книга беше невероятна и доста рядка. Традиционният път за издаване на авторски детски книги е много по-сложен. Надявам се в бъдеще да имам опция да мина и по него. За момента илюстрирам непознати текстове и доста се любувам на това. Изданията са единствено за деца.
- Работили сте по доста сполучливи и известни в целия свят анимационни продукции - коя от тях е най-близка на сърцето Ви, имате ли герой/героиня, които са Ви по-любими?
- " Замръзналото кралство " беше филмът, в който започнах да се чувствам по-уверена в занаята. Тъй като там сцените, които анимирах, бяха главно с Елза, тя постоянно ще заема особено място в сърцето ми. По втората част на " Замръзналото кралство " пък бях супервайзер на коня на Елза на име Нок, което затвърди топлите ми връзки към нея. Моана ( " Смелата Ваяна " ) ми е също изключително обичана. Там работихме с режисьорите Рон Клемънс и Джон Мъскър, които са основали едни от обичаните ми от едно време филми - " Малката нимфа ", " Аладин ", " Херкулес ". Много рядко човек може да се допре до митове и това беше за мен един от тези редки случаи. Цялата продукция беше като прекрасен сън.
- Може ли актуалните технологии да изземат в някаква степен функционалността на създателите или в противен случай - оказват помощ на създателя? " Матрицата " не унифицира ли облиците, героите?
- В момента AI (изкуствен интелект) е доста разгорещена тематика на всички места. В нашите среди в това число, само че там можем единствено да седим и да следим какво ще се случи. При книгите има голямо многообразие от сюжети и герои. Има огромно изпитание в насоката да се разнообразят тематиките и гласовете, които описват истории. Децата би трябвало да може да виждат себе си в книжките и към този момент доста от тях още са невидими. Надявам се в идващите години това да се промени.
- Предполагам, че компютърната анимация се работи по-бързо и дава по-големи благоприятни условия за напълно показване на някои елементи. Но ръчно основаните рисунки не са ли по-одухотворени? Има ли съображение сходно виждане?
- Мисля, че е заблуда, че каквото и да е направено с компютър е по-бързо или по-лесно. Съгласна съм, че опцията за подробност е доста по-голяма. Количеството на подробност, който може да се вкара със актуалните анимационни филми, е главозамайващо, само че лишава време, с цел да се сътвори. Детайлът не идва подготвен. Всичко се прави от нулата. Ако има рокля с ръчно извезани цветя - има актьор, който е работил няколко седмици над това; в случай че има коса, която се движи като същинска или е мокра - това най-вероятно е лишило месеци, с цел да може да бъде осъществено. Технологията дава опция да се твори на доста по-високо равнище, само че някой въпреки всичко би трябвало да го сътвори.
Компютърната анимация има и доста ограничавания, които рисуваната анимация няма. Навремето аниматорите сами са анимирали взаимоотношението на героя и неговите облекла и коса. Ако да вземем за пример принцесата би трябвало да си отметне косата или да запретне роклята, да си закопчае ципа, да си бръкне в джобовете, да си върже връзките, да увисне на въже, да дръпне някого за дрехата - всичко това в компютърната анимация е доста мъчно. То не се прави от един човек, а от двама души - аниматор и механически аниматор, които би трябвало да създадат това деяние толкоз естествено, че никой да не се замисли какъв брой мъчно е било постигането му.
Има място за всевъзможен тип изкуство. Вие харесвате едно, някой различен избира друго, а трети може да оцени хубостта и в двете. Ако филмът е юридически от хора, които обичат това, което вършат, и го вършат от сърце - постоянно си проличава. Начинът, по който е изработен, е вторичен.
- Знам, че и други надарени българи работят за студиото " Уолт Дисни ". Общувате ли, случвало ли се е да работите с някой от тях в една и съща продукция?
- Да, нормално всички работим по една и съща продукция. Общуваме си, колкото разрешава времето.
- Колко постоянно успявате да си идвате? Какво обичате да вършиме тук, кои места посещавате? Децата Ви познават ли страната ни, приказват ли български?
- През последните години - не доста постоянно. Обикновено фокусът е да забележим фамилията и приятелите. Много рядко се прибирам вкъщи на отмора. Ако имаме шанс да забележим природата, е постоянно благополучие, само че даже и да се разходя в центъра на София и да чувам българска тирада към мен, ми е доста прелестно. Вкъщи приказваме на български, да.
