На 94 г. Иван Раев още учи младоци на ски
Стрику Ваню в никакъв случай не поставя шапка и ръкавици
По Маймун дере в Пампорово преди 76 години е проходил със ските самият Никола Гешев, а след това и министър-председателят Богдан Филов, чепеларски възпитаници са им открехвали някои от тайните на белия спорт.
Първият учител по пистите под връх Снежанка – постоянно младият 94-годишен Стрику Ваню, и през днешния ден още учи младоци по какъв начин да вършат завои по снега и е най-старият ски-учител в Европа, освен това и в мраз, и в сняг, постоянно кара без шапка, постоянно и ръкавици не слага…
С най-възрастния и към момента настоящ ски-учител в Пампорово, а и в цяла Европа, се знаем от години. Това е рекордьорът в деяние бай Иван Раев – живата ски-легенда на Чепеларе, прочут още като Стрику Ваню – “стрику ” на родопски акцент е сборно, почтително послание, нещо приблизително сред чичо и батко.
Ученикът в строителната гимназия в гр. Ксанти Иван Раев от с. Чепеларе, зимата на 1942 година
Многократно със Стрику сме карали ски по пистите към връх Снежанка, нееднократно сме се черпили с кафета, пък и освен, приказвали сме си защо ли не, та знам и много любопитни случки от неговия преинтересен живот. А пък разказвачът им е и красноречив, че доста е претърпял и видял през неговите към този момент 94 години, които ще навърши на идващия 4-и юли.
Въпреки годините не си седи добродушно на топло в къщи, а всеки ден съвсем по 5 часа върти ските по южните писти под пампоровския връх, по “Снежанките – 1 и 2 ” от север, по Малката стена от изток или Стойченската писта от запад, а настрана от това и по трасетата под Мечи чал минава, когато би трябвало и реши.
От 14-годишен е на ски, а на 18 става инструктор, пионер в тази активност в Пампорово. Но преди този момент, в 1939-а, сполучливо е изкарал третия следващ юначен ски-курс в прохождащия предстоящ родопски курорт, тогава изобщо не наподобяващ на днешния огромен, съвременен европейски зимен център. Нито като писти, нито като лифтове и влекове, нито като бази, хотели, заведения и съоръжение, нито като организация на белите спортове и туризъм.
През школата му минават топ-полцаят на Царство България Никола Гешев. Днешните му ски-ученици са четирима, само че в миналото е почнал единствено с един – самия Гешев. През миналите 76 пампоровски години под връх Снежанка е обучил над 800 скиори – от Чехия, Полша, Русия, Германия и Ирландия, от Унгария, Македония, Гърция и Турция, и най-вече от България, несъмнено. Иван Раев си спомня:
“Бе през зимата на 42-а и бяхме пуснати в дълга дълга почивка поради многото сняг и огромни студове. Всичко бе обгърнато с дебела бяла завивка, само че ски-писти в Чепеларе още нямаше. Мераклиите скиори караха по къси трасета в Пампорово, отъпкани за пързаляне към дребните частни вилички пансиони по на 1-2 етажа с най-много до 4 стаички. Това в действителност бяха 15-ина къщички – вила “Малина ”, вила “Къпина ”, вила “Боровинка ”, вила “Здравец ”, вила “Незабравка ”, вила “Ружа ” и с все от този жанр цветни имена. Сред които изключение с името правеха единствено две, едната бе вила “Любов ”, а другата бе вила “Сираков ” на бай Васил. Впрочем, до Пампорово нямаше път и превоз, идваше се с мулета, нагиздени с родопски кичени халища и натоварени с хора и багаж, а някои и със ски. Хора пък идваха всевъзможни – и министри, и големци всякакви, и богаташи, идваха със и без фамилии, със и без деца. Един от тях бе 46-годишният Никола Гешев, ерген. За който аз тогава не знаех нито кой е, нито какъв е и що е. Просто ме извика чичо ми Васил Сираков, който имаше и магазинче в курорта и ми сподели, че би трябвало да изучавам госта от София да кара ски. Искал индивидът и по тази причина бил пристигнал чак до тук. Имал обаче родственици в Чепеларе, при които отсядал – фамилията на богатия търговец Филчо Филев с луксозна къща в центъра на селото. Имаше огромен хотел, настрана ресторант, че и винарска маза, която доставяше с алкохол цялото Среднородопие и Смолян. Домът на Филеви и в този момент се извисява тъкмо до площада в града, обозначен е с надпис “Дом Филчо Филев ”, и в този момент има луксозен тип, само че … е напълно, напълно празен. Собствениците му са наследници от Пловдив, които не го употребяват. В него отсядаше софийското ченге, а стопанката на къщата Мария Филева бе родна сестра на Гешев. Тя бе едно от общо 6-те деца на техните родители, което обаче го научих много по-късно от самия Гешев.
