Св. ап. Архип, Филимон и мчца и равноап. Апфия. Преп. Доситей
Св. ап. Архип, Филимон и мчца и равноап. Апфия. Преп. Доситей. Преп. Равула
В памет на светите апостоли Архип, Филимон и Апфия
По удостоверение на блажения Амвросий, свети деятел Архип, един от седемдесетте, бил свещеник след свети Епафрас, в град Колоси, във Фригия; свети деятел Павел в своето обръщение до Филимон назовава свети Архип собствен сподвижник. Свети Филимон бил прославен жител на Колоси, а света Апфия, по удостоверение на свети Йоан Златоуст, била негова брачна половинка. Последният, като повярвал в Христа, направил от вкъщи си църква; по този начин в дома му се събирали всички вярващи в Колоси и тук, като в черква, се правили божествени служби. След това свети Филимон бил подложен за свещеник, с цел да оказва помощ на апостолите в разпространението на Евангелието.
По времето на апостолите някои от епископите имали непрекъснато жителство и заемали една избрана катедра, а други обхождали разнообразни градове и села; те се наричали апостолски епископи, защото били изпращани на апостолска проповед. Такъв свещеник бил и свети Филимон, удостоил се да бъде присъединен, сходно на някои поместни епископи, към седемдесетте апостоли; той обхождал градовете на Фригия, както и някои други, и на всички места ревниво проповядвал словото Божие. До нас стигнало уведомление, че той бил свещеник и в Газа.
Света Апфия, като устроила в дома си черква, старателно служела през деня и нощем на Господа, подвизавайки се в молитва и пост; тя с наслада приемала и давала заслон на тези, които се трудели, благовестейки Христовото учение; давала храна на бедните и странниците, тъй че домът й бил освен черква, само че и странноприемница, болница и подслон за всички, които нямали място, където да могат да отдъхнат и да се успокоят.
Веднъж в Колоси се правил богомерзък празник в чест на езическата богиня Артемида. По това време светите апостоли Архип и Филимон, събрали всички вярващи в дома на Филимон и Апфия, и възнасяли към Господа нормалните си моления и правили божествена работа. Идолослужителите, изпитващи мощна злоба към християните, разбрали, че те са се събрали в дома на Филимон. Възползвайки се от това, езичниците ненадейно ги нападнали, разпръснали цялото Христово стадо, едни набили, други убили; по-късно хванали светите апостоли Архип и Филимон, а също и света Апфия и ги отвели при ефеския градоначалник Артоклис и по негова заповед подложили светиите на мъчения: изначало ги прострели на земята и почнали да ги влачат, като немилосърдно им нанасяли удари; по-късно заровили всеки от тях поотделно в земята до бедрата и почнали да хвърлят камъни по тях. Свети Филимон и света Апфия изцяло затрупали с камъни; а свети Архип едвам жив оставили за посмешище на децата; събрали се доста момчета, които почнали да режат светеца с ножове. Така тези трима светии предстанали на небесата пред престола на Пресветата, Животворяща, Божествена и Неразделна Троица.
В памет на преподобни Равула
Свети Равула се родил в град Самосат. Образованието си получил под управлението на един фамозен академик мъж на име Варипсав. Водейки благодетелен живот от ранна възраст, като достигнал пълноправие, преподобният приел монашество и избрал невероятни подвизи. Подобно на свети оракул Илия, той обитавал планините и пещерите и по метод на живот подражавал на свети Йоан Кръстител.
След известно време преподобният дружно с други монаси отишъл във Финикия и подвизавайки се там, привлякъл вниманието към себе си със своите високи добродетели, тъй че скоро, макар желанието си, станал прочут. Получил парична помощ от император Зенон, със съдействието на Беритския свещеник Йоан той построил на едно място измежду планините огромен манастир и го населил с монаси. В покрайнините на манастира живеели голям брой ревностни езичници. Преподобни Равула и живеещите с него монаси, уподобявайки се на светите апостоли Павел и Варнава, а също и на Петър и Йоан, почнали да изобличават техните заблуждения, както и да им дават директиви във вярата, и скоро привели всички към знание на Истинния Бог. Това било първото славно действие на преподобния.
