Честваме паметта на света Теодора Александрийска
Света Теодора била родом от град Александрия. Живяла по времето на император Зенон (474-491 г.). Нейният покаен героизъм е необикновен и по никакъв начин не бил лек. Тя била омъжена и била примерна брачна половинка, само че доколкото никой не е застрахован срещу прегрешението, по този начин и тя заради безразсъдно въодушевление направила блудничество.
Деянието й останало прикрито, само че съвестта непрестанно я укорявала. Затова решила да изкупи своя грях, скрито напуснала брачна половинка си и облечена като мъж отишла да се замонаши в мъжки манастир, с цел да се бори с изкушението. Приела мъжкото име Теодор. Там посочила мощно покайно въодушевление и огромно смирение, неуморно работела, даже повече от всички монаси.
След две години на тежък труд, молитва и пост обаче монахът Теодор (т.е. Теодора) бил набеден от злонамерени хора, че е блудствал с жена. Те даже донесли едно кърмаче, което изоставили пред вратата на манастира с обвиняването, че е негово (всъщност нейно). За да не се разкрие, смирената Теодора понесла клеветата, взела бебето и се заселила недалече от манастира в бедна барака да го отгледа като лично. Защото си помислила, че и това детенце очевидно е плод на прелюбодейство или блудничество. Цели седем години измежду неволи и оскъдност тя се грижила за детето. Понякога й помагали с храна хора от близките селища, пастири й давали мляко за детето. Накрая още веднъж била призната в манастира, където момчето било поверено на учители дружно с други сирачета. Това момче по-късно също станало духовник в обителта, където бил отгледан и просветен.
Теодора пък траяла още няколко години да се подвизава примерно като духовник Теодор, до момента в който най-после се упокоила. Тогава при подготвянето на тялото й за заравяне се разкрило, че този преклонен и доста старателен духовник Теодор, понесъл толкоз несправедливи упреци и клюки, бил жена.
Деянието й останало прикрито, само че съвестта непрестанно я укорявала. Затова решила да изкупи своя грях, скрито напуснала брачна половинка си и облечена като мъж отишла да се замонаши в мъжки манастир, с цел да се бори с изкушението. Приела мъжкото име Теодор. Там посочила мощно покайно въодушевление и огромно смирение, неуморно работела, даже повече от всички монаси.
След две години на тежък труд, молитва и пост обаче монахът Теодор (т.е. Теодора) бил набеден от злонамерени хора, че е блудствал с жена. Те даже донесли едно кърмаче, което изоставили пред вратата на манастира с обвиняването, че е негово (всъщност нейно). За да не се разкрие, смирената Теодора понесла клеветата, взела бебето и се заселила недалече от манастира в бедна барака да го отгледа като лично. Защото си помислила, че и това детенце очевидно е плод на прелюбодейство или блудничество. Цели седем години измежду неволи и оскъдност тя се грижила за детето. Понякога й помагали с храна хора от близките селища, пастири й давали мляко за детето. Накрая още веднъж била призната в манастира, където момчето било поверено на учители дружно с други сирачета. Това момче по-късно също станало духовник в обителта, където бил отгледан и просветен.
Теодора пък траяла още няколко години да се подвизава примерно като духовник Теодор, до момента в който най-после се упокоила. Тогава при подготвянето на тялото й за заравяне се разкрило, че този преклонен и доста старателен духовник Теодор, понесъл толкоз несправедливи упреци и клюки, бил жена.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