Св. свещеномъченик Антим Никомидийски
Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век.
Родното му място е Никомидия – град, ситуиран в малоазийската област Витиния.
Като дете получил прелестно християнско образование. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развъртян темперамент. Издигал високо своя дух над всички скотски похоти, надълбоко преклонен, непознат на злоба, яд и леност, изпълнен с обич и мир във всички, с рядко здравомислие и пламенна ревнивост по Божията популярност, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили заслужен за духовник, а по-късно и за свещеник на Никомидийската катедрала.
Антим поел ръководството на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство.
В тоя град, като в своя столица, живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни съперници бил запален дворецът им. Голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало грубо гонение против Църквата. Християните били залавяни и избивани безпощадно като рискови врагове на страната. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени към 2000 Христови почитатели. В същото време огромен брой християни били хвърлени в пандизите, с цел да бъдат по-късно мъчени и убивани.
Ударът бил ориентиран основно против пастирите на Църквата.
В това рисково и обезпокоително време, по изключително Божие подстрекателство, свещеник Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Той пишел писма и до затворените в тъмници християни. Едно от тях било хванато и предадено на император Максимиан. И той, ядосан, изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато бойците пристигнали в селцето, в което се намирал свещеник Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския преподавател Антим.
![Св. 3618 мъченици, потърпевши в Никомидия]( "Св. 3618 мъченици, потърпевши в Никомидия")
Св. 3618 мъченици, потърпевши в Никомидия
При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан в Никомидия потърпевши за Христа 3618 мъченици, пристигнали от Александрия. Сле...
- Влезте при мене в къщи и си починете – дал отговор им епископът, като схванал, че е настъпило времето за неговия героизъм, - аз ще ви посоча къде се крие оня, който търсите...
Като приел бойците в жилището си, Антим ги нагостил задушевно и по-късно им споделил:
- Аз съм този, който вие търсите. Вземете ме и ме отведете при оня, който ви е пратил!
Трогнати от незлобието на почтения дъртак, който по този начин приветливо ги приел бойците се смутили. Те не се решавали да го отведат под стража.
- Постарай се да се скриеш – предложили му те, - а ние ще кажем, че на никое място не сме могли да те намерим!
![Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица]( "Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица")
Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица
Освен дрехата на пресвета Богородица, сред останалите движимости се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от...
- Не! – дал отговор им светителят. – Голям грях е пред Бога да се постъпи срещу истината. Престъпно е да измамите който и да било, изключително пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се позволява неистина при осъществяването на дълга. Извършете почтено това, което ви е заповядано! Вие не сте отговорни за това нелегално предписание, с което сте натоварени.
И Антим тръгнал с бойците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелалил незабавно да одобряват свето Кръщение. Когато пристигнали до една река, светителят ги кръстил.
Епископът се явил пред гонителите, самоуверено изповядал вярата си и понесъл с неотстъпчивост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч.
Това станало в 303 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Родното му място е Никомидия – град, ситуиран в малоазийската област Витиния.
Като дете получил прелестно християнско образование. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развъртян темперамент. Издигал високо своя дух над всички скотски похоти, надълбоко преклонен, непознат на злоба, яд и леност, изпълнен с обич и мир във всички, с рядко здравомислие и пламенна ревнивост по Божията популярност, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили заслужен за духовник, а по-късно и за свещеник на Никомидийската катедрала.
Антим поел ръководството на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство.
В тоя град, като в своя столица, живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни съперници бил запален дворецът им. Голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало грубо гонение против Църквата. Християните били залавяни и избивани безпощадно като рискови врагове на страната. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени към 2000 Христови почитатели. В същото време огромен брой християни били хвърлени в пандизите, с цел да бъдат по-късно мъчени и убивани.
Ударът бил ориентиран основно против пастирите на Църквата.
В това рисково и обезпокоително време, по изключително Божие подстрекателство, свещеник Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Той пишел писма и до затворените в тъмници християни. Едно от тях било хванато и предадено на император Максимиан. И той, ядосан, изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато бойците пристигнали в селцето, в което се намирал свещеник Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския преподавател Антим.
При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан в Никомидия потърпевши за Христа 3618 мъченици, пристигнали от Александрия. Сле...
- Влезте при мене в къщи и си починете – дал отговор им епископът, като схванал, че е настъпило времето за неговия героизъм, - аз ще ви посоча къде се крие оня, който търсите...
Като приел бойците в жилището си, Антим ги нагостил задушевно и по-късно им споделил:
- Аз съм този, който вие търсите. Вземете ме и ме отведете при оня, който ви е пратил!
Трогнати от незлобието на почтения дъртак, който по този начин приветливо ги приел бойците се смутили. Те не се решавали да го отведат под стража.
- Постарай се да се скриеш – предложили му те, - а ние ще кажем, че на никое място не сме могли да те намерим!
Освен дрехата на пресвета Богородица, сред останалите движимости се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от...
- Не! – дал отговор им светителят. – Голям грях е пред Бога да се постъпи срещу истината. Престъпно е да измамите който и да било, изключително пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се позволява неистина при осъществяването на дълга. Извършете почтено това, което ви е заповядано! Вие не сте отговорни за това нелегално предписание, с което сте натоварени.
И Антим тръгнал с бойците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелалил незабавно да одобряват свето Кръщение. Когато пристигнали до една река, светителят ги кръстил.
Епископът се явил пред гонителите, самоуверено изповядал вярата си и понесъл с неотстъпчивост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч.
Това станало в 303 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