Хутите ли са следващите след Асад
Свалянето на режима на Асад от Сирия за силите на хутите в Йемен да се възползват от районната неустойчивост. Ще се възползват ли от шанса?
След рухването на режима на Асад в Сирия и Хизбула в Ливан победени и все по-изолирани, вниманието се насочва към хусите в Йемен. Може би най-силната останала иранска прокси мощ в района, хусите сигурно са най-активните във връзка с офанзивите си против Израел, а също и против интернационалното мореплаване в Червено море.
Тъй като борбата сред хусите и Израел, а може би и Америка, наподобява ще ескалира, това евентуално ще повдигне въпроси дали режимът в Сана ще се окаже толкоз нежен, колкото някогашния му сътрудник в Дамаск.
Подобно на режима на Асад, хусите са корумпирана организация, представляваща стеснен сегмент от популацията, оставяйки болшинството затънало в беднотия. Тази беднотия произтича по-малко от война или наказания, а повече от систематична корупция и умишлена изолираност. Тези режими улесняват ограбването на популацията посредством общ набор от принадлежности: подкупи, изисквани от нископлатени длъжностни лица, монополизирани промишлености, които облагодетелстват вътрешни лица, и манипулирани системи за импорт на артикули, защото износът играе дребна роля в опустошените стопански системи на сателитните страни на Иран.
Реформата на държавните институции е неправдоподобна, защото тяхната дисфункция е тенденциозен избор, с цел да се подсигурява, че главните поддръжници на режима се радват на икономическо и обществено предимство.
Високите равнища на корупция и употреба направиха режимите на Асад и хутите надълбоко непопулярни, принуждавайки ги да зависят от брутални апарати за сигурност, с цел да поддържат властта. Индоктринирането посредством медиите и образованието, представящо тези държавни управления като антиколониални бранители на националната самостоятелност, става все по-малко безапелационно, защото публичното страдалчество в ръцете на режима се утежнява и зависимостта от задгранични спонсори, изключително Иран, се усилва.
Въпреки тези паралели, основните разлики сред режимите на Асад и хутите допускат, че техните траектории може да се разграничават. Ръководството на хутите е по-младо и по-енергично от застаряващите фрагменти на Асад. Например шефът на разузнаването на хусите Абулхаким ал Хайвани е под четирийсет, до момента в който неговият сирийски сътрудник Хосам Лука наближава шестдесет и пет преди рухването на Асад.
Освен това, 10 години след завладяването на Сана, хусите остават в ранните стадии на революционно екстремистко придвижване. За разлика от това режимът на Асад се трансформира в застояла, идеологически куха династия след петдесет години на власт.
Лидерите на хусите също се разграничават по евентуалния си отговор на предизвикателство. За разлика от Асад, който в последна сметка избяга в Русия, водачите на хусите може да се върнат към партизанската тактичност в планинските региони на Йемен, вместо да изоставят придвижването си за заточение. Много висши хуси рядко, в случай че въобще са напускали Йемен, евентуално ги е направило по-склонни да се съпротивляват до дъно, вместо да търсят леговище в чужбина.
Докато дълготрайното оцеляване на хусите остава нестабилно, режимът им е изправен пред възходяща рецесия на легитимността. Пукнатините в нейните основи се уголемяват и управлението от ден на ден разчита на брутално принуждение, с цел да потисне несъгласието. Евентуален колапс наподобява евентуален, само че не е безусловно неминуем.
Решителни дейности от страна на районни и световни участници, които се опълчват на тероризма на хусите, биха могли да ускорят рухването им. Съединени американски щати, Израел и техните съдружници би трябвало да засилят политическия, финансовия и военния напън върху хусите. Прекратяването на способността им да отклоняват филантропична помощ доста би отслабило финансовото им положение.
Вместо да субсидира режим, който увековечава терора и дестабилизира района, интернационалната общественост би трябвало да отдели запаси за подкрепяне на своите жертви и тези, които се пробват да му се опълчват, в това число йеменските бежанци в чужбина и йеменските сили в Южен Йемен, които отвръщат на удара против хусите.
Настоящите рецесии, пред които са изправени ливанската Хизбула и иранските сили Кудс, вършат това подобаващ миг за напън върху режима на хусите. Въпреки че хусите може в миналото да са черпили доверие от поддръжката на Техеран, те евентуално преоценяват тази оценка в светлината на неотдавнашните събития в Сирия.
Това може да сътвори опция за оказване на напън върху хусите да спрат офанзивите си в Червено море. Все отново даже това би било краткотрайна отмора, а не същинско решение на дълготрайната опасност, която хусите съставляват за други страни в района, да не приказваме за техните жители.
Това повдига въпроса: Как може да се случи рухването на хусите?
Истинската смяна в Йемен ще изисква три основни развития.
Първо, смяната ще изисква повишаване на публичния яд от недоволствата, изпитвани от йеменското население, евентуално свързани най-вече с икономическите условия, само че може би също и с гнева от налагането на техните религиозни възгледи, които са в несъгласие с вярванията на по-голямата част от популацията.
