Светът на всяко дете е изпълнен с емоции. Емоциите са

Светът на всяко дете е изпълнен с страсти. Емоциите са форми на отражение на действителния свят, посредством които се демонстрира отношението на индивида към живота, природата и обществото. Източници на страст са както външните предмети и феномени, по този начин и самата активност на индивида, неговото държание. Емоциите се обуславят от характера на външните въздействия и от потребностите и потребностите на индивида, от неговите желания и пристрастености.

Емоциите са велики учители. Те ни учат основно посредством чувства за страдалчество и наслада. Страданията ни стопират и ни дават опция да погледнем нещата по друг метод. Изстрадвайки дълбините на прочувствената си неволя, у нас се появява предпочитание да създадем нещо, с цел да прекратим болката. Обещанието за наслада става катализатор на доста промени. Ние търсим щастието освен като средство да спрем болката, само че и поради самото благополучие.

Но дакато възрастният човек може да управлява, да не дава израз или да потушава страстите си, то по какъв начин стоят нещата при детето? Бързата промяна на прочувствени положения е присъща за детето – то може да плаче и от веднъж да стартира да се смее, да се уплаши, само че при появяването на прочут човек страхът бързо да отмине, да се разгневи, само че гневът бързо да отшуми при срещата с обичливия взор и благата дума на родителя или педагога.

Но какво са насладата и щастието за детето?

Радостта е една от най-дълбоко завладяващите страсти. Това е страст, която основава чувството за нещо мечтано, прелестно, предизвикващо приятност, изпълващо детето със мощ и убеденост. Същността на насладата се крие в това, че е самостоятелна и свободна. Радостта се провокира от възприятие на сигурност и сигурност у детето, от любовта, с която то е обградено, от достиженията му, от въвличането в света на игрите, от приемане на това, което детето е желало, от шерването на непозната наслада или, когато детето открие, че околните се пробват да го зарадват и така нататък и тъй наречените насладата е форма на берекет, която спохожда детето, когато е ангажирано с нещо – когато е победител в играта; когато е прочело първата си думичка или написало вярно името си. Тя може да пристигна и при най-ужасни потискащи условия.

Радостта е прелестен подарък, който трансформира елементарните събития в значими прекарвания.
Радостта и щастието благоприятстват за умственото развиване на детето, за неговото самочувствие, за пълноценно изживяното му детство. Но не трябва да забравяме и играта, която е съществена активност на детето. Тя е извор на наслаждение и наслада, значима е за положителното развиване, за почивката и равновесието на детето. Ще изтъквам Хьойзинха, който споделя: „ Играта е деяние, което протича в несъмнено лимитирано място, време и въодушевление. То се прави в избран ред, спазващи дадени непринудено признати правила, отвън сферата на материалната полза или нужда. Игровото въодушевление е въодушевление на екстаз и изолация. Действието се съпровожда от усеща на величественост и напрежение и провокира наслада и почивка. "
с цел да играе, детето е готово да постави волево изпитание и да преодолее съществуващите трудности, като се има поради какъв брой първоначални са страстите и какъв брой огромно е смисъла на насладата и позитивните страсти. За това играта е могъщо средство за реализиране на възпитателно-образователната работа а децата. „ Играта не търпи насила и фалш. Възрастният „ се приема " от децата в игра единствено тогава, когато играе съществено, т.е претърпява, усеща, радва се, вживява се, а не се отнася снизходително към децата. Не е елементарно да се научи това, само че е належащо тъй като като се поддържа връзка с децата би трябвало да се знае техният език – езика на фантазията и играта. " / " Ние и нашите деца " /.

Връзката на насладата с другите страсти

За да намеря връзката сред насладата и другите страсти, първо ще опиша всяка страст с по няколко думи:

Агресия
Агресията е тясно обвързвана с гнева, със страха и силата. Тя нормално включва провокиране на несъмнено деяние или поведенчески модел от страна на индивида, на който детето се е ядосало. Но експанзията може да се появи и, когато детето желае да получи нещо – да победи в играта или просто да получи желаното. И триумфът, който донася тази битка провокира наслада у детето, дори бих споделила огромна наслада, защото е преодоляло сложната бариера, която е срещнало на пътя си.

Гняв
Гневът е реакция, породена от огорчение или оскърбление и показва безпомощността или безизходицата, в която се намира детето. Често гневът е подправен и с други страсти, като боязън, омерзение, виновност, тъга. Много постоянно гневът отслабва страха и тогава демонстрира настъпателност. Гневът зависи от умеенето ни да се самоконтролираме.