След гибелта на император Зенон ръководството на империята поел император Анастасий. Преподобни Равула отишъл н Константинопол и със своите усърдни молби постигнал това, че императорът му отпуснал нова парична помощ, която била използвана от него за построяването на втори манастир. Впоследствие той построил и други манастири на разнообразни места. Свети Равула постоянно бил старателен във всяко положително дело, мирен, милосърден, филантроп, в никакъв случай не се поддавал на яд и към всички се отнасял благожелателно. И когато дяволът, възбуждайки пристрастености, влизал в битка с него, той, познавайки в съвършенство и разбирайки свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, му противопоставял словото Божие, и делата на благочестието, и с това прогонвал съперника от себе си. Преподобният живял до времето на царуването на Юстиниан Велики, който построил популярния храм „ Света София " в Константинопол. Достигнал осемдесет години, един път той чул глас от небето, който му споделил: „ Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя ", и скоро, след малко боледуване, отишъл при Господа.
В памет на преподобните Евгений и Макарий изповедници
Когато в Римската империя царувал Юлиан, всички християни се укривали заради това, че по заповед на императора на всички места се принасяли жертви на езическите богове, и езичниците, в сгода на своя стопанин, осквернявайки себе си и без да се боят от Божия съд и безконечното наказване, принудително принуждавали твърдите във вярата Христови изповедници да вземат присъединяване в тези жертвоприношения. По това време били хванати и доведени на съд при Юлиан двама презвитери от Антиохийската черква, Евгений и Макарий. На съда те изповядали Христа като Истинен Бог и Съдия над живи и мъртви и изобличили императора дезертьор като неверник и палач, извършител на Божиите заповеди, богохулник и идолослужител, при което му споделили:
- Горко ти, нечестивецо и наследнико на безконечния, непрекъсващ огън! Горко на твоята суетливост! Как реши вместо светлината да придобиеш за себе си тъмнината?
От тези думи Юлиан се разгневил и заповядал на първо време да вържат светиите с тънки ремъци, да ги закачат надолу с главите и да ги опушват с токсичен, миризлив пушек, след което мощно да нагорещят стоманен лист, да ги съблекат голи и да ги прострат върху него. Подложени на такива мъчения, светите Евгений и Макарий издигнали очите си към небето и запазвани от Божията мощ, оставали невредими, при което лицата им сияели в наслада, с което изобличавали злобата на мъчителя. След това Юлиан заповядал да ги оковат във вериги и да ги заточат в Оасим арабски. Отивайки към мястото на заточението, светиите се радвали, че търпят заточение за Христа, и пеели: „ Блажени непорочните в пътя си, които вървят по закона Господен ". С щастлив дух те пристигнали в Оасим, изкачили се на една планина и заживели на нея сами. Управителите на страната им споделили:
- Братя, бягайте от това място, тъй като недалече отсам живее свирепа змия, поглъщаща всички, които се доближават към нея.
На това светиите дали отговор:
- Покажете ни пещерата, където живее тази змия. Довели ги и отдалече им посочили пещерата. Тогава светиите преклонили колене и се помолили на Бога, ненадейно паднал гръм от небето и поразил змията. Тя била обхваната от пламък, с нея изгорен и пясъкът в пещерата и се вдигнал миризлив ураган. Като видели това знамение, началниците на страната, които били езичници, повярвали в Христа.
Светите Евгений и Макарий влезнали в пещерата и тридесет дни прекарали в молитва без храна и пиво. Накрая те чули глас, който им споделил:
- Раби на Истинния Бог и наш Спасител Иисус Христос, приближете се до камъка, който се намира до вас.
Светиите изпълнили заповедта и когато се доближили до камъка, на първо време видели светлина на него, а по-късно той се разцепил на две и от него потекла вода в обилие. Те се напили до насита, с което утолили жаждата и глада си. Намирайки се в пещерата, светиите се молели Господ да ги удостои да умрат едновременно и дружно да бъдат с Христа, и Господ приел молитвата им: те двамата дружно отишли при Господа, благодарейки и прославяйки Го.
