Митове за витамините
Свежи зеленчуци и румени детски бузки – това си представяме, когато чуем думата „ витамин ”. Тази година тя навършва тъкмо век. През 1912 година американският академик от полски генезис Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува заболяването бери-бери*, и му измисля име, което към този момент 100 години сполучливо продава капсули, таблетки, сиропи...
Витамините са незаменими – без тях се разболяваме. Но с годините сме им приписали толкоз качества, че от време на време е мъчно да оценим същинската работа, която правят. Нека разсеем мъглата към някои публикувани заблуди.
Колкото повече витамини пиеш, толкоз по-здрав си
Витамините са потребни, а от потребното постоянно би трябвало повече. Фундаментална неточност. " Повечето хора не осъзнават, че няма действителна изгода да взимат повече от предложените дози витамини и минерали и не са наясно, че те може да навредят ”, споделя доктор Джоана Дуайър от Националния здравен институт на Съединени американски щати. Особено мастноразтворимите витамини, които се натрупват в организма (А и D в черния дроб, Е и К – в мастните тъкани).
Ако изядете целия черен дроб на бяла мечка, може да умрете от предозиране с витамин А. Излишъкът на витамин D в организма води до извънредно високо наличие на калций в кръвта, което поврежда сърцето, бъбреците и други органи. Изследване от 1994 година демонстрира, че пушачите, които взимат дълготрайно време бета-каротин (провитамина, който тялото преработва във витамин А), са изложени на по-голям риск от рак на белите дробове. Витамин Е покачва артериалното налягане, а в композиция с някои медикаменти пречи на кръвосъсирването. Витамините и минералите взаимодействат между тях. Ако приемате прекомерно доста витамин Е, по-трудно преработвате витамин К. Високите количества витамин А покачват потребността на организма от витамините С и В1. Същото важи за минералите. Ако приемате повече желязо, лишавате организма си от цинк.
Приемаме всички нужни витамини от храната
Да – в случай че ядем разнородни плодове и зеленчуци през цялата година, незабавно щом ги откъснем от градината, дишаме чист въздух, пием изворна вода и не сме подложени на стрес. Според здравни специалисти единствено 3% от хората живеят и се хранят толкоз здравословно.
Съдържането на витамини в плодовете и зеленчуците зависи от сезона, от почвата, от това дали са прясно откъснати или са пропътували километри. Парниковите плодове и зеленчуци са по-бедни на витамини и минерали от слънчевите. Един плод губи към 30% от наличието си на витамин С, когато престои 3 дни в хладилника. При стайна температура – 50%. Някои витамини се губят при термична обработка, да вземем за пример витамин С, други, като витамин В2, се унищожават под действието на светлината. Замърсеният въздух усилва потребността от витамини, да не приказваме за пушенето: една цигара унищожава до 100 мг витамин С в организма.
За да си осигурим нужните количества витамини от храната, се постанова да погълнем много. За да приемем задоволително витамин В1 – 1,5 мг дневно, – би трябвало да изядем 700-800 г самун, а с цел да си набавим нужните 200 мг (или 600 IU) витамин D, би трябвало да изпием 10 водни чаши мляко. В 100 г ябълков сок има към 2 мг витамин С. За да си осигурите дневната нужна доза от 65 мг, би трябвало да изпиете 3 л сок.
Няма значение по кое време и по какъв начин ги взимаме
Някои ги пият заран на гладно. Други вечер преди лягане. Не са медикаменти, значи можем да ги пием когато и да е, уверени са трети. По този въпрос най-малко експертите са единомислещи – витамините се пият директно преди, след или по време на хранене.
