Св. равноапостолни Методий и Кирил. Св. свщмчк Мокий
Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий
Честват се дружно на 11 май.
Успението на св. Кирил и св. Методий се възпоменават надлежно на 4 февруари и 6 април.
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ
Имаше в град Солун един доблестен и богат човек на име Лъв, който заемаше службата " друнгарий " при Солунския пълководец. Той беше правоверен и пазеше всички Божии заповеди изцяло, както в миналото Иов. Живеейки със брачната половинка си Мария, той доби седем деца, минимален от които беше Константин мъдрец, наставникът и учителят на славяните. След като го роди майка му, дадоха го на дойка, с цел да го откърми, обаче детето по никакъв начин не искаше да се хване за непозната гръд. Това ставаше по Божие допущение, с цел да бъде положителният стрък на положителния корен закърмен с чистото мляко на личната майка. Подир неговото раждане положителните родители дадоха обет да не се събират повече и не престъпиха този си обет, а живяха в Господа 14 години като брат и сестра, до момента в който ги раздели гибелта. Когато бащата щеше да отиде на Божия съд посредством телесната гибел, майката оплакваше това дете и споделяше: " За нищо друго нямам грижа с изключение на единствено за това дете, по какъв начин ще се подреди! " А бащата, умирайки, рече: " Надявам се на Бога, че Той ще му даде подобен татко и бранител, който се грижи за всички християни! " Което се и сбъдна.
Още като беше на седем години, момчето видя сън и го описа на татко си и на майка си: " Стратегът събра всички девици на нашия град и ми рече: " Избери си от тях приятелка и връстница-помощница, която си искаш. " Аз огледах всички и си избрах една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с доста златни колиета и бисери. Името й беше София, тоест мъдрост! "
Като изслушаха това, родителите му рекоха: " Синко, пази заповедта на татко си и не отхвърляй поуката на майка си ", " тъй като заповедта е величие, и поуката - светлина "! Кажи на мъдростта: " ти ми си сестра! ", и наречи разсъдъка твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и в случай че си я доведеш за невяста, тя ще те избави от доста несгоди ".
Когато го дадоха да се учи, преуспяваше повече от всички възпитаници в науките с доста бързата си памет, та всички се чудеха. Но един ден, както имат бит богаташките деца да си вършат забавление с ловуване, и той излезе с тях на полето, като взе своя сокол. Пусна го, само че по Божие допущение излезе вятър, сграбчи го и го отнесе. От това момчето изпадна в такова отчаяние и тъга, щото два дни не яде. Понеже милостивият Бог по Своето великодушие не искаше той да привиква към житейски работи, по тази причина по този начин леко го хвана: както в миналото улови Евстатий Плакида в лов за елени, по този начин пък в този момент него улови със сокола. Като си намерения за суетата на този живот, окайваше го и споделяше: " Такъв ли е тоя живот, скръбта да измества насладата? От през днешния ден нататък ще хвана различен път, който е по-добър, и няма да пропилявам дните си в шума на този живот! "
И седеше си у дома, учеше наизуст книгите на свети Григорий Богослов, изписа на стената кръстен знак и написа следната хвалба на светеца:
" О, Григорие, ти, бидейки човек с тяло, посочил си се ангел, тъй като твоята уста като един от серафимите популяризира Бога и просвещава вселената с проповедта на правата религия! Затова приеми и мен, който падам пред тебе с религия и обич и ми бъди преподавател и просветник! "
Като навлезе в многото уроци и като не можеше да разбере глъбината на огромния разум, изпадна в тежко отчаяние.
Там имаше един пътешественик, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като споделяше: " Научи ме добре на граматическата просвета! " Но той, погребал гения си, рече му: " Юноше, не си прави труд, тъй като аз съм се отрекъл да изучавам някого през моите дни! " Момчето отново му се кланяше и със сълзи споделяше: " Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, единствено ме научи! " Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, нека откри това, което желае сърцето му.
И Бог скоро извърши волята на оногова, който Му се боеше. Царският аставник, наименуван Логотет, чул за хубостта, мъдростта и прилежното му обучение, прати за него, с цел да се учи дружно с младия цар. Момчето, като чу, с наслада хвана пътя, откакто си сподели Соломоновата молитва:
" Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си индивида, с цел да владее над основаните от Тебе твари и да ръководи света свето и заслужено, и с душевна справедливост да прави съд!
Дарувай ми приседналата до Твоя трон премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, тъй като аз съм Твой раб и наследник на Твоята рабиня " (Прем. 9:1-5).
Като произнесе Соломоновата молитва, стана и рече: " Амин "!
След като дойде в Цариград, предадоха го на учители да се учи. Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички метафизичен учения, към тях още реторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И по този начин изучи всичките, както в случай че би се постарал да изучи единствено една от тях: тъй като в него се случиха експедитивност и усърдие, които едно друго се надпреварваха, а по този метод се усвояват просвета и изкуство. Но повече от науката се стараеше да бъде спокоен, беседваше с тези, с които беше потребно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви направления, като гледаше и правеше единствено това, което помагаше да се размени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога.
Като го видя Логотетът подобен, даде му власт над целия си дом, както и свободно да влиза в царския дворец. Веднъж го попита:
- Философе, бих желал да знам, що е философия?
А той с бързия си разум незабавно му отговори:
- Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде облик и сходство на своя Творец, и колкото е допустимо да се приближи до Бога!
От този миг той го възлюби още повече и въпреки да беше толкоз популярен и почитан мъж, постоянно го питаше за всичко. А той му подготви учебник по философия, в който с малко думи преподаде доста разум.
Живееше в непорочност и колкото угаждаше на Бога, толкоз повече го обикваха всички. Логотетът му оказваше изключителна респект и му даваше доста злато, само че той не приемаше. Веднъж му рече:
- Твоята хубост и мъдрост ме карат да те обичам изключително доста. Аз имам една духовна щерка, която възприех от светата купел - красива и богата, от добър и огромен жанр. Ако искаш, аз ти я давам за брачна половинка. А от царя приеми огромна чест и княжески ранг, като очакваш и освен това, тъй като скоро ще станеш и пълководец!
Философът му отговори:
- Дарът в действителност е огромен, само че за ония, които го търсят. Аз обаче нямам потребност от нищо друго с изключение на от учението, от което групирам разсъдък, с цел да потърся достойнството и благосъстоянието на своя прародител Адама! "
Логотетът, откакто чу отговора му, отиде при царицата и рече: " Тоя млад мъдрец не обича този живот. Но с цел да не го изпуснем от нашето общество, дано го пострижем в свещенство и да му дадем службата библиотекар при патриарха в " Света София ", та нека по тоя метод го задържим! "... Което и направиха. Но доста за малко остана с тях, а отиде на Тясното море (Босфора) и скрито се скри в един манастир. Търсиха го цели шест месеца и едвам го откриха. Като не можаха да го принудят да заеме същата работа, го молеха да одобри учителска катедра, с цел да учи на философия чужденци, обслужван и подпомаган във всяко отношение. И той одобри.
Патриарх Иоан VII (Аннис) беше възстановил иконоборната разкол, като проповядваше да не се оказва респект на светите икони. Свикаха събор, изобличиха го и го смъкнаха от престола (842). Но той продължаваше да приказва:
- Насила ме изгониха, без да ме оборят, тъй като никой не може да устои срещу моите думи!
Тогава царят с патрициите му изпратиха философа и рекоха:
- Ако можеш да обориш този младеж, отново ще получиш престола си.
Иоан, като видя младия мъдрец, без да подозира старческия разсъдък в него, и другите младежи с него, им рече:
- Вие за подножието ми не сте почтени, по какъв начин ще се препирам с вас?
Философът отговори:
- Не се придържай в хорския бит, дребосъче, а гледай Божиите заповеди! Както тебе те е основал Бог от земя и душа, по този начин и всички нас. Затова гледай в земята и не се гордей!
Иоан отново сподели:
- Не прилича да търсим цветя през есента, нито дъртак да пращаме на битка, както юношата Нестор.
Философът му отговори по този начин:
- Сам срещу себе си даваш обвинявания. Кажи ни: В коя възраст душата е по-силна от тялото?
Тоя рече:
- На напреднала възраст.
Философът отново попита:
- А на каква битка те призоваваме: телесна или духовна?
