Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиеп. Охридски
Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиеп. Охридски
Според сведенията на съвременниците св. Горазд бил измежду първите възпитаници на св.св. Кирил и Методий, като произхождал от доблестен жанр от самата Великоморавия. Някои учени позволяват, че той в началото е бил обвързван със св. Константин-Кирил Философ, може би като негов по-млад другар от Магнаурската школа. Предвид знатното моравско родословие на Горазд, това е изцяло допустимо. Във всеки случай съвременниците свидетелстват, че Горазд е бил високообразован - наред с родния си моравски език и гръцкия, той великолепно знаел и латински. Естествено като възпитаник на светите братя той чудесно усвоил старобългарския език. Години наред Горазд следвал равноапостолите при активността им в Мала Азия, а по-късно в неговата татковина, в Панония, в Рим. Той позитивно бил един от тези възпитаници на светите братя, които папа Адриан II посветил в духовнически ранг. По всяка възможност, като християнин от папската „ сфера на въздействие ", ценител на латинския език, моравски аристократ по кръв и така нататък, св. Горазд е бил доста скъп за делото на светите братя - още повече, че в Рим постоянно е имало съмнения към тази византийска по политико-религиозната си багра задача. Никак не е инцидентно, че малко преди гибелта си (6 април 885 г.) св. Методий определил точно Горазд за собствен правоприемник на архиепископския трон. Скоро по-късно немското духовенство подложило на гневно гонение учениците на Светите братя, които в огромната си част намерили прикритие в България. Горазд, въпреки да принадлежал към моравската аристокрация и да носел високия ранг на архиепископ, също бил хвърлен в пандиза, а по-късно изпъден от столицата Велеград. Съществува хипотезата, че той е намерил прикритие в Южна Полша и даже станал свещеник на Краков - в един полски църковен календар от XIV в. той е упоменат като светец, чиято памет се чества на 17 юли. Според друго съмнение той пристигнал в България и основал манастир в южния Белград (дн. Берат, Албания). В тамошната черква „ Св. Дева Мария " се пази мощехранителница, върху която се чете името на св. Горазд. Книжовното творчество на св. Горазд не е познато, само че съгласно някои учени може би той е написал „ Житието на св. Методий " (т.нар. „ Панонска легенда " ).
Българската черква отбелязва паметта на св. архиепископ Горазд на 27 юли - деня на св. Седмочисленици.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Великият български просветник, най-близкият и несъмнено най-изтькнат почитател на светите братя Кирил и Методий, произлизал от мизите " (българите) и бил роден към 835 година „ Още като млад и нежен ", както четем в житието му, той следвал Методий - от времето, когато последният управлявал една „ Славиния " (княжество) по р. Струма на територията на Византия. Той последвал Методий в манастира „ Полихрон ", където по-късно пристигнал и Константин-Кирил Философ. Климент взел участие в първите преводи на светите братя, а може би и в така наречен „ Хазарска задача " (860-861 г.). Участвал в подготовката и провеждането на Моравската задача, а през 868 година в Рим бил ръкоположен за презвитер от папа Адриан II. След гибелта на Кирил (869 г.) дружно с Методий се завръща във Великоморавия. Макар да няма директни данни за активността му, няма подозрение, че Климент бил най-близкият асистент на моравския архиепископ, а вероятно и на наследника му св. Горазд. След прогонването на задачата от Средна Европа Климент дружно с Наум и Ангеларий идва в България (885-886 г.). Пристигането им в Плиска било чакано от св. княз Борис-Михаил, който виждал в Климент и спътниците му основата на изграждащата се българската християнска просвета. Климент и Наум били поверени на болярина Есхач, комуто Борис заръчал: „ Приеми учителите с всяка респект, до момента в който направиш зa тях изцяло това, което би трябвало да се направи. " Скоро в Плиска и изгражданите в покрайнината й манастири били основани удобни условия за креативен труд, в който най-дейно присъединяване взел и Климент. Тук той дружно с Константин Преславски основал първите истински български химнографски произведения. През 887 година Климент в израз на изключително високо доверие бил изпратен от княз Борис в региона Кутмичевица (в днешна Македония и Албания), където имало най-силна нужда от одобряването на Христовата религия. Така Климент укрепвал и българските позиции предвид на остарялото съревнование с Византия. Той се открил в остарелия български град Девол (при дн. с. Звезда, близо до Корча в Албания), а в полза на задачата Борис даже сменил регионалния шеф. Новият комит Домета станал най-близкият асистент на великия просветник в неговата работа. Разбитата от Климент активност и през днешния ден впечатлява с мащабите си - в градовете Девол, Охрид, Главиница били основани учебни заведения за начална просветеност. За седем години били готови близо три хиляди и петстотин възпитаници - бъдещи свещеници и учители. Климент превел от гръцки или пък основал на старобългарски разнородни творби, свързани с християнския фетиш. През 893 година, когато старобългарският език станал формален за църквата и държавната администрация, Климент бил ръкоположен за „ пръв свещеник на български език ". Поверен му бил църковният контрол на „ третата част на Българското царство " - днешна Македония и Албания. Като публицист Климент работил най-много в Охрид, където построил манастира „ Св. Пантелеймон ". Той основал поучителни и похвални слова, химнографски произведения, евентуално той е създател и на някои от съчиненията, разказващи за св.св. Кирил и Методий. Изказано е съмнение, че при започване на X в. Климент е оглавил българската черква с сан на архиепископ, като е резидирал надлежно във Велики Преслав и Дръстър (Силистра). Около 910 година, може би не без връзка със гибелта на своя непосредствен съмишленик и другар Наум, Климент изискал от цар Симеон разрешение да се отдръпна от поста си. Царят разубедил светия отец, като го молел горещо да не приключва пастирската си задача. Св. Климент умрял в дълбока напреднала възраст на 27 юли 916 година и бил заровен от учениците си в манастира „ Св. Пантелеймон ". Скоро в негова памет били основани работа и просторно житие (изгубено), което е в основата на гръцкото житие, дело на охридския архиепископ Теофилакт (началото на XII в.). Мощите на св. Климент се пазят в църквата „ Св. Богородица Перивлептос " (наричана още „ Св. Климент Нови " ) в Охрид. Черепът на светеца през XVII или XVIII в. бил отвеян в манастира „ Св. Йоан Продром " край Бер (Верия, през днешния ден в Гърция). Кост от ръката му се съхранява в църквата „ Св. Седмочисленици " в София.
