Светът е виждал редица финансови кризи, колапси на най-различни компании

Светът е виждал редица финансови рецесии, колапси на най-различни компании и още доста други измами, които постепенно и несъмнено го дърпат по надалеч от концепцията за вложения и играта на фондовата борса. Това се е случвало преди, най-вероятно ще продължи да се случва, единствената разлика постоянно ще бъде в метода на деяние и потреблението на защитните механизми. Един от най-ярките образци на сходни практики, може да бъде компанията Енрон или Enron, в случай че я търсите в интернет. До през днешния ден, случаи като този, може да се повтарят, само че Енрон постоянно ще бъде светлият образец за една добре подплатена машинация.

Историята стартира през 1985 година благодарение на Кенет Лей, който в един миг съумява да събере компанията Houston Natural Gas и InnerNorth, които ще бъдат основата на един от най-големите търговци на газ в Северна Америка. След въвеждането на дерогация за търговия от конгреса на Съединени американски щати, Енрон се трансформира в един от най-големите търговци и бързо ще се възползва от политически връзки, с цел да понижи ценовата волатилност и да подсигурява пазара си. През 1992 година идва и резултатът от въпросните акробатики – Енрон отбелязва доходи от 122 милиона $.

Следва излизане на борсата, основаването на дъщерни компании, които да дават други услуги на клиентите си като: произвеждане на електрическа енергия, произвеждане на хартия, основаването на водно електрически централи и още доста други. Компанията няма никакви проблеми да оперира в целия свят и да се трансформира в име, което подсигурява сигурност и да бъде кей за нови вложения, изключително откакто същите се изплащат и контролират на Уолстрийт.

Едва ли има човек, който би отказал да влага в компания, представяща скок на цената на акции с над 300% от своя старт, както и сполучлива поредност от години в последното десетилетие на XX век. Това е лебедовата ария на компанията, щастливите и безгрижни мигове, както и ориентиране на сериозните доходи напред във времето. Много скоро ще стане ясно, че зад щастливите лица на вложители и брокери, се крие една доста по-тъмна и мрачна картина. Енрон пораства с тежка язва, която рано или късно ще унищожи дефинитивно цялото тяло. И детайлите са там, само че някой просто би трябвало да ги показа и открие.

В началото на 90-те години Енрон ще назначи Джефри Скилинг за съветник в компанията, той е един от най-младите чиновници, само че впечатлява Кенет Лей – основателят на Енрон – до степен, в която същият ще има делегирани редица свободи и опция да се издигне още по-високо в йерархията. Резултатите не закъсняват, основаването на нови бизнес благоприятни условия, навлизането на нови пазари със Скилинг на руля на Титаник, до момента в който Лей играе ролята на капитан, стартира едно дълго и завладяващо корабоплаване.

Проблемите стартират с обстоятелството, че Енрон и Кенет ще търсят най-различни способи, с цел да покажат своя финансов триумф пред страната, а с малко повече необятно затворени очи, тази компания скоро се счита за една от най-успешните в света. По думите на някои от водачите, Енрон в действителност е имал триумфи през 90-те години, само че при започване на новото хилядолетие е ясно, че към този момент не може да устоя на темпото.

В този интервал се появяват най-различни награди за качество, пуска се цяла компания ЕнронОнлайн, която би трябвало да показа комерсиалните благоприятни условия пред вложителите, както и да се усъвършенства мениджмънта на компанията. Няма място за терзание, изключително откакто единствено през 1998 година Енрон гълтам компанията Wessex Water и продължава своето развиване.

Кенет Лей

Цената на акциите е съответна с по този начин наречения S&P500 рейтинг. В случай, че не познавате концепцията зад това редуциране, това е рейтинг на акциите, като в него се включват 500 от най-големите компании в Съединени американски щати. В някои случаи се счита, че съкращението значи Standart & Poor показател. Няма никакви изненади и през идващите години, когато цената на акциите се покачва с 56%, а малко по-късно с още спомагателни 87%.

В горните редове описахме Енрол като Титаник и това съпоставяне не е толкоз инцидентно. Въпросният транспортен съд, тръгнал от Ливърпул към по този начин наречения Нов свят, би трябвало да покаже индустриалната мощност на Англия, само че както Енрол се показва за една от могъщите компании, по този начин и Титаник се е считал за невредим. Първите следи на проблеми ще се появят през февруари 2001 година и свалянето на Кенет Лей.

