Наторяване
„ Прав ти път! “ - би споделил един първокласен водещ на Соломон Паси и сигурно ще бъде акламиран от публиката
Стига де - чак в този момент ли вдянахте, че Соломон похищава „ свободата на словото “
Едно от най-важните правила в разговорния род е водещият да не губи контрола над себе си
Някои не престават да се чудят, по какъв начин би трябвало да се държат със Соломон Паси - откакто неотдавна той разигра в студиото на Цветанка Ризова авансово квалифицирания си сценичен очерк. Аз пък се чудя, по какъв начин една най-обикновена замяна на реплики се привижда на някои хора като скандал - а Соломон даже не напсува православието, въобще не го загатна.
Само по едно време вметна, че ще си тръгне, в случай че водещата го прекъсва с въпросите си. И някои взеха решение, че заканата му е нападение против „ свободата на словото “ - вместо да се радват, че елементарно ще се отърват от един тепегьоз, който въобще не се свени да нервира публиката с неприличните си намеци.
Впрочем, истина е, че множеството от днешните телевизионни водещи разчитат не толкоз на въпросите си, колкото на неуместните си намеси, поради които диалозите им провокират в феновете световъртеж - и човек би трябвало в действителност да има здрави нерви, с цел да издържи този гнет. Вместо да придадат някакво качество на въпросите си, водещите непрестанно мрънкотят, че не е задоволително времето, отпуснато на рубриките им. Те наподобяват паникьосани, още когато стартират следващия си диалог, като че ли се притесняват времето им да не свърши, тъкмо преди гостът им да заяви някоя от най-строго защитаваните международни секрети - въпреки че за всички е пределно ясно, че той ще ни сервира следващата постна яхния. Зрителите от дълго време са наясно, че от водещите не може да се чакат някакви впечатляващи резултати, когато са захласнати от страхове - този с просрочването на времето е най-безобидният. Повечето от тях са задръстени от надалеч по-черни интуиции - най-много какво ще им се случи, в случай че проявят някаква недосетливост към следващия политически безделник, който се е изтъпанил против им и който за разлика от тях е свободен да ръси каквито си ще нелепости.
Едно от най-важните правила в разговорния род е водещият да не губи контрола над себе си. Вместо това, много от хората, които се имат за водещи, се стремят - и то с нелепи намеци - да управляват събеседниците си. Нещо съвсем невероятно при многото ограничавания, които би трябвало да следват от менюто за сервилничене с политиканите. Тъй че, борбата за доверието на феновете, в множеството случаи, е авансово изгубена.
Не можеш да направиш запаметяващо се изявление, примерно с Паси, в случай че по някакъв метод не разкриеш още ли псува православието и какъв брой пъти дневно храни демоните си с фразата „ Майната му на православието “. Скандалът, който постоянно ще тлее край него, е подхранван основно от тези думи. Те са значими, а не опасността му, че ще напусне студиото, в случай че водещата го прекъсва. „ Прав ти път! “ - би му споделил един първокласен водещ, и сигурно ще бъде акламиран от публиката, която е наясно със словесните мискинлици, с които я подарява от години Соломон.
Сега обаче се случи друго, макар че той въобще нямаше желание да се разкара от студиото: заваляха заявления - на малкия екран, на разнообразни организации, даже на личната му брачна половинка, а най-после и той драсна два реда, от които стана ясно, че цялата работа е чурук, кънти на кухо.
Стига де - чак в този момент ли вдянахте, че Соломон похищава „ свободата на словото “, чак в този момент и едвам в този случай?
Всеки един по-паметлив българин с лекост можа да изреди няколко пределно скверни негови изречения, с които той закичил иконостаса на българомразието си. Ако паметта за тях ви плаши, тогава направете нещо надалеч по-лесно: единствено чуйте оня откъс от изявлението, в който Соломон се похвали, по какъв начин продуцентката на Цветанка му дала обещание, че няма да го прекъсват и едвам тогава той се съгласил да ù гостува. Няма потребност от нови заявления - влизаме ви в ситуацията...
Бъдете сигурни - и за упоменатия псевдоскандал той е намислил всичко авансово и по тази причина не би трябвало да му простите. За него всичко е една веселба, играе му се и го прави с всичко, в това отношение няма никакви задръжки. Навремето гениалният Борис Димовски го нарисува, при едно негово присъединяване във „ Всяка неделя “, като приветлив демон - лези ти се нещо, какво толкоз. Обаче почакай малко и ще видиш, какво следва след лезенето.