Църквата отбелязва паметта на великия българин на 25 ноември (заедно със св. Климент, папа Римски) и в деня на успението му (27 юли), който е празник на св. Седмочисленици.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. САВА БЪЛГАРСКИ
Този духовник и литератор oт IX в. бил един от най-видните възпитаници на св.св. Кирил и Методий. В едно от житията на св. Климент Охридски Сава е посочен като принадлежащ към „ определените и корифеите ". Тази висока оценка се удостоверява и от неговите произведения в жанра на химнографията (църковната поезия). Сава влиза в групата на светите Седмочисленици, което свидетелства за огромните му заслуги към старобългарската книжнина и набожен живот. В Синодика на Търновската патриаршия (т.нар. Борилов синодик) е подложен измежду учителите, които са „ просветили българския народ " и „ доста са се потрудили зa славянската (т.е. старобългарската) книга ".
Паметта му се чества дружно с останалите Седмочисленици на 27 юли.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. АНГЕЛАРИЙ
Бидейки възпитаник на св.св. Кирил и Методий, Ангеларий се присъединил в подготовката и провеждането на Моравската задача (863-885 г.), а името му се загатва от съвременниците паралелно с имената на Климент и Наум. Обстоятелството, че той пристигнал точно със упоменатите двама отци в България приказва за видното му състояние измежду Кирило-Методиевите възпитаници. В Плиска по заръка на княз Борис-Михаил отец Ангеларий бил настанен в дома на болярина Чеслав, само че скоро се разболял и умрял. Ангеларий бил просветен духовник и литератор, само че за жалост няма данни за творчеството му. Както излиза наяве епохи по-късно, допустимо е негови мощи да се пазят в Белград (дн. Берат, Албания), където са и тези на неговия другар св. Горазд. Вероятно са били отнесени там от Плиска по времето на цар Самуил.
Паметта на св. Ангеларий се празнува на 27 юли - денят на светите Седмочисленици.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
Група от български светци, включваща светите братя Константин-Кирил мъдрец и Методий и техните най-близки възпитаници: св. св. Климент Охридски, Наум Плисковско-Охридски, Грозд, Ангеларий и Сава. Числото „ седем " през онази ера имало особена сакралност, като означавало и „ голям брой ". В някои служби вместо Сава, стои името на Лаврентий, евентуално различен възпитаник на Светите братя. Учениците на св.св. Кирил и Методий, несъмнено, са били повече от петима, само че църковната традиция е свела броя им до „ определените и корифеите... " Култът към светите Седмочисленици се зародил в Охрид през XI в. и бил одобрен като формален от Охридската архиепископия „... на Първа Юстиниана и цяла България ". След възобновяването на българското царство през 1186 година Седмочислениците станали обект на всенародна респект, като култът към тях бил общопризнат и от Търновската патриаршия. Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „ Св. Наум " (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането. През 1742 година в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още при започване на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи. През средновековието денят на светите Седмочисленици, уважаван от църковните престоли в Охрид и Търново, бил 27 март.
Днес църквата отбелязва паметта и делата им на 27 юли.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
Страдание на свети великомъченик Пантелеймон
Този преславен измежду мъчениците Христов мъченик се родил в същия този град Никомидия от благороден и богат татко, на име Евсторгий и от майка Евула. Баща му по религия бил богохулник, горещо завързан към идолопоклонството; а майка му - християнка, научена от прародителите си на святата религия и старателно служеща на Христа. И по този начин, съединени телесно, те били разграничени духовно: той принасял жертви на лъжливи богове, а тя принасяла „ жертва на хвала " на същинския Бог. А младенеца, който им се родил и за който е нашето слово, нарекли Пантолеон, което значи „ Лъв във всичко ", защото се предполагало, че по геройство той ще бъде сходен на лъв. Но по-късно момъкът бил преименуван на Пантелеймон, т.е. „ всемилостив ", тъй като оказвал състрадание на всички, когато безплатно лекувал заболели или давал лепта на бедните, раздавайки с великодушна ръка бащиното си благосъстояние на нуждаещите се.
От ранно детство майката възпитавала момчето в християнско благочестие, като го учела да познава Единия същински Бог, живеещ на небесата - нашия Господ Иисус Христос, да има вяра в Него и да Му угажда с положителни каузи, като го отвръщала от езическото многобожие. Момчето внимавало върху наставленията на майка си и ги усвоявало, до момента в който това било допустимо за детските му години.
След гибелта й момчето елементарно тръгнало по следите на бащината си заблуда; татко му постоянно го водел при идолите за поклонение, като го утвърждавал в езическото нечестие.
После момчето било обещано да се учи, а когато то минало с триумф целия курс на външното езическо познание, татко му го поверил на един популярен доктор - Евфросин, с цел да придобие в неговото здравно учебно заведение привички в лекарското изкуство. Момъкът, имайки схватлив разум, елементарно усвоявал това, на което го учели, и скоро, като надминал връстниците си, не отстъпвал доста и на самия учител; и освен това се отличавал със своето държание, сладкодумство и хубост и правел прелестно усещане на всички. Станал прочут и на самия император Максимиан, защото по това време Максимиан живеел в Никомидия; предавайки християните на изтезание, той изгорил 20 000 от тях в църквата по време на празника Рождество Христово, умъртвил свещеник Антим2и след разнообразни мъчения предал мнозина на разнообразни типове гибел. Лекарят Евфросин постоянно ходел с медикаменти в царските покои на мъчителя - или при самия него, или при неговите придворни, тъй като той снабдявал с лекарствени средства и лекувал целия царски двор.
