СВЯТ ПРАЗНИК: Побеснели неверници мъчили жестоко тези двама светии, за да се откажат от вярата си
Светите и Папила живели в края на втория и първата половина на третия век. Родили се в Пергам, град в Мала Азия. Още от млади години били християни. За всички поданици на града и покрайнината представлявали образец на християнски добродетели. Като гледали техния правоверен живот, мнозина се обръщали към същинския Бог и ставали християни. По-късно бил определен за свещеник на град Тиатир. А приел чин дякон при него.
свързани новини13401на 01.10.2021
В средата на третия век, при император Деций Траян (+251 г.), настонало грубо гонение срещу християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си чиновници на име Валерий, да принуждава християните да се отхвърлят от си, а тия, които се противят, да погубва.
В Тиатир било устроено празненство в чест на идолите. Валерий заповядал на всички поданици да вземат присъединяване в него. и не се явили на празника. Валерий ги извикал при себе си и ги запитал за повода на отсъствието им. Те обяснили, че имат вяра в същинския Бог и че по тази причина не могат да вземат присъединяване в езическото жертвоприношение.
Императорският делегат заповядал да бъдат развеждани във вериги из града за подбив на езичниците. Мислел по тоя метод да опозори епископа и неговия дякон. Но това не смутило духовниците. Те считали за позорни единствено обезчестните каузи. Наказанието поради истината смятали за чест. След това Валерий ги повикал при себе си и почнал да прави опит да ги убеди да се от сановете си и да се поклонят на боговете.
- Ако не бях видял, че сте умни и разсъдливи хора – споделил им той, - не щях да се грижа да ви спася. Просто бил ви предал на гибел. Но жалост ми е за вас. Желая ви положителното.
По-нататък Валерий почнал да хвали могъществото и мъдростта на боговете. Той приписвал благоденствието на страната на тях, както и огромните победи на римляните над техните врагове. Епископът и дяконът храбро опровергали думите му, като потвърдили безсилието и лъжливостта на идолите. Вдъхновено възвестили истината заживия Бог, Създателя на вселената и Спасителя на индивидите. Озлобен против тях, Валерий наредил да разграбят домовете им, а тях да изпратят в Сарди, където и самичък мислел да отиде.
Мъчениците били привързани към конете на яздещите мъчители и така отведени в Сарди, без да им е била дадена по пътя отмора. Тичайки след конете, епископът и дяконът намирали разтуха в молитвата. През всичкото време задъхани те се молели. Бог посредством чудно привидение ги укрепил в сложния героизъм. Пристигнал в Сарди, Валерий още веднъж повикал при себе си двамата изповедници. И отново почнал да ги убеждава да се отрекат от си. Но се почувствал опозорен от твърдия им отговор. Скоро пристигнал в Сарди и правилният църковен чиновник Агатодор, който бил безгранично лоялен на епископа и дякона.
Валерий повикал и него при себе си. И почнал също да го разпитва и убеждава. След това го предал на жестоки мъчения. Под ударите на мъчителите правилният Агатодор предал душата си на Бога. Императорският делегат заповядал да оставят тялото му без заравяне. Но през нощта християните го погребали. На другия ден Валерий споделил на и Папила:
- Вашият безразсъден прислужник понесе наказването, което заслужи със своето твърдоглавие. Но вие сте хора умни и образовани. Нима не разбирате какво е за вас потребно? Нима и вие желаете да загинете, както той почина?
- Ти го наричаш безразсъден – декларирал свещеник Карп, - а ние облажаваме неговата гибел. Като него желаем да умрем за Христа.
Същото удостоверил и дякон Папила. Валерий заповядал да откарат духовниците-изповедници в Пергам. Господ Бог им внушил непрестанно неотстъпчивост и самообладание. Пратеникът на императора повикал епископа и му споделил:
- Боговете жалят за твоята напреднала възраст. Дават ти мощ. И така, бъди признателен и им въздай нужната чест. Аз уважавам старостта ти и ти давам добър съвет. Ако обаче продължиш да упорстваш, това повече аз не ще мога да понасям!