Тревожност
Тревожността се провокира от страха от незнайното, от обстановка, чийто излаз е нерешителен, само че значим за детето, от страха от загубата на любовта, сигурността и отбраната. Засилената тревога у възрастния ускорява тревогата при детето и това лимитира насладата му при срещата му с възрастния. Способността на детето да понася тревогата значително е обвързвана със силата и доверието. То заменя паниката, когато повярва, че е в положение да се оправи с всичко. И това непроменяемо носи наслада и убеденост в личните му благоприятни условия.

Страх
Страхът е една от най-неприятните страсти, само че все пак е по-добре да не бъде потискана. Децата възприемат като най-силна причина за боязън опасността от пострадване, по-късно е страха от непозната обстановка, от мрачно, от странни шумове, от изоставени места, от отменяне. Травмите, породени от боязън са най-дълбоки и най-трудно преодолими. Изправянето против страха лишава от неговата мощ. Преодоляването на страха постоянно носи наслада и облекчение.

Депресия
Депресията при децата е комбинация от горест, яд и обезсърчение. Събитията, предизвикващи меланхолия са:

Ако едно дете има вяра, че е обичано абсолютно, в случай че е щастливо, то натрупва ресурс от позитивни връзки към себе си, от които по-късно ще може да черпи и по този метод да се ваксинира против депресията в живота.

Тъга
Тъгата е реакция на загубата и оказва помощ да се пригодим към нея. При детето тъгата се появява и при пострадване, отрицание, крах, отменяне, уединяване, занемаряване, неполучаване на предстоящото нещо, а също по този начин и при горест на непосредствен човек.

Вина
Вината е обвързвана с постъпките, държанието и мислите ни. Тя е прекарване, обвързвано с развиването на съвестта. Вината оказва помощ на детето да почувства страданието, болката и мъчението на афектирания от него човек. Тази страст кара детето да се усеща отговорно. За да разбере виновността детето би трябвало да осъзнае, че неговите действия могат да наранят другите, че то е отговорно за своето държание, би трябвало да разграничава положителното от злото. По този метод, разбирайки, че освен то има усеща, детето ще се научи да управлява постъпките си, тъй че с тях да не наранява или наскърбява близките и това ще носи наслада ха самото дете.

Любов
Любовта е най-силното възприятие, което детето изпитва. Неговата обич към родителите е безусловна и чиста, и противоположното – дете, обградено с доста обич е щастливо и способно да подарява обич. Където има обич, там има и наслада. Ето за какво любовта и насладата са тясно свързани – едното не може без другото, изключително при децата. Най-щастливите деца са обичаните деца.

Гордост
Гордостта има както позитивно, по този начин и негативно лице. Сред негативните аспекти на гордостта е срама. Срамът нормално съществува от ранното детство и възприятието на позор не е отражение на самото дете, а по-скоро едно внушено от родителите възприятие. Гордостта може да се сплоти с насладата, когато детето открие, че е овладяло обещано умеене и да премине в благополучие, когато разбере, че това е оценено от другите.

Завист
Завистта е разследване от възприятието за лична малоценност. Чувството на злоба се поражда у детето, когато желае да има нещо, което другите деца имат – играчка, братче или сестриче, независимост, мощ, само че по избрана причина не може да ги има. Завист при детето се демонстрира и към братята и сестрите – по-малките деца завиждат на по-големите за тяхното предимство, а по-големите завиждат на по-малките за това, че получават повече обич и внимание.

Неизменно страстта наслада има връзка с всяка една от останалите страсти – превъзмогването на негативните носи наслада, а позитивните единствено ускоряват насладата и щастието.
Емоциите ни съпътстват през целия ни живот. Ние сме тези, които ще научим децата по какъв начин и дали да се поддават на страстите си – с цялото си създание да се отдават на позитивните и да управляват негативните си страсти. А страстта наслада дружно с играта е педагогическа и психическа полезност, защото отваря всички порти за пълноценно и качествено взаимоотношение с децата от предучилищна възраст. Мисля, че няма по-добър образователен и учебен способ от насладата и играта.

Автор: Мариела Ангелова, Българска школа по психоанализа

Източник сътрудник: Българска школа по психоанализа
Снимки: verywell.com