В тези дни в Никомидия живеел изнемощял християнски духовник на име Ермолай, който дружно с немного християни се укривал в дребна и бедна къщурка. Пътят на Пантолеон, когато отивал от вкъщи си до учителя и назад, минавал около жилището, в което се укривал Ермолай. Като виждал през прозорчето постоянно минаващия оттова юноша, Ермолай по лицето и по погледа му познал положителния му нрав; като разбрал духом, че този юноша ще стане определен Божий съсъд, един път Ермолай пресрещнал младежа и го помолил да влезе за малко при него в къщичката. Кроткият и дисциплиниран юноша влезнал в дома на стареца. Като го настанил до себе си, старецът го разпитал за произхода и родителите му, за вярата и за целия му метод на живот. Младежът разказал всичко в детайли и съобщил, че майка му е била християнка и е умряла, а татко му е жив и според езическите закони уважава голям брой бесове. А свети Ермолай го запитал по този начин:
- А ти, положително чадо, на коя страна и на коя религия би желал да принадлежиш: на бащината или на майчината?
Младежът дал отговор:
- Майка ми, до момента в който беше жива, ме учеше на своята религия и аз обикнах вярата й. Но татко ми, като по-силен, ме принуждава да извършвам езическите закони и желае да ме въдвори в царския замък в чина на околните сановници, военачалниците и чиновниците на императора.
Свети Ермолай още веднъж попитал:
- А какво обучение ти преподава твоят преподавател?
Момъкът дал отговор по този начин:
- Учението на Асклепий, Хипократ и Гален; точно това искаше татко ми, а и учителят споделя, че в случай че усвоя учението на тези мъже, елементарно ще мога да изцелявам всевъзможни заболявания при хората.
В последните думи свети Ермолай намерил мотив за потребна сказка и почнал да сее в сърцето на младежа, като на добра земя, положителното семе на Божиите слова.
От този ден Пантолеон всеки ден се отбивал при стареца и се наслаждавал на боговдъхновените му беседи, като се укрепвал в познаването на същинския Бог. Веднъж, когато се прибирал от учителя си, той се отбил малко настрана от пътя и се случило по този начин, че намерил мъртво дете, ухапано от голяма змия, а самата змия лежала покрай детето. Пантолеон, като видял това, изначало се уплашил и малко отстъпил, а след това размислил в себе си по този начин:
- Сега пристигна време да изпитам и да се убедя дали всичко това, което ми е споделил старецът Ермолай, е истина.
Като погледнал към небето, той произнесъл:
- Господи Иисусе Христе, въпреки че съм неподобаващ да Те приканвам, само че в случай че искаш да стана Твой раб, покажи силата Си и направи по този начин, че в Твое име това дете да оживее, а змията да издъхне.
В същия момент детето се събудило сякаш от сън и се изправило живо, а ехидната се раздрала на две. Тогава Пантолеон, като повярвал изцяло в Христа, обърнал телесните и духовните си очи към небето и благословил Бога с наслада и сълзи за това, че го е извел от тъмнината в светлината на Своето знание. Той побързал да отиде при светия презвитер Ермолай и паднал в честните му нозе, умолявайки да бъде кръстен. Разказал му за случилото се - по какъв начин мъртвото дете оживяло със силата на името на Иисуса Христа и по какъв начин починала ехидната, предизвикала гибел. Свети Ермолай, като напуснал дома си, тръгнал с него да види издъхналата ехидна и като я видял, благодарил на Бога за осъщественото знамение, посредством което Той привел Пантолеон към Своето знание. Като се върнал вкъщи, той кръстил младежа в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като отслужил литургия във вътрешната си стая, го причастил с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови.
След кръщението Пантолеон останал седем дни при стареца Ермолай, като се поучавал от божествените слова, изливащи се от устата на стареца посредством Христовата берекет. Той напоявал душата си като от извор на жива вода, с цел да даде обилие от духовни плодове.
След гибелта на татко си Пантолеон станал правоприемник на огромно благосъстояние. Веднага подарил независимост на робите и робините си, като ги възнаградил щедро; а имуществото си почнал да раздава на науждаещите се: бедните, просяците, вдовиците и сираците. Той обикалял тъмниците и като посещавал всички, които страдали в окови, ги утешавал, като ги лекувал и им давал това, от което имали нужда; по този метод той станал доктор освен на раните, само че и на човешката бедност; тъй като всички приемали от него неоскъдяваща милостиня; бедните се обогатявали от неговата щедрост; а в лекуването му пособия Божията берекет. Защото свише му бил даден подарък на изцерение и той безплатно изцерявал всевъзможни заболявания не толкоз с медикаменти, колкото с приканване на името на Иисуса Христа. Именно тогава Пантолеон станал фактически Пантелеймон, т.е. всемилостив - и съгласно името си, и като на дело оказвал благосклонност на всички и не отпращал от себе си никого без благодеяние или неутешен, тъй като на бедняците давал парични помощи, а болните лекувал безвъзмедно. Болните от целия град се обръщали към него, като се отказали от всички останали лекари, защото от никого не получавали толкоз бързо и напълно лекуване, както от Пантелеймон, който лекувал сполучливо и не вземал пари от никого. И името на всемилостивия и безплатен доктор станало известно измежду целия народ, а другите лекари били осъждани и осмивани.
По някое време император Максимиан заповядал да повикат при него Пантолеон. Когато го довели при него той му споделил:
- Лоши неща чувам за тебе, Пантолеоне; споделят ми, че ти по всевъзможен метод хулиш и унижаваш Ескулап и другите богове, а прославяш Христос, умрял като злодеец, и се надяваш на Него и единствено Него наричаш Бог. Струва ми се, че не ти е незнайно, какво огромно внимание ти обърнах и каква огромна благосклонност демонстрирах към теб, така че ти беше признат в двореца ми, а на учителя ти Евфросин заповядах бързо да те научи на лекарското изкуство, с цел да се намираш постоянно непрестанно при мен; само че ти, като презря всичко това, отиде при моите врагове. Но, прочее, не желая да имам вяра на това, което споделят за тебе, тъй като хората са привикнали да приказват доста неистини. Ето за какво те повиках - ти самичък да кажеш истината за себе си и да изобличиш лъжливата клюка на завистниците си, като принесеш в наличието на всички, както прилича, жертва на великите богове.