Той е сменен от Джефри Скилинг, който изкарва единствено 6 месеца и също се отхвърля от позицията си през август, на негово място се връща Лей с нови хрумвания, пробвайки се да запълни пробойните от срещата с айсберга. Единствената разлика сред Титаник и Енрол е тази, че във втория случай няма очевидци на жестокия конфликт.

С връщането на Кенет, доставчика на интернет и телевизионни услуги Енрол Броадбанд за първи път ще съобщи, че има съществени загуби. Лей ще би трябвало да се оправдае и ще показа, че компанията има закъснение, което е обяснимо с големия скок в предходните години. Смело изявление, когато забавянето се мери със сума от 102 милиона $. Кенет прави и още една изненадваща стъпка – той продава към 93 хиляди акции от Енрон, които са на стойност от близо 2 милиона $.

Преди да направи това, неговите чиновници получават фирмено известие, че компанията е не просто съвършена, само че и ще продължи да се движи самоуверено напред. Това носи някакво утешение, само че до момента в който има гаранция за благополучие, Лей продължава да продава акции и на финала е спечелил към 20 милиона $. Никой не знае каква е тайната мотивация и какво тъкмо е мислил изпълнителният шеф, само че дейностите му се виждат от вицепрезидентът Шарън Уоткинс. Тя изисква среща с него и споделя главните си терзания.

Двамата ще се срещнат още няколко пъти, в които Уоткинс ще съобщи отчет от 6 страници, в които показва своите опасения, че компанията не би могла да изплува при по-сериозен срив. Лей открива самостоятелна консултантска компания, която да направи разбор на Енрон и всичките ѝ активи и да потвърди, че обвиняванията и терзанията нямат никаква почва. Въпреки самостоятелните гаранции, през октомври 2001 година идва още един удар – Енрон е изгубил към 618 милиона $. Налага се и да промени напълно финансовите си доклади от 1997 до 2000 година и да подаде верните цифри.

Подобни изказвания ясно демонстрират, че Енрон още не е стигнал дъното като Титаник, най-малко не и в онази форма, която множеството вложители са виждали. Грешните решения и прикриването на действителните стойности ще докара до по-скептични разглеждане на целия modus operandi на компанията.

На 28 ноември кредитните организации смъкват рейтинга на Енрон до минимални стойности, с това ясно декларират, че компанията се е насочила към дъното. В същият ден ще стане ясно, че Dynegy не желае да се слива с Енрон и замразява всевъзможни бъдещи диалози за партньорство. Липсата на избавителен транспортен съд ще даде явен сигнал на вложителите, които би трябвало да бягат към избавителните лодки – цената на акциите към този момент е 61 цента. 2 дни по-късно Енрон Европа публично афишира фалит и затваря всички свои действия.

Търси се провинен и Кенет показва инспектора Артър Андерсън, който неведнъж желае да се отстранен избрани документи и да се унищожат цели годишни интервали, само че даже това не се случва. Енрон към този момент е издъхваща компания, чието великолепие остава в историята като една от най-големите банкрутирали, за времето си, компании. Всичко се разпродава, само че съдът има последната дума, като през 2004 година се повдига обвиняване освен на Кенет, само че и на още 11 финансови институции, които са се постарали да скрият истината от закона.

Енрон също завежда дело против тях, като се насочва към банките, които са подкрепили измамата, същата, която е била известна на самия Кенет Лей. От там са прибрани към 7.2 милиарда $. За всичките си каузи, Кенет в никакъв случай не споделя, че е отговорен, въпреки и 11-те обвинявания да демонстрират, че при сполучлива присъда, той ще лежи в пандиза не повече от 45 години. На 5 юли 2006 година Кенет умира в автомобилна злополука, въпреки и мнозина да считат, че е бил погубен. Скилинг, който е CEO за към 6 месеца, е упрекнат за 19 от 28 повдигнати обвинявания за измами.

