Св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите
Св. Поликарп Смирненски
Св. Поликарп Смирненски. Michael BurghersСв. Поликарп Смирненски е роден към 70 година. Сведения за живота му до встъпването в епископско служение не са непокътнати. След мъченическата гибел на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, по този начин и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена респект и е имал огромно въздействие Смирненският свещеник св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосреден възпитаник на св. апостоли, основно на св. евангелист Иоан Богослов, от който евентуално е подложен за свещеник на Смирненската черква. За това свидетелствува св. Ириней Лионски, който на млади години слушал проповедите на св. Поликарп. По-късно, към този момент в преклонна възраст, като Лионски свещеник, св. Ириней написа на своя съученик Флорин, който станал последовник на гностическата Валентинова школа:
" Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те опонират на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, в никакъв случай не са дръзвали да построяват такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още младеж, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше ослепително състояние при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога доста по-добре да си спомня точно за тогавашното време, в сравнение с за това, което се е случило неотдавна; тъй като каквото сме изживели в детинство, укрепва дружно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и в този момент мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да напомня неговата походка, също неговия метод на живот, външния му тип, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, описа му за неговите поуки, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп разбрал от тях - очевидците на Словото на живота, той разказваше съгласно Писанието. Поради Божията благосклонност към мене аз тогава с старание възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, само че ги влагах в сърцето си " 1.
Св. Поликарп бил още относително прекомерно млад, когато св. Игнатий направил своето странствуване от Антиохия за Рим, с цел да одобри там мъченическа гибел. Като останал въпреки и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил към този момент свещеник, св. Игнатий бил изумен от неуморната и ревностна пастирска активност на младия Смирненски свещеник, от неговите непрестанни и всестранни грижи за богатството на Църквата и за религиозно-нравственото единство на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно обръщение, в което го моли да не занемарява тази активност, като му акцентира отговорностите на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единство на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде обхванат от същинска обич към всички, да бъде благосклонен, в ръководството на своята черква да демонстрира дълбока мъдрост и огромно примирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните потребности, да бъде корав като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения напредък. И св. Поликарп в действителност оделотворил в живота си изцяло всички тези условия във връзка с епископа. Със своята същинска апостолска активност в интерес на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се измежду тях с такова огромно почитание, че след гибелта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, " водач на цяла Азия " 2, основен представител и бранител на християнските истини. Той събрал към себе си, както се вижда от посоченото удостоверение на св. Ириней Лионски, група от най-близките си възпитаници, у които желал да възпламени същата несъкрушима неотстъпчивост във вярата, с каквато се отличавал самичък той.
В 155 година св. Поликарп отишъл в Рим, с цел да обсъдят взаимно с римския свещеник Аникита някои общи църковни въпроси, основно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я чествали дружно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад - постоянно в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво единодушие по този въпрос не е могло да се пристигна. Въпреки това обаче не се пристигнало и до някакъв раздор сред двамата. Напротив, мирът и братското общение били изцяло непокътнати, в символ на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал доста валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато един път Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му дал отговор: " Наистина, аз познавам първородния на сатаната ".
Наскоро след своето завръщане от Рим, към този момент 86-годишен, св. Поликарп приключил в 156 година страдалчески своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа гибел са непокътнати в съборното обръщение на Смирненската черква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отхвърли от Христа, св. Поликарп дал отговор: " Осемдесет и шест години аз Му послужвам и Той в никакъв случай не ми е сторил нещо зло, само че ми е дарявал доста блага; по какъв начин тогава ще взема да петня моя Цар, Който ме е избавил? " Осъден бил на изгаряне жив, обаче и измежду буйния огън по Божия благосклонност той останал невредим; по тази причина бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.
Св. Поликарп Смирненски. Michael BurghersСв. Поликарп Смирненски е роден към 70 година. Сведения за живота му до встъпването в епископско служение не са непокътнати. След мъченическата гибел на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, по този начин и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена респект и е имал огромно въздействие Смирненският свещеник св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосреден възпитаник на св. апостоли, основно на св. евангелист Иоан Богослов, от който евентуално е подложен за свещеник на Смирненската черква. За това свидетелствува св. Ириней Лионски, който на млади години слушал проповедите на св. Поликарп. По-късно, към този момент в преклонна възраст, като Лионски свещеник, св. Ириней написа на своя съученик Флорин, който станал последовник на гностическата Валентинова школа:
" Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те опонират на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, в никакъв случай не са дръзвали да построяват такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още младеж, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше ослепително състояние при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога доста по-добре да си спомня точно за тогавашното време, в сравнение с за това, което се е случило неотдавна; тъй като каквото сме изживели в детинство, укрепва дружно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и в този момент мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да напомня неговата походка, също неговия метод на живот, външния му тип, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, описа му за неговите поуки, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп разбрал от тях - очевидците на Словото на живота, той разказваше съгласно Писанието. Поради Божията благосклонност към мене аз тогава с старание възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, само че ги влагах в сърцето си " 1.
Св. Поликарп бил още относително прекомерно млад, когато св. Игнатий направил своето странствуване от Антиохия за Рим, с цел да одобри там мъченическа гибел. Като останал въпреки и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил към този момент свещеник, св. Игнатий бил изумен от неуморната и ревностна пастирска активност на младия Смирненски свещеник, от неговите непрестанни и всестранни грижи за богатството на Църквата и за религиозно-нравственото единство на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно обръщение, в което го моли да не занемарява тази активност, като му акцентира отговорностите на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единство на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде обхванат от същинска обич към всички, да бъде благосклонен, в ръководството на своята черква да демонстрира дълбока мъдрост и огромно примирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните потребности, да бъде корав като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения напредък. И св. Поликарп в действителност оделотворил в живота си изцяло всички тези условия във връзка с епископа. Със своята същинска апостолска активност в интерес на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се измежду тях с такова огромно почитание, че след гибелта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, " водач на цяла Азия " 2, основен представител и бранител на християнските истини. Той събрал към себе си, както се вижда от посоченото удостоверение на св. Ириней Лионски, група от най-близките си възпитаници, у които желал да възпламени същата несъкрушима неотстъпчивост във вярата, с каквато се отличавал самичък той.
В 155 година св. Поликарп отишъл в Рим, с цел да обсъдят взаимно с римския свещеник Аникита някои общи църковни въпроси, основно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я чествали дружно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад - постоянно в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво единодушие по този въпрос не е могло да се пристигна. Въпреки това обаче не се пристигнало и до някакъв раздор сред двамата. Напротив, мирът и братското общение били изцяло непокътнати, в символ на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал доста валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато един път Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му дал отговор: " Наистина, аз познавам първородния на сатаната ".
Наскоро след своето завръщане от Рим, към този момент 86-годишен, св. Поликарп приключил в 156 година страдалчески своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа гибел са непокътнати в съборното обръщение на Смирненската черква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отхвърли от Христа, св. Поликарп дал отговор: " Осемдесет и шест години аз Му послужвам и Той в никакъв случай не ми е сторил нещо зло, само че ми е дарявал доста блага; по какъв начин тогава ще взема да петня моя Цар, Който ме е избавил? " Осъден бил на изгаряне жив, обаче и измежду буйния огън по Божия благосклонност той останал невредим; по тази причина бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