- Има ли нещо, което Ви липсва от България?
- Семейството и приятелите, да приказвам и да се майтапя на български.
Специално за читателите на ДУМА Светла Радивоева споделя в илюстрации за всекидневието и моментите на отдих на своето семейство
Илюстрации СВЕТЛА РАДИВОЕВА
- Госпожо Радивоева, знаете ли, че Вашата книга " Конфитюрът на Малина " (изд. " Ентусиаст " ) бе измежду най-търсените и харесваните от читателите на Пролетния панаир на книгата в София? Освен миловидната и добродушна героиня - таралежчето Малина, притегля поуката от тази книга: че другарството се гради на доброжелателни връзки.
- За страдание нямах опция да посетя Панаира на книгата, само че доста се веселя да чуя тази информация!
- Вашата героиня употребява всяка опция, с цел да вземе хубава книга в ръка и да чете - на малиновите шубраци, на рафтовете с буркани със сладко, на съседите... Може би тя е такава, тъй като Вие обичате да четете?
- Обичам да чета, да. За страдание нямам изключително доста време за четене в последно време, само че съумявам най-малко да чувам книги.
- Повече от 10 години работите като аниматорка за студиото " Уолт Дисни ", което Ви показва с първата Ви книга - нещо, друго от всекидневната Ви работа. Разбирам това като жест от страна на студиото, което с поредност от книги " изкарва на сцената " своите художници като независими създатели и ярки характерности. За Вас какво е възприятието да имате издадена лична книга?
- Чувството е необикновено. Излизането на истинската книга беше доста предстоящо, само че тогава пандемията удари и книгата се загуби в какафонията, която се случваше по света. Трябва да призная, че излизането й на българския пазар е още по-главозамайващо за мен. Трябва да се пощипвам, с цел да си напомням, че не си изобретявам. Честно казано, мисля, че първоначално потеглих много наивно към целия развой с книгата. Сега съзнавам какъв брой е отговорно да стоиш по библиотеките на дребните дечица и да имаш достойнството да четат книгата ти още веднъж и още веднъж. И единствено мога да се надявам, че е почтена да е там.
Самата книга е част от стратегия, която към този момент не съществува. Представляваше вътрешен конкурс, който се организира на няколко години, в който всички в студиото имат опция да вземат участие с история и няколко рисунки към нея. Има няколко стадия и най-сетне избират книгата, която да бъде издадена. Процесът по самата книга също е доста забавен, тъй като ние не се занимаваме с книгоиздаване и работих по нея от близко с редактор и арт шеф, които бяха ужасно търпеливи с мен и ме научиха на много неща. Запалиха интереса ми в света на илюстрацията, който до тогава не е бил в полезрението ми.
- Имате наследник и щерка - те обичат ли да четат?
- Децата ми са дребни и още ние им четем. Обичат книжки и обичаните четем по доста пъти.
- С какво би трябвало да се отличава една книга, предопределена за деца?
- Не съм бездънен ценител на детските книги. Те са безпределно поле за проучване. Мисля си, че може би методът, по-който е поднесена историята, е доста значим. С децата може и би трябвало да се приказва по всевъзможни тематики, само че информацията би трябвало да се сервира съгласно възрастта. Като родител съзнавам какъв брой мъчно е да се приказва за избрани тематики, които са напълно естествени. Съвременните детски книжки отварят опция за осъществяване на доста такива съществени диалози, като историите видимо са простички и леки. Не всяка книга би трябвало да е дълбокомислена и с поука, несъмнено. Има потребност и от занимателни книги, тъй като четенето би трябвало да е обвързвано с приятни страсти.
- Илюстрирате ли книги от други създатели, издания освен за деца?
- Да! Възможността за авторска книга беше невероятна и доста рядка. Традиционният път за издаване на авторски детски книги е много по-сложен. Надявам се в бъдеще да имам опция да мина и по него. За момента илюстрирам непознати текстове и доста се любувам на това. Изданията са единствено за деца.
- Работили сте по доста сполучливи и известни в целия свят анимационни продукции - коя от тях е най-близка на сърцето Ви, имате ли герой/героиня, които са Ви по-любими?