Години по-късно ще има интензивно търсене на виновниците и проучване на модела, който е разрешил на газовия колос да скрие своите занимания и действия. Една от най-големите изненади е, че Енрон е имал сложна система за неуязвимост пред всяка известна финансова инстутиция и откакто има многообразие от бизнеси, може умерено да тегли заеми, без да разкрива същинския си капитал. Логичното пояснение е, че дъщерните компании могат да бъдат сериозен щит на компанията-майка и за 10 години дават спартанска отбрана.

Когато една дъщерна компания изтегли заем, Енрон дава част от своите акции и взима заема. Системата работила досега, в който акциите просто нямат никаква стойност, а останалите компании нямат никакви пари за продан. Като допълнение, с помощта на обстоятелството, че одиторската компания също работи в интерес на Енрон, някои от развалените контракти се резервират за по-дълго време, без да нарушават салдото на компанията и да регистрират зародилите загуби.

Повечето чиновници получавали покана за покупка на акции в кратковременен интервал. За бързите темпове и скокът на акциите от 44 $ на 90 $ през 2000 година мнозина се радват на невероятни бонуси и незабавно купуват още акции, без да подозират, че корабът в действителност е минал времевия интервал на избавление. Като прибавим и великодушната търговия на Кенет Лей, ситуацията става повече от плачевно.

Броят на съучастници е толкоз огромен, че пътищата към Уолстрийт ще би трябвало да се затворят със седмици. Енрон постоянно заплаща рушвети на своята счетоводна компания да мълчи за триумфите им. Различни брокери се радват на контракти, носещи повече дивиденти, в случай че продават вярно подбудените акции. Банките се радват на по-високи проценти при сключване на покупко-продажби, затова няма почтени, само че най-после единствено Кенет е изправен пред съда. Друг значим инструмент са счетоводните практики за маркиране на пазара. Благодарение на тях, компанията подписва дълготрайни контракти, употребявайки контрактувани цени, разглеждайки актуалната конюнктура на пазара.

Ако цената му падне, Енрон трансформира своята стойност със съответния пазар, а това в никакъв случай не е отговаряло на истината. Въпросните контракти в никакъв случай не са се ползвали в общата процедура и тъкмо тази уязвимост се употребява за поддържането на илюзията. С тях се стига и до събиране на повече от 100% от облагите, защото 90-те години в действителност са сполучливи, само че с трупането на повече капитал се подписват и още повече контракти, които остават висящи във времето и не носят нищо. Един подобен контракт се преглежда като 100% триумф за компанията, въпреки и даже да не са преведени пари за услуги и самата услуга даже да не е стартирана. Точно от тук идват и нереалните благоприятни условия, които през цялото време са стартирали с най-гръмки неистини.

След последният мирис на Енрон, Съединени американски щати вижда банкрутът на една от най-големите си компании, която към оня миг има близо 63.4 милиарда $ под формата на вложения и веществен капитал. Финансови специалисти, най-различни юристи и още доста други способени органи ще заявят пред изплашените притежатели на акции, че сходна машинация не може да се случи без присъединяване на комисии като SEC, фирмите, предписващи кредитен рейтинг, капиталовите банки и доста други огромни вложители. Оказва се, че всички са желали да бъдат на борда на Енрон, както и тези нещастни души на Титаник, само че и в двата случая са заложили на арогантна и подвеждаща компания, обещаваща сигурност и благосъстояние.

А по-късно се случва и предстоящото, близо 20 години след абсурдът, Енрон продължава да държи дребни и междинни вложители надалеч от динамичните пазари. Богатите семейства наемат най-хубавите специалисти, които да ръководят финансите им, само че не и без драконови ограничения под формите на контракти. Промяната на законите, смяната на политиката за излизане на тържищата ще принуди доста други компании да стоят надалеч, забавяйки своето лично развиване.

Мнозина избират да подписват контракти непосредствено с вложители, спестявайки законовите разпореждания на Съединени американски щати, правейки всичко под масата. Недоверието на мнозина се подплатява и по-късно, нужни са още няколко години за идващият тежък удар, а по-късно и за още един. Енрон се трансформира в необикновен образец за инвестиция в огромни компании, които в никакъв случай не подсигуряват безпроблемно корабоплаване, само че понякога стигат до вечерните вести, където изплашени костюмари са съветвани да се качат на първокласните си возила и да не дават отговор на въпросите на пресата.