На този ден се празнува и паметта на светите мъченици Максим, Теодот и Исихий и на светата мъченица Асклипиодота, потърпевши при император Максимиан Галерии в Адрианопол.
В памет на светите апостоли Архип, Филимон и Апфия
По удостоверение на блажения Амвросий, свети деятел Архип, един от седемдесетте, бил свещеник след свети Епафрас, в град Колоси, във Фригия; свети деятел Павел в своето обръщение до Филимон назовава свети Архип собствен сподвижник. Свети Филимон бил прославен жител на Колоси, а света Апфия, по удостоверение на свети Йоан Златоуст, била негова брачна половинка. Последният, като повярвал в Христа, направил от вкъщи си църква; по този начин в дома му се събирали всички вярващи в Колоси и тук, като в черква, се правили божествени служби. След това свети Филимон бил подложен за свещеник, с цел да оказва помощ на апостолите в разпространението на Евангелието.
По времето на апостолите някои от епископите имали непрекъснато жителство и заемали една избрана катедра, а други обхождали разнообразни градове и села; те се наричали апостолски епископи, защото били изпращани на апостолска проповед. Такъв свещеник бил и свети Филимон, удостоил се да бъде присъединен, сходно на някои поместни епископи, към седемдесетте апостоли; той обхождал градовете на Фригия, както и някои други, и на всички места ревниво проповядвал словото Божие. До нас стигнало уведомление, че той бил свещеник и в Газа.
Света Апфия, като устроила в дома си черква, старателно служела през деня и нощем на Господа, подвизавайки се в молитва и пост; тя с наслада приемала и давала заслон на тези, които се трудели, благовестейки Христовото учение; давала храна на бедните и странниците, тъй че домът й бил освен черква, само че и странноприемница, болница и подслон за всички, които нямали място, където да могат да отдъхнат и да се успокоят.
Веднъж в Колоси се правил богомерзък празник в чест на езическата богиня Артемида. По това време светите апостоли Архип и Филимон, събрали всички вярващи в дома на Филимон и Апфия, и възнасяли към Господа нормалните си моления и правили божествена работа. Идолослужителите, изпитващи мощна злоба към християните, разбрали, че те са се събрали в дома на Филимон. Възползвайки се от това, езичниците ненадейно ги нападнали, разпръснали цялото Христово стадо, едни набили, други убили; по-късно хванали светите апостоли Архип и Филимон, а също и света Апфия и ги отвели при ефеския градоначалник Артоклис и по негова заповед подложили светиите на мъчения: изначало ги прострели на земята и почнали да ги влачат, като немилосърдно им нанасяли удари; по-късно заровили всеки от тях поотделно в земята до бедрата и почнали да хвърлят камъни по тях. Свети Филимон и света Апфия изцяло затрупали с камъни; а свети Архип едвам жив оставили за посмешище на децата; събрали се доста момчета, които почнали да режат светеца с ножове. Така тези трима светии предстанали на небесата пред престола на Пресветата, Животворяща, Божествена и Неразделна Троица.
В памет на преподобни Равула
Свети Равула се родил в град Самосат. Образованието си получил под управлението на един фамозен академик мъж на име Варипсав. Водейки благодетелен живот от ранна възраст, като достигнал пълноправие, преподобният приел монашество и избрал невероятни подвизи. Подобно на свети оракул Илия, той обитавал планините и пещерите и по метод на живот подражавал на свети Йоан Кръстител.
След известно време преподобният дружно с други монаси отишъл във Финикия и подвизавайки се там, привлякъл вниманието към себе си със своите високи добродетели, тъй че скоро, макар желанието си, станал прочут. Получил парична помощ от император Зенон, със съдействието на Беритския свещеник Йоан той построил на едно място измежду планините огромен манастир и го населил с монаси. В покрайнините на манастира живеели голям брой ревностни езичници. Преподобни Равула и живеещите с него монаси, уподобявайки се на светите апостоли Павел и Варнава, а също и на Петър и Йоан, почнали да изобличават техните заблуждения, както и да им дават директиви във вярата, и скоро привели всички към знание на Истинния Бог. Това било първото славно действие на преподобния.