Светецът отвърнал:
- Трябва да се има вяра повече на делата, в сравнение с думите, царю! Защото истината доста повече се познава по делата, в сравнение с по думите. И по този начин, повярвай на това, което са ти споделили за мен, че се отхвърлям от Ескулап и от другите ваши богове и популяризирам Христа, тъй като познах по делата Му, че Той е Единият същински Бог. Ето, изслушай, въпреки и в резюме, Христовите каузи: Той е сътворил небето, утвърдил е земята, възкресявал е мъртви, възвръщал е зрението на слепи, очиствал е прокажени, с една дума е вдигал от одъра разслабени. Какво сходно са направили почитаните от вас богове - не знам, и могат ли да го извършат?
Императорът заповядал да го бият грубо и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на гибел посредством отрязване на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Войниците го повели за посичане отвън града.
Когато бойците извели мъченика на разстояние повече от едно занятие от града, стигнали до мястото, където било угодно на Господа да загине Неговият раб. Те завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът блъснал с меч светеца по шията, само че желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не потърпевшо от удара, тъй като той още не бил приключил молитвата си.
Войниците в смут възкликнали:
- Велик е християнският Бог!
И като паднали в нозете на светеца, го умолявали:
- Молим те, Божий рабе, помоли се за нас, с цел да бъдат простени греховете ни, които извършихме към тебе по заповед на императора.
Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и удостоверил новото му име; тъй като Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал берекет - да демонстрира благосклонност към всички прибягващи към него във всевъзможни беди и скърби, и го призовал към небето. Светецът, изпълнен с наслада, споделил на бойците да го посекат с меч; само че те не желали, тъй като се бояли и били обхванати от боязън. Тогава светецът се обърнал към тях със следните думи:
- Ако не извършите това, което ви е подредено, няма да получите благосклонност от моя Христос.
Войниците се доближили и изначало прегръщали и целували цялото му тяло; след това упълномощили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв родословие мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.
Било обявено на императора за станалите там чудеса и той заповядал неотложно да насекат на части тази маслина и да я изгорят дружно с тялото на мъченика.
Когато огънят загаснал, вярващите взели от пепелта неповреденото от огъня тяло на светеца и го погребали с чест в намиращата се наоколо земя на схоластичност Адамантий.
Лаврентий, Васой и Провиан, чиновници в дома на мъченика, които го следвали отдалече, видели всичките му мъчения и чули пристигналия към него глас от небето, написали изложение за живота и мъченията му и ги предали на светите църкви в негова памет, за изгода на читателите и слушателите и за популярност на Христос, нашия Бог, прославян дружно с Отца и Светия Дух в този момент и постоянно, и във безконечни епохи. Амин.
Св. Седмочисленици
Бог ги събира да вземат участие в един героизъм, просвещението на славяните на роден език и книжовност. А ние дружно популяризираме паметта им.
Св. св. Кирил и Методи, братя родени в Солун.
След 10 години ръководство на една славянска област св. Методий се отдръпва в манастира „ Полихрон " в Мала Азия. Св. Кирил още от дребен обиква мъдростта. Завършва чудесно фамозната Магнаурска школа и става главен участник в разговорите с другите монотеистични религии на евреи и мюсюлмани. Заминава при брат си в Св. Методий. Там основава първата славянска писменост - глаголицата. Заедно правят и първия превод на славянски език на Евангелието от св. ап. Йоан: " В начало беше Словото... ". По покана на Великоморавския княз Ростислав стартират просветата на славяните. Приети са в Рим от папа Адриан II с новопреведените книги. Тук св. Кирил скоропостижно умира на 14 февруари 869г.. Св. Методий е назначен за архиепископ на Моравия и Панония, където продължава битката с немското духовенство за култура на славянски език. След доста мъчения почива в Велеград на 6 април 885г..
Негов заместител става св. Горазд, славянин, родом от Моравия. Скоро по-късно славянските просветители са хвърлени в затвор поради просветната си активност, а мнозина от тях продадени като плебеи във Венеция. Погледите им се насочат към България, където получават дружелюбен банкет от св. цар Борис.
Св. Климент, българин, родом от западните лимити, е назначен за свещеник в Охрид. Създава школа и за три години съумява на образова повече от 3 500 възпитаници. Неуморно се труди до гибелта си на 27 юли 916г.
Св. Наум, родом от българската провинция Мизия, е съществена настояща мощ в новосъздадените школи в Плиска и Преслав. След това отпътува на помощ на св. Климент в Охрид. Тук на 23 декември 890 година предава душата си на Бога.
С тях се труди и Св. Ангеларий, умрял в столицата Търново.
Неуморно се труди и св. Сава.
Св. Горазд приключва живота си като просветник на славяните в най-западните лимити, днешна Албания.
Свети Давид, цар Български
Св. Давид е най-големият от братята Комитопули, синовете на комит Никола, оглавили битката на българския народ против византийското завладяване след рухването на столицата Велики Преслав и източните земи под византийска власт (971 г.). Българското болярство, правилно на изконната антична българска традиция страната да се ръководи от " царския жанр " (в случая така наречен Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както наподобява, синовете на комит Никола били най-близките родственици на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. През 976 година, употребявайки непредвидената гибел на император Йоан І Цимисхи и избухналата във Византия революция, Комитопулите минали в уверено нахлуване. Давид ръководел направлението към Солун - в съответната обстановка най-важният византийски център за експанзия против свободните български земи. За злощастие, св. Давид умрял още при започване на придвижването, а това станало в местността Красивите дъбрави по пътя сред Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна акция в Солунско той бил подло атакуван и погубен от скитници власи, които очевидно сътрудничели с византийските управляващи. Няма достоверни данни св. Давид и братята му да са носели царски трофеи - те признавали законния държател цар Борис ІІ (намиращ се от 971 година във византийски плен).
Св. Давид е един от типичните образци за национална канонизация, усвоена и от църквата. Негови облици се срещат в десетки църкви от XIX в. Паметта на св. Давид, цар Български се отбелязва дружно със Светите Седмочисленици - на 27 юли.
