Гергьовден е! Oтбелязваме и Деня на храбростта
Св. Георги е от дребното светци, уважаван и прочут както от християни, по този начин и от мюсюлмани. Празникът се празнува като Ден на храбростта и на Българската войска.
Християнският великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.). Георги постъпва напълно млад във войската и демонстрира забележителни военни качества.
На 20-годишна възраст получава чин на боен трибун. Страстен последовател и бранител на Христовата религия, Георги е хвърлен в тюрма, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Погребан е в палестинския град Лида, който е днешният град Лод в Израел. Скоро по-късно християните стартират да го почитат като страдалец за многото чудеса, които направил след гибелта си като небесен боец и покровител.
Едно от чудесата, осъществени от Св. Георги и поради което постоянно е изобразяван на иконите като конник, убиващ дракон, е чудото, станало покрай град Вирит, в сегашен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Светецът съумял да порази с копието си чудовището. Оттогава се употребява със славата на змееборец в християнството, заради което е разгласен за светец - боец, настойник на войската, напомня Българска телеграфна агенция.
В християнската иконография Св. великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на заплашителен дракон.
В памет на Св. Георги (от гръцки - "земеделец ") Гергьовден се уважава от народа ни и като празник на земята, на земеделието и отглеждането на животни.
У нас Св. Георги Победоносец е патрон на Българската войска. Един от най-древните храмове в християнския свят, отдадени на мъченика, е ротондата "Св. Георги " в нашата столица, издигната през 4-и век. Този факт самичък по себе си приказва доста - единствено няколко десетилетия след мъченическата гибел на светеца в Сердика е повдигнат храм на негово име. Мнозина откриватели застъпват тезата, че евентуално в тази черква и в храмовия комплекс, съседен към нея, се е състоял свиканият Вселенски събор в Сердика.
Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, отдадени на Св. Георги Победоносец, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букоровският манастир и многи други. Във всеки от тях се съхраняват многочислени реликви, които свидетелстват за проявената от светеца молитвена помощ към християните.
Денят на храбростта и празникът на Българската войска ще бъде маркиран през днешния ден с водосвет на бойните флагове и знамената-светини, отдаване на почести в символ на благодарност към паметта на починалите за свободата и независимостта на България.
Тази година е трета поредна, в която техника и военни няма да маршируват по жълтите павета в центъра на София. През 2020 година пандемията от ковид анулира обичайния церемониал, предходната година подобен също не се организира.
Това обаче се отнася единствено за София. Бойни качества ще бъдат демонстрирани в Граф Игнатиево, Ново село и Црънча.
На 6 май водосветът на бойните флагове и знамената-светини ще стартира в 9.00 ч. пред паметника на Незнайния боец в София. Той ще бъде отслужен от Негово Преосвещенство Белоградчишкият свещеник Поликарп. В тържествения обред ще вземат участие Гвардейският внушителен духов оркестър, знаменен блок със знамената-светини и представителни блокове на Националната гвардейска част.
След водосвета президентът и висш главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, министърът на защитата Драгомир Заков и началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов ще почетат паметта на починалите за свободата и независимостта на Родината с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния боец, осведоми Българска национална телевизия.
Християнският великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.). Георги постъпва напълно млад във войската и демонстрира забележителни военни качества.
На 20-годишна възраст получава чин на боен трибун. Страстен последовател и бранител на Христовата религия, Георги е хвърлен в тюрма, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Погребан е в палестинския град Лида, който е днешният град Лод в Израел. Скоро по-късно християните стартират да го почитат като страдалец за многото чудеса, които направил след гибелта си като небесен боец и покровител.
Едно от чудесата, осъществени от Св. Георги и поради което постоянно е изобразяван на иконите като конник, убиващ дракон, е чудото, станало покрай град Вирит, в сегашен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Светецът съумял да порази с копието си чудовището. Оттогава се употребява със славата на змееборец в християнството, заради което е разгласен за светец - боец, настойник на войската, напомня Българска телеграфна агенция.
В християнската иконография Св. великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на заплашителен дракон.
В памет на Св. Георги (от гръцки - "земеделец ") Гергьовден се уважава от народа ни и като празник на земята, на земеделието и отглеждането на животни.
У нас Св. Георги Победоносец е патрон на Българската войска. Един от най-древните храмове в християнския свят, отдадени на мъченика, е ротондата "Св. Георги " в нашата столица, издигната през 4-и век. Този факт самичък по себе си приказва доста - единствено няколко десетилетия след мъченическата гибел на светеца в Сердика е повдигнат храм на негово име. Мнозина откриватели застъпват тезата, че евентуално в тази черква и в храмовия комплекс, съседен към нея, се е състоял свиканият Вселенски събор в Сердика.
Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, отдадени на Св. Георги Победоносец, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букоровският манастир и многи други. Във всеки от тях се съхраняват многочислени реликви, които свидетелстват за проявената от светеца молитвена помощ към християните.
Денят на храбростта и празникът на Българската войска ще бъде маркиран през днешния ден с водосвет на бойните флагове и знамената-светини, отдаване на почести в символ на благодарност към паметта на починалите за свободата и независимостта на България.
Тази година е трета поредна, в която техника и военни няма да маршируват по жълтите павета в центъра на София. През 2020 година пандемията от ковид анулира обичайния церемониал, предходната година подобен също не се организира.
Това обаче се отнася единствено за София. Бойни качества ще бъдат демонстрирани в Граф Игнатиево, Ново село и Црънча.
На 6 май водосветът на бойните флагове и знамената-светини ще стартира в 9.00 ч. пред паметника на Незнайния боец в София. Той ще бъде отслужен от Негово Преосвещенство Белоградчишкият свещеник Поликарп. В тържествения обред ще вземат участие Гвардейският внушителен духов оркестър, знаменен блок със знамената-светини и представителни блокове на Националната гвардейска част.
След водосвета президентът и висш главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, министърът на защитата Драгомир Заков и началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов ще почетат паметта на починалите за свободата и независимостта на Родината с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния боец, осведоми Българска национална телевизия.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