Сун Дзъ (544–496 г.пр.н.е.) – прочут китайски генерал и автор

Сун Дзъ (544–496 г.пр.н.е.) – фамозен китайски военачалник и създател на трактата „ Изкуството на войната ” – най-популярната книга за военна тактика в древността. Сун Дзъ в действителност е почетна купа и значи „ Учителят Сун ”, а същинското име на създателя е Сун У.

Танцът на борбата постоянно се играе под един и същи разтревожен темп. Онова, което стартира като изблик на гневно придвижване, постоянно бива сведено до идеален покой.

Познавай себе си, познавай и врага си. Хиляда борби, хиляда сражения.

Преструвай се на по-слаб, окуражавай надменността на врага.

Победоносните воини първо печелят и по-късно отиват на война, до момента в който победените воини първо отиват на война и след това търсят метод по какъв начин да я завоюват.

Всяка война се опира на измамата. Затова, когато нападаме, би трябвало да изглеждаме слаби; когато използваме мощ, би трябвало да изглеждаме бездейни; когато сме близко, би трябвало да накараме врага да си мисли, че сме далече; когато сме надалеч, би трябвало да го накараме да си мисли, че сме близо. Използвай примамки, с цел да подлъжеш врага си. Симулирай комплициране и го разгроми.

Ако врагът ти е мощен във всички позиции, бъди подготвен за него. Ако те превъзхожда по мощ, избягвай го. Ако врагът ти е емоционален, пробвай се да го извадиш от равновесие. Престори се на слаб, с цел да стане надменен и дръзновен. Ако желае да си отдъхне, не му давай покой. Ако силите му са обединени, раздели ги. Ако суверенът и поданиците са в единодушие, забий чеп сред тях. Атакувай го там, където не е квалифициран, появявай се там, където не те чакат.

Ще победи оня, който знае по кое време да се бие и по кое време да не се бие. Ще победи оня, който знае по какъв начин да се оправи както с по-силния, по този начин и с по-слабия съперник. Ще победи оня, чиято войска е превзета от общ дух – от най-низшия боец до най-висшия по сан. Ще победи оня, който се е подготвил и чака да хване врага си неопитен. Ще победи оня, който има военни качества и на който суверенът не му се бърка.

Генералът, който печели борбата, премисля доста неща преди нея. Генералът, който губи борбата, премисля малко неща преди нея. Така положителното обмисляне води до успеха, а неприятното – до проваляне.

Макар да сме чували за глупава припряност по време на война, верният метод в никакъв случай не е бил свързван с дълги отлагания.

В практическото изкуство на войната най-хубавото нещо е да завладееш вражеската страна цяла и непокътната. Няма изгода от това да рушиш и опустошаваш. По същия метод е по-добре да плениш една цяла войска, в сравнение с да я унищожиш.

Военното предимство не е в това да се сражаваш и да побеждаваш във всичките си борби. Военното предимство е в това да прекършиш съпротивата на съперника си без пердах.

Най-висшето проявяване на военното изкуство е да осуетиш проектите на съперника си. Следващата най-хубава тактика е да му попречиш да сплоти силите си. След това идва умеенето да атакуваш неприятеля си на бойното поле. И най-лошият метод е да обсаждаш градове с крепостни стени.

Ако познаваш врага и познаваш себе си, не е нужно да се боиш какъв ще бъде изходът от 100 борби. Ако познаваш единствено себе си, само че не и врага си, за всяка извоювана победа ще понасяш и по едно проваляне. Ако не познаваш нито себе си, нито врага си, ще се огъваш при всяко стълкновение.

Добрите воини от предишното първо са поставяли себе си оттатък опцията за проваляне и сетне са очаквали опцията да разгромят съперника си. Да предпазим себе си от проваляне, е в нашите ръце, само че опцията да победиш съперника се обезпечава от самия съперник. Добрият боец може да се приготви по този начин, че да не бъде надвит, само че не може да бъде сигурен, че ще победи съперника си.

Недопускането на никакви неточности е това, което прави успеха сигурна, тъй като по този начин побеждаваш съперник, който към този момент е надвит.

Далновидният пълководец търси борбата единствено откакто успеха е извоювана, до момента в който оня, който е жертван на проваляне, първо влиза в пердах и след това търси успеха.