Той рече:
- Духовна.
Тогава Философът отвърна:
- Ето за какво в този момент си най-силен. Затова не ни казвай такива сходства, тъй като нито цветя търсим несвоевременно, нито те призоваваме на телесна битка!
Така, опозорен, старецът обърна диалога в друга тенденция и рече:
- Щом като Бог е рекъл на Моисей: " Не си прави всякакво сходство ", за какво вие вършиме това и му се покланяте? "
Философът отговори на това:
- Ако беше рекъл: " Не си прави идол и никакво изображение на това що е горе на небето... ", тогава ти си прав. Обаче Той е рекъл: " Не си прави всякакво сходство ", което значи " неприлично сходство. "
Старецът компрометиран млъкна, тъй като не можа нищо да възрази.
След това агаряните, наричани сарацини, подигнаха нападка против едното Божество на Света Троица и споделяха: " Как вие християните мислите, че Бог е един, а Го разделяте на три и казвате, че има Отец и Син и Дух? Ако можете да докажете това ясно, изпратете мъже, които могат да приказват по този въпрос и да ни оборят! "
Тогава Философът беше на 24 години. Царят свика съвета, повика и него и му рече:
- Философе, чуваш ли какво приказват агаряните срещу нашата религия? Понеже си чиновник и възпитаник на Света Троица, иди и им се опълчи! И Бог, прославян в Троица Отец и Син и Свети Дух, завършител на всяка работа, Той да ти даде берекет и мощ в думите и да те покаже нов Давид срещу Голиат, който с три камъка го победи, и да те върне при нас със заслуги за небесното царство!
Той чу и отговори:
- С наслада ще отида за християнската религия! Какво по-сладко за мене на този свят от това, да пребивавам или да умра за Света Троица?
Дадоха му за компаньон Георги и ги изпратиха.
Като дойдоха, те завариха срамни и гнусни неща, които агаряните бяха създали, с цел да поругаят и осмеят тамошните християни. Бяха нарисували дяволски облици извън върху вратите на всички християни за оскърбление. И попитаха Философа:
- Философе, можеш ли да схванеш какво значи това?
А той отговори:
- Виждам дяволски облици и си мисля, че вътре живеят християни, заради което демоните стоят извън, тъй като не могат да живеят с тях. А където няма този знак извън, там демоните умерено си живеят с жителите на дома.
Седейки на обед лъжемъдрите агарянски книжници, учили геометрия, астрономия и други науки, го изкушаваха и питаха:
- Философе, виждаш ли какъв брой изумително е това знамение?! Пророк Мохамед ни донесе евангелие от Бога, обърна доста народ и ние всички държим неговия закон, без да престъпваме нещо. А вие християните сякаш държите закона на вашия оракул Христа, обаче един по този начин, а различен другояче го извършва, на който както е угодно!
Философът отговори:
- Нашият Бог е като морската пропаст. Пророкът споделя за Него: " Рода Му кой ще изясни? Защото Той бе изтръгнат от земята? " (Ис. 53:8). Търсейки Го, мнозина навлизат в бездната и мощните мозъци с Негова помощ получават рационално благосъстояние, преплуват и се завръщат. А слабите мозъци дръзват да преминат като с гнили кораби и едни потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с огромен труд едвам могат да си отдъхнат. А вашето е тясно и комфортно, с цел да може всеки дребен и огромен да го прескочи няма нищо повече от човешките инстинкти, които всеки може да прави. Защото фактически нищо не ви е заповядал, веднага като не ви е обуздал гнева и похотите, а всичко ви е разрешил. Който е логичен, ще разбере в каква бездна ще ви провали той! А Христос не по този начин, ами от низината възвежда високо горе човешката тежест, като образова индивида с религия и Божия добродетел. Бидейки Творец на всичко, Той сътворил индивида сред ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската сласт. И кой към която част повече се доближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите.
Пак го попитаха:
- Ако можеш, изясни ни по какъв начин вие славите единия Бог в три, Които наричате Отец и Син и Дух! Щом по този начин говорите, тогава остана да Му дадете и жена, та да се разплодят доста богове от Него!
Философът отговори:
- Не говорете такива обидни ругатни! Ние вярно сме възприели да славим Светата Троица от пророците, отците и учителите: Отец и Слово и Дух три Ипостаси в едно Същество. А Това Слово се въплъти в Дева и се роди поради нашето избавление, както и вашият оракул Мохамед свидетелства, като написал по този начин: " Изпратихме Нашия Дух при Девицата, тъй като благоволихме тя да роди! " Аз от него ви пропагандирам Светата Троица! "
Поразени от тези му думи, агаряните обърнаха диалога в друга тенденция, като споделиха:
- Така е, гостенино, както го сподели! Но в случай че Христос е вашият Бог, за какво не вършите каквото ви заповядва? Нали е писано в евангелските книги: " Молете се за враговете си, и положително правете на ония, които ви ненавиждат и гонят, и обърнете другата буза на ония, които ви бият! " А вие не по този начин, ами точите враждебни оръжия против ония, които ви вършат това ".
Философът отвърна:
- Когато в закона има две заповеди, кой извършва закона: който съблюдава едната или който съблюдава двете?
Те дадоха отговор:
- Който съблюдава двете.
Философът рече:
- Бог е рекъл: " Молете се за ония, които ви наскърбяват ", само че Той е рекъл още: " Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари ". Това ние вършим поради нашите другари, с цел да не бъдат пленени и душите им дружно с телата им.
Попитаха го още:
- Христос е давал налог за Себе Си и за другите. А за какво вие не вършите Неговите каузи? И като отбранявате себе си, за какво не плащате налози на подобен огромен и мощен народ като исмаилския най-малко за вашите братя и другари? И ние малко желаеме: единствено по една жълтица. И до момента в който свят светува, ще запазим мира сред нас и вас както никой различен.
Философът отговори:
- Когато Христос плащаше налог, тогава кое царство беше исмаилско или римско?
Отговориха му:
- Разбира се, римско.
А той рече:
- Ето за какво не би трябвало да ни обвинявате, тъй като ние всички и до момента плащаме налози на римляните!
След това агаряните изкусително му задаваха доста други въпроси по всички специалности, които и самите те владееха. И на всички им отговори. А откакто ги обори, му рекоха още:
- Как разбираш всичко това?
Философът им рече:
- Един човек напълнил мях вода от морето, и горделиво казвал на чужденците: " Виждате ли водата, която няма никой с изключение на мене!? " Но пристигнал един приморец и му споделил: " Ти безразсъден ли си, та се хвалиш единствено с този запарен мях? Та ние имаме цялото море! " Така вършиме и вие в този момент, тъй като от нас излязоха всички науки и изкуства.
После му демонстрираха цялото си благосъстояние къщи, украсени със злато и сребро, скъпоценни камъни и бисер, като споделяха:
- Философе, виж това изумително знамение, виж огромната мощ и благосъстояние на Амирмумна, сарацинския държател!
А той им рече:
- Не е изумително това, само че популярност и хвалба на Бога, Който е сътворил всичко това и го е дал за разтуха на индивидите! Негово е, а не на някой различен!
Най-сетне се ядосаха и се върнаха към своята завист, та му дадоха да изпие отрова. Но милостивият Бог, Който е рекъл: " Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди ", и него избави, и го върна здрав на негова земя.
Не след доста време се отхвърли от всичко в този живот и седеше в мълчание на едно място, като внимаваше единствено над себе си и нищо не оставяше за другия ден, а всичко раздаваше на бедните и на Господа разпореждаше своята тъга, Който всеки ден се грижи за всички.
Веднъж на един празник прислужникът му тъжеше, тъй като нищо нямат за подобен празничен ден, а той му рече:
- Който е хранил в миналото израилтяните в пустинята, Той и на нас тук ще даде храна. Но иди, предложения най-малко пет души небогати в очакване на Божията помощ!
И когато настана обедно време, един мъж донесе цялостен товар с всевъзможни храни и 10 жълтици, и въздадоха хвала на Бога за всичко това.
Оттам отиде на Олимп при брат си Методий там стартира да живее и да упражнява непрестанната молитва към Бога и беседваше единствено с книгите.
