Опити със сух лед: красота и студ
Сухият лед е доста просто вещество, твърда фаза на CO 2 . Той се продава свободно и се употребява да вземем за пример за превозване на хранителни артикули или разчистване на механически повърхности. Но в домашната лаборатория сухият лед се трансформира в скъп източник на опити. Например неговите изпарения може да се уловят в сапунен мехур.
Фокусът на сухия лед е в това, че от твърдо положение той незабавно минава в газообразно без междинна течна фаза (такъв развой се назовава сублицамия). Температурата на сублимацията да въглеродния диоксид е -78,5°С.
Сухият лед се предлага в две форми – брикети и гранули. За опити по-удобно е да се употребяват гранули, защото те са с по-малък размер и по-лесно се дозират. От друга страна, сухият лед е материал, който дава огромен разход – за един ден от контейнера се изпаряват до 15% от неговата маса.
Експериментаторът налива вода в съд, а по-късно хвърля лед в нея. Колкото по-топла е водата, толкоз по-бързо ще се изпарява ледът и толкоз по-кратка и образно ефектна е реакцията.
Ето тук поражда делене на опитните посоки. Първият вид е да позволите на ледената пара умерено да излиза нагоре и да наблюдавате нейното разпространяване.
Вторият вид е да ограничите разпространяването, т.е. да изпарявате леда в затворено пространство. Ако извършите това да вземем за пример в затворена пластмасова бутилка, капачката ще изхвръкне (или бутилката ще се раздра, по тази причина не правете този опит), защото в газообразно положение CO 2 заема доста повече място (плътността на газа, подсещаме е 1,9768 кг/м 3 , а на твърдата фаза –1560 кг/м 3 ).