Според сведенията на съвременниците св. Горазд бил измежду първите възпитаници на св.св. Кирил и Методий, като произхождал от доблестен жанр от самата Великоморавия. Някои учени позволяват, че той в началото е бил обвързван със св. Константин-Кирил Философ, може би като негов по-млад другар от Магнаурската школа. Предвид знатното моравско родословие на Горазд, това е изцяло допустимо. Във всеки случай съвременниците свидетелстват, че Горазд е бил високообразован - наред с родния си моравски език и гръцкия, той великолепно знаел и латински. Естествено като възпитаник на светите братя той чудесно усвоил старобългарския език. Години наред Горазд следвал равноапостолите при активността им в Мала Азия, а по-късно в неговата татковина, в Панония, в Рим. Той позитивно бил един от тези възпитаници на светите братя, които папа Адриан II посветил в духовнически ранг. По всяка възможност, като християнин от папската „ сфера на въздействие ", ценител на латинския език, моравски аристократ по кръв и така нататък, св. Горазд е бил доста скъп за делото на светите братя - още повече, че в Рим постоянно е имало съмнения към тази византийска по политико-религиозната си багра задача. Никак не е инцидентно, че малко преди гибелта си (6 април 885 г.) св. Методий определил точно Горазд за собствен правоприемник на архиепископския трон. Скоро по-късно немското духовенство подложило на гневно гонение учениците на Светите братя, които в огромната си част намерили прикритие в България. Горазд, въпреки да принадлежал към моравската аристокрация и да носел високия ранг на архиепископ, също бил хвърлен в пандиза, а по-късно изпъден от столицата Велеград. Съществува хипотезата, че той е намерил прикритие в Южна Полша и даже станал свещеник на Краков - в един полски църковен календар от XIV в. той е упоменат като светец, чиято памет се чества на 17 юли. Според друго съмнение той пристигнал в България и основал манастир в южния Белград (дн. Берат, Албания). В тамошната черква „ Св. Дева Мария " се пази мощехранителница, върху която се чете името на св. Горазд. Книжовното творчество на св. Горазд не е познато, само че съгласно някои учени може би той е написал „ Житието на св. Методий " (т.нар. „ Панонска легенда " ).
Българската черква отбелязва паметта на св. архиепископ Горазд на 27 юли - деня на св. Седмочисленици.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Великият български просветник, най-близкият и несъмнено най-изтькнат почитател на светите братя Кирил и Методий, произлизал от мизите " (българите) и бил роден към 835 година „ Още като млад и нежен ", както четем в житието му, той следвал Методий - от времето, когато последният управлявал една „ Славиния " (княжество) по р. Струма на територията на Византия. Той последвал Методий в манастира „ Полихрон ", където по-късно пристигнал и Константин-Кирил Философ. Климент взел участие в първите преводи на светите братя, а може би и в така наречен „ Хазарска задача " (860-861 г.). Участвал в подготовката и провеждането на Моравската задача, а през 868 година в Рим бил ръкоположен за презвитер от папа Адриан II. След гибелта на Кирил (869 г.) дружно с Методий се завръща във Великоморавия. Макар да няма директни данни за активността му, няма подозрение, че Климент бил най-близкият асистент на моравския архиепископ, а вероятно и на наследника му св. Горазд. След прогонването на задачата от Средна Европа Климент дружно с Наум и Ангеларий идва в България (885-886 г.). Пристигането им в Плиска било чакано от св. княз Борис-Михаил, който виждал в Климент и спътниците му основата на изграждащата се българската християнска просвета. Климент и Наум били поверени на болярина Есхач, комуто Борис заръчал: „ Приеми учителите с всяка респект, до момента в който направиш зa тях изцяло това, което би трябвало да се направи. " Скоро в Плиска и изгражданите в покрайнината й манастири били основани удобни условия за креативен труд, в който най-дейно присъединяване взел и Климент. Тук той дружно с Константин Преславски основал първите истински български химнографски произведения. През 887 година Климент в израз на изключително високо доверие бил изпратен от княз Борис в региона Кутмичевица (в днешна Македония и Албания), където имало най-силна нужда от одобряването на Христовата религия. Така Климент укрепвал и българските позиции предвид на остарялото съревнование с Византия. Той се открил в остарелия български град Девол (при дн. с. Звезда, близо до Корча в Албания), а в полза на задачата Борис даже сменил регионалния шеф. Новият комит Домета станал най-близкият асистент на великия просветник в неговата работа. Разбитата от Климент активност и през днешния ден впечатлява с мащабите си - в градовете Девол, Охрид, Главиница били основани учебни заведения за начална просветеност. За седем години били готови близо три хиляди и петстотин възпитаници - бъдещи свещеници и учители. Климент превел от гръцки или пък основал на старобългарски разнородни творби, свързани с християнския фетиш. През 893 година, когато старобългарският език станал формален за църквата и държавната администрация, Климент бил ръкоположен за „ пръв свещеник на български език ". Поверен му бил църковният контрол на „ третата част на Българското царство " - днешна Македония и Албания. Като публицист Климент работил най-много в Охрид, където построил манастира „ Св. Пантелеймон ". Той основал поучителни и похвални слова, химнографски произведения, евентуално той е създател и на някои от съчиненията, разказващи за св.св. Кирил и Методий. Изказано е съмнение, че при започване на X в. Климент е оглавил българската черква с сан на архиепископ, като е резидирал надлежно във Велики Преслав и Дръстър (Силистра). Около 910 година, може би не без връзка със гибелта на своя непосредствен съмишленик и другар Наум, Климент изискал от цар Симеон разрешение да се отдръпна от поста си. Царят разубедил светия отец, като го молел горещо да не приключва пастирската си задача. Св. Климент умрял в дълбока напреднала възраст на 27 юли 916 година и бил заровен от учениците си в манастира „ Св. Пантелеймон ". Скоро в негова памет били основани работа и просторно житие (изгубено), което е в основата на гръцкото житие, дело на охридския архиепископ Теофилакт (началото на XII в.). Мощите на св. Климент се пазят в църквата „ Св. Богородица Перивлептос " (наричана още „ Св. Климент Нови " ) в Охрид. Черепът на светеца през XVII или XVIII в. бил отвеян в манастира „ Св. Йоан Продром " край Бер (Верия, през днешния ден в Гърция). Кост от ръката му се съхранява в църквата „ Св. Седмочисленици " в София.