Второ, би трябвало да има загуба на отзивчивост или поддръжка от основни елитни гласоподаватели, които биха могли да бъдат бюрократи хуси или съюзнически племена, на които режимът разчита, с цел да потисне несъгласието.
Трето, неустойчивостта ще би трябвало да вбие чеп в лидерската класа, водена от външен напън върху режима или вътрешни битки за власт; битките за власт могат да зародят органично в границите на хищническия и скришен режим, само че те могат да бъдат ускорени от неочаквани, значими събития, като гибелта или убийството на основни фигури в неговото управление.
Заедно тези фактори биха оставили режима в хаос, некадърен да задържи безмилостната си власт над двадесет милиона йеменци. Това от своя страна би могло да сътвори подтик, който режимът все по-трудно ще обърне.
Начинът, по който се развива този развой, не е под контрола на никого и сигурно не на мощ отвън Йемен. Сирийският опит обаче демонстрира, че продължаващият напън и координацията с опозиционните сили ще бъдат по-ефективни от опитите за договаряния с режим, предан на вътрешни репресии и външна експанзия.
Подобно на Асад, хусите някой ден ще изгубят властта си и йеменците ще си спомнят кой им е оказал помощ в час на потребност и кой не. Поддържането на натиска, боен, политически и стопански, е от решаващо значение. Отричането на легитимността на режима и опциите за отклонение на задгранична помощ е основен съставен елемент на тези старания. Опитът на Асад демонстрира, че тези тирани не траят постоянно и че вложението в дълготрайни дипломатически връзки с тях е губещ залог.
Ари Хейщайн е консултант на израелски започващи компании, които желаят да продават на федералното държавно управление на Съединени американски щати, съветник по въпроси, свързани с Йемен, и задграничен помощник в плана за битка с екстремизма. Преди това той е работил в региона на бизнес развиването за израелска компания за киберразузнаване и е работил като теоретичен помощник и шеф на личния състав в Института за проучване на националната сигурност в Тел Авив.
Натаниел Рабкин е работил като писмен и вербален преводач на арабски за американската войска в иракската провинция Васит през 2008-2009 година и като анализатор, включен в системата за човешки терен на Министерството на защитата в провинция Анбар 2010-2011 година Той също по този начин е работил за няколко консултантски компании по бизнес и сигурност и неправителствени организации, работещи в Близкия изток. Работи от 2013 година до 2020 година като ръководещ редактор на Inside Iraqi Politics, бюлетин за политически опасности.
След рухването на режима на Асад в Сирия и Хизбула в Ливан победени и все по-изолирани, вниманието се насочва към хусите в Йемен. Може би най-силната останала иранска прокси мощ в района, хусите сигурно са най-активните във връзка с офанзивите си против Израел, а също и против интернационалното мореплаване в Червено море.
Тъй като борбата сред хусите и Израел, а може би и Америка, наподобява ще ескалира, това евентуално ще повдигне въпроси дали режимът в Сана ще се окаже толкоз нежен, колкото някогашния му сътрудник в Дамаск.
Подобно на режима на Асад, хусите са корумпирана организация, представляваща стеснен сегмент от популацията, оставяйки болшинството затънало в беднотия. Тази беднотия произтича по-малко от война или наказания, а повече от систематична корупция и умишлена изолираност. Тези режими улесняват ограбването на популацията посредством общ набор от принадлежности: подкупи, изисквани от нископлатени длъжностни лица, монополизирани промишлености, които облагодетелстват вътрешни лица, и манипулирани системи за импорт на артикули, защото износът играе дребна роля в опустошените стопански системи на сателитните страни на Иран.
Реформата на държавните институции е неправдоподобна, защото тяхната дисфункция е тенденциозен избор, с цел да се подсигурява, че главните поддръжници на режима се радват на икономическо и обществено предимство.
Високите равнища на корупция и употреба направиха режимите на Асад и хутите надълбоко непопулярни, принуждавайки ги да зависят от брутални апарати за сигурност, с цел да поддържат властта. Индоктринирането посредством медиите и образованието, представящо тези държавни управления като антиколониални бранители на националната самостоятелност, става все по-малко безапелационно, защото публичното страдалчество в ръцете на режима се утежнява и зависимостта от задгранични спонсори, изключително Иран, се усилва.
Въпреки тези паралели, основните разлики сред режимите на Асад и хутите допускат, че техните траектории може да се разграничават. Ръководството на хутите е по-младо и по-енергично от застаряващите фрагменти на Асад. Например шефът на разузнаването на хусите Абулхаким ал Хайвани е под четирийсет, до момента в който неговият сирийски сътрудник Хосам Лука наближава шестдесет и пет преди рухването на Асад.
Освен това, 10 години след завладяването на Сана, хусите остават в ранните стадии на революционно екстремистко придвижване. За разлика от това режимът на Асад се трансформира в застояла, идеологически куха династия след петдесет години на власт.