Но при императора дойдоха посланици от хазарите, които споделяха:
- Ние още от начало знаем Единия Бог, Който е над всичко, и на Него се покланяме на изток, само че поддържаме и други наши срамни традиции. Евреите ни придумват да възприемем тяхната религия и благочестие. А, въпреки това, сарацинитe ни теглят към тяхната религия, като ни дават обещание мир и доста нарове и споделят: " Нашата религия е най-хубава от вярата на всички нации. " Затова, държейки на остарялото си другарство и обич към вас, който сте огромен народ и от Бога сте получили царството, изпращаме при вас да питаме за вашия съвет и да ви молим за един академик ваш човек, който, в случай че обори евреите и сарацините, ние ще възприемем вашата религия!
Тогава императорът потърси философа, откри го и му съобщи думите на хазарите, като сподели:
- Философе, иди при тези хора и им дай отговор за Светата Троица с Нейната помощ, тъй като никой различен не може да извърши почтено тази задача!
А той рече:
- Щом заповядваш, господарю, с наслада ходя на такава задача, пеш и необут, без нищо, както Господ заповядва на Своите възпитаници!
Царят отвърна:
- Добре казваш, само че в случай че ти би поискал да направиш това от себе си, обаче поради престижа на царската власт и чест, иди с почести и царска помощ!
Като взе брат си Методий, незабавно потегли на път и стигна Херсон, където изучи еврейски език и книги, като преведе осемте елементи на граматиката, от която работа обогати културата си. А и там живееше един самарянин, който идваше да се препира с него, донесе му самарянски книги и му ги сподели. Философът му ги изиска, затвори се в стаята си, съобщи се на молитва и като получи от Бога схващане, стартира да чете тия книги безпогрешно. Като видя това, самарянинът завика с висок глас и рече:
- Наистина, които имат вяра в Христа, скоро получават благодатта на Светия Дух!
Синът му незабавно се покръсти, а след него и самият той. Намери още евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и човек, който приказва този език, беседва с него и усвои силата на речта; като сравняваше със своя диалект, той отлъчи гласните от съгласните букви и с непрекъсната молитва към Бога скоро стартира да чете и да приказва. И мнозина му се удивляваха и хвалеха Бога.
А тъй като чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече:
- Вярвам на Бога и се надявам на свети Климент, че аз ще го намеря и ще го изнеса из морето!
Убеди архиепископа с целия клир и благоговейни мъже, качиха се в транспортен съд и отидоха на мястото. Като утихна напълно морето, започнаха да пеят и да копаят. И внезапно се появи огромно благовоние като от доста тамян и по-късно се появиха светите мощи, които те взеха с огромни почести и популярност, и всички жители ги внесоха в града, както е написано за това.
Хазарският воевода отиде и обсади един тамошен християнски град. Като разбра това, Философът не се полени да отиде при него. След като беседва и му предложи своите поучителни слова, го укроти. Той даде обещание да се покръсти и си отиде, без да направи никаква беля на оня народ.
На противоположния си път Философът си правеше молитвата на първия час, когато го нападнаха угри (маджари), виеха като вълци и желаеха да го убият. Той по никакъв начин не се уплаши, нито прекъсна молитвата си, единствено викаше " Господи помилуй ", тъй като беше приключил към този момент службата. Като го видяха, по Божие предписание се укротиха и започнаха да му се кланят. А по-късно като изслушаха наставление от неговите уста, пуснаха го с цялата негова тайфа.
Най-после седна в транспортен съд и пое пътя към хазарите при Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врата на планината Кавказ. Хазарите му пратиха човек подъл и сръчен, който влезе в диалог с него и му рече:
- Какъв неприятен бит имате вие да поставяте един цар вместо различен, от различен жанр! А ние си следваме родовата линия.
Философът му отвърна:
- И Бог избра Давид, който Му угаждаваше, и неговия жанр вместо Саул, който нищо угодно не вършеше.
И отново рече:
- Защо вие държите Библията в ръцете си и все от нея говорите всичко? А ние не така, ами от гърдите си изнасяме всичката погълната мъдрост, без да се гордеем с Писанието като вас.
Философът му рече:
- Ще ти дава отговор на това... Ако срещнеш някой гол човек, който ти каже, че има доста облекла и злато, ще повярваш ли, като го виждаш гол?
Той отговори:
- Не!
Философът рече:
- Така и аз ти споделям. Ако си погълнал всичката мъдрост, тогава кажи ми, какъв брой рода има от Адам до Моисей и какъв брой години е държал всеки жанр?
Като не можа да отговори, оня замлъкна.
Когато Философът дойде там и щяха да седнат на обед при кагана, го запитаха:
- Какъв е твоят ранг, с цел да те сложим съгласно него?
Той отговори:
- Дядо ми беше доста популярен и прочут, та стоеше покрай царя. Но откакто непринудено отхвърли дадения му ранг, той беше изпъден, пристигна в непозната земя, обедня и там ме роди. Аз старателно диря античния ранг на дядо си, само че към момента не съм съумял да го получа, тъй като съм Адамов внук.
Те му дадоха отговор:
- Достойно и право приказваш, гостенино!
От този миг започнаха повече да го почитат. Каганът взе чашата си и рече:
- Нека пием в името на единия Бог, Който е сътворил цялата гад!
И Философът взе чашата си и рече:
- Пий в името на единия Бог и на Неговото Слово, посредством Което е основал всичката гад и посредством Което се утвърдиха небесата, и на животворящия Дух, посредством Който стои всичката им мощ "!
Каганът му отговори:
- Всичко еднообразно приказваме, единствено в това е разликата: Вие славите Троица, а ние единия Бог съгласно Библията.
Философът отвърна:
- Библията проповядва Слово и Дух. Ако някой те уважава, само че твоето слово и дух не уважава, а някой уважава и трите, кой от двамата е по-ценен?
Той рече:
- Наистина оня, който уважава и трите.
Философът отговори:
- Ето за какво ние повече вършим и потвърждаваме на дело, че слушаме пророците. Исаия е споделил: " Чуй Ме, Якове и Израилю, извикан от мене!... Аз съм първият и Аз последният... Сега ме проводи Господ Бог и Неговият Дух ".
Евреите, които стояха към му, го запитаха:
- Кажи ни, по какъв начин може женският пол да помести Бога в утробата си, на Когото не може да огледа, камо ли да Го роди?!
Философът сподели с пръст кагана и първия му консултант и рече:
- Ако някой каже, че първият консултант не може да нагости кагана, а последният плебей може, по какъв начин би трябвало да нарека един подобен логичен или подлудял?
А те дадоха отговор:
- И дори доста подлудял!
Тогава Философът им рече:
- Кое е най-ценното измежду забележимата гад?
Отговориха му:
- Човекът, тъй като е основан по Божий облик!
Той отново им рече:
- Е, по какъв начин да не бъркат ония, които споделят: " Не може Бог да се помести в индивида ", когато Той се е вмествал и в къпина, и в облак, и в стихия, и в пушек, когато се явявал на Мойсей и Йов? Как е допустимо, един да боледува, а другиго да лекуват? След като човешкият жанр изпаднал в крах, от кого другиго би получил отново своето обновяване, в случай че не от Самия Творец? Отговорете ми! И в случай че лекарят, искайки да сложи лейкопласт на болния, го сложи на дърво или камък, ще направи ли с това болния човек здрав? И по какъв начин Моисей посредством Дух Свети с вдигнати към небето ръце споделя в своята молитва: " Щедри Господи, не ни се явявай към този момент в гръм и в тръбни гласове, а се всели в нашата вътрешност и отнеми нашите грехове?! " Така споделя вашият преводач Акила!
И по този начин се разделиха, като дефинираха ден, когато ще беседват по всички тия въпроси.
Философът отново седна с кагана и рече:
- Аз съм самичък измежду вас, без родственици и другари. Но ние се състезаваме за Бога, в Чиито ръце е всичко, в това число и нашите сърца. По време на нашата сказка, които от вас са мощни в словото, дано споделят за разбраното, че е по този начин, а което не схванат, дано попитат, и ние ще им разбираем!
Евреите рекоха:
- Ние държим словото и духа на Библията. Кажи ни кой закон Бог даде на индивидите по-рано Моисеевия или този, който вие държите?
Философът рече:
- За това ли питате, тъй като желаете да се оправдавате, че сякаш държите първия закон?
Те дадоха отговор:
- Да, първия би трябвало да държим.