Църквата отбелязва паметта на великия българин на 25 ноември (заедно със св. Климент, папа Римски) и в деня на успението му (27 юли), който е празник на св. Седмочисленици.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. САВА БЪЛГАРСКИ
Този духовник и литератор oт IX в. бил един от най-видните възпитаници на св.св. Кирил и Методий. В едно от житията на св. Климент Охридски Сава е посочен като принадлежащ към „ определените и корифеите ". Тази висока оценка се удостоверява и от неговите произведения в жанра на химнографията (църковната поезия). Сава влиза в групата на светите Седмочисленици, което свидетелства за огромните му заслуги към старобългарската книжнина и набожен живот. В Синодика на Търновската патриаршия (т.нар. Борилов синодик) е подложен измежду учителите, които са „ просветили българския народ " и „ доста са се потрудили зa славянската (т.е. старобългарската) книга ".
Паметта му се чества дружно с останалите Седмочисленици на 27 юли.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. АНГЕЛАРИЙ
Бидейки възпитаник на св.св. Кирил и Методий, Ангеларий се присъединил в подготовката и провеждането на Моравската задача (863-885 г.), а името му се загатва от съвременниците паралелно с имената на Климент и Наум. Обстоятелството, че той пристигнал точно със упоменатите двама отци в България приказва за видното му състояние измежду Кирило-Методиевите възпитаници. В Плиска по заръка на княз Борис-Михаил отец Ангеларий бил настанен в дома на болярина Чеслав, само че скоро се разболял и умрял. Ангеларий бил просветен духовник и литератор, само че за жалост няма данни за творчеството му. Както излиза наяве епохи по-късно, допустимо е негови мощи да се пазят в Белград (дн. Берат, Албания), където са и тези на неговия другар св. Горазд. Вероятно са били отнесени там от Плиска по времето на цар Самуил.
Паметта на св. Ангеларий се празнува на 27 юли - денят на светите Седмочисленици.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
***
Сухопътни войски. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
Група от български светци, включваща светите братя Константин-Кирил мъдрец и Методий и техните най-близки възпитаници: св. св. Климент Охридски, Наум Плисковско-Охридски, Грозд, Ангеларий и Сава. Числото „ седем " през онази ера имало особена сакралност, като означавало и „ голям брой ". В някои служби вместо Сава, стои името на Лаврентий, евентуално различен възпитаник на Светите братя. Учениците на св.св. Кирил и Методий, несъмнено, са били повече от петима, само че църковната традиция е свела броя им до „ определените и корифеите... " Култът към светите Седмочисленици се зародил в Охрид през XI в. и бил одобрен като формален от Охридската архиепископия „... на Първа Юстиниана и цяла България ". След възобновяването на българското царство през 1186 година Седмочислениците станали обект на всенародна респект, като култът към тях бил общопризнат и от Търновската патриаршия. Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „ Св. Наум " (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането. През 1742 година в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още при започване на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи. През средновековието денят на светите Седмочисленици, уважаван от църковните престоли в Охрид и Търново, бил 27 март.
Днес църквата отбелязва паметта и делата им на 27 юли.
Из „ Българи Светци ". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 година
Страдание на свети великомъченик Пантелеймон
Този преславен измежду мъчениците Христов мъченик се родил в същия този град Никомидия от благороден и богат татко, на име Евсторгий и от майка Евула. Баща му по религия бил богохулник, горещо завързан към идолопоклонството; а майка му - християнка, научена от прародителите си на святата религия и старателно служеща на Христа. И по този начин, съединени телесно, те били разграничени духовно: той принасял жертви на лъжливи богове, а тя принасяла „ жертва на хвала " на същинския Бог. А младенеца, който им се родил и за който е нашето слово, нарекли Пантолеон, което значи „ Лъв във всичко ", защото се предполагало, че по геройство той ще бъде сходен на лъв. Но по-късно момъкът бил преименуван на Пантелеймон, т.е. „ всемилостив ", тъй като оказвал състрадание на всички, когато безплатно лекувал заболели или давал лепта на бедните, раздавайки с великодушна ръка бащиното си благосъстояние на нуждаещите се.
От ранно детство майката възпитавала момчето в християнско благочестие, като го учела да познава Единия същински Бог, живеещ на небесата - нашия Господ Иисус Христос, да има вяра в Него и да Му угажда с положителни каузи, като го отвръщала от езическото многобожие. Момчето внимавало върху наставленията на майка си и ги усвоявало, до момента в който това било допустимо за детските му години.
След гибелта й момчето елементарно тръгнало по следите на бащината си заблуда; татко му постоянно го водел при идолите за поклонение, като го утвърждавал в езическото нечестие.
После момчето било обещано да се учи, а когато то минало с триумф целия курс на външното езическо познание, татко му го поверил на един популярен доктор - Евфросин, с цел да придобие в неговото здравно учебно заведение привички в лекарското изкуство. Момъкът, имайки схватлив разум, елементарно усвоявал това, на което го учели, и скоро, като надминал връстниците си, не отстъпвал доста и на самия учител; и освен това се отличавал със своето държание, сладкодумство и хубост и правел прелестно усещане на всички. Станал прочут и на самия император Максимиан, защото по това време Максимиан живеел в Никомидия; предавайки християните на изтезание, той изгорил 20 000 от тях в църквата по време на празника Рождество Христово, умъртвил свещеник Антим2и след разнообразни мъчения предал мнозина на разнообразни типове гибел. Лекарят Евфросин постоянно ходел с медикаменти в царските покои на мъчителя - или при самия него, или при неговите придворни, тъй като той снабдявал с лекарствени средства и лекувал целия царски двор.