С този шарж Борето по-скоро се глумеше с него, като че ли подценяваше някои особености на характера му - и това при цялата си безподобна проницателност, която му позволяваше да прониква до най-скритата същина на героите си, до такава степен, докъдето те даже не се сещаха, че е допустимо. Веднъж стана дума за „ дявола “ и той го назова „ Шмекер! “ - единствено това процеди през особената си, присвита усмивчица и отново го повтори, като че ли с цел да е сигурен, че си го схванал.
И оня си се нашмекерува - основно с думи, само че това въобще не е безобидно и постоянно ще е за ваша сметка. Тъй че, като начало в никакъв случай не му благодарете, че е приел поканата ви да взе участие в предаването ви, тъй като по този метод напълно ще му отвържете юлара.
И в този момент, ето ви една история - тя може да укроти желанието ви да леете изкуствени сълзи за „ свободата на словото “.
Веднъж, отново с Борето, се чудехме какъв брой истина има в една клевета, която деликатно се разнасяше из столицата. Ставаше дума за някакъв малчуган, който вилнеел на недостъпните за простолюдието купони на изтърсаците на „ елита “ - това броени месеци преди Стената да падне, а ние тук да се залепим за датата „ 10 ноември “ и да се опитваме да ù придадем „ сакрален “ темперамент - та и до момента като сизифовци безнадеждни я търкаляме нанякъде, къде е това „ някъде “ и Господ не знае...
Въпросният малчуган бил от правоверно семейство, доста уважавано и даже донейде неприкосновено поради забележителната партийна биография на бащата. Но проклетият Синковец не спирал да урежда все по-диви купони. И един път направил нещо напряко удивително: в кулминационната точка на купона той наредил всички да млъкнат, застлал в центъра на помещението един вестник и смъкнал панталоните си. Голямата атракция обаче не се оказала голият му гъз, а нещо друго: с огромна приятност той се изходил върху вестника. Втрещените купонджии се питали дали не сънуват - само че не, това в действителност се случвало пред очите им и можело освен да ги вцепени за миг, ами и да ги вдърви вечно, в случай че историята стигнела до управляващите. Защото вестникът бил „ Работническо дело “, органът на Централния комитет на Българската комунистическа партия, всесилният комунистически официоз.
Сетне всички се правели, че въобще не са чували за случката. Мълчали и мълчали, даже и управляващите - а и какво да кажеш при такова „ осквернение “, какви думи да използваш, в случай че, примерно, случката стигне до някой пленум на Централен комитет, а неговите решения постоянно се оповестявали нашироко и наложително се отпечатвали в „ Работническо дело “, само че той пък, към този момент със осквернения си маниер, въобще не бил подобаващ да подвига олелия за тази нечувана гаменщина.
Сетне, както се обясни след време, историята приключила с хепиенд по нашенски. Синковеца, който посрамил вечно татко си, а той бил честен човек, уважаван от всички, без да подвигат непотребен звук го диспансеризирали като лудетина някаква, която се е фиксирала незнайно за какво в клетия орган на Партията, тогавашната просвета към момента нямала пояснение за този феномен, сегашната пък напълно не се интересува от него, да вършат каквото си щат с вестниците, тъй като и те вършат същото с читателите си. И таман му извадили жълтата брошура на Синковеца, тогава пък цъфнал 10 ноември и претендентите за въпросната брошура станали толкоз доста, че било безусловно невероятно да бъдат обслужвани - и по този начин те пък почнали да торят на воля и където им падне. Така било и до момента, споделят...
Въпросната история скоро била забравена, доколкото въобще била известна. Синковецът пък, може би с цел да пожали най-малко паметта на татко си, не тръгнал да се хвали с историческият си принос към съпротивата против комунизма, нито да упорства за някакво дисидентство - а имал всички учредения за сходна рекламация. И по този начин отстъпил мястото си на някои по-агресивни фанатици, които се деряли на какви тествания били подложени в „ ония “ години поради неналичието на същинска тоалетна хартия. Те въобще не научили за подвига на Синковеца - и, Слава Богу, тъй като другояче като нищо щели да наторят целия комунизъм, колкото и фантомен да е бил той.