Та с мулета минавахме около дъскорезницата до село Проглед, около историческия Инджекаровски хан на Капитан Петко челник и идвахме в Пампорово, а тук слагахме дървените ски. А те бяха някакъв сякаш маджарски модел, с дупки на заострените им извити нагоре върхове, с цел да се провира през тях здрав връв с възли за ръководене. Бяха нещо приблизително сред алпийски за това време ски и химикалки за дълго тичане. Такива ски караше Гешев, а се прикрепваха към краката, обути в елементарни туристически обувки, с кожени обтяжки със щраймери, наричани кандахари, петите обаче бяха свободни. Така хем можехме да вървим с тези дървени ски, хем да бягаме, хем и да се спускаме по пистите. На напредналите скиори обаче давахме остарели дървени шведски химикалки “Того ”, или пък швейцарски, само че за начинаещите писалките бяха неразрешени, щото ги чупеха елементарно.
Тренировките с Гешев
Никола Гешев
провеждахме дружно с братовчед ми, сина на чичо Васил Сираков – Наско Сираков, мой връстник, възпитаник в Първа мъжка гимназия в Пловдив.Така че двама, още юноши, бяхме треньорите на видния посетител. Почнахме образованието му в началото с вървене по снега, до момента в който Бай Колю, както ни позволи да му споделяме, посвикне със ските и малко се понаучи да се държи върху тах. А маршрутът ни бе напълно равнинен – от пансиончето на чичо Васил Сираков/ там в този момент е източната част с боулинг-залата на хотел “Перелик ”/, та до днешния разклон за хижа “Студенец ” на пътя Пловдив.- с. Стойките. Общо към километър разстояние и още толкоз назад. Когато минаха няколко дни в ходения и “ученикът ” ни към този момент бе посвикнал, преминахме на къси спускания. Правехме ги по ската от северната страна на днешния хотел “Мургавец ”, там сами си отъпквахме пистата и по нея се пущахме надолу, а тя стигаше чак до дъното на дерето, наричано Маймундере, под днешния хотел “Евридика ”. Разбира се, Бай Колю до дъното на пистата изобщо не стигаше, тя беше близо 300-метрова, а приключвахме всяко от спусканията му доста по-отгоре, единствено след някакви си 40-50 метра. Заради ученика ни, схваща се…
Така тренирахме с служителя на реда Гешев при първото му идване в Пампорово. А вечер, край камината в пансиончето на чичо Васил, като се съберяха всичките възрастни посетители с дребни филджанчета понч в ръце /понч на родопски език е греяна ракия!/, ние, младоците, стояхме по-встрани, тогава нашият ски-ученик доста прочувствено им разказваше за претърпяното и наученото със ските денем и за страстите по Маймун дере. Много малко понч пийваше нашият възпитаник, едвам до 2 филджанчета, не повече от 50-60 грама. Но разказваше доста въодушевено и непрекъснато ни хвалеше – нас, неговите млади “даскали ”, които в действителност тогава бяхме първите ски-учители в Пампорово, други нямаше, но това и той не го знаеше.
След 10-ина дни си отпътува, само че очевидно бе поразказал за нас на места из София, щото след това и други министри, и големци, посетители в Чепеаре или във вилата на Васил Сираков, заискаха да учим децата им да карат ски. Помня, че един от тях бе министър Никола Габровски, хубавката му дъщеричка-гимназистка също учихме, а бе тя с много игриви, палави оченца… Върхът обаче бе, само че доста по-късно го разбрах, че към края на тази доста дълга зима със фамилията си пристигна и
Министър-председателят Богдан Филов
съден по-късно от по този начин наречения Народен съд и разстрелян. Дойде с компания от 10-ина индивида, от тях 4-5 деца. Каза ни, че персонално Гешев ни е предложил да ги научим да карат ски. Искаха хората да ги учим на ски и ние с братовчеда Наско – Бог да го елементарни, умря преди 10-ина години, го правехме. Ама към този момент ни излезе и име… Добро име. Но пари не сме вземали от никого. Никога! А дали за образованието си са плащали нещо на чичо Васил Сираков, аз не знам, изобщо не разбрах. Но и нямам доверие. Впрочем, когато пристигна време Филови да си отиват, той ни предложения на публична вечеря и нас, младоците и тогава ми предложи от есента да ме изпрати да изучавам в Германия на държавни разходи. Отказах обаче. Заявих му като в ден-днешен, че не желая да напускам България. Тогава той ме потупа по рамото и изрече: “Поздравявам те, Ванчо, че си подобен родолюбец! Поздравявам те! ”. Повече не го видях.