В тези дни в Никомидия живеел изнемощял християнски духовник на име Ермолай, който дружно с немного християни се укривал в дребна и бедна къщурка. Пътят на Пантолеон, когато отивал от вкъщи си до учителя и назад, минавал около жилището, в което се укривал Ермолай. Като виждал през прозорчето постоянно минаващия оттова юноша, Ермолай по лицето и по погледа му познал положителния му нрав; като разбрал духом, че този юноша ще стане определен Божий съсъд, един път Ермолай пресрещнал младежа и го помолил да влезе за малко при него в къщичката. Кроткият и дисциплиниран юноша влезнал в дома на стареца. Като го настанил до себе си, старецът го разпитал за произхода и родителите му, за вярата и за целия му метод на живот. Младежът разказал всичко в детайли и съобщил, че майка му е била християнка и е умряла, а татко му е жив и според езическите закони уважава голям брой бесове. А свети Ермолай го запитал по този начин:
- А ти, положително чадо, на коя страна и на коя религия би желал да принадлежиш: на бащината или на майчината?
Младежът дал отговор:
- Майка ми, до момента в който беше жива, ме учеше на своята религия и аз обикнах вярата й. Но татко ми, като по-силен, ме принуждава да извършвам езическите закони и желае да ме въдвори в царския замък в чина на околните сановници, военачалниците и чиновниците на императора.
Свети Ермолай още веднъж попитал:
- А какво обучение ти преподава твоят преподавател?
Момъкът дал отговор по този начин:
- Учението на Асклепий, Хипократ и Гален; точно това искаше татко ми, а и учителят споделя, че в случай че усвоя учението на тези мъже, елементарно ще мога да изцелявам всевъзможни заболявания при хората.
В последните думи свети Ермолай намерил мотив за потребна сказка и почнал да сее в сърцето на младежа, като на добра земя, положителното семе на Божиите слова.
От този ден Пантолеон всеки ден се отбивал при стареца и се наслаждавал на боговдъхновените му беседи, като се укрепвал в познаването на същинския Бог. Веднъж, когато се прибирал от учителя си, той се отбил малко настрана от пътя и се случило по този начин, че намерил мъртво дете, ухапано от голяма змия, а самата змия лежала покрай детето. Пантолеон, като видял това, изначало се уплашил и малко отстъпил, а след това размислил в себе си по този начин:
- Сега пристигна време да изпитам и да се убедя дали всичко това, което ми е споделил старецът Ермолай, е истина.
Като погледнал към небето, той произнесъл:
- Господи Иисусе Христе, въпреки че съм неподобаващ да Те приканвам, само че в случай че искаш да стана Твой раб, покажи силата Си и направи по този начин, че в Твое име това дете да оживее, а змията да издъхне.
В същия момент детето се събудило сякаш от сън и се изправило живо, а ехидната се раздрала на две. Тогава Пантолеон, като повярвал изцяло в Христа, обърнал телесните и духовните си очи към небето и благословил Бога с наслада и сълзи за това, че го е извел от тъмнината в светлината на Своето знание. Той побързал да отиде при светия презвитер Ермолай и паднал в честните му нозе, умолявайки да бъде кръстен. Разказал му за случилото се - по какъв начин мъртвото дете оживяло със силата на името на Иисуса Христа и по какъв начин починала ехидната, предизвикала гибел. Свети Ермолай, като напуснал дома си, тръгнал с него да види издъхналата ехидна и като я видял, благодарил на Бога за осъщественото знамение, посредством което Той привел Пантолеон към Своето знание. Като се върнал вкъщи, той кръстил младежа в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като отслужил литургия във вътрешната си стая, го причастил с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови.
След кръщението Пантолеон останал седем дни при стареца Ермолай, като се поучавал от божествените слова, изливащи се от устата на стареца посредством Христовата берекет. Той напоявал душата си като от извор на жива вода, с цел да даде обилие от духовни плодове.
След гибелта на татко си Пантолеон станал правоприемник на огромно благосъстояние. Веднага подарил независимост на робите и робините си, като ги възнаградил щедро; а имуществото си почнал да раздава на науждаещите се: бедните, просяците, вдовиците и сираците. Той обикалял тъмниците и като посещавал всички, които страдали в окови, ги утешавал, като ги лекувал и им давал това, от което имали нужда; по този метод той станал доктор освен на раните, само че и на човешката бедност; тъй като всички приемали от него неоскъдяваща милостиня; бедните се обогатявали от неговата щедрост; а в лекуването му пособия Божията берекет. Защото свише му бил даден подарък на изцерение и той безплатно изцерявал всевъзможни заболявания не толкоз с медикаменти, колкото с приканване на името на Иисуса Христа. Именно тогава Пантолеон станал фактически Пантелеймон, т.е. всемилостив - и съгласно името си, и като на дело оказвал благосклонност на всички и не отпращал от себе си никого без благодеяние или неутешен, тъй като на бедняците давал парични помощи, а болните лекувал безвъзмедно. Болните от целия град се обръщали към него, като се отказали от всички останали лекари, защото от никого не получавали толкоз бързо и напълно лекуване, както от Пантелеймон, който лекувал сполучливо и не вземал пари от никого. И името на всемилостивия и безплатен доктор станало известно измежду целия народ, а другите лекари били осъждани и осмивани.
По някое време император Максимиан заповядал да повикат при него Пантолеон. Когато го довели при него той му споделил:
- Лоши неща чувам за тебе, Пантолеоне; споделят ми, че ти по всевъзможен метод хулиш и унижаваш Ескулап и другите богове, а прославяш Христос, умрял като злодеец, и се надяваш на Него и единствено Него наричаш Бог. Струва ми се, че не ти е незнайно, какво огромно внимание ти обърнах и каква огромна благосклонност демонстрирах към теб, така че ти беше признат в двореца ми, а на учителя ти Евфросин заповядах бързо да те научи на лекарското изкуство, с цел да се намираш постоянно непрестанно при мен; само че ти, като презря всичко това, отиде при моите врагове. Но, прочее, не желая да имам вяра на това, което споделят за тебе, тъй като хората са привикнали да приказват доста неистини. Ето за какво те повиках - ти самичък да кажеш истината за себе си и да изобличиш лъжливата клюка на завистниците си, като принесеш в наличието на всички, както прилича, жертва на великите богове.