Философът рече:
- Е добре, в случай че желаете да държите първия закон, тогава следва да се откажете от обрезанието.
Те го попитаха:
- Защо приказваш по този начин?
Философът рече:
- Кажете ми искрено първият закон при обрезанието ли беше даден или в необрезанието?
Те дадоха отговор:
- Мислим, в обрезанието!
Философът рече:
- Нали Бог даде закон на първо време на Ной, откакто Адам получи заповед, престъпи я и отпадна? И той назова този закон " завет ", като му рече: " Ето Аз подписвам Моя завет с вас и с потомството ви след вас ", който съдържа заповеди: яжте всичко, като тревен злак и всичко под небесата и на земята и във водата, единствено месо не яжте с кръвта, тоест с душата му, и който пролее човешка кръв, вместо нея да бъде пролята и неговата! Какво ще кажете срещу това вие, които говорите да се държи първият закон?
Евреите му дадоха отговор:
- Ние държим първия закон, Моисеевия, а този Бог не го е нарекъл закон, ами завет, както по-рано на индивида в парадайса заповед, и на Авраама другояче обрезание, а не закон. Едно е закон, а друго е завет двете Творецът ги е нарекъл друго.
Философът им отговори:
- На това аз ще ви кажа по този начин, че законът бива именуван и завет. Защото Бог сподели на Авраама: " Давам Моя закон във вашата плът (и го назова още и знак), който ще бъде сред Мене и вас ". И на Иеремия споделя Същият: " Чуй тоя завет и кажи на юдейските мъже и на иерусалимските поданици, и речи им: Тъй споделя Господ Бог Израилев: Проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, който Аз заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя ".
Евреите му дадоха отговор:
- Така и ние поддържаме, че законът се назовава и завет, и които се придържаха в Моисеевия закон, всички угодиха на Бога. И ние, като се придържаме в него, мислим и с нас да бъде същото. А вие въздигате различен закон и потъпквате Божия закон.
Философът им рече:
- И добре вършим. Защото, в случай че Авраам не беше приел обрезанието, а продължаваше да държи Ноевия завет, нямаше да бъде наименуван " другар Божий ".
И Мойсей, като написа след това закона, не държеше първия. Така и ние вървим по техния образец, и като приехме закон от Бога, него държим, с цел да пребъдва твърда Божията заповед. Когато Бог даваше закон на Ной, Той не му сподели, че ще му даде различен закон, а че дава закон, който постоянно ще пребъдва жив и в действие. Нито когато даваше на Авраам обещанието, му извести, че ще даде различен закон на Моисей.
Но по какъв начин вие продължавате да държите закона, когато Бог споделя посредством Йезекиил: " Ще го анулира и ще ви дам различен закон "?
И Йеремия ясно е споделил: " Ето, настъпват дни, споделя Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудов нов завет, не подобен завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, с цел да ги изведа из Египетската земя, оня Мой завет те нарушиха... Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, споделя Господ, ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ ".
И отново Иеремия е рекъл: " Тъй споделя Господ: Застанете на пътищата и попитайте за безконечните пътеки на Господа, и вижте кой път е добър, и вървете по него, и ще намерите очищение на душите си! Но те рекоха: " Няма да тръгнем! " И сложих над вас стражи: " Слушайте гласа на тръбата! " Но те рекоха: " Няма да слушаме! " Затова ще чуят езичниците и измежду тях овчарите ". И незабавно прибавя: " Слушай земьо! Ето, Аз ще изпратя върху тоя народ несгоди поради тяхното отвръщане от Мене, тъй като не послушаха Моите думи и отхвърлиха Моя закон ", който проповядваха пророците!
И освен с тези цитати потвърждавам, че законът ще има край, само че и с доста други доказателства от пророците.
Евреите му дадоха отговор:
- Всеки евреин знае това, че в действителност по този начин ще бъде, само че още не е пристигнало времето за Помазаника Христа.
Философът им рече:
- Какво си представяте вие, като виждате, че Иерусалим е опустошен, жертвоприношенията престанаха и се сбъдна всичко, което предсказаха пророците за вас? Малахия ясно приказва за вас: " Моето снизхождение не е към вас, споделя Господ Вседържител, и не одобрявам жертва от вашите ръце, тъй като от изгрев слънце до запад ще се популяризира името Ми измежду народите и на всяко място ще принасят на името Ми тамян и чиста жертва, тъй като велико е името Ми измежду народите, споделя Господ Вседържител! "
Те рекоха:
- Това, което приказваш, е по този начин, само че всички нации ще бъдат благословени посредством нас и ще бъдат обрязани в град Иерусалим!
Философът рече:
- Но за какво Моисей споделя: Ако с цялостно смирение спазвате закона във всичко, вашите лимити ще се простират от Червеното море до Филистимското и от пустинята до река Ефрат. А ние езичниците ще бъдем благословени посредством Потомъка на Авраам, произтекъл от корена на Иесей, наименуван " чаяние на езичниците " и светлина на цялата земя. Да, просветени от славата Божия, само че не по оня закон, нито на това място, както приказват пророците.
Захария споделя: " Ликувай от наслада, дъще Сионова... Ето, твоят Цар иде при тебе... мирен, възседнал на ослица и на младо осле, наследник на подяремница! "
И още: " Той ще унищожи оръжието на Ефрем и конете на Иерусалим, и ще възвести мир на народите, и властта Му ще се простира от края на земята до краищата на вселената ".
А Яков е споделил: " Не ще се свършат князете от Юда, нито вождовете от неговите чресла, до момента в който не пристигна Примирителят и нему ще се покоряват народите " (Бит. 19:10).
Като виждате всичко това към този момент свършено и изпълнено, кого другиго очаквате още?
Даниил, теоретичен от ангела, предсказа Седемдесетте седмици на Вожда Христос, което прави 490 години и ще бъде запечатано привидение и знамение.
А кое мислите, че е желязното царство, което Даниил видя във видението?
Те дадоха отговор:
- Римското!
Философът отново ги попита:
- Ами кой е камъкът, който се откъртил от планината без присъединяване на човешки ръце?
Отговориха му:
- Помазаникът Христос.
И незабавно прибавиха:
- Но в случай че пророците споделят, че Той към този момент е пристигнал, както ти ги тълкуваш, тогава по какъв начин към момента римското царство продължава да държи властта?
Философът отговори:
- Съвсем не се държи, а към този момент мина, както и другите царства във видението. Защото нашето царство не е римско, а Христово, както е рекъл пророкът: " Небесният Бог ще въздигне царство, което во веки не ще се унищожи, и Неговото царство няма да бъде предадено на други нации. То ще съкруши и унищожи всички царства, а самото то ще стои постоянно ".
Не е ли в този момент християнско царството, наричано с Христовото име? Римляните пък са служили на идоли. А в този момент един цар от тоя, различен цар от оня народ и племе царуват в името Христово, както и оракул Исайя открива, като ви приказва: " И ще оставите името си на Моите определени за проклинание: и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име, с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината ".
Не се ли сбъднаха пророчествата на всички пророци, ясно изречени за Христа? Исаия приказва за Неговото раждане от Девица и споделя по този начин: " Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече " С нас е Бог ".
А Михей рекъл: " и ти, Витлееме, земя Иудина по никакъв начин не си минимален от Иудините воеводства; тъй като от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля и Чийто генезис е от край време, от безконечни дни. Затова Той ще ги остави до време, до момента в който роди оная, която има да роди ".
А Йеремия споделя: " Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж... Велик е оня ден, няма сходен нему и това е мъчително време за Иакова, само че той ще бъде спасен от него! "
А Исайя е рекъл: " Още не бе изпитала родилни страдания, и роди; преди да бяха настъпили болките є, роди наследник ".
Тогава евреите рекоха:
- Ние сме Симово поколение, което отец Ной благословил, а вие не сте!
Той им отговори на това и рече:
- Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго с изключение на хвала към Бога, която няма отношение към Сима. Защото по този начин е писано: " Благословен да е Господ Бог на Сима! " А на Иафета, от който сме ние, споделя: " да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови! "
И не престана да приказва от пророците и от другите книги, до момента в който най-сетне сами рекоха: " Така е, както ти казваш! " Но отново възразиха:
- Как се мислите вие за благословени, когато се уповавате на човек, а Библията проклина такива?