Така мина зимата. С Наско обаче и повторно станахме учители на Гешев – само че в идната зима на 1943-а. Пак пристигна в Чепеларе и 10-ина дни, карахме с него из Маймун дере, че и по-нагоре даже. Тъпчехме си трасе против остарялата хижа “Студенец ”, където в този момент е пистата Стената, но в напълно долната й част – поради госта. Той бе отседнал при сестра си Мария Филева и мъжа й Филчо, като при тях пребиваваше за по няколко дни и в лятно време. Но зиме му беше драго да се пързаля и да се откъсва от полицейските каузи. С необикновен копнеж обаче и даже с хъс към този момент караше ските, щото посвикна с тях. Понаучи се да ги върти сносно, свободно правеше леви и десни завои с рало, дори и завоя “християния ” научи, по този начин й викахме на онази “особена въртележка ”, привнесена у нас от Скандинавските страни. Но завоя с успоредни ски по този начин и не съумя овладее, а искаше и неведнъж опитваше. Падаше обаче…
Искам да кажа и за различен спомен с Никола Гешев от второто му идване в Пампорово. По вечерно време, при раздумките с понч край камината на чичо Васил Сираков, постоянно се появяваше на масата и един шах и служителят на реда от София заиграваше с някой от присъстващите. Аз тогава шаха не го знаех, не го знам и в този момент, само че чувах, че гостът постоянно бие. Но успехите си Гешев ги приемаше за нещо напълно обикновено, тъй като в действителност беше доста добър състезател, което аз го разбрах много по-късно.
След зимата на 1943-а повече не го видях. Нито в Чепеларе, нито на ски. И какво стана с него – не знам. Но споменът остана, че бях първият ски преподавател в Пампорово и възпитаник ми бе не какъв да е, а топ-полицаят на България Никола Гешев. Който бе един добър и доста възприемчив възпитаник. И още в загатна – че в Пампорово аз научих да кара ски и един министър-председател на България – Богдан Филов.
По Маймун дере в Пампорово преди 76 години е проходил със ските самият Никола Гешев, а след това и министър-председателят Богдан Филов, чепеларски възпитаници са им открехвали някои от тайните на белия спорт.
Първият учител по пистите под връх Снежанка – постоянно младият 94-годишен Стрику Ваню, и през днешния ден още учи младоци по какъв начин да вършат завои по снега и е най-старият ски-учител в Европа, освен това и в мраз, и в сняг, постоянно кара без шапка, постоянно и ръкавици не слага…
С най-възрастния и към момента настоящ ски-учител в Пампорово, а и в цяла Европа, се знаем от години. Това е рекордьорът в деяние бай Иван Раев – живата ски-легенда на Чепеларе, прочут още като Стрику Ваню – “стрику ” на родопски акцент е сборно, почтително послание, нещо приблизително сред чичо и батко.
Ученикът в строителната гимназия в гр. Ксанти Иван Раев от с. Чепеларе, зимата на 1942 година Многократно със Стрику сме карали ски по пистите към връх Снежанка, нееднократно сме се черпили с кафета, пък и освен, приказвали сме си защо ли не, та знам и много любопитни случки от неговия преинтересен живот. А пък разказвачът им е и красноречив, че доста е претърпял и видял през неговите към този момент 94 години, които ще навърши на идващия 4-и юли.
Въпреки годините не си седи добродушно на топло в къщи, а всеки ден съвсем по 5 часа върти ските по южните писти под пампоровския връх, по “Снежанките – 1 и 2 ” от север, по Малката стена от изток или Стойченската писта от запад, а настрана от това и по трасетата под Мечи чал минава, когато би трябвало и реши.
От 14-годишен е на ски, а на 18 става инструктор, пионер в тази активност в Пампорово. Но преди този момент, в 1939-а, сполучливо е изкарал третия следващ юначен ски-курс в прохождащия предстоящ родопски курорт, тогава изобщо не наподобяващ на днешния огромен, съвременен европейски зимен център. Нито като писти, нито като лифтове и влекове, нито като бази, хотели, заведения и съоръжение, нито като организация на белите спортове и туризъм.