Светецът отвърнал:
- Трябва да се има вяра повече на делата, в сравнение с думите, царю! Защото истината доста повече се познава по делата, в сравнение с по думите. И по този начин, повярвай на това, което са ти споделили за мен, че се отхвърлям от Ескулап и от другите ваши богове и популяризирам Христа, тъй като познах по делата Му, че Той е Единият същински Бог. Ето, изслушай, въпреки и в резюме, Христовите каузи: Той е сътворил небето, утвърдил е земята, възкресявал е мъртви, възвръщал е зрението на слепи, очиствал е прокажени, с една дума е вдигал от одъра разслабени. Какво сходно са направили почитаните от вас богове - не знам, и могат ли да го извършат?
Императорът заповядал да го бият грубо и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на гибел посредством отрязване на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Войниците го повели за посичане отвън града.
Когато бойците извели мъченика на разстояние повече от едно занятие от града, стигнали до мястото, където било угодно на Господа да загине Неговият раб. Те завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът блъснал с меч светеца по шията, само че желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не потърпевшо от удара, тъй като той още не бил приключил молитвата си.
Войниците в смут възкликнали:
- Велик е християнският Бог!
И като паднали в нозете на светеца, го умолявали:
- Молим те, Божий рабе, помоли се за нас, с цел да бъдат простени греховете ни, които извършихме към тебе по заповед на императора.
Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и удостоверил новото му име; тъй като Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал берекет - да демонстрира благосклонност към всички прибягващи към него във всевъзможни беди и скърби, и го призовал към небето. Светецът, изпълнен с наслада, споделил на бойците да го посекат с меч; само че те не желали, тъй като се бояли и били обхванати от боязън. Тогава светецът се обърнал към тях със следните думи:
- Ако не извършите това, което ви е подредено, няма да получите благосклонност от моя Христос.
Войниците се доближили и изначало прегръщали и целували цялото му тяло; след това упълномощили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв родословие мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.
Било обявено на императора за станалите там чудеса и той заповядал неотложно да насекат на части тази маслина и да я изгорят дружно с тялото на мъченика.
Когато огънят загаснал, вярващите взели от пепелта неповреденото от огъня тяло на светеца и го погребали с чест в намиращата се наоколо земя на схоластичност Адамантий.
Лаврентий, Васой и Провиан, чиновници в дома на мъченика, които го следвали отдалече, видели всичките му мъчения и чули пристигналия към него глас от небето, написали изложение за живота и мъченията му и ги предали на светите църкви в негова памет, за изгода на читателите и слушателите и за популярност на Христос, нашия Бог, прославян дружно с Отца и Светия Дух в този момент и постоянно, и във безконечни епохи. Амин.
Св. Седмочисленици
Бог ги събира да вземат участие в един героизъм, просвещението на славяните на роден език и книжовност. А ние дружно популяризираме паметта им.
Св. св. Кирил и Методи, братя родени в Солун.
След 10 години ръководство на една славянска област св. Методий се отдръпва в манастира „ Полихрон " в Мала Азия. Св. Кирил още от дребен обиква мъдростта. Завършва чудесно фамозната Магнаурска школа и става главен участник в разговорите с другите монотеистични религии на евреи и мюсюлмани. Заминава при брат си в Св. Методий. Там основава първата славянска писменост - глаголицата. Заедно правят и първия превод на славянски език на Евангелието от св. ап. Йоан: " В начало беше Словото... ". По покана на Великоморавския княз Ростислав стартират просветата на славяните. Приети са в Рим от папа Адриан II с новопреведените книги. Тук св. Кирил скоропостижно умира на 14 февруари 869г.. Св. Методий е назначен за архиепископ на Моравия и Панония, където продължава битката с немското духовенство за култура на славянски език. След доста мъчения почива в Велеград на 6 април 885г..
Негов заместител става св. Горазд, славянин, родом от Моравия. Скоро по-късно славянските просветители са хвърлени в затвор поради просветната си активност, а мнозина от тях продадени като плебеи във Венеция. Погледите им се насочат към България, където получават дружелюбен банкет от св. цар Борис.
Св. Климент, българин, родом от западните лимити, е назначен за свещеник в Охрид. Създава школа и за три години съумява на образова повече от 3 500 възпитаници. Неуморно се труди до гибелта си на 27 юли 916г.
Св. Наум, родом от българската провинция Мизия, е съществена настояща мощ в новосъздадените школи в Плиска и Преслав. След това отпътува на помощ на св. Климент в Охрид. Тук на 23 декември 890 година предава душата си на Бога.
С тях се труди и Св. Ангеларий, умрял в столицата Търново.
Неуморно се труди и св. Сава.
Св. Горазд приключва живота си като просветник на славяните в най-западните лимити, днешна Албания.
Свети Давид, цар Български
Св. Давид е най-големият от братята Комитопули, синовете на комит Никола, оглавили битката на българския народ против византийското завладяване след рухването на столицата Велики Преслав и източните земи под византийска власт (971 г.). Българското болярство, правилно на изконната антична българска традиция страната да се ръководи от " царския жанр " (в случая така наречен Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както наподобява, синовете на комит Никола били най-близките родственици на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. През 976 година, употребявайки непредвидената гибел на император Йоан І Цимисхи и избухналата във Византия революция, Комитопулите минали в уверено нахлуване. Давид ръководел направлението към Солун - в съответната обстановка най-важният византийски център за експанзия против свободните български земи. За злощастие, св. Давид умрял още при започване на придвижването, а това станало в местността Красивите дъбрави по пътя сред Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна акция в Солунско той бил подло атакуван и погубен от скитници власи, които очевидно сътрудничели с византийските управляващи. Няма достоверни данни св. Давид и братята му да са носели царски трофеи - те признавали законния държател цар Борис ІІ (намиращ се от 971 година във византийски плен).
Св. Давид е един от типичните образци за национална канонизация, усвоена и от църквата. Негови облици се срещат в десетки църкви от XIX в. Паметта на св. Давид, цар Български се отбелязва дружно със Светите Седмочисленици - на 27 юли.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