След гибелта на император Зенон ръководството на империята поел император Анастасий. Преподобни Равула отишъл н Константинопол и със своите усърдни молби постигнал това, че императорът му отпуснал нова парична помощ, която била използвана от него за построяването на втори манастир. Впоследствие той построил и други манастири на разнообразни места. Свети Равула постоянно бил старателен във всяко положително дело, мирен, милосърден, филантроп, в никакъв случай не се поддавал на яд и към всички се отнасял благожелателно. И когато дяволът, възбуждайки пристрастености, влизал в битка с него, той, познавайки в съвършенство и разбирайки свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, му противопоставял словото Божие, и делата на благочестието, и с това прогонвал съперника от себе си. Преподобният живял до времето на царуването на Юстиниан Велики, който построил популярния храм „ Света София " в Константинопол. Достигнал осемдесет години, един път той чул глас от небето, който му споделил: „ Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя ", и скоро, след малко боледуване, отишъл при Господа.
В памет на преподобните Евгений и Макарий изповедници
Когато в Римската империя царувал Юлиан, всички християни се укривали заради това, че по заповед на императора на всички места се принасяли жертви на езическите богове, и езичниците, в сгода на своя стопанин, осквернявайки себе си и без да се боят от Божия съд и безконечното наказване, принудително принуждавали твърдите във вярата Христови изповедници да вземат присъединяване в тези жертвоприношения. По това време били хванати и доведени на съд при Юлиан двама презвитери от Антиохийската черква, Евгений и Макарий. На съда те изповядали Христа като Истинен Бог и Съдия над живи и мъртви и изобличили императора дезертьор като неверник и палач, извършител на Божиите заповеди, богохулник и идолослужител, при което му споделили:
- Горко ти, нечестивецо и наследнико на безконечния, непрекъсващ огън! Горко на твоята суетливост! Как реши вместо светлината да придобиеш за себе си тъмнината?
От тези думи Юлиан се разгневил и заповядал на първо време да вържат светиите с тънки ремъци, да ги закачат надолу с главите и да ги опушват с токсичен, миризлив пушек, след което мощно да нагорещят стоманен лист, да ги съблекат голи и да ги прострат върху него. Подложени на такива мъчения, светите Евгений и Макарий издигнали очите си към небето и запазвани от Божията мощ, оставали невредими, при което лицата им сияели в наслада, с което изобличавали злобата на мъчителя. След това Юлиан заповядал да ги оковат във вериги и да ги заточат в Оасим арабски. Отивайки към мястото на заточението, светиите се радвали, че търпят заточение за Христа, и пеели: „ Блажени непорочните в пътя си, които вървят по закона Господен ". С щастлив дух те пристигнали в Оасим, изкачили се на една планина и заживели на нея сами. Управителите на страната им споделили:
- Братя, бягайте от това място, тъй като недалече отсам живее свирепа змия, поглъщаща всички, които се доближават към нея.
На това светиите дали отговор:
- Покажете ни пещерата, където живее тази змия. Довели ги и отдалече им посочили пещерата. Тогава светиите преклонили колене и се помолили на Бога, ненадейно паднал гръм от небето и поразил змията. Тя била обхваната от пламък, с нея изгорен и пясъкът в пещерата и се вдигнал миризлив ураган. Като видели това знамение, началниците на страната, които били езичници, повярвали в Христа.
Светите Евгений и Макарий влезнали в пещерата и тридесет дни прекарали в молитва без храна и пиво. Накрая те чули глас, който им споделил:
- Раби на Истинния Бог и наш Спасител Иисус Христос, приближете се до камъка, който се намира до вас.
Светиите изпълнили заповедта и когато се доближили до камъка, на първо време видели светлина на него, а по-късно той се разцепил на две и от него потекла вода в обилие. Те се напили до насита, с което утолили жаждата и глада си. Намирайки се в пещерата, светиите се молели Господ да ги удостои да умрат едновременно и дружно да бъдат с Христа, и Господ приел молитвата им: те двамата дружно отишли при Господа, благодарейки и прославяйки Го.
На този ден се празнува и паметта на светите мъченици Максим, Теодот и Исихий и на светата мъченица Асклипиодота, потърпевши при император Максимиан Галерии в Адрианопол.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