А по какъв начин тази история се свързва с настоящите кавги и всевъзможни измислици за „ свободата на словото “ - това пък вие сами ще решите.
Стига де - чак в този момент ли вдянахте, че Соломон похищава „ свободата на словото “
Едно от най-важните правила в разговорния род е водещият да не губи контрола над себе си
Някои не престават да се чудят, по какъв начин би трябвало да се държат със Соломон Паси - откакто неотдавна той разигра в студиото на Цветанка Ризова авансово квалифицирания си сценичен очерк. Аз пък се чудя, по какъв начин една най-обикновена замяна на реплики се привижда на някои хора като скандал - а Соломон даже не напсува православието, въобще не го загатна.
Само по едно време вметна, че ще си тръгне, в случай че водещата го прекъсва с въпросите си. И някои взеха решение, че заканата му е нападение против „ свободата на словото “ - вместо да се радват, че елементарно ще се отърват от един тепегьоз, който въобще не се свени да нервира публиката с неприличните си намеци.
Впрочем, истина е, че множеството от днешните телевизионни водещи разчитат не толкоз на въпросите си, колкото на неуместните си намеси, поради които диалозите им провокират в феновете световъртеж - и човек би трябвало в действителност да има здрави нерви, с цел да издържи този гнет. Вместо да придадат някакво качество на въпросите си, водещите непрестанно мрънкотят, че не е задоволително времето, отпуснато на рубриките им. Те наподобяват паникьосани, още когато стартират следващия си диалог, като че ли се притесняват времето им да не свърши, тъкмо преди гостът им да заяви някоя от най-строго защитаваните международни секрети - въпреки че за всички е пределно ясно, че той ще ни сервира следващата постна яхния. Зрителите от дълго време са наясно, че от водещите не може да се чакат някакви впечатляващи резултати, когато са захласнати от страхове - този с просрочването на времето е най-безобидният. Повечето от тях са задръстени от надалеч по-черни интуиции - най-много какво ще им се случи, в случай че проявят някаква недосетливост към следващия политически безделник, който се е изтъпанил против им и който за разлика от тях е свободен да ръси каквито си ще нелепости.
Едно от най-важните правила в разговорния род е водещият да не губи контрола над себе си. Вместо това, много от хората, които се имат за водещи, се стремят - и то с нелепи намеци - да управляват събеседниците си. Нещо съвсем невероятно при многото ограничавания, които би трябвало да следват от менюто за сервилничене с политиканите. Тъй че, борбата за доверието на феновете, в множеството случаи, е авансово изгубена.
Не можеш да направиш запаметяващо се изявление, примерно с Паси, в случай че по някакъв метод не разкриеш още ли псува православието и какъв брой пъти дневно храни демоните си с фразата „ Майната му на православието “. Скандалът, който постоянно ще тлее край него, е подхранван основно от тези думи. Те са значими, а не опасността му, че ще напусне студиото, в случай че водещата го прекъсва. „ Прав ти път! “ - би му споделил един първокласен водещ, и сигурно ще бъде акламиран от публиката, която е наясно със словесните мискинлици, с които я подарява от години Соломон.
Сега обаче се случи друго, макар че той въобще нямаше желание да се разкара от студиото: заваляха заявления - на малкия екран, на разнообразни организации, даже на личната му брачна половинка, а най-после и той драсна два реда, от които стана ясно, че цялата работа е чурук, кънти на кухо.
Стига де - чак в този момент ли вдянахте, че Соломон похищава „ свободата на словото “, чак в този момент и едвам в този случай?
Всеки един по-паметлив българин с лекост можа да изреди няколко пределно скверни негови изречения, с които той закичил иконостаса на българомразието си. Ако паметта за тях ви плаши, тогава направете нещо надалеч по-лесно: единствено чуйте оня откъс от изявлението, в който Соломон се похвали, по какъв начин продуцентката на Цветанка му дала обещание, че няма да го прекъсват и едвам тогава той се съгласил да ù гостува. Няма потребност от нови заявления - влизаме ви в ситуацията...
Бъдете сигурни - и за упоменатия псевдоскандал той е намислил всичко авансово и по тази причина не би трябвало да му простите. За него всичко е една веселба, играе му се и го прави с всичко, в това отношение няма никакви задръжки. Навремето гениалният Борис Димовски го нарисува, при едно негово присъединяване във „ Всяка неделя “, като приветлив демон - лези ти се нещо, какво толкоз. Обаче почакай малко и ще видиш, какво следва след лезенето.