Да имаш огромна войска под свое командване, по никакъв метод не е по-различно от това да водиш дребна войска, тъй като и в единия, и в другия случай всичко е въпрос на пароли и сигнали.

Умният боец постанова волята си на съперника, само че не позволява съперникът да му наложи своята воля.

Военната тактичност е като водата, тъй като когато водата следва естествената си посока, тя се оттича от високите места и се форсира по наклоните… Посоката на водата се дефинира от естеството на терена, по който тече. Също както формата на водата в никакъв случай не е непрекъсната, по този начин и във войната в никакъв случай няма непрекъснати условия. Онзи, който може да трансформира тактиката си според от съперника против себе си и по този метод да побеждава, може да бъде наименуван популярен пълководец.

Пътят на войната е да избягваш това, което е мощно, и да удряш това, което е едва.

Не се изправяй против войска, която се прибира вкъщи. Когато обграждаш войска, остави й излаз за евакуиране. Не притискай обезверения зложелател прекомерно мощно.

Когато елементарните бойци са прекомерно мощни, а офицерите прекомерно слаби, резултатът е НЕПОДЧИНЕНИЕ. Когато офицерите са прекомерно мощни, а елементарните бойци прекомерно слаби, резултатът е ГИБЕЛ.

Гледай на бойците си като на деца и те ще те следват в най-дълбоките долини; виждай в тях свои обичани синове и те ще се бият за теб даже до гибел. Ако обаче си благосклонен и не можеш да ги накараш да почувстват властта ти; в случай че си добродушен, само че не можеш да наложиш заповедите си; в случай че не си кадърен да потушаваш метежи, тогава бойците ти ще бъдат като капризни деца и ще са безполезни за всякакво практическо начинание.

При несигурна земя, не се бий. При лесна земя, не спирай. При противоречива земя, не атакувай. При открита земя, не принуждавай на пътя на врага си. При земя, където се срещат пътища, се сплоти със съдружниците си. При богата земя, плячкосвай. При сложна земя, забави ход. При затворена земя, прибягвай до тактика. При обезверена земя, се бий.

Бързината е същността на войната – възползвай се от неподготвеността на врага си, придвижвай се по непредвидени направления и атакувай незащитени места.

Хвърли бойците си на позиции, откъдето няма излаз за бягство, и те ще предпочетат гибелта пред бягството. А в случай че са подготвени да посрещнат гибелта, тогава няма нещо, което да не могат да реализират.

Награждавай, без да се съобразяваш с разпоредбите, издавай заповеди, без да те е грижа за предходни разпореждания, и ще можеш да управляваш цяла войска, все едно е един-единствен човек.

Не мърдай, в случай че това няма да ти донесе някакво предимство; не използвай армията си, в случай че няма да спечелиш нещо; не се бий, в случай че ситуацията не е сериозно. Ако е в твоя изгода, настъпвай; в случай че не е, спри където си.

Никой пълководец не би трябвало да извежда армията си на бойното поле, подбуждан от злоба; ни-то един пълководец не би трябвало да се бори поради честолюбието си. Едно царство, което един път бъде унищожено, в никакъв случай повече няма да се възземе; мъртвите в никакъв случай няма да се върнат от гроба. Затова мъдрият лидер постоянно е деликатен и внимателен.

Стратегия без тактичност е най-бавният път към успеха. Тактика без тактика е шумът преди провалянето.

Нека проектите ти да бъдат непроницаеми като нощта, а когато настъпваш, падай като гръмотевица.

Бъди извънредно неосезаем до степен на аморфност. Бъди извънредно загадъчен до степен на беззвучие. Само по този начин ще можеш да управляваш ориста на съперника си.

Причината, заради която просветеният принц и мъдрият пълководец постоянно побеждават съперника си и достиженията им превъзхождат тези на елементарните хора, е умеенето им да плануват нещата.

Ако сражението сигурно ще ти донесе победа, тогава би трябвало да се биеш, даже владетелят да не разрешава това; в случай че сражението няма да ти донесе победа, тогава не би трябвало да се биеш, даже владетелят да ти заповядва.

Забрани на хората си да се вглеждат в знамения и изкорени суеверията. И сетне, до момента в който дой-де самата гибел, няма да е нужно да се страхуваш от несгоди.

Да спечелиш 100 победи в 100 сражения, не е върхът на военния гений. Да покориш съперника си, без да влизаш в стълкновение – ето това е същинско достижение.