Бесарабски българи поискаха зелен коридор за етническите си роднини в Украйна.
Студенти приканиха българското държавно управление да помогне с превоз, здравна и психическа помощ на идващите бежанци, както и с преводачи на контролно-пропускателните пунктове.
" На първо място е доста значимо да организираме този зелен кулоар, тъй като хората доста страдат. Те нямат нито храна, нито пари. Повечето и вода нямат “, споделя студентката в СУ Карина Топович.
Тя показа, че се опасява за околните си и не може да спи.
Карина е бесарабска българка от Мелитопол. Студентка е по право в юридическия факултет на Софийския университет. Живее в България от 4 години.
" Постоянно чета новините. Майка ми ми споделя: " Ние в този момент седим в мазе, непрекъснато сме в мазе. Тук е доста студено ". Моят брат е дребен, той ми споделя: " Карина, тук е доста ужасно, непрекъснато стрелят. Почти нямаме храна. " Той е на 10 години. Ужасно го приема. Стои на прозореца и вижда ракети. Не мога да си показва тези деца, които виждат убийства и раздрани хора. Ужасно е “, споделя още Карина.
Студентите се гордеят с околните си, които пазят родината.
" Моите родственици са извънредно смели хора. Въпреки цялата конюнктура, те остават в Украйна и ще я пазят до дъно, тъй като това си е нашата татковина. Искаме България най-топло да приема тези хора, които въпреки всичко са решили да изоставен Украйна “, сподели пред bTV Анна Великова – студентка по интернационалните връзки в СУ.
" Просто желаеме да ни чуят, тъй като към този момент не се усеща никаква поддръжка от тяхна страна. На третия ден татко ми стартира да събира автомати, да пази фамилията, цялото село, в което се намират. Как да не съм обезпокоена, рева всеки ден “, споделя Владлена Лозова – студент по дентална медицина в Медицинския университет.
А несигурността води до боязън и сълзи в очите.
" Ние просто желаеме прекъсване на войната. Всеки ден става по-страшно. Ние не знаем какъв брой от нашите хора са умрели. Аз не знам по какъв начин ще пребивавам без тях. Как мога да пребивавам без моите родственици?! Ние сме тук едни, ние сме единствено студенти, живеем в общежития. Аз съм 4-ти курс, нямам работа, нямам бъдеще. Дори не знам какво ще върша по-късно “, съобщи Анастасия Николова – студентка по интернационалните връзки в УНСС.
Всички те се надяват на неотдавнашен завършек на войната.
" На първо място е доста значимо да организираме този зелен кулоар, тъй като хората доста страдат. Те нямат нито храна, нито пари. Повечето и вода нямат “, споделя студентката в СУ Карина Топович.
Тя показа, че се опасява за околните си и не може да спи.
Карина е бесарабска българка от Мелитопол. Студентка е по право в юридическия факултет на Софийския университет. Живее в България от 4 години.
" Постоянно чета новините. Майка ми ми споделя: " Ние в този момент седим в мазе, непрекъснато сме в мазе. Тук е доста студено ". Моят брат е дребен, той ми споделя: " Карина, тук е доста ужасно, непрекъснато стрелят. Почти нямаме храна. " Той е на 10 години. Ужасно го приема. Стои на прозореца и вижда ракети. Не мога да си показва тези деца, които виждат убийства и раздрани хора. Ужасно е “, споделя още Карина.
Студентите се гордеят с околните си, които пазят родината.
" Моите родственици са извънредно смели хора. Въпреки цялата конюнктура, те остават в Украйна и ще я пазят до дъно, тъй като това си е нашата татковина. Искаме България най-топло да приема тези хора, които въпреки всичко са решили да изоставен Украйна “, сподели пред bTV Анна Великова – студентка по интернационалните връзки в СУ.
" Просто желаеме да ни чуят, тъй като към този момент не се усеща никаква поддръжка от тяхна страна. На третия ден татко ми стартира да събира автомати, да пази фамилията, цялото село, в което се намират. Как да не съм обезпокоена, рева всеки ден “, споделя Владлена Лозова – студент по дентална медицина в Медицинския университет.
А несигурността води до боязън и сълзи в очите.
" Ние просто желаеме прекъсване на войната. Всеки ден става по-страшно. Ние не знаем какъв брой от нашите хора са умрели. Аз не знам по какъв начин ще пребивавам без тях. Как мога да пребивавам без моите родственици?! Ние сме тук едни, ние сме единствено студенти, живеем в общежития. Аз съм 4-ти курс, нямам работа, нямам бъдеще. Дори не знам какво ще върша по-късно “, съобщи Анастасия Николова – студентка по интернационалните връзки в УНСС.
Всички те се надяват на неотдавнашен завършек на войната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