Карп дал отговор добродушно и внушително:
- Не мога да смятам добър оня съвет, който води от светлина към мрачевина, от живот към гибел. Ти казваш, че почиташ старостта ми. Ако това е истина, повярвай на думите ми. Аз повече скърбя за твоята крах, в сравнение с ти за моите премеждия. Жал ми е да виждам по какъв начин ти суетно се надяваш на боговете. Те не могат да избавят душата ти от безконечните страдания, тъй като сами са безсилни.
Тия думи на епископа били изпълнени с безгранична обич. Но сърцето на Валерий останало безчувствено, студено. Той заповядал да бият и да мъчат грубо светителя. понасял всичко с непоколебима неотстъпчивост. Дори се усмихвал измежду страданията.
- На какво се усмихваш? – попитал го озлобено Валерий.
- Радвам се, че ми е дадена берекет от моя Бог – дал отговор Карп. Радвам се, тъй като виждам отворени небесата и измежду тях – моя Господ в славата Си!
Тъй измежду тежките премеждия Господ утешавал и насърчавал Своя правилен чиновник. Мъченикът не чувствал своите рани. Мислел за Божията благосклонност, за небесните богатства. След като бил грубо изтезаван, Крап бил отведен в тъмницата. Повикан бил Папила, дяконът. Със същата неотстъпчивост и той изповядал си. Не се смутил нито от заканите, нито от увещанията на Валерий. Господ го поддържал с чудната Си мощ. Дал му власт да прави чудеса. В името Божие излекувал един кьорав. Прогледналият и дружно с него очевидците на това знамение почнали да популяризират Господа, като непрестанно повтаряли:
- Наистина е велика силата на Христа. Той е същинският Бог!
Пратеникът на императора се оказал и кьорав, и ням за истината. Той заповядал да подложат на най-ужасни мъчения. Но никакви премеждия не били в положение да разколебаят неговата неотстъпчивост. Бог очевидно му помагал.
Бил доведен и Карп. Валерий предал двамата по едно и също време на разнообразни мъчения. Напразни се оказвали и тия му старания. Най-после заповядал палачи да им отсекат главите с меч. Доведени на мястото, несъмнено за осъществяване на присъдата, светите дигнали ръце към небето и се помолили за своите мъчители. След това навели глави. Палачът извършил заповедта.
Заедно с тия двама свещеномъченици била обезглавена и сестрата на дякон – света Агатоника. В един ден – 13 октомври – светата Църква празнува паметта на светите Карп, Папила, Агатодор и Агатоника.
свързани новини13401на 01.10.2021
В средата на третия век, при император Деций Траян (+251 г.), настонало грубо гонение срещу християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си чиновници на име Валерий, да принуждава християните да се отхвърлят от си, а тия, които се противят, да погубва.
В Тиатир било устроено празненство в чест на идолите. Валерий заповядал на всички поданици да вземат присъединяване в него. и не се явили на празника. Валерий ги извикал при себе си и ги запитал за повода на отсъствието им. Те обяснили, че имат вяра в същинския Бог и че по тази причина не могат да вземат присъединяване в езическото жертвоприношение.
Императорският делегат заповядал да бъдат развеждани във вериги из града за подбив на езичниците. Мислел по тоя метод да опозори епископа и неговия дякон. Но това не смутило духовниците. Те считали за позорни единствено обезчестните каузи. Наказанието поради истината смятали за чест. След това Валерий ги повикал при себе си и почнал да прави опит да ги убеди да се от сановете си и да се поклонят на боговете.
- Ако не бях видял, че сте умни и разсъдливи хора – споделил им той, - не щях да се грижа да ви спася. Просто бил ви предал на гибел. Но жалост ми е за вас. Желая ви положителното.
По-нататък Валерий почнал да хвали могъществото и мъдростта на боговете. Той приписвал благоденствието на страната на тях, както и огромните победи на римляните над техните врагове. Епископът и дяконът храбро опровергали думите му, като потвърдили безсилието и лъжливостта на идолите. Вдъхновено възвестили истината заживия Бог, Създателя на вселената и Спасителя на индивидите. Озлобен против тях, Валерий наредил да разграбят домовете им, а тях да изпратят в Сарди, където и самичък мислел да отиде.