С този шарж Борето по-скоро се глумеше с него, като че ли подценяваше някои особености на характера му - и това при цялата си безподобна проницателност, която му позволяваше да прониква до най-скритата същина на героите си, до такава степен, докъдето те даже не се сещаха, че е допустимо. Веднъж стана дума за „ дявола “ и той го назова „ Шмекер! “ - единствено това процеди през особената си, присвита усмивчица и отново го повтори, като че ли с цел да е сигурен, че си го схванал.
И оня си се нашмекерува - основно с думи, само че това въобще не е безобидно и постоянно ще е за ваша сметка. Тъй че, като начало в никакъв случай не му благодарете, че е приел поканата ви да взе участие в предаването ви, тъй като по този метод напълно ще му отвържете юлара.
И в този момент, ето ви една история - тя може да укроти желанието ви да леете изкуствени сълзи за „ свободата на словото “.
Веднъж, отново с Борето, се чудехме какъв брой истина има в една клевета, която деликатно се разнасяше из столицата. Ставаше дума за някакъв малчуган, който вилнеел на недостъпните за простолюдието купони на изтърсаците на „ елита “ - това броени месеци преди Стената да падне, а ние тук да се залепим за датата „ 10 ноември “ и да се опитваме да ù придадем „ сакрален “ темперамент - та и до момента като сизифовци безнадеждни я търкаляме нанякъде, къде е това „ някъде “ и Господ не знае...
Въпросният малчуган бил от правоверно семейство, доста уважавано и даже донейде неприкосновено поради забележителната партийна биография на бащата. Но проклетият Синковец не спирал да урежда все по-диви купони. И един път направил нещо напряко удивително: в кулминационната точка на купона той наредил всички да млъкнат, застлал в центъра на помещението един вестник и смъкнал панталоните си. Голямата атракция обаче не се оказала голият му гъз, а нещо друго: с огромна приятност той се изходил върху вестника. Втрещените купонджии се питали дали не сънуват - само че не, това в действителност се случвало пред очите им и можело освен да ги вцепени за миг, ами и да ги вдърви вечно, в случай че историята стигнела до управляващите. Защото вестникът бил „ Работническо дело “, органът на Централния комитет на Българската комунистическа партия, всесилният комунистически официоз.
Сетне всички се правели, че въобще не са чували за случката. Мълчали и мълчали, даже и управляващите - а и какво да кажеш при такова „ осквернение “, какви думи да използваш, в случай че, примерно, случката стигне до някой пленум на Централен комитет, а неговите решения постоянно се оповестявали нашироко и наложително се отпечатвали в „ Работническо дело “, само че той пък, към този момент със осквернения си маниер, въобще не бил подобаващ да подвига олелия за тази нечувана гаменщина.
Сетне, както се обясни след време, историята приключила с хепиенд по нашенски. Синковеца, който посрамил вечно татко си, а той бил честен човек, уважаван от всички, без да подвигат непотребен звук го диспансеризирали като лудетина някаква, която се е фиксирала незнайно за какво в клетия орган на Партията, тогавашната просвета към момента нямала пояснение за този феномен, сегашната пък напълно не се интересува от него, да вършат каквото си щат с вестниците, тъй като и те вършат същото с читателите си. И таман му извадили жълтата брошура на Синковеца, тогава пък цъфнал 10 ноември и претендентите за въпросната брошура станали толкоз доста, че било безусловно невероятно да бъдат обслужвани - и по този начин те пък почнали да торят на воля и където им падне. Така било и до момента, споделят...
Въпросната история скоро била забравена, доколкото въобще била известна. Синковецът пък, може би с цел да пожали най-малко паметта на татко си, не тръгнал да се хвали с историческият си принос към съпротивата против комунизма, нито да упорства за някакво дисидентство - а имал всички учредения за сходна рекламация. И по този начин отстъпил мястото си на някои по-агресивни фанатици, които се деряли на какви тествания били подложени в „ ония “ години поради неналичието на същинска тоалетна хартия. Те въобще не научили за подвига на Синковеца - и, Слава Богу, тъй като другояче като нищо щели да наторят целия комунизъм, колкото и фантомен да е бил той.
А по какъв начин тази история се свързва с настоящите кавги и всевъзможни измислици за „ свободата на словото “ - това пък вие сами ще решите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