През школата му минават топ-полцаят на Царство България Никола Гешев. Днешните му ски-ученици са четирима, само че в миналото е почнал единствено с един – самия Гешев. През миналите 76 пампоровски години под връх Снежанка е обучил над 800 скиори – от Чехия, Полша, Русия, Германия и Ирландия, от Унгария, Македония, Гърция и Турция, и най-вече от България, несъмнено. Иван Раев си спомня:
“Бе през зимата на 42-а и бяхме пуснати в дълга дълга почивка поради многото сняг и огромни студове. Всичко бе обгърнато с дебела бяла завивка, само че ски-писти в Чепеларе още нямаше. Мераклиите скиори караха по къси трасета в Пампорово, отъпкани за пързаляне към дребните частни вилички пансиони по на 1-2 етажа с най-много до 4 стаички. Това в действителност бяха 15-ина къщички – вила “Малина ”, вила “Къпина ”, вила “Боровинка ”, вила “Здравец ”, вила “Незабравка ”, вила “Ружа ” и с все от този жанр цветни имена. Сред които изключение с името правеха единствено две, едната бе вила “Любов ”, а другата бе вила “Сираков ” на бай Васил. Впрочем, до Пампорово нямаше път и превоз, идваше се с мулета, нагиздени с родопски кичени халища и натоварени с хора и багаж, а някои и със ски. Хора пък идваха всевъзможни – и министри, и големци всякакви, и богаташи, идваха със и без фамилии, със и без деца. Един от тях бе 46-годишният Никола Гешев, ерген. За който аз тогава не знаех нито кой е, нито какъв е и що е. Просто ме извика чичо ми Васил Сираков, който имаше и магазинче в курорта и ми сподели, че би трябвало да изучавам госта от София да кара ски. Искал индивидът и по тази причина бил пристигнал чак до тук. Имал обаче родственици в Чепеларе, при които отсядал – фамилията на богатия търговец Филчо Филев с луксозна къща в центъра на селото. Имаше огромен хотел, настрана ресторант, че и винарска маза, която доставяше с алкохол цялото Среднородопие и Смолян. Домът на Филеви и в този момент се извисява тъкмо до площада в града, обозначен е с надпис “Дом Филчо Филев ”, и в този момент има луксозен тип, само че … е напълно, напълно празен. Собствениците му са наследници от Пловдив, които не го употребяват. В него отсядаше софийското ченге, а стопанката на къщата Мария Филева бе родна сестра на Гешев. Тя бе едно от общо 6-те деца на техните родители, което обаче го научих много по-късно от самия Гешев.
Та с мулета минавахме около дъскорезницата до село Проглед, около историческия Инджекаровски хан на Капитан Петко челник и идвахме в Пампорово, а тук слагахме дървените ски. А те бяха някакъв сякаш маджарски модел, с дупки на заострените им извити нагоре върхове, с цел да се провира през тях здрав връв с възли за ръководене. Бяха нещо приблизително сред алпийски за това време ски и химикалки за дълго тичане. Такива ски караше Гешев, а се прикрепваха към краката, обути в елементарни туристически обувки, с кожени обтяжки със щраймери, наричани кандахари, петите обаче бяха свободни. Така хем можехме да вървим с тези дървени ски, хем да бягаме, хем и да се спускаме по пистите. На напредналите скиори обаче давахме остарели дървени шведски химикалки “Того ”, или пък швейцарски, само че за начинаещите писалките бяха неразрешени, щото ги чупеха елементарно.
Тренировките с Гешев
Никола Гешев провеждахме дружно с братовчед ми, сина на чичо Васил Сираков – Наско Сираков, мой връстник, възпитаник в Първа мъжка гимназия в Пловдив.Така че двама, още юноши, бяхме треньорите на видния посетител. Почнахме образованието му в началото с вървене по снега, до момента в който Бай Колю, както ни позволи да му споделяме, посвикне със ските и малко се понаучи да се държи върху тах. А маршрутът ни бе напълно равнинен – от пансиончето на чичо Васил Сираков/ там в този момент е източната част с боулинг-залата на хотел “Перелик ”/, та до днешния разклон за хижа “Студенец ” на пътя Пловдив.- с. Стойките. Общо към километър разстояние и още толкоз назад. Когато минаха няколко дни в ходения и “ученикът ” ни към този момент бе посвикнал, преминахме на къси спускания. Правехме ги по ската от северната страна на днешния хотел “Мургавец ”, там сами си отъпквахме пистата и по нея се пущахме надолу, а тя стигаше чак до дъното на дерето, наричано Маймундере, под днешния хотел “Евридика ”. Разбира се, Бай Колю до дъното на пистата изобщо не стигаше, тя беше близо 300-метрова, а приключвахме всяко от спусканията му доста по-отгоре, единствено след някакви си 40-50 метра. Заради ученика ни, схваща се…
Така тренирахме с служителя на реда Гешев при първото му идване в Пампорово. А вечер, край камината в пансиончето на чичо Васил, като се съберяха всичките възрастни посетители с дребни филджанчета понч в ръце /понч на родопски език е греяна ракия!/, ние, младоците, стояхме по-встрани, тогава нашият ски-ученик доста прочувствено им разказваше за претърпяното и наученото със ските денем и за страстите по Маймун дере. Много малко понч пийваше нашият възпитаник, едвам до 2 филджанчета, не повече от 50-60 грама. Но разказваше доста въодушевено и непрекъснато ни хвалеше – нас, неговите млади “даскали ”, които в действителност тогава бяхме първите ски-учители в Пампорово, други нямаше, но това и той не го знаеше.