Лидерите на хусите също се разграничават по евентуалния си отговор на предизвикателство. За разлика от Асад, който в последна сметка избяга в Русия, водачите на хусите може да се върнат към партизанската тактичност в планинските региони на Йемен, вместо да изоставят придвижването си за заточение. Много висши хуси рядко, в случай че въобще са напускали Йемен, евентуално ги е направило по-склонни да се съпротивляват до дъно, вместо да търсят леговище в чужбина.
Докато дълготрайното оцеляване на хусите остава нестабилно, режимът им е изправен пред възходяща рецесия на легитимността. Пукнатините в нейните основи се уголемяват и управлението от ден на ден разчита на брутално принуждение, с цел да потисне несъгласието. Евентуален колапс наподобява евентуален, само че не е безусловно неминуем.
Решителни дейности от страна на районни и световни участници, които се опълчват на тероризма на хусите, биха могли да ускорят рухването им. Съединени американски щати, Израел и техните съдружници би трябвало да засилят политическия, финансовия и военния напън върху хусите. Прекратяването на способността им да отклоняват филантропична помощ доста би отслабило финансовото им положение.
Вместо да субсидира режим, който увековечава терора и дестабилизира района, интернационалната общественост би трябвало да отдели запаси за подкрепяне на своите жертви и тези, които се пробват да му се опълчват, в това число йеменските бежанци в чужбина и йеменските сили в Южен Йемен, които отвръщат на удара против хусите.
Настоящите рецесии, пред които са изправени ливанската Хизбула и иранските сили Кудс, вършат това подобаващ миг за напън върху режима на хусите. Въпреки че хусите може в миналото да са черпили доверие от поддръжката на Техеран, те евентуално преоценяват тази оценка в светлината на неотдавнашните събития в Сирия.
Това може да сътвори опция за оказване на напън върху хусите да спрат офанзивите си в Червено море. Все отново даже това би било краткотрайна отмора, а не същинско решение на дълготрайната опасност, която хусите съставляват за други страни в района, да не приказваме за техните жители.
Това повдига въпроса: Как може да се случи рухването на хусите?
Истинската смяна в Йемен ще изисква три основни развития.
Първо, смяната ще изисква повишаване на публичния яд от недоволствата, изпитвани от йеменското население, евентуално свързани най-вече с икономическите условия, само че може би също и с гнева от налагането на техните религиозни възгледи, които са в несъгласие с вярванията на по-голямата част от популацията.
Второ, би трябвало да има загуба на отзивчивост или поддръжка от основни елитни гласоподаватели, които биха могли да бъдат бюрократи хуси или съюзнически племена, на които режимът разчита, с цел да потисне несъгласието.
Трето, неустойчивостта ще би трябвало да вбие чеп в лидерската класа, водена от външен напън върху режима или вътрешни битки за власт; битките за власт могат да зародят органично в границите на хищническия и скришен режим, само че те могат да бъдат ускорени от неочаквани, значими събития, като гибелта или убийството на основни фигури в неговото управление.
Заедно тези фактори биха оставили режима в хаос, некадърен да задържи безмилостната си власт над двадесет милиона йеменци. Това от своя страна би могло да сътвори подтик, който режимът все по-трудно ще обърне.
Начинът, по който се развива този развой, не е под контрола на никого и сигурно не на мощ отвън Йемен. Сирийският опит обаче демонстрира, че продължаващият напън и координацията с опозиционните сили ще бъдат по-ефективни от опитите за договаряния с режим, предан на вътрешни репресии и външна експанзия.
Подобно на Асад, хусите някой ден ще изгубят властта си и йеменците ще си спомнят кой им е оказал помощ в час на потребност и кой не. Поддържането на натиска, боен, политически и стопански, е от решаващо значение. Отричането на легитимността на режима и опциите за отклонение на задгранична помощ е основен съставен елемент на тези старания. Опитът на Асад демонстрира, че тези тирани не траят постоянно и че вложението в дълготрайни дипломатически връзки с тях е губещ залог.
Ари Хейщайн е консултант на израелски започващи компании, които желаят да продават на федералното държавно управление на Съединени американски щати, съветник по въпроси, свързани с Йемен, и задграничен помощник в плана за битка с екстремизма. Преди това той е работил в региона на бизнес развиването за израелска компания за киберразузнаване и е работил като теоретичен помощник и шеф на личния състав в Института за проучване на националната сигурност в Тел Авив.
Натаниел Рабкин е работил като писмен и вербален преводач на арабски за американската войска в иракската провинция Васит през 2008-2009 година и като анализатор, включен в системата за човешки терен на Министерството на защитата в провинция Анбар 2010-2011 година Той също по този начин е работил за няколко консултантски компании по бизнес и сигурност и неправителствени организации, работещи в Близкия изток. Работи от 2013 година до 2020 година като ръководещ редактор на Inside Iraqi Politics, бюлетин за политически опасности.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