Европа продължава с плановете си да забрани вноса на руски

Европа продължава с проектите си да забрани вноса на съветски газ до края на 2027 година

Подводните газопроводи „ Северен поток 1 “ и „ Северен поток 2 “ бяха измежду първите жертви на съветската инвазия в Украйна. Инфраструктурата беше саботирана в края на 2022 година, а вторият водопровод – струващ към десетки милиарди и планиран да удвои доставките на на ниска цена съветски газ за Германия – по този начин и не получи документ за употреба.

В продължение на месеци имаше спекулации, че основната енергийна инфраструктура може един ден да бъде възобновена, в случай че или по-скоро когато войната сред Русия и Украйна завърши и бъде реализирано спокойно съглашение.

Преговорите за обрисуване на изискванията за преустановяване на огъня обаче напредват извънредно постепенно, като нито една от страните не е склонна да прекрачи „ алените линии “, свързани с подчинение на територия – без значение дали става дума за суверенни или окупирани земи.

В изявление за английския уебсайт UnHerd вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс разяснява, че въпреки Съединени американски щати да се пробват „ да решат този въпрос “, той не може „ с убеденост да каже, че ще бъде реализирано спокойно решение “.

Надеждите за съглашение повдигнаха въпроси за това какви стопански и енергийни връзки сред Русия и останалия свят биха могли да бъдат възобновени и дали в европейски подтекст вероятно помирение би довело до реинтеграция на съветския газ и възобновление на „ Северен поток “.

Подобен ход би бил извънредно противоречив и разделящ за Европа.

През 2021 година, преди войната, съветският газ представляваше към 45% от европейското ползване. За тази година прогнозите сочат спад до към 13%.

Украйна би реагирала остро на всяко решение, което облагодетелства Русия, а Полша прикани газопроводите – единият от които в никакъв случай не е употребен – да бъдат „ демонтирани “.

В същото време самата Украйна печелеше от по-стар директен газопровод, преминаващ през територията ѝ, посредством събиране на директни такси.

Руско-украинското съглашение за пренос на газ изтече в края на 2024 година, като двете страни взеха решение да не го възобновяват поради войната.

„ Северен поток “ беше планиран точно за да заобиколи Украйна и да избегне тези такси, само че директното съглашение би могло да се трансформира в един от многото лостове в възможни бъдещи договаряния, в случай че доставките бъдат обновени, написа CNBC.

Съединени американски щати евентуално биха се противопоставили на завръщането на „ Северен поток “, защото Вашингтон се стреми да измести Москва и да усили пазарния си дял в доставките на полутечен природен газ за Европа.

Германия обаче, която е непосредствено обвързвана с газопровода и чиято промишленост страда от високите енергийни разноски, може да се окаже изкушена от възобновяване на съветските доставки.

През декември Европейският съвет и Европейският парламент реализираха авансово съглашение за правилник, който планува поетапно преустановяване на вноса на съветски газ.

Пълната възбрана за импорт на полутечен газ би трябвало да влезе в действие от края на 2026 година, а за тръбопроводния газ – от есента на 2027 година

Въпросът дали „ Северен поток “ въобще може да бъде избавен остава открит.

През януари Датската енергийна организация даде позволение на „ Северен поток 2 “ да извърши консервационни действия по развалените сектори от тръбопроводите, ситуирани в изключителната икономическа зона на Дания в Балтийско море.

„ Целта на тези действия е да се предотврати по-нататъшно приключване на газ и навлизането на богата на О2 морска вода, което би могло да докара до разяждане “, споделя организацията пред CNBC, уточнявайки, че консервационните работи към момента не са почнали.

Разрешението е обвързано с редица условия, целящи да подсигуряват безвредната употреба на оборудването. Сред тях е и задължението компанията да показва годишен проект за газопровода, с цел да може организацията да следи непрестанно бъдещите му планове. Преди стартирането в употреба всички условия би трябвало да бъдат изпълнени, като досега не са постъпвали сходни заявки.

Според Сергей Вакуленко, старши помощник в Carnegie Russia Eurasia Center, разваленият при саботажа водопровод ще би трябвало отчасти да бъде сменен, до момента в който останалият сектор може да бъде възобновен с релативно дребни разноски.

„ Мисля, че към момента подлежат на ремонт. Вероятно ще би трябвало да се изреже и размени част от разваления водопровод, само че това е изцяло допустимо “, разяснява той.

Големият въпрос остава дали Европа въобще би могла още веднъж да „ преглътне “ съветския газ. Всеки от газопроводите „ Северен поток “ е планиран за потенциал 55 милиарда куб. м годишно общо за двете паралелни тръби, като при сюжет с една работеща тръба мащабът е 27,5 милиарда куб. м годишно.

Вакуленко показва, че това евентуално е горната граница на количествата, които Европа би била подготвена да купува от Русия.

По думите му, при промяна на властта в Русия и в случай че Владимир Путин към този момент не е президент, Европа би била „ много склонна “ да купува известно количество съветски газ, само че не в мащабите отпреди войната. Тогава „ Северен поток “ би имал смисъл, само че това е „ доста огромно ‘ако’ “.

От една страна, в Европа има страни, които не биха имали нищо срещу прочут дял съветски газ в енергийния микс, в това число с цел да не зависят прекомерно от американските доставки.

Русия остава най-нискобюджетният снабдител за Европа. Континентът обаче към момента не се е възстановил изцяло от енергийната рецесия след пълномащабната инвазия. В началото на 2025 година цените на газа на нидерландската борса TTF бяха двойно по-високи по отношение на предвоенните равнища, сочат данни на Международната организация по енергетика.

Натискът върху силата се ускорява и от конкуренцията в региона на изкуствения разсъдък, която измества фокуса от енергиен преход към в допълнение ползване.

Ако политически и етично покупката на съветски газ стане допустима, икономическите тласъци за това ще бъдат обилни, само че единствено при действително доближаване сред Русия и Европа – още веднъж „ огромно в случай че “, акцентира Вакуленко.

Според Танкрад Фюлоп, анализатор на комунални услуги и възобновима сила в Morningstar, реинтеграцията на съветския газ в кратковременен проект е малко евентуална поради новото европейско законодателство, въпреки то да планува изключения за Унгария и Словакия при изключителни обстановки.

Политическият завой е подбуден и от блян към енергийна самостоятелност след „ оръжейното потребление на газовите доставки “ от страна на Русия, както уточни Европейски Съюз.

Затова страните членки евентуално ще заобикалят несъразмерна взаимозависимост от един снабдител и ще влагат в увеличение на личните си потенциали.

Остава и въпросът дали самата Русия би желала още веднъж да продава газ на Европа. Според Фюлоп енергийната рецесия е почнала още през 2021 година, поради студена зима, слаби ветрове и високо ползване. Към това се прибавя и забавянето от страна на Европейски Съюз при узаконяването на „ Северен поток 2 “, след което Русия стартира да понижава доставките още преди войната – ход, който евентуално е целял напън върху Европа.

В същото време Русия не е в мощна позиция. За нея този газ е „ блокиран запас “, което значи, че Европа би могла да контракти преференциални условия. Москва към този момент насочи взор към Азия и задълбочи енергийните си връзки с Китай посредством газопровода „ Силата на Сибир “.

Дори при спокойно съглашение с Украйна сигналите за евентуален предстоящ спор с Русия остават тревожни, изключително на фона на нарушаванията на европейското въздушно пространство през последните месеци. В последна сметка, възраждането на съветските газови доставки „ не наподобява като най-реалистичния сюжет “, отбелязва Фюлоп.