Мъчениците били привързани към конете на яздещите мъчители и така отведени в Сарди, без да им е била дадена по пътя отмора. Тичайки след конете, епископът и дяконът намирали разтуха в молитвата. През всичкото време задъхани те се молели. Бог посредством чудно привидение ги укрепил в сложния героизъм. Пристигнал в Сарди, Валерий още веднъж повикал при себе си двамата изповедници. И отново почнал да ги убеждава да се отрекат от си. Но се почувствал опозорен от твърдия им отговор. Скоро пристигнал в Сарди и правилният църковен чиновник Агатодор, който бил безгранично лоялен на епископа и дякона.
Валерий повикал и него при себе си. И почнал също да го разпитва и убеждава. След това го предал на жестоки мъчения. Под ударите на мъчителите правилният Агатодор предал душата си на Бога. Императорският делегат заповядал да оставят тялото му без заравяне. Но през нощта християните го погребали. На другия ден Валерий споделил на и Папила:
- Вашият безразсъден прислужник понесе наказването, което заслужи със своето твърдоглавие. Но вие сте хора умни и образовани. Нима не разбирате какво е за вас потребно? Нима и вие желаете да загинете, както той почина?
- Ти го наричаш безразсъден – декларирал свещеник Карп, - а ние облажаваме неговата гибел. Като него желаем да умрем за Христа.
Същото удостоверил и дякон Папила. Валерий заповядал да откарат духовниците-изповедници в Пергам. Господ Бог им внушил непрестанно неотстъпчивост и самообладание. Пратеникът на императора повикал епископа и му споделил:
- Боговете жалят за твоята напреднала възраст. Дават ти мощ. И така, бъди признателен и им въздай нужната чест. Аз уважавам старостта ти и ти давам добър съвет. Ако обаче продължиш да упорстваш, това повече аз не ще мога да понасям!
Карп дал отговор добродушно и внушително:
- Не мога да смятам добър оня съвет, който води от светлина към мрачевина, от живот към гибел. Ти казваш, че почиташ старостта ми. Ако това е истина, повярвай на думите ми. Аз повече скърбя за твоята крах, в сравнение с ти за моите премеждия. Жал ми е да виждам по какъв начин ти суетно се надяваш на боговете. Те не могат да избавят душата ти от безконечните страдания, тъй като сами са безсилни.
Тия думи на епископа били изпълнени с безгранична обич. Но сърцето на Валерий останало безчувствено, студено. Той заповядал да бият и да мъчат грубо светителя. понасял всичко с непоколебима неотстъпчивост. Дори се усмихвал измежду страданията.
- На какво се усмихваш? – попитал го озлобено Валерий.
- Радвам се, че ми е дадена берекет от моя Бог – дал отговор Карп. Радвам се, тъй като виждам отворени небесата и измежду тях – моя Господ в славата Си!
Тъй измежду тежките премеждия Господ утешавал и насърчавал Своя правилен чиновник. Мъченикът не чувствал своите рани. Мислел за Божията благосклонност, за небесните богатства. След като бил грубо изтезаван, Крап бил отведен в тъмницата. Повикан бил Папила, дяконът. Със същата неотстъпчивост и той изповядал си. Не се смутил нито от заканите, нито от увещанията на Валерий. Господ го поддържал с чудната Си мощ. Дал му власт да прави чудеса. В името Божие излекувал един кьорав. Прогледналият и дружно с него очевидците на това знамение почнали да популяризират Господа, като непрестанно повтаряли:
- Наистина е велика силата на Христа. Той е същинският Бог!
Пратеникът на императора се оказал и кьорав, и ням за истината. Той заповядал да подложат на най-ужасни мъчения. Но никакви премеждия не били в положение да разколебаят неговата неотстъпчивост. Бог очевидно му помагал.
Бил доведен и Карп. Валерий предал двамата по едно и също време на разнообразни мъчения. Напразни се оказвали и тия му старания. Най-после заповядал палачи да им отсекат главите с меч. Доведени на мястото, несъмнено за осъществяване на присъдата, светите дигнали ръце към небето и се помолили за своите мъчители. След това навели глави. Палачът извършил заповедта.
Заедно с тия двама свещеномъченици била обезглавена и сестрата на дякон – света Агатоника. В един ден – 13 октомври – светата Църква празнува паметта на светите Карп, Папила, Агатодор и Агатоника.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