А Философът в отговор н
Честват се дружно на 11 май.
Успението на св. Кирил и св. Методий се възпоменават надлежно на 4 февруари и 6 април.
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ
Имаше в град Солун един доблестен и богат човек на име Лъв, който заемаше службата " друнгарий " при Солунския пълководец. Той беше правоверен и пазеше всички Божии заповеди изцяло, както в миналото Иов. Живеейки със брачната половинка си Мария, той доби седем деца, минимален от които беше Константин мъдрец, наставникът и учителят на славяните. След като го роди майка му, дадоха го на дойка, с цел да го откърми, обаче детето по никакъв начин не искаше да се хване за непозната гръд. Това ставаше по Божие допущение, с цел да бъде положителният стрък на положителния корен закърмен с чистото мляко на личната майка. Подир неговото раждане положителните родители дадоха обет да не се събират повече и не престъпиха този си обет, а живяха в Господа 14 години като брат и сестра, до момента в който ги раздели гибелта. Когато бащата щеше да отиде на Божия съд посредством телесната гибел, майката оплакваше това дете и споделяше: " За нищо друго нямам грижа с изключение на единствено за това дете, по какъв начин ще се подреди! " А бащата, умирайки, рече: " Надявам се на Бога, че Той ще му даде подобен татко и бранител, който се грижи за всички християни! " Което се и сбъдна.
Още като беше на седем години, момчето видя сън и го описа на татко си и на майка си: " Стратегът събра всички девици на нашия град и ми рече: " Избери си от тях приятелка и връстница-помощница, която си искаш. " Аз огледах всички и си избрах една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с доста златни колиета и бисери. Името й беше София, тоест мъдрост! "
Като изслушаха това, родителите му рекоха: " Синко, пази заповедта на татко си и не отхвърляй поуката на майка си ", " тъй като заповедта е величие, и поуката - светлина "! Кажи на мъдростта: " ти ми си сестра! ", и наречи разсъдъка твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и в случай че си я доведеш за невяста, тя ще те избави от доста несгоди ".
Когато го дадоха да се учи, преуспяваше повече от всички възпитаници в науките с доста бързата си памет, та всички се чудеха. Но един ден, както имат бит богаташките деца да си вършат забавление с ловуване, и той излезе с тях на полето, като взе своя сокол. Пусна го, само че по Божие допущение излезе вятър, сграбчи го и го отнесе. От това момчето изпадна в такова отчаяние и тъга, щото два дни не яде. Понеже милостивият Бог по Своето великодушие не искаше той да привиква към житейски работи, по тази причина по този начин леко го хвана: както в миналото улови Евстатий Плакида в лов за елени, по този начин пък в този момент него улови със сокола. Като си намерения за суетата на този живот, окайваше го и споделяше: " Такъв ли е тоя живот, скръбта да измества насладата? От през днешния ден нататък ще хвана различен път, който е по-добър, и няма да пропилявам дните си в шума на този живот! "
И седеше си у дома, учеше наизуст книгите на свети Григорий Богослов, изписа на стената кръстен знак и написа следната хвалба на светеца:
" О, Григорие, ти, бидейки човек с тяло, посочил си се ангел, тъй като твоята уста като един от серафимите популяризира Бога и просвещава вселената с проповедта на правата религия! Затова приеми и мен, който падам пред тебе с религия и обич и ми бъди преподавател и просветник! "
Като навлезе в многото уроци и като не можеше да разбере глъбината на огромния разум, изпадна в тежко отчаяние.
Там имаше един пътешественик, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като споделяше: " Научи ме добре на граматическата просвета! " Но той, погребал гения си, рече му: " Юноше, не си прави труд, тъй като аз съм се отрекъл да изучавам някого през моите дни! " Момчето отново му се кланяше и със сълзи споделяше: " Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, единствено ме научи! " Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, нека откри това, което желае сърцето му.
И Бог скоро извърши волята на оногова, който Му се боеше. Царският аставник, наименуван Логотет, чул за хубостта, мъдростта и прилежното му обучение, прати за него, с цел да се учи дружно с младия цар. Момчето, като чу, с наслада хвана пътя, откакто си сподели Соломоновата молитва:
" Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си индивида, с цел да владее над основаните от Тебе твари и да ръководи света свето и заслужено, и с душевна справедливост да прави съд!
Дарувай ми приседналата до Твоя трон премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, тъй като аз съм Твой раб и наследник на Твоята рабиня " (Прем. 9:1-5).
Като произнесе Соломоновата молитва, стана и рече: " Амин "!
След като дойде в Цариград, предадоха го на учители да се учи. Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички метафизичен учения, към тях още реторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И по този начин изучи всичките, както в случай че би се постарал да изучи единствено една от тях: тъй като в него се случиха експедитивност и усърдие, които едно друго се надпреварваха, а по този метод се усвояват просвета и изкуство. Но повече от науката се стараеше да бъде спокоен, беседваше с тези, с които беше потребно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви направления, като гледаше и правеше единствено това, което помагаше да се размени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога.
Като го видя Логотетът подобен, даде му власт над целия си дом, както и свободно да влиза в царския дворец. Веднъж го попита:
- Философе, бих желал да знам, що е философия?
А той с бързия си разум незабавно му отговори:
- Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде облик и сходство на своя Творец, и колкото е допустимо да се приближи до Бога!
От този миг той го възлюби още повече и въпреки да беше толкоз популярен и почитан мъж, постоянно го питаше за всичко. А той му подготви учебник по философия, в който с малко думи преподаде доста разум.
Живееше в непорочност и колкото угаждаше на Бога, толкоз повече го обикваха всички. Логотетът му оказваше изключителна респект и му даваше доста злато, само че той не приемаше. Веднъж му рече:
- Твоята хубост и мъдрост ме карат да те обичам изключително доста. Аз имам една духовна щерка, която възприех от светата купел - красива и богата, от добър и огромен жанр. Ако искаш, аз ти я давам за брачна половинка. А от царя приеми огромна чест и княжески ранг, като очакваш и освен това, тъй като скоро ще станеш и пълководец!
Философът му отговори:
- Дарът в действителност е огромен, само че за ония, които го търсят. Аз обаче нямам потребност от нищо друго с изключение на от учението, от което групирам разсъдък, с цел да потърся достойнството и благосъстоянието на своя прародител Адама! "
Логотетът, откакто чу отговора му, отиде при царицата и рече: " Тоя млад мъдрец не обича този живот. Но с цел да не го изпуснем от нашето общество, дано го пострижем в свещенство и да му дадем службата библиотекар при патриарха в " Света София ", та нека по тоя метод го задържим! "... Което и направиха. Но доста за малко остана с тях, а отиде на Тясното море (Босфора) и скрито се скри в един манастир. Търсиха го цели шест месеца и едвам го откриха. Като не можаха да го принудят да заеме същата работа, го молеха да одобри учителска катедра, с цел да учи на философия чужденци, обслужван и подпомаган във всяко отношение. И той одобри.
Патриарх Иоан VII (Аннис) беше възстановил иконоборната разкол, като проповядваше да не се оказва респект на светите икони. Свикаха събор, изобличиха го и го смъкнаха от престола (842). Но той продължаваше да приказва:
- Насила ме изгониха, без да ме оборят, тъй като никой не може да устои срещу моите думи!
Тогава царят с патрициите му изпратиха философа и рекоха:
- Ако можеш да обориш този младеж, отново ще получиш престола си.
Иоан, като видя младия мъдрец, без да подозира старческия разсъдък в него, и другите младежи с него, им рече:
- Вие за подножието ми не сте почтени, по какъв начин ще се препирам с вас?
Философът отговори:
- Не се придържай в хорския бит, дребосъче, а гледай Божиите заповеди! Както тебе те е основал Бог от земя и душа, по този начин и всички нас. Затова гледай в земята и не се гордей!
Иоан отново сподели:
- Не прилича да търсим цветя през есента, нито дъртак да пращаме на битка, както юношата Нестор.
Философът му отговори по този начин:
- Сам срещу себе си даваш обвинявания. Кажи ни: В коя възраст душата е по-силна от тялото?
Тоя рече:
- На напреднала възраст.
Философът отново попита:
- А на каква битка те призоваваме: телесна или духовна?
Той рече:
- Духовна.