След 10-ина дни си отпътува, само че очевидно бе поразказал за нас на места из София, щото след това и други министри, и големци, посетители в Чепеаре или във вилата на Васил Сираков, заискаха да учим децата им да карат ски. Помня, че един от тях бе министър Никола Габровски, хубавката му дъщеричка-гимназистка също учихме, а бе тя с много игриви, палави оченца… Върхът обаче бе, само че доста по-късно го разбрах, че към края на тази доста дълга зима със фамилията си пристигна и
Министър-председателят Богдан Филов
съден по-късно от по този начин наречения Народен съд и разстрелян. Дойде с компания от 10-ина индивида, от тях 4-5 деца. Каза ни, че персонално Гешев ни е предложил да ги научим да карат ски. Искаха хората да ги учим на ски и ние с братовчеда Наско – Бог да го елементарни, умря преди 10-ина години, го правехме. Ама към този момент ни излезе и име… Добро име. Но пари не сме вземали от никого. Никога! А дали за образованието си са плащали нещо на чичо Васил Сираков, аз не знам, изобщо не разбрах. Но и нямам доверие. Впрочем, когато пристигна време Филови да си отиват, той ни предложения на публична вечеря и нас, младоците и тогава ми предложи от есента да ме изпрати да изучавам в Германия на държавни разходи. Отказах обаче. Заявих му като в ден-днешен, че не желая да напускам България. Тогава той ме потупа по рамото и изрече: “Поздравявам те, Ванчо, че си подобен родолюбец! Поздравявам те! ”. Повече не го видях.
Така мина зимата. С Наско обаче и повторно станахме учители на Гешев – само че в идната зима на 1943-а. Пак пристигна в Чепеларе и 10-ина дни, карахме с него из Маймун дере, че и по-нагоре даже. Тъпчехме си трасе против остарялата хижа “Студенец ”, където в този момент е пистата Стената, но в напълно долната й част – поради госта. Той бе отседнал при сестра си Мария Филева и мъжа й Филчо, като при тях пребиваваше за по няколко дни и в лятно време. Но зиме му беше драго да се пързаля и да се откъсва от полицейските каузи. С необикновен копнеж обаче и даже с хъс към този момент караше ските, щото посвикна с тях. Понаучи се да ги върти сносно, свободно правеше леви и десни завои с рало, дори и завоя “християния ” научи, по този начин й викахме на онази “особена въртележка ”, привнесена у нас от Скандинавските страни. Но завоя с успоредни ски по този начин и не съумя овладее, а искаше и неведнъж опитваше. Падаше обаче…
Искам да кажа и за различен спомен с Никола Гешев от второто му идване в Пампорово. По вечерно време, при раздумките с понч край камината на чичо Васил Сираков, постоянно се появяваше на масата и един шах и служителят на реда от София заиграваше с някой от присъстващите. Аз тогава шаха не го знаех, не го знам и в този момент, само че чувах, че гостът постоянно бие. Но успехите си Гешев ги приемаше за нещо напълно обикновено, тъй като в действителност беше доста добър състезател, което аз го разбрах много по-късно.
След зимата на 1943-а повече не го видях. Нито в Чепеларе, нито на ски. И какво стана с него – не знам. Но споменът остана, че бях първият ски преподавател в Пампорово и възпитаник ми бе не какъв да е, а топ-полицаят на България Никола Гешев. Който бе един добър и доста възприемчив възпитаник. И още в загатна – че в Пампорово аз научих да кара ски и един министър-председател на България – Богдан Филов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