- " Замръзналото кралство " беше филмът, в който започнах да се чувствам по-уверена в занаята. Тъй като там сцените, които анимирах, бяха главно с Елза, тя постоянно ще заема особено място в сърцето ми. По втората част на " Замръзналото кралство " пък бях супервайзер на коня на Елза на име Нок, което затвърди топлите ми връзки към нея. Моана ( " Смелата Ваяна " ) ми е също изключително обичана. Там работихме с режисьорите Рон Клемънс и Джон Мъскър, които са основали едни от обичаните ми от едно време филми - " Малката нимфа ", " Аладин ", " Херкулес ". Много рядко човек може да се допре до митове и това беше за мен един от тези редки случаи. Цялата продукция беше като прекрасен сън.
- Може ли актуалните технологии да изземат в някаква степен функционалността на създателите или в противен случай - оказват помощ на създателя? " Матрицата " не унифицира ли облиците, героите?
- В момента AI (изкуствен интелект) е доста разгорещена тематика на всички места. В нашите среди в това число, само че там можем единствено да седим и да следим какво ще се случи. При книгите има голямо многообразие от сюжети и герои. Има огромно изпитание в насоката да се разнообразят тематиките и гласовете, които описват истории. Децата би трябвало да може да виждат себе си в книжките и към този момент доста от тях още са невидими. Надявам се в идващите години това да се промени.
- Предполагам, че компютърната анимация се работи по-бързо и дава по-големи благоприятни условия за напълно показване на някои елементи. Но ръчно основаните рисунки не са ли по-одухотворени? Има ли съображение сходно виждане?
- Мисля, че е заблуда, че каквото и да е направено с компютър е по-бързо или по-лесно. Съгласна съм, че опцията за подробност е доста по-голяма. Количеството на подробност, който може да се вкара със актуалните анимационни филми, е главозамайващо, само че лишава време, с цел да се сътвори. Детайлът не идва подготвен. Всичко се прави от нулата. Ако има рокля с ръчно извезани цветя - има актьор, който е работил няколко седмици над това; в случай че има коса, която се движи като същинска или е мокра - това най-вероятно е лишило месеци, с цел да може да бъде осъществено. Технологията дава опция да се твори на доста по-високо равнище, само че някой въпреки всичко би трябвало да го сътвори.
Компютърната анимация има и доста ограничавания, които рисуваната анимация няма. Навремето аниматорите сами са анимирали взаимоотношението на героя и неговите облекла и коса. Ако да вземем за пример принцесата би трябвало да си отметне косата или да запретне роклята, да си закопчае ципа, да си бръкне в джобовете, да си върже връзките, да увисне на въже, да дръпне някого за дрехата - всичко това в компютърната анимация е доста мъчно. То не се прави от един човек, а от двама души - аниматор и механически аниматор, които би трябвало да създадат това деяние толкоз естествено, че никой да не се замисли какъв брой мъчно е било постигането му.
Има място за всевъзможен тип изкуство. Вие харесвате едно, някой различен избира друго, а трети може да оцени хубостта и в двете. Ако филмът е юридически от хора, които обичат това, което вършат, и го вършат от сърце - постоянно си проличава. Начинът, по който е изработен, е вторичен.
- Знам, че и други надарени българи работят за студиото " Уолт Дисни ". Общувате ли, случвало ли се е да работите с някой от тях в една и съща продукция?
- Да, нормално всички работим по една и съща продукция. Общуваме си, колкото разрешава времето.
- Колко постоянно успявате да си идвате? Какво обичате да вършиме тук, кои места посещавате? Децата Ви познават ли страната ни, приказват ли български?
- През последните години - не доста постоянно. Обикновено фокусът е да забележим фамилията и приятелите. Много рядко се прибирам вкъщи на отмора. Ако имаме шанс да забележим природата, е постоянно благополучие, само че даже и да се разходя в центъра на София и да чувам българска тирада към мен, ми е доста прелестно. Вкъщи приказваме на български, да.
- Има ли нещо, което Ви липсва от България?
- Семейството и приятелите, да приказвам и да се майтапя на български.
Специално за читателите на ДУМА Светла Радивоева споделя в илюстрации за всекидневието и моментите на отдих на своето семейство
Илюстрации СВЕТЛА РАДИВОЕВА
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