Тогава Философът отвърна:
- Ето за какво в този момент си най-силен. Затова не ни казвай такива сходства, тъй като нито цветя търсим несвоевременно, нито те призоваваме на телесна битка!
Така, опозорен, старецът обърна диалога в друга тенденция и рече:
- Щом като Бог е рекъл на Моисей: " Не си прави всякакво сходство ", за какво вие вършиме това и му се покланяте? "
Философът отговори на това:
- Ако беше рекъл: " Не си прави идол и никакво изображение на това що е горе на небето... ", тогава ти си прав. Обаче Той е рекъл: " Не си прави всякакво сходство ", което значи " неприлично сходство. "
Старецът компрометиран млъкна, тъй като не можа нищо да възрази.
След това агаряните, наричани сарацини, подигнаха нападка против едното Божество на Света Троица и споделяха: " Как вие християните мислите, че Бог е един, а Го разделяте на три и казвате, че има Отец и Син и Дух? Ако можете да докажете това ясно, изпратете мъже, които могат да приказват по този въпрос и да ни оборят! "
Тогава Философът беше на 24 години. Царят свика съвета, повика и него и му рече:
- Философе, чуваш ли какво приказват агаряните срещу нашата религия? Понеже си чиновник и възпитаник на Света Троица, иди и им се опълчи! И Бог, прославян в Троица Отец и Син и Свети Дух, завършител на всяка работа, Той да ти даде берекет и мощ в думите и да те покаже нов Давид срещу Голиат, който с три камъка го победи, и да те върне при нас със заслуги за небесното царство!
Той чу и отговори:
- С наслада ще отида за християнската религия! Какво по-сладко за мене на този свят от това, да пребивавам или да умра за Света Троица?
Дадоха му за компаньон Георги и ги изпратиха.
Като дойдоха, те завариха срамни и гнусни неща, които агаряните бяха създали, с цел да поругаят и осмеят тамошните християни. Бяха нарисували дяволски облици извън върху вратите на всички християни за оскърбление. И попитаха Философа:
- Философе, можеш ли да схванеш какво значи това?
А той отговори:
- Виждам дяволски облици и си мисля, че вътре живеят християни, заради което демоните стоят извън, тъй като не могат да живеят с тях. А където няма този знак извън, там демоните умерено си живеят с жителите на дома.
Седейки на обед лъжемъдрите агарянски книжници, учили геометрия, астрономия и други науки, го изкушаваха и питаха:
- Философе, виждаш ли какъв брой изумително е това знамение?! Пророк Мохамед ни донесе евангелие от Бога, обърна доста народ и ние всички държим неговия закон, без да престъпваме нещо. А вие християните сякаш държите закона на вашия оракул Христа, обаче един по този начин, а различен другояче го извършва, на който както е угодно!
Философът отговори:
- Нашият Бог е като морската пропаст. Пророкът споделя за Него: " Рода Му кой ще изясни? Защото Той бе изтръгнат от земята? " (Ис. 53:8). Търсейки Го, мнозина навлизат в бездната и мощните мозъци с Негова помощ получават рационално благосъстояние, преплуват и се завръщат. А слабите мозъци дръзват да преминат като с гнили кораби и едни потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с огромен труд едвам могат да си отдъхнат. А вашето е тясно и комфортно, с цел да може всеки дребен и огромен да го прескочи няма нищо повече от човешките инстинкти, които всеки може да прави. Защото фактически нищо не ви е заповядал, веднага като не ви е обуздал гнева и похотите, а всичко ви е разрешил. Който е логичен, ще разбере в каква бездна ще ви провали той! А Христос не по този начин, ами от низината възвежда високо горе човешката тежест, като образова индивида с религия и Божия добродетел. Бидейки Творец на всичко, Той сътворил индивида сред ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската сласт. И кой към която част повече се доближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите.
Пак го попитаха:
- Ако можеш, изясни ни по какъв начин вие славите единия Бог в три, Които наричате Отец и Син и Дух! Щом по този начин говорите, тогава остана да Му дадете и жена, та да се разплодят доста богове от Него!
Философът отговори:
- Не говорете такива обидни ругатни! Ние вярно сме възприели да славим Светата Троица от пророците, отците и учителите: Отец и Слово и Дух три Ипостаси в едно Същество. А Това Слово се въплъти в Дева и се роди поради нашето избавление, както и вашият оракул Мохамед свидетелства, като написал по този начин: " Изпратихме Нашия Дух при Девицата, тъй като благоволихме тя да роди! " Аз от него ви пропагандирам Светата Троица! "
Поразени от тези му думи, агаряните обърнаха диалога в друга тенденция, като споделиха:
- Така е, гостенино, както го сподели! Но в случай че Христос е вашият Бог, за какво не вършите каквото ви заповядва? Нали е писано в евангелските книги: " Молете се за враговете си, и положително правете на ония, които ви ненавиждат и гонят, и обърнете другата буза на ония, които ви бият! " А вие не по този начин, ами точите враждебни оръжия против ония, които ви вършат това ".
Философът отвърна:
- Когато в закона има две заповеди, кой извършва закона: който съблюдава едната или който съблюдава двете?
Те дадоха отговор:
- Който съблюдава двете.
Философът рече:
- Бог е рекъл: " Молете се за ония, които ви наскърбяват ", само че Той е рекъл още: " Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари ". Това ние вършим поради нашите другари, с цел да не бъдат пленени и душите им дружно с телата им.
Попитаха го още:
- Христос е давал налог за Себе Си и за другите. А за какво вие не вършите Неговите каузи? И като отбранявате себе си, за какво не плащате налози на подобен огромен и мощен народ като исмаилския най-малко за вашите братя и другари? И ние малко желаеме: единствено по една жълтица. И до момента в който свят светува, ще запазим мира сред нас и вас както никой различен.
Философът отговори:
- Когато Христос плащаше налог, тогава кое царство беше исмаилско или римско?
Отговориха му:
- Разбира се, римско.
А той рече:
- Ето за какво не би трябвало да ни обвинявате, тъй като ние всички и до момента плащаме налози на римляните!
След това агаряните изкусително му задаваха доста други въпроси по всички специалности, които и самите те владееха. И на всички им отговори. А откакто ги обори, му рекоха още:
- Как разбираш всичко това?
Философът им рече:
- Един човек напълнил мях вода от морето, и горделиво казвал на чужденците: " Виждате ли водата, която няма никой с изключение на мене!? " Но пристигнал един приморец и му споделил: " Ти безразсъден ли си, та се хвалиш единствено с този запарен мях? Та ние имаме цялото море! " Така вършиме и вие в този момент, тъй като от нас излязоха всички науки и изкуства.
После му демонстрираха цялото си благосъстояние къщи, украсени със злато и сребро, скъпоценни камъни и бисер, като споделяха:
- Философе, виж това изумително знамение, виж огромната мощ и благосъстояние на Амирмумна, сарацинския държател!
А той им рече:
- Не е изумително това, само че популярност и хвалба на Бога, Който е сътворил всичко това и го е дал за разтуха на индивидите! Негово е, а не на някой различен!
Най-сетне се ядосаха и се върнаха към своята завист, та му дадоха да изпие отрова. Но милостивият Бог, Който е рекъл: " Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди ", и него избави, и го върна здрав на негова земя.
Не след доста време се отхвърли от всичко в този живот и седеше в мълчание на едно място, като внимаваше единствено над себе си и нищо не оставяше за другия ден, а всичко раздаваше на бедните и на Господа разпореждаше своята тъга, Който всеки ден се грижи за всички.
Веднъж на един празник прислужникът му тъжеше, тъй като нищо нямат за подобен празничен ден, а той му рече:
- Който е хранил в миналото израилтяните в пустинята, Той и на нас тук ще даде храна. Но иди, предложения най-малко пет души небогати в очакване на Божията помощ!
И когато настана обедно време, един мъж донесе цялостен товар с всевъзможни храни и 10 жълтици, и въздадоха хвала на Бога за всичко това.
Оттам отиде на Олимп при брат си Методий там стартира да живее и да упражнява непрестанната молитва към Бога и беседваше единствено с книгите.
