Св. Александър Невски е роден на 30 май 1219 г.

Св. Александър Невски е роден на 30 май 1219 година в резиденцията на татко си – град Переяславл Залески. Баща му е княз Ярослав Всеволодович, наследник на Всеволод Голямото гнездо и внук на Юрий Долгорукий – създателя на Москва.

През 1236 година Ярослав станал Велик киевски княз – а 17-годишния княз Алрександър почнал независимо да ръководи Новгород.

Времената били извънредно тежки. На изток земите били опустошени от татарското настъпление през 1237-1240 гг. Избягалите в горите поданици последователно се завръщали. Татарите желали нови налози, непрекъснато имало опасност от ново настъпление. Всяко съветско княжество било заето със себе си и не можело да оказва помощ на другите.

В същото време, против Новгород стоял различен зложелател, чийто напън градът непрекъснато отблъсквал благодарение на прилежащия Суздал. Това бил католицизмът. Неговият авангард – Ливонският медал на мечоносците, който бил филиал на по-големия Тевтонски медал, откъм крайбрежията на Балтийско море настъпвал против Новгород и Псков. Едновременно с това, различен европейски авангард – шведите, нахлували от север.

Татарите притискали Рус с налози и произвола на ханските служители. Но татарското владичество не засягало основата на живота в покорената страна. Татарските завоевания били лишени от религиозни претекстове. Татарите не се интересували от вътрешния живот на покорените нации. Не посягали на тяхната вяра. Златната орда се отличавала с изключителна религиозна приемливост. Между самите татарски князе имало най-различни: тенгрианци, шаманисти, християни-несториани, мюсюлмани. Чак след епохи мюсюлманите станали преобладаващи и принудили всички останали да одобряват исляма. Но по времето на княз Александър това било към момента далеч…

Светът на католицизма, който настъпвал от Запад, бил напълно друг. Външният обсег на неговите завоевания бил доста по-малък от татарските нашествия. Но зад него стояла единна, цялостна, безкопромисна и желязна мощ. Всеки трябвало да стане католик – или да почине. От Запада към Новгород настъпвали монаси-рицари. Емблемата им била кръст и меч. Атаката била ориентирана не толкоз към земи или имущество, а към самата душа на народа – против Православната черква. И завоеванията на Запада били същински завоевания, не като тези на татарите, които желали единствено налози и повече не се интересували по какъв начин живее покореното население и по какъв начин го ръководят личните му князе. За разлика от татарите, западните рицари не прекосявали големи пространства – а завладявали земята педя по педя, твърдо и вечно оставали върху нея, като строели крепости.

През лятото на 1240 година, в Новгород пристигнала новина за нахлуване от север. Зетят на шведския крал Ерик Ериксон – ярлът („ ярл “ – висш военачалник) Биргер Магнусон, навлязъл с огромни лодки – ладии, в река Нева и десантирал огромна армия. Врагът към този момент бил в земите на Новгород. Княз Александър нямал време да желае помощ от татко си и от други съветски княжества.

Той излязъл срещу шведската войска единствено с персоналната си тайфа, един полк и дребното новгородско опълчение. Сражението се състояло на 15 юли 1240 година и се водило през целия ден. Битката завършила вечерта. Останките от шведската войска се качили на ладиите си и през нощта отплавали в морето. Според хрониките телата на убитите шведи напълнили 3 ладии и няколко огромни ями, а княжеската тайфа изгубила единствено 20 бойци. Възможно е цифрите да са не напълно точни, само че те отразяват смисъла на тази победа за цяла тогавашна Рус.

Но новгородските първенци, които считали, че войната е завършила, влезнали в спор с княза, който си отпътувал за Суздал. Същата зима, след заминаването на Александър, рицарите-мечоносци нахлули в новгородските владения. Литовските князе също нападнали Новгород. Дивите племена „ чуд “ на всички места грабели, убивали и палели селищата.

Новгородци помолили княз Александър да се върне. През зимата на 1241 година, след година неявяване, Александър още веднъж се преместил в Новгород. Той събрал опълчение, нападнал укреплението Копорье, избил и завладял доста мечоносци. В отговор мечоносците завладяли Псков и сложили там свои шефове. Когато разбрал това, Александър дружно с по-малкия си брат Андре нападнал Псков, оковал орденските шефове и ги изпратил в Новгород. След това нахлул във владенията на Ордена на мечоносците.

Когато рицарите изпратили против него огромна войска, Александър се отдръпнал, прекосил замръзналото Чудско езеро и застанал на отсрещния му бряг. Било април, само че към момента имало сняг, а езерото било покрито с корав лед.

В събота, 5 април 1242 година при изгрев-слънце рицарите мечоносци с бели плащове с червен кръст и меч върху тях, тръгнали по леда против новгородската армия в клиновиден строй „ свиня “ (напомнящ свинска зурла). Първият удар всял ужас измежду новогодците. Тогава Александър и скритият авариен полк блъснали в тила на врага.

Хрониката споделя:

„ Началась сеча, зла и велика, и трус от копей ломленья и тон от мечного разрези, и не бе видети озеру, и покрыло бо есть все кровью “. Варварите „ чуд “ не издържали и побягнали, като разбъркали редиците на мечоносците.

В борбата паднали 500 мечоносци и доста „ чуди “. Петдесет рицари били пленени и отведени в Новгород. Мнозина се удавили в езерото, а ранените бягали в гората. Битката на Чудското езеро била наречена „ Ледовое побоище “.

Борбата против Запада не приключила с Невската борба и „ Ледовое побоище “. Тя продължава епохи. Но „ Ледовое побоище “ пречупило силата на католическото настъпление в Русия, когато тя била най-слаба и възможен триумф на Запада щял да бъде съдбоносен и финален. Като имаме поради събитията през идващите епохи към Византия и България – най-силните православни страни по това време, можем да кажем, че княз Александър, в действителност, извършил колосална историческа задача: той избавил Православието.

Затова Православната черква го канонизирала за светец.