Но при императора дойдоха посланици от хазарите, които споделяха:
- Ние още от начало знаем Единия Бог, Който е над всичко, и на Него се покланяме на изток, само че поддържаме и други наши срамни традиции. Евреите ни придумват да възприемем тяхната религия и благочестие. А, въпреки това, сарацинитe ни теглят към тяхната религия, като ни дават обещание мир и доста нарове и споделят: " Нашата религия е най-хубава от вярата на всички нации. " Затова, държейки на остарялото си другарство и обич към вас, който сте огромен народ и от Бога сте получили царството, изпращаме при вас да питаме за вашия съвет и да ви молим за един академик ваш човек, който, в случай че обори евреите и сарацините, ние ще възприемем вашата религия!
Тогава императорът потърси философа, откри го и му съобщи думите на хазарите, като сподели:
- Философе, иди при тези хора и им дай отговор за Светата Троица с Нейната помощ, тъй като никой различен не може да извърши почтено тази задача!
А той рече:
- Щом заповядваш, господарю, с наслада ходя на такава задача, пеш и необут, без нищо, както Господ заповядва на Своите възпитаници!
Царят отвърна:
- Добре казваш, само че в случай че ти би поискал да направиш това от себе си, обаче поради престижа на царската власт и чест, иди с почести и царска помощ!
Като взе брат си Методий, незабавно потегли на път и стигна Херсон, където изучи еврейски език и книги, като преведе осемте елементи на граматиката, от която работа обогати културата си. А и там живееше един самарянин, който идваше да се препира с него, донесе му самарянски книги и му ги сподели. Философът му ги изиска, затвори се в стаята си, съобщи се на молитва и като получи от Бога схващане, стартира да чете тия книги безпогрешно. Като видя това, самарянинът завика с висок глас и рече:
- Наистина, които имат вяра в Христа, скоро получават благодатта на Светия Дух!
Синът му незабавно се покръсти, а след него и самият той. Намери още евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и човек, който приказва този език, беседва с него и усвои силата на речта; като сравняваше със своя диалект, той отлъчи гласните от съгласните букви и с непрекъсната молитва към Бога скоро стартира да чете и да приказва. И мнозина му се удивляваха и хвалеха Бога.
А тъй като чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече:
- Вярвам на Бога и се надявам на свети Климент, че аз ще го намеря и ще го изнеса из морето!
Убеди архиепископа с целия клир и благоговейни мъже, качиха се в транспортен съд и отидоха на мястото. Като утихна напълно морето, започнаха да пеят и да копаят. И внезапно се появи огромно благовоние като от доста тамян и по-късно се появиха светите мощи, които те взеха с огромни почести и популярност, и всички жители ги внесоха в града, както е написано за това.
Хазарският воевода отиде и обсади един тамошен християнски град. Като разбра това, Философът не се полени да отиде при него. След като беседва и му предложи своите поучителни слова, го укроти. Той даде обещание да се покръсти и си отиде, без да направи никаква беля на оня народ.
На противоположния си път Философът си правеше молитвата на първия час, когато го нападнаха угри (маджари), виеха като вълци и желаеха да го убият. Той по никакъв начин не се уплаши, нито прекъсна молитвата си, единствено викаше " Господи помилуй ", тъй като беше приключил към този момент службата. Като го видяха, по Божие предписание се укротиха и започнаха да му се кланят. А по-късно като изслушаха наставление от неговите уста, пуснаха го с цялата негова тайфа.
Най-после седна в транспортен съд и пое пътя към хазарите при Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врата на планината Кавказ. Хазарите му пратиха човек подъл и сръчен, който влезе в диалог с него и му рече:
- Какъв неприятен бит имате вие да поставяте един цар вместо различен, от различен жанр! А ние си следваме родовата линия.
Философът му отвърна:
- И Бог избра Давид, който Му угаждаваше, и неговия жанр вместо Саул, който нищо угодно не вършеше.
И отново рече:
- Защо вие държите Библията в ръцете си и все от нея говорите всичко? А ние не така, ами от гърдите си изнасяме всичката погълната мъдрост, без да се гордеем с Писанието като вас.
Философът му рече:
- Ще ти дава отговор на това... Ако срещнеш някой гол човек, който ти каже, че има доста облекла и злато, ще повярваш ли, като го виждаш гол?
Той отговори:
- Не!
Философът рече:
- Така и аз ти споделям. Ако си погълнал всичката мъдрост, тогава кажи ми, какъв брой рода има от Адам до Моисей и какъв брой години е държал всеки жанр?
Като не можа да отговори, оня замлъкна.
Когато Философът дойде там и щяха да седнат на обед при кагана, го запитаха:
- Какъв е твоят ранг, с цел да те сложим съгласно него?
Той отговори:
- Дядо ми беше доста популярен и прочут, та стоеше покрай царя. Но откакто непринудено отхвърли дадения му ранг, той беше изпъден, пристигна в непозната земя, обедня и там ме роди. Аз старателно диря античния ранг на дядо си, само че към момента не съм съумял да го получа, тъй като съм Адамов внук.
Те му дадоха отговор:
- Достойно и право приказваш, гостенино!
От този миг започнаха повече да го почитат. Каганът взе чашата си и рече:
- Нека пием в името на единия Бог, Който е сътворил цялата гад!
И Философът взе чашата си и рече:
- Пий в името на единия Бог и на Неговото Слово, посредством Което е основал всичката гад и посредством Което се утвърдиха небесата, и на животворящия Дух, посредством Който стои всичката им мощ "!
Каганът му отговори:
- Всичко еднообразно приказваме, единствено в това е разликата: Вие славите Троица, а ние единия Бог съгласно Библията.
Философът отвърна:
- Библията проповядва Слово и Дух. Ако някой те уважава, само че твоето слово и дух не уважава, а някой уважава и трите, кой от двамата е по-ценен?
Той рече:
- Наистина оня, който уважава и трите.
Философът отговори:
- Ето за какво ние повече вършим и потвърждаваме на дело, че слушаме пророците. Исаия е споделил: " Чуй Ме, Якове и Израилю, извикан от мене!... Аз съм първият и Аз последният... Сега ме проводи Господ Бог и Неговият Дух ".
Евреите, които стояха към му, го запитаха:
- Кажи ни, по какъв начин може женският пол да помести Бога в утробата си, на Когото не може да огледа, камо ли да Го роди?!
Философът сподели с пръст кагана и първия му консултант и рече:
- Ако някой каже, че първият консултант не може да нагости кагана, а последният плебей може, по какъв начин би трябвало да нарека един подобен логичен или подлудял?
А те дадоха отговор:
- И дори доста подлудял!
Тогава Философът им рече:
- Кое е най-ценното измежду забележимата гад?
Отговориха му:
- Човекът, тъй като е основан по Божий облик!
Той отново им рече:
- Е, по какъв начин да не бъркат ония, които споделят: " Не може Бог да се помести в индивида ", когато Той се е вмествал и в къпина, и в облак, и в стихия, и в пушек, когато се явявал на Мойсей и Йов? Как е допустимо, един да боледува, а другиго да лекуват? След като човешкият жанр изпаднал в крах, от кого другиго би получил отново своето обновяване, в случай че не от Самия Творец? Отговорете ми! И в случай че лекарят, искайки да сложи лейкопласт на болния, го сложи на дърво или камък, ще направи ли с това болния човек здрав? И по какъв начин Моисей посредством Дух Свети с вдигнати към небето ръце споделя в своята молитва: " Щедри Господи, не ни се явявай към този момент в гръм и в тръбни гласове, а се всели в нашата вътрешност и отнеми нашите грехове?! " Така споделя вашият преводач Акила!
И по този начин се разделиха, като дефинираха ден, когато ще беседват по всички тия въпроси.
Философът отново седна с кагана и рече:
- Аз съм самичък измежду вас, без родственици и другари. Но ние се състезаваме за Бога, в Чиито ръце е всичко, в това число и нашите сърца. По време на нашата сказка, които от вас са мощни в словото, дано споделят за разбраното, че е по този начин, а което не схванат, дано попитат, и ние ще им разбираем!
Евреите рекоха:
- Ние държим словото и духа на Библията. Кажи ни кой закон Бог даде на индивидите по-рано Моисеевия или този, който вие държите?
Философът рече:
- За това ли питате, тъй като желаете да се оправдавате, че сякаш държите първия закон?
Те дадоха отговор:
- Да, първия би трябвало да държим.
Философът рече:
- Е добре, в случай че желаете да държите първия закон, тогава следва да се откажете от обрезанието.
Те го попитаха:
- Защо приказваш по този начин?
Философът рече:
- Кажете ми искрено първият закон при обрезанието ли беше даден или в необрезанието?
Те дадоха отговор:
- Мислим, в обрезанието!
Философът рече:
- Нали Бог даде закон на първо време на Ной, откакто Адам получи заповед, престъпи я и отпадна? И той назова този закон " завет ", като му рече: " Ето Аз подписвам Моя завет с вас и с потомството ви след вас ", който съдържа заповеди: яжте всичко, като тревен злак и всичко под небесата и на земята и във водата, единствено месо не яжте с кръвта, тоест с душата му, и който пролее човешка кръв, вместо нея да бъде пролята и неговата! Какво ще кажете срещу това вие, които говорите да се държи първият закон?
Евреите му дадоха отговор:
- Ние държим първия закон, Моисеевия, а този Бог не го е нарекъл закон, ами завет, както по-рано на индивида в парадайса заповед, и на Авраама другояче обрезание, а не закон. Едно е закон, а друго е завет двете Творецът ги е нарекъл друго.
Философът им отговори:
- На това аз ще ви кажа по този начин, че законът бива именуван и завет. Защото Бог сподели на Авраама: " Давам Моя закон във вашата плът (и го назова още и знак), който ще бъде сред Мене и вас ". И на Иеремия споделя Същият: " Чуй тоя завет и кажи на юдейските мъже и на иерусалимските поданици, и речи им: Тъй споделя Господ Бог Израилев: Проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, който Аз заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя ".
Евреите му дадоха отговор:
- Така и ние поддържаме, че законът се назовава и завет, и които се придържаха в Моисеевия закон, всички угодиха на Бога. И ние, като се придържаме в него, мислим и с нас да бъде същото. А вие въздигате различен закон и потъпквате Божия закон.
Философът им рече:
- И добре вършим. Защото, в случай че Авраам не беше приел обрезанието, а продължаваше да държи Ноевия завет, нямаше да бъде наименуван " другар Божий ".
И Мойсей, като написа след това закона, не държеше първия. Така и ние вървим по техния образец, и като приехме закон от Бога, него държим, с цел да пребъдва твърда Божията заповед. Когато Бог даваше закон на Ной, Той не му сподели, че ще му даде различен закон, а че дава закон, който постоянно ще пребъдва жив и в действие. Нито когато даваше на Авраам обещанието, му извести, че ще даде различен закон на Моисей.
Но по какъв начин вие продължавате да държите закона, когато Бог споделя посредством Йезекиил: " Ще го анулира и ще ви дам различен закон "?
И Йеремия ясно е споделил: " Ето, настъпват дни, споделя Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудов нов завет, не подобен завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, с цел да ги изведа из Египетската земя, оня Мой завет те нарушиха... Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, споделя Господ, ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ ".
И отново Иеремия е рекъл: " Тъй споделя Господ: Застанете на пътищата и попитайте за безконечните пътеки на Господа, и вижте кой път е добър, и вървете по него, и ще намерите очищение на душите си! Но те рекоха: " Няма да тръгнем! " И сложих над вас стражи: " Слушайте гласа на тръбата! " Но те рекоха: " Няма да слушаме! " Затова ще чуят езичниците и измежду тях овчарите ". И незабавно прибавя: " Слушай земьо! Ето, Аз ще изпратя върху тоя народ несгоди поради тяхното отвръщане от Мене, тъй като не послушаха Моите думи и отхвърлиха Моя закон ", който проповядваха пророците!
И освен с тези цитати потвърждавам, че законът ще има край, само че и с доста други доказателства от пророците.
Евреите му дадоха отговор:
- Всеки евреин знае това, че в действителност по този начин ще бъде, само че още не е пристигнало времето за Помазаника Христа.
Философът им рече:
- Какво си представяте вие, като виждате, че Иерусалим е опустошен, жертвоприношенията престанаха и се сбъдна всичко, което предсказаха пророците за вас? Малахия ясно приказва за вас: " Моето снизхождение не е към вас, споделя Господ Вседържител, и не одобрявам жертва от вашите ръце, тъй като от изгрев слънце до запад ще се популяризира името Ми измежду народите и на всяко място ще принасят на името Ми тамян и чиста жертва, тъй като велико е името Ми измежду народите, споделя Господ Вседържител! "
Те рекоха:
- Това, което приказваш, е по този начин, само че всички нации ще бъдат благословени посредством нас и ще бъдат обрязани в град Иерусалим!
Философът рече:
- Но за какво Моисей споделя: Ако с цялостно смирение спазвате закона във всичко, вашите лимити ще се простират от Червеното море до Филистимското и от пустинята до река Ефрат. А ние езичниците ще бъдем благословени посредством Потомъка на Авраам, произтекъл от корена на Иесей, наименуван " чаяние на езичниците " и светлина на цялата земя. Да, просветени от славата Божия, само че не по оня закон, нито на това място, както приказват пророците.
Захария споделя: " Ликувай от наслада, дъще Сионова... Ето, твоят Цар иде при тебе... мирен, възседнал на ослица и на младо осле, наследник на подяремница! "
И още: " Той ще унищожи оръжието на Ефрем и конете на Иерусалим, и ще възвести мир на народите, и властта Му ще се простира от края на земята до краищата на вселената ".
А Яков е споделил: " Не ще се свършат князете от Юда, нито вождовете от неговите чресла, до момента в който не пристигна Примирителят и нему ще се покоряват народите " (Бит. 19:10).
Като виждате всичко това към този момент свършено и изпълнено, кого другиго очаквате още?
Даниил, теоретичен от ангела, предсказа Седемдесетте седмици на Вожда Христос, което прави 490 години и ще бъде запечатано привидение и знамение.
А кое мислите, че е желязното царство, което Даниил видя във видението?
Те дадоха отговор:
- Римското!
Философът отново ги попита:
- Ами кой е камъкът, който се откъртил от планината без присъединяване на човешки ръце?
Отговориха му:
- Помазаникът Христос.
И незабавно прибавиха:
- Но в случай че пророците споделят, че Той към този момент е пристигнал, както ти ги тълкуваш, тогава по какъв начин към момента римското царство продължава да държи властта?
Философът отговори:
- Съвсем не се държи, а към този момент мина, както и другите царства във видението. Защото нашето царство не е римско, а Христово, както е рекъл пророкът: " Небесният Бог ще въздигне царство, което во веки не ще се унищожи, и Неговото царство няма да бъде предадено на други нации. То ще съкруши и унищожи всички царства, а самото то ще стои постоянно ".
Не е ли в този момент християнско царството, наричано с Христовото име? Римляните пък са служили на идоли. А в този момент един цар от тоя, различен цар от оня народ и племе царуват в името Христово, както и оракул Исайя открива, като ви приказва: " И ще оставите името си на Моите определени за проклинание: и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име, с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината ".
Не се ли сбъднаха пророчествата на всички пророци, ясно изречени за Христа? Исаия приказва за Неговото раждане от Девица и споделя по този начин: " Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече " С нас е Бог ".
А Михей рекъл: " и ти, Витлееме, земя Иудина по никакъв начин не си минимален от Иудините воеводства; тъй като от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля и Чийто генезис е от край време, от безконечни дни. Затова Той ще ги остави до време, до момента в който роди оная, която има да роди ".
А Йеремия споделя: " Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж... Велик е оня ден, няма сходен нему и това е мъчително време за Иакова, само че той ще бъде спасен от него! "
А Исайя е рекъл: " Още не бе изпитала родилни страдания, и роди; преди да бяха настъпили болките є, роди наследник ".
Тогава евреите рекоха:
- Ние сме Симово поколение, което отец Ной благословил, а вие не сте!
Той им отговори на това и рече:
- Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго с изключение на хвала към Бога, която няма отношение към Сима. Защото по този начин е писано: " Благословен да е Господ Бог на Сима! " А на Иафета, от който сме ние, споделя: " да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови! "
И не престана да приказва от пророците и от другите книги, до момента в който най-сетне сами рекоха: " Така е, както ти казваш! " Но отново възразиха:
- Как се мислите вие за благословени, когато се уповавате на човек, а Библията проклина такива?
А Философът в отговор н
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